Определение № 366 от 20.04.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 366 гр. София, 20.04.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседА.е на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Митева

Членове:

Татяна Грозданова

Петър Гунчев като разгледа докладваното от Петър Гунчев Въззивно частно наказателно дело № 20261000600506 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.249, ал.3 от НПК.

С определение, постановено в открито съдебно заседА.е на 08.04.2026г., Софийски градски съд, НО, 3 с-в е оставил без уважение искането на подсъдимия Я. В. Н., чрез защитника му адв. В. за прекратяване на съдебното производство по НОХД № 1640/26г. по описа на СГС. В атакуваното определение в рамките на проведеното разпоредително заседА.е, първоинстанционният съд е приел, че в рамките на воденото досъдебно производство и при изготвяне на обвинителния акт не са налице пороци по смисъла на чл. 248, ал. 1, т. 3, вр. Чл. 249, ал. 4 от НПК. Прието е на първо място, че в обвинителния акт е налице обстойно описА.е на осъществилата се фактическа обстановка и на инкриминирА.те наркотични вещества както като грамаж, така и като отделни обекти, поради което и лицето, срещу което се води производството е наясно с естеството на обвинението и не е препятствано правото му на защита., поради което и не са налице основния а прекратяване на образуваното съдебно производство. Що се касае до констатирА.те несъответствия, контролираната инстанция е приела, че същите следва да бъдат преценени като очевидна фактическа грешка, поради което е дадена възможност на прокурора да я изправи, като внесе 1 коригиран обвинителен акт. С атакуваното определение, съдът е потвърдил действащата мярка за неотклонение спрямо подсъдимия Н., а именно – ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА, която е приета за адекватна на тежестта на повдигнатото обвинение, както и на обстоятелството, че става въпрос за деяние, което според обвинението е извършено при условията на опасен рецидив. Посочено е, че делото е в неговата съдебна фаза, както и че не са налице обстоятелства от здравословен или социален характер, обуславящи изменянето на мярката.

Срещу определението на съда, с което е оставено без уважение искането за прекратяване на образуваното съдебно производство, в законоустановения срок е постъпила жалба от адв. В., защитник на подсъдимия Я. Н.. В жалбата се твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено. Излагат се съображения, че е нарушено правото на защита на обвиняемия, тъй като в обвинителния акт са налице множество неясноти и противоречия, които препятстват ефективното упражняване правото му на защита. Счита също така, че в разглежданата хипотеза не става въпрос за очевидна фактическа грешка, а е налице съществен порок, който предполага прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на предходна процесуална фаза за неговото отстраняване. Защитникът излага доводи, че мярката за неотклонение, действаща спрямо Н., следва да бъде изменена, защото най-тежката такава, действаща до момента е изиграла своята роля, не е налице опасност от укриване или извършване на друго престъпление, поради което се явява прекомерно тежка. Сочи, че целите по чл. 57 от НПК могат да бъдат постигнати и с по-лека мярка за неотклонение. По изложените съображения защитникът моли съда да отмени атакуваното определение на СГС, като прекрати съдебното производство, върне делото на СГП и в същото време да измени мярката за неотклонение, действаща спрямо Н. в по-лека.

Настоящият съдебен състав, след като прецени по реда на чл.249, 2 ал.3 НПК законосъобразността на обжалваното първоинстанционния съд намери следното: определение на

Жалбата е неоснователна.

Производството по НОХД № 1640/26г. по описа на СГС, НО, 3 св, е образувано по внесен обвинителен акт срещу Я. В. Н. за извършено престъпление по чл. 354 А, ал. 2, т. 4, вр. Ал. 1, изр. 1, пр. 4, пр. 5 и изр. 2, пр. 1, вр. Чл. 29, ал. 1, б. „А“ и „Б“ от НК. Настоящият въззивен състав счита, че вмененото на подсъдимия Н. деяние е изяснено в достатъчна степен, за да може същото да бъде предмет на разглеждане в съдебната фаза на наказателното производство, без законно гарантираното право на защита на подсъдимия да бъде засегнато. Не е налице неяснота относно вменената на подсъдимия престъпна дейност, като е налице подробно и детайлно описА.е на всеки един от обектите с наркотични вещества или прекурсори, чието държане е вменено на обвиняемия Н.. Посочени са датата, часа и мястото на извършване на деянията, както и съпътстваща фактическа обстановка. Ето защо и този състав приема, че както обвиняемият, така и защитата му са наясно с това какво приема за осъществено от фактическа и правна страна обвинението и респективно, разполагат с всички процесуални възможности да оргА.зират защитата на Н..

Този съдебен състав намира, че правилно констатирА.те несъответствия са приети от страна на първоинстанционния съд за такива по смисъла на чл. 248 А от НПК, а именно – очевидна фактическа грешка, която подлежи на коригиране чрез внасяне на нов обвинителен акт в рамките на образуваното съдебно производство. ИнкриминирА.те наркотични вещества са надлежно описА. както като вид вещество, така и като грамаж и стойност.

Посочването, че става въпрос за 10 обекта, вместо действителните 9 такива, не води до поставяне на лицето, срещу което се води производство в условията на процесуална изненада, тъй като всички обекти са описА. и сборуването на грамажа на отделните обекти отговаря на цялото посочено наркотично вещество, прието за държано от обвиняемия. Същото се отнася и до 3 посоченото общо количество от веществото Метамфетамин. Водещо се явява обстоятелството, че са описА. всички отделни единични обекти, в които е разпределено наркотичното вещество, по размер, вид и процентно съдържА.е на активното вещество, поради което възможността на обвиняемият да разбира в извършването на какво деяние е обвинен, по никакъв начин не е засегната, респективно, не се налага прекратяване на образуваното съдебно производство и връщане на делото за отстраняване на допуснатите неясноти.

Същите могат и следва да бъдат поправени по реда, визиран в чл. 248 А от НПК. С оглед пълнотата на изложението следва да се посочи, че такъв нов обвинителен акт е внесен и в него всички констатирА. от страна на първоинстанционния съд несъответствия са отстранени и обвинението е ясно и непротиворечиво. Поради това, настоящият въззивен състав приема, в която насока споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, че в рамките на воденото наказателно производство и при изготвяне на обвинителния акт е налице надлежно описА.е на всички елементи от състава на деянието, вменено на подсъдимия и делото е годно за разглеждане в неговата съдебна фаза. Поради това следва да бъде споделен изводът на първоинстанционния съд, че не са налице предпоставките на чл. 249, ал. 2 от НПК за прекратяване на образуваното съдебно производство. Предвид съвпадението в изводите на първата инстанция и настоящия въззивен състав, атакуваното определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Правилно също така, първоинстанционният съд е потвърдил действаща до настоящия момент мярка за неотклонение ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА. Изводите му в тази насока са правилни и законосъобразни, намират опора в материалите по делото и се споделят и от настоящия въззивен състав.

Срещу подсъдимия е внесен обвинителен акт за извършено тежко умишлено престъпление, свързано с осъществяване на три отделни форми на изпълнителното деяние по чл. 354 А от НК. Става въпрос също така за наркотични вещества и прекурсори на значителна стойност. Обвиняемият Н. е осъждан многократно, което е довело да квалификация на деянието като извършено при условията на опасен рецидив. Делото се разглежда в разумни срокове, като досегашният престой на Н. в ареста, преценен съвкупно с тежестта на деянието и обремененото му съдебно минало, няма как да мотивира извод, че самостоятелно е произвел своето дисциплиниращо 4 въздействие. В същото време, няма данни както за влошено здравословно състояние на обвиняемия, така и за други причини от социален или семеен характер, които следва да бъдат обсъдени при преценката за това коя е адекватната мярка, която ще изпълни целите, визирА. в разпоредбата на чл. 57 от НПК. Ето защо правилно е прието, че не са налице предпоставките за смекчаване на степента на процесуално принуда, която следва да действа спрямо Н. до приключване на воденото срещу него наказателно производство.

Следователно и в тази си част определението следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно и постановено при спазване на нормативните изисквА.я.

Водим от горното, СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО определение, постановено в открито съдебно заседА.е на 08.04.2026г., с което Софийски градски съд е оставил без уважение искането на подсъдимия Я. В. Н., чрез защитника му адв. В., за прекратяване на съдебното производство по НОХД № 1640/26г. по описа на СГС, НО, 3 с-в и е потвърдена е действащата спрямо подсъдимия Я. В. Н. мярка за неотклонение ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА.

ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за продължаване на процесуалните действия.

Определението не подлежи на обжалване или протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

5

2. _______________________

6