Определение № 1178 от 13.08.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1178 гр. Благоевград, 13.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: П. Узунов

Членове:

Вера Коева

Милена Каменова като разгледа докладваното от Вера Коева Въззивно гражданско дело № 20261200500989 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 5764/03.07.2026г., подадена от адв.

Р. Б., като пълномощник на П. Б. Д. против Решение №138/24.06.2026г., постановено по гр.д.№485/2025 г. по описа на РС-Сандански.

С въззивната жалба решението се обжалва изцяло като неправилно и необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и при нарушение на съдопроизводствените правила. Изтъкват се подробни доводи в насока необоснованост и неправилност на изводите на вещото лице по приетата съдебно –оценителна експертиза. Възразява се по използваните от вещото лице методи и данни, за да изготви пазарната оценка на процесния имот и се обосновава, че съдът е постановил решението въз основа на необосновано заключение, по отношение на което възниква съмнение и за правилността му. Сочи се, че по делото е останал неизяснен въпросът за пазарната оценка на имота към момента на сключване на процесната продажба, поради допуснато от съда процесуално нарушение при неуважаване на доказателствените искания на жалбоподателя, както за допускане на повторна експертиза, така и за събиране на поискани гласни доказателства.

Като неправилен се определя извода на съда за неотносимост на гласните доказателства, с оглед на основанието на предявения иск.

1

Иска се отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения иск, както и присъждане на разноски.

Поради допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, на основание чл.266, ал.3 ГПК, се иска допускане до разпит при довеждане на трима свидетели, поискани и пред РС, за установяване на конкретните разговори и уговорки между страните преди сделката, твърденията на ответника относно необходимостта от значителни разходи за документи и такси, състоянието на ищеца, нуждата му от средства, обстоятелствата по поставяне на нов патрон, фактическото ограничаване на достъпа до имота, както и последващото поведение на ответника във връзка с твърдяното доплащане.

На същото процесуално основание се иска допускане на повторна съдебно – оценителна експертиза, изпълнена от ново вещо лице – лицензиран оценител на недвижими имоти, който да направи външен и вътрешен оглед на процесния апартамент, да установи състоянието му, евентуалните извършени ремонти и да посочи пазарната му цена към момента на сключване на спорната продажба – 1 март 2023г. , като вещото лице ползва сравителен метод на пазарните аналози и използва конкретни и поверими такива, както и да посочи конкретната ползвана методика за определяне на пазарната цена.

Препис от въззивната жалба е връчена на ответниците, които в срока по чл.

263, ал.1 ГПК са подали писмен отговор. Въззивната жалба се оспорва като неоснователна при сочене на подробни аргументи за това. Сочат се конкретни доводи, че спорната сделка не е нищожна на подържаното от ищеца основани – накърняване на добрите нрави, поради неравностойност на насрещните престации. Въззиваемите страни се позовават на свободата на договаряне.

Иска се потвърждаване на решението и присъждане на разноски. Възразява се по доказателствените искания на ищеца. Оспорва се наличието на основание за допускане на повторна експертиза, поради липса на съмнения за правилност и обоснованост на приетото заключение. Сочи, се, че вещото лице е изготвило заключението по начина, указан от жалбоподателя, който не е поискал извършване и на вътрешен оглед. Като неоснователно поради неотносимост спрямо заявеното основание се сочи искането на ищеца за събиране на гласни доказателства. Отделно се твърди, че това искане е преклудирано, тъй като е свързано с установяване на факти и обстоятелства, 2 различни от описаното в т.2 като доказателствено искане в ИМ, за които пред РС ищецът е искал свидетели.

Съдът, при проверката си в закрито заседание по реда на чл.267, във вр. с чл.262 от ГПК намира въззивната жалба за процесуално допустима – подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от легитимирана страна, с правен интерес от обжалване. С оглед на това делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

По доказателствените искания на жалбоподателя:

Искането на жалбоподателя за допускане събиране на гласни доказателства – чрез довеждане на трима свидетели е неоснователно. С оглед заявеното основание за нищожност – накърняване на добрите нрави, поради нееквивалентност на престациите по продажбата, свидетелските показания са недопустими. С оглед на конкретните твърдения в исковата молба, по същество ищецът цели да опровергае със свидетелски показания вписаната в нотариалния акт продажбена цена. В този случай гласните доказателства са недопустими по арг. на чл.164, ал.1, т.2 ГПК. Тъй като нотариалният акт съдържа изявленията на страните по сделката, в случая от ищеца като продавач, неговото съдържание и в частност на отразената цена, не може да се оборва със свидетелски показания. Не са налице изключенията на чл. 165, ал.2 ГПК – не е налице начало на писмено доказателства, което да прави твърдението за относителна симулация на изявлението за цената вероятно вярно. Не е налице и съгласие на другата страна по сделката. Отделно от това е представен и писмен предварителен договор, в който е посочена цена, различна от тази, която твърди ищецът, поради което е недопустимо със свидетелски показания да се опровергава съдържанието на частния диспозитивен документ от страна, която е участвала в издаването му – чл.164, ал.1, т.6 от ГПК.

Отделно от това, във въззивната жалба се иска събиране на гласни доказателства за факти и обстоятелства, част от които са различни от тези, поискани с исковата молба. Ето защо за обстоятелства като- твърденията на ответника относно необходимостта от значителни разходи за документи и такси, състоянието на ищеца, нуждата му от средства, обстоятелствата по поставяне на нов патрон, фактическото ограничаване на достъпа до имота са преклудрани, тъй като не са поискани своевременно с ИМ.

3

На самостоятелно основание тези обстоятелства, вкл. и разговорите между страните след сделката са неотносими с оглед на заявеното основание за нищожност.

В обобщение - гласни доказателства за установяване на действителните уговорки между страните преди сделката при наличието на писмени документи – диапозитивен частен документ –предварителен договор за покупко – продажба и нотариален акт, в които се съдържат съществени елементи на вида сделка, вкл. и цената, са недопустими, тъй като липсва съгласие на другата страна. Със свидетели по същество се цели опровергаване съдържанието на частен документ /предварителния договор/ и официален документ /нот.акт/, в чието съставяне ищецът е участвал – чл.164, ал.1, т.2 и т.6 ГПК.

При тези аргументи искането за допускане събиране на гласни доказателства следва да се остави без уважение.

В жалбата по същество се поддържа оплакване за необоснованост на определени фактически констатации /за неправилно установен, но релевантен факт/, в който случай съдът може служебно да назначи експертиза за установяването му и без въззивникът да е поискал назначаване на експертиза.

Достатъчно е страната да се е позовала на процесуално нарушение при установяване на елемент от фактическия състав на спорното право /така задължителните постановки на т.3 от ТР № 1 от 09.12.2013г. по т.д.№ 1/2013г. на ОСГТК на ВКС/.

Във въззивната жалба жалбоподателят изрично се позовава на допуснато от първоинстанционният съд процесуално нарушение по установяване на факта каква е била пазарната оценка на продаваната вещ към датата на продажбата.

Този въпрос е релевантен по делото, доколкото ответната страна е оспорила иска изцяло, т.е. спорен е въпроса за това дали двете насрещни престации по сделката са равностойни.

Приетата пред РС еднолична експертиза е оспорена своевременно от ищеца – в заседанието по изслушване на заключението, поради което искането му за нова експертиза не е преклудирано. Жалбоподателят е оспорил изводите на вещото лице, както с оглед на ползваните сравнителни аналози, така и ползвания методи и оценка и като съобрази и фактът, че при изготвяне на заключението вещото лице не е извършило вътрешен оглед, съдът намира, че 4 спорният факт за пазарната цена на вещта е останал неизяснен.

Предвид горното и на основание чл.266, ал.3 ГПК, съдът намира, че следва да допусне изготвянето на допълнителна оценителна експертиза, изпълнима от същото вещото лице ***, която след като се запознае с материалите по делото, извърши справки, където счете за необходима за нуждите на експертизата, както и да извърши повторно оглед – вътрешен на спорния имот - да отговори на поставените от жалбоподателя в исковата молба и във въззивна жалба въпроси, както и на евентуално поставени такива от насрещната въззиваема страна. Експертизата следва да е допълнителна, тъй като пазарната оценка на имота към продажбата е останал неизяснен, поради незавършен оглед от вещото лице, което налага изготвяне на нова такава в хипотезата на чл. 201, предл.1 от ГПК. В допълнителното заключение вещото лице ясно да посочи ползваните методи и начин на оценка и алгоритъм на формиране на становище за цената.

Въззиваемата страна следва да осигури достъп на вещно лице, за да се извърши оглед на апаратмента, а при неизпълнение се укаже , че на основание чл.161 ГПК съдът ще приеме за доказани твърденията на ищеца, че пазарната цена на апартамента към деня на продажбата е над 60 000 лева.

С оглед принципа за равенство на страните /чл.9 ГПК/ и за установяване на обективната истина на страните следва да се предостави процесуална възможност в 1- седмичен срок от съобщаването също да формулират въпроси към експертизата.

Първоначалните разноски по изготвяне на експертизата следва да се понесат от страната, която носи доказателствената тежест за установяване на спорните и релевантни факти - жалбоподателя.

Водим от изложеното и на основание чл. 267, ал.1 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД на въззивната жалба с вх. № 5764/03.07.2026г., подадена от адв.

Р. Б., като пълномощник на П. Б. Д. против Решение №138/24.06.2026г., постановено по гр.д.№485/2025г. по описа на РС-Сандански – пр.основание чл.258 и сл. ГПК.

Докладва въззивната жалба и отговора на въззиваемата страна.

5

ДОПУСКА И НАЗНАЧАВА допълнителна съдебно – оценителна експертиза, изпълнима от същото вещото лице ***, която след като се запознае с материалите по делото, извърши справки, където счете за необходимо за нуждите на експертизата, както и да извърши повторно оглед – вътрешен на спорния имот - да отговори на поставените от жалбоподателя в исковата молба и във въззивна жалба въпроси, както и на евентуално поставени такива от насрещната въззиваема страна.

УКАЗВА на въззиваемата страна да осигури достъп на вещите лица за оглед и оценка на спорния имот, като при неизпълнение на това задължение, на основание чл.161 ГПК съдът ще приеме за доказани фактите, които ищецът твърди в исковата молба, а именно, че пазарната цена на спорния имот към датата на сделката март 2023г. е над 60 000 лева.

ОПРЕДЕЛЯ 1- седмичен срок от съобщаването и за двете страни за формулиране на допълнителни и относими въпроси към допуснатата експертиза.

НАЗНАЧАВА за вещо лице ***.

Определя депозит от 200 /двеста/ евро, вносими в 1- седмичен срок от съобщаването от жалбоподателя, като указва на страната, че при непредставяне на доказателства за внасяне изцяло на депозита в посочения срок съдът ще отмени определението, в частта по допускане на експертизата и ще приключи делото без събиране на това доказателство.

Указва на вещото лице да изготви заключението и го представи в срока по чл.199 ГПК.

Да се призове вещото лице след доказателства за внесен депозит в пълен размер от жалбоподателя.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя за събиране на гласни доказателства.