Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1457 от 12.06.2026, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 6489/2025
Вид
Решение № 1457
Подписан
12.06.2026
В сила
07.07.2026
Състав
Димитър Пенчев Стоянов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1457 гр. Бургас, 12.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитър П. Стоянов при участието на секретаря ЗОЯ Г. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Гражданско дело № 20252120106489 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от Кодекса на труда, чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. чл. 225 от Кодекса на труда и по чл.128, т.2 от Кодекса на труда.

Производството е образувано по подадена искова молба от Й. И. Й. с ЕГН **********, с адрес в ***, против „АГРОРИНГ ИНВЕСТ“ ООД с ЕИК 200232666, със седалище и адрес на управление ***, представляван от управителя С. П. Д..

В исковата молба се твърди, че ищецът е бивш служител на ответното дружество, по силата на сключения между тях трудов договор №***, съгласно който е бил назначен и изпълнявал длъжността „***“ с код по НКПД: ***, с месторабота ***, като впоследствие със сключено между страните допълнително споразумение от *** процесният трудов договор бил изменен досежно размера на трудовото възнаграждение, което било увеличено. За утвърдените задължения като служител му била връчена лично срещу подпис на *** длъжностна характеристика на длъжността „***“ на фирма „АГРОРИНГ ИНВЕСТ“ ООД от работодателя и представляваща неразделна част от трудовия договор.

Твърди се, че Й. Й. полагал труд за ответника, като изпълнявал своите задължения, съгласно трудовия договор и длъжностната характеристика, отговорно, точно и добросъвестно през месец юли 2025 г., без да допускал никакви нарушения на трудовата дисциплина, но въпреки това работодателят прекратил процесния трудов договор на дата ***., като го уволнил дисциплинарно.

1

Посочва, че на ищеца не му било връчено искане за обяснения, съгласно предвидената в Кодекса на труда процедура, както и не му било връчена самата заповед за дисциплинарно уволнение. За това обстоятелство ищецът узнал от справка от НАП, а поради това считал уволнението си за незаконно и го оспорва. Също така, ищецът полагал труд и изпълнявал трудовите си задължения всеки работен ден в исковия период *** – ***. до момента на дисциплинарното си уволнение, но въпреки това не получил дължимото трудово възнаграждение. Последното получено от ищеца брутно трудово възнаграждение за предходния месец юни 2025 г. било в размер на 6143, 68 лв., като въз основа на него било изчислено и полагащото му се месечно трудово възнаграждение за процесния период от *** – ***. в размер на 4808,10 лв., което не било изплатено нито в уговорения срок до 25-то число на месеца, следващ този на полагане на труд, нито до настоящия момент.

Освен изложеното, ищецът претендира и обезщетение за оставането си без работа, поради незаконното си уволнение от ***. до ***., когато започнал нова работа, в размер на 3205, 40 лв.

Моли се за признаване на уволнението за незаконно, извършено на основание чл. 325, ал. 2, т. 6 от КТ – поради дисциплинарно уволнение и за неговата отмяна; за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 4808, 10 /четири хиляди осемстотин и осем лева и десет стотинки/ лева, представляващо остатъка от дължимото и неизплатено трудово възнаграждение за периода от *** до ***., ведно със законната лихва върху дължимата сума, считано от датата на предявяване на иска – 25.09.2025 г. до окончателно изплащане на сумата; за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата в размер на 3205, 40 лв. /три хиляди двеста и пет лева и четиридесет стотинки/, представляващо обезщетение за оставане без работа на основание чл.225, ал.1 от КТ. Представят се доказателства.

Претендират се разноските.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответното дружество, с който се излага становище за неоснователност на предявените искове.

Не оспорва обстоятелствата, че между него и ищеца е възнакнало на посочените дата и основание трудово правоотношение с твърдяното съдържание.

Сочи, че ответното дружество като работодател е спазило изцяло изискванията на КТ, като преди налагане на дисциплинарното наказание е изпълнил задълженията си по чл.193, ал.1 от КТ да изиска писмени обяснения от работника. Искането за предоставяне на писмени сведения било сведено изрично до знанието му с покана, връчена му на *** В указания тридневен срок работникът не се явил и депозирал такива, поради което работодателят законосъобразно пристъпил към налагане на дисциплинарно наказание.

Твърди се, че било налице съществено нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.190, ал.1, т.2 от КТ – неявяване на работа в течение на два и повече последователни работни дни без уважителни 2 причини. Това нарушение било изрично предвидено от закона като основание за налагане на най – тежкото дисциплинарно наказание – уволнение. Били спазени сроковете по чл.194, ал.1 от КТ за налагане на дисциплинарно наказание, като заповедта била издадена в рамките на установените преклузивни срокове. Работодателят изпълнил изискванията на чл.195 от КТ, като издал мотивирана писмена заповед, в която били посочени нарушителят, нарушението и кога било извършено.

Счита, че уволнението било извършено законосъобразно, при спазване на материолноправните и процесуалноправните разпоредби на закона, поради което предявеният иск за неговата отмяна следвало да бъде отхвърлен като неоснователен. Такава била и претенцията за заплащане на обезщетение за оставане без работа.

Моли се исковите претенции да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни и недоказани. Представят се писмени доказателства.

Претендират се разноски.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ:

За да бъде уважен предявения иск, ищецът следва по пътя на пълното и главно доказване да докаже наличие на трудово правоотношение с ответника и неговото прекратяване. При доказване на посочените обстоятелства в тежест на ответника е да докаже законността на основанието за уволнението, в конкретния случай, че е спазена процедурата по налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, както и че са налице основанията за налагане на това дисциплинарно наказание.

По делото не се спори, че с трудов договор №*** между ищеца Й. И. Й. и ответното дружество „Агроринг инвест“ ООД е възникнало валидно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заел длъжността „***“ при работодателя срещу основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1500 лв. Видно от приложеното по делото допълнително споразумение към посочения трудов договор, считано от *** основното трудово възнаграждение било определено в размер на 5260 лв. Приложена по делото е и длъжностна характеристика на длъжността „***“ при работодателя.

Спорен между страните е въпросът дали е спазена процедурата по налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, както и дали са налице основания за това. В случая по делото не се установява работодателят да е спазил нормативноустановената процедура така, както е предвидено в КТ.

Съгласно чл.193, ал.1 от КТ работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. Съгласно и трайната съдебна практика Преди налагане дисциплинарно наказание, работодателят (или упълномощено от него лице) е длъжен да изслуша или да приеме писмените обяснения на работника или 3 служителя, както и да оцени посочените доказателства. Неспазването на тази процедура, установена с чл. 193 КТ, е достатъчно основание за съда да отмени дисциплинарното наказание, при това без да разглежда спора по същество /В този смисъл Решение № 360 от 11.05.1998 г. на ВКС, III г. о., Решение № 313 от 19.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 42/2012 г., III г. о., ГК и др./.

Към отговора на исковата молба по делото е приложена покана до ищеца, изпратена от управителя на ответното дружество за даване на писмени обяснения. Представена е и обратна разписка, като същата е подписана от ищеца по делото. На основание чл.193, ал.1 от ГПК по делото е открито производство по оспорване истинността на положения върху обратната разписка подпис, като в тази връзка е допусната съдебно – графологическа експертиза. Според заключението по допусната експертиза, което съдът кредитира като обосновано, пълно и небудещо съмнение в правилността си, подписът за „приел“ в приложената по делото обратна разписка не е положен от Й. И. Й..

При това положение, по делото не се установява от представените доказателства да е спазена процедурата по чл.193 от КТ работодателят да уведоми работника или служителя, че ще го изслуша за извършено от него дисциплинарно нарушение. Следва да се има предвид, че тежестта на доказване на законността на уволнението носи ответникът по иска, като законността на уволнението се предпоставя от изпълнение на задълженията на работодателя по чл. 193, 194 и чл. 195, вр. с чл. 190 КТ /Така Решение № 50263 от 17.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1480/2022 г., III г. о., ГК/. В случая работодателят не установява спазване на посочената по – горе процедура, като това е достатъчно основание уволнението да бъзе признато за незаконно, като бъде отменена атакуваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“.

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. чл. 225 от КТ:

С Тълкувателно решение № 6 от 15.07.2014 г. по ТД № 6/2013 г. на ОСГК на ВКС, е прието, че доказателствената тежест да установи факта, че след уволнението е останал без работа и не е получавал трудово възнаграждение, е на ищеца – уволненият работник или служител. Тежестта на доказване се разпределя по правилата на чл. 154 ГПК, доколкото не е предвидено нещо друго, с оглед фактическия състав на материалноправната норма, като всяка страна доказва фактите, на които основава своите искания или възражения, без значение дали тези факти са положителни или отрицателни. Доказването на отрицателни фактически твърдения може да се извърши чрез съвкупност от положителни факти /индиции/, които са основа за доказателствени изводи относно отрицателния факт.

В мотивите на посоченото тълкувателно решение е разяснено, че фактът на безработица може да бъде доказан, като се установи липсата на вписване на последващо трудово правоотношение в трудовата книжка на ищеца, липса на регистрирано трудово правоотношение в НАП през исковия период, регистриране на ищеца в бюрото по труда като безработен, или чрез 4 установяването на други обстоятелства, от които може да се направи извод, за оставането без работа. Този извод се поддържа и от казуалната съдебна практика /Така и Решение № 92 от 29.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1033/2012 г., III г. о., ГК, Решение № 132 от 11.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1513/2009 г., IV г. о., ГК, Решение № 272 от 31.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 30/2011 г., IV г. о., ГК и др./.

В случая по делото е представен препис от актуално състояние от единния електронен трудов запис на Й. И. Й. от 05.09.2025 г. Следва да се има предвид, че съгласно чл.347а, ал.1 от КТ единният електронен трудов запис е електронен документ, който съдържа данни и обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя, и е официален удостоверителен документ. Съгласно чл.349, ал.1, т.5 от КТ, електронният трудов запис съдържа датата на сключване на трудовия договор и началото на неговото изпълнение. След датата на влизане в сила на закона, с който се въвежда понятието „електронен трудов запис“, същият замества трудовите книжки в националното трудово законодателство. При това положение, удостовереното в единния електронен запис на работника или служителя има материална доказателствена сила, като на практика след 01.06.2025 г. електронния трудов запис замества трудовата книжка. При това положение и съдът може да основава изводите си относно вписаните в този запис факти и обстоятелства, които са от значение за трудовото правоотношение между страните, вкл. и относно датата на началото на изпълнение на работата, както и обстоятелството дали уволненият работник/служител е започнал работа при друг работодател в периода, предвиден в чл.225, ал.1 от КТ.