Решение № 23003 от 15.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23003

.................., 15.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА при участието на секретаря ЮЛИЯ К. ГРУДОВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА Гражданско дело № 20251110142999 по описа за 2025 година

Предявен са кумулативно обективно съединени главен и акцесорен осъдителни искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът ................. твърди, че по договор за застраховка „Каско” е заплатил на застрахования респ. на сервиза, извършил ремонта, сума в размер 9913,03 лв., представляваща застрахователно обезщетение за щети на л.а. марка .................., настъпили в резултат от ПТП на 30.09.2021 г. на .................... при първи тунел ................ с посока на движение от ................ към .................. – път част от ................. Твърди, че причина за настъпване на ПТП е пресичащо животно (овца) от ляво на дясно по посока на движение на автомобила. Счита, че отговорност за вредите носи ответникът в качеството му на стопанин на пътя. Счита, че с плащане на застрахователното обезщетение в негова полза е възникнало регресно вземане в размер на сумата от 9913,03 лв., поради което претендира същата, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба – 08.08.2025 г. до плащането, както и сума в размер 3778,81 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 06.08.2022 г. до 06.08.2025 г. Претендира разноски.

Ответникът ..................” в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Излага съображения, че не е доказан настъпил застрахователен риск поради непредставяне на ОУ на ищеца към исковата молба. Оспорва материалната доказателствена сила на протокола за ПТП, като излага, че същият не удостоверява механизма на ПТП и настъпилите вреди. Счита, че представеният екземпляр е в противоречие с чл. 179, ал. 2 вр. чл. 183 ГПК. Счита същият за непълен, неточен, 1 противоречив и нечетлив. Излага, че длъжностното лице не е направило снимков материал, какъвто се изисквал по силата на нормативната уредба.

Сочи, че не е описана пътната обстановка, скоростта, опасната зона за спиране и други изискуеми реквизити на протокола. Излага, че представената полица не съдържа покритите застрахователни рискове. Счита, че няма данни дали не е налице някое от изключенията, предвидени в ОУ „Общи изключения“, в които случаи застрахователят не дължал обезщетение. Излага, че в доклада по щетата липсвали задължителни реквизити. Оспорва механизма на настъпване на събитието, наличието на препятствие на пътя, както и твърдените вреди.

Твърди, че платеното от ищеца застрахователно обезщетение е без основание, доколкото не е бил налице покрит застрахователен риск. При условията на евентуалност прави възражение за намаляване на обезщетението поради съпричиняване на вредите. Излага, че водачът на автомобила се е движил с несъобразена скорост, която не му е позволила да възприеме препятствието и да спре – чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Моли съда да отхвърли предявените искове.

Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По главния иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД:

В тежест на ищеца по иска е да докаже по делото следните обстоятелства: възникването на валидно застрахователно правоотношение, в срока на застрахователното покритие на което вследствие виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът, е настъпило твърдяното застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение, застрахователят да е изплатил застрахователно обезщетение в твърдения размер, както и посочения механизъм на ПТП, в причинна връзка с който да са нанесени твърдените вреди на автомобила и размера на обезщетението в това число обстоятелства, водещи до определянето му по цени над средните към датата на ПТП.

При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че е погасил задължението, както и всички свои защитни възражения, включително твърдяното от него съпричиняване, да обори законоустановената презумпция за вина на своите служители, да установи, че е обезопасил процесния пътен участък.

С доклада по делото, приет за окончателен без възражения на страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 вр. чл. 153 ГПК за безспорни и с това ненуждаещи се от доказване са обявени следните обстоятелства: че ищецът е застраховател по договор за застраховка „Каско” на увредения автомобил, валидна към датата на ПТП; че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер 9913,03 лв.; че процесният пътен участък е част от ................. отправена от ищеца и получена от ответника покана.

Разпоредбата на чл. 410 КЗ урежда специално суброгационно право в отклонение от общото правило на чл. 74 ЗЗД, съгласно което при настъпване на застрахователно събитие, застрахователят, след изпълнение на своето 2 договорно задължение за изплащане на застрахователно обезщетение, встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата. Когато причинител на вредата е лице, комуто е възложена някаква работа, по силата на чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, отговорност носи и възложителят за вредите, причинени от изпълнителя на възложената работа при или по повод нейното изпълнението.

За доказване на фактите, включени в предмета на спора, пред Софийски районен съд са събрани писмени и гласни доказателствени средства, като е прието и заключение на съдебна автотехническа експертиза.

От представените по делото документи се установява, че по отношение на увреденият лек автомобил е бил сключен валиден застрахователен договор по имуществена застраховка „Каско“.

Неоснователни се явяват направените от ответната страна оспорвания, касаещи действителността на застрахователната полица. От събраните по делото доказателства се установява, че двете страни по застрахователния договор са изпълнявали задълженията си, както за плащане на застрахователната премия на вноски, за уведомяване при настъпило застрахователно събитие, а така също и за плащане на застрахователно обезщетение, поради което нито една от тях не е оспорила действителността на застрахователния договор. При зачитане на договорната връзка от страните по нея, не може да се приеме, че трето лице за нея разполага с право да оспорва валидността на обвързващото й действие. Ето защо съдът приема, че към момента на настъпване на процесното ПТП е било налице валидно застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на увредения автомобил.

Според приложимата ................ застрахователят покрива пълна загуба или частично увреждане на застрахованото МПС, причинени при настъпване на ПТП, при която застрахователят дължи обезщетение за частични щети, настъпили при ПТП по смисъла на българското законодателство, каквото е налице в настоящия случай. Съгласно § 6, т. 30 от ДР на Закона за движение по пътищата (ЗДвП) „пътнотранспортно произшествие“ е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. С оглед на изложеното, неоснователно се явява и направеното от ответника възражение, че реализираното застрахователно събитие не представлява покрит риск.

Относно механизма на ПТП, причинно-следствената връзка между настъпилото ПТП и причинената вреда:

При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства (протокол за ПТП, документите, съдържащи се в застрахователна преписка по заведената щета, събраните гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетел – водача на процесното МПС, както и от заключението на САТЕ, неоспорено от страните в срока по чл. 200, ал. 3 ГПК), съдът намира, че по делото се установява по безспорен начин следния механизъм на ПТП:

На 30.09.2021 г. л.а. марка .................., се е движел по .................... с посока 3 на движение от ................ към .................., като в първи тунел на АМ ................ осъществява удар с предната си част с пресичащо от ляво на дясно спрямо посоката на движение на автомобила животно (овца), което става причина за увреждане на автомобила.

Приетият като писмено доказателство по делото протокол за ПТП № 1776431/30.09.2021 г., като изготвен от длъжностно лице в кръга на службата му, съставлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179 ГПК в частта относно непосредствено възприетите от съставилото го длъжностно лице факти и обстоятелства, относими към процесното ПТП, поради което в тази част протоколът се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила. Действително протоколът за ПТП в частта относно механизма на настъпване на ПТП не се ползва с материална доказателствена сила, тъй като не удостоверява извършени от и пред длъжностното лице действия и изявления, а изявления на участника в пътния инцидент. Следва да се посочи, че законодателят не е вменил в тежест на полицейския служител при съставянето на протокола за ПТП да посочи точни размери на препятствието, както и да извърши заснемане на местопроизшествието – по аргумент от Приложение № 1 към чл. 3, ал. 1 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между ........... Графа „Обстоятелства, нарушения, причини и условия за ПТП“ на обсъждания протокол е надлежно попълнена, като в същата изрично е посочено, че произшествието е реализирано с пресичащо животно-овца, наличието на което без съмнение е било възприето от длъжностното лице на мястото на ПТП.

Посоченият в протокола за ПТП механизъм съвпада с описания от свидетеля - водач на увредения лек автомобил, чиито показания съдът цени по реда на чл. 172 ГПК. Събраните гласни доказателствени средства кореспондират напълно с останалия събран по делото доказателствен материал и за съда не възниква съмнение, че показанията са обективно, безпристрастно и добросъвестно депозирани, поради което им се доверява за установяване на релевантните за предмета на делото обстоятелства.

Механизмът на ПТП се потвърждава и от приетата по делото САТЕ, която съдът кредитира изцяло като компетентно изготвена и даваща обективен и обоснован отговор на поставените въпроси.

Относно материалноправната легитимация на ответника:

Макар да не се оспорва от ответника, доколкото е относимо към материалната легитимация на ................ да отговаря за причинените вреди, следва да бъде посочено, че пътят, на който е настъпило ПТП, се стопанисва от него. Произшествието е настъпило на ...................., който път е част от .................съгласно чл. 3, ал. 2 Закона за пътищата (ЗП).

Като вид изключителна държавна собственост автомагистралите се управляват от .............., а управлението им включва и организиране, възлагане, финансиране и контрол на дейностите, свързани непосредствено с проектирането, изграждането, управлението, ремонта и поддържането на пътищата, както и организиране, и осъществяване защита на пътищата, вкл. и 4 на пътните съоръжения и на принадлежностите на пътя- чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗП.

Съгласно т. 14 от § 1 от ДП на ЗП, „поддържане на пътищата“ е дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническата отчетност на пътищата. Съгласно чл. 3, ал. 7, т. 6 ЗП автомагистралите са национални обекти. Те са специално изградени и означени пътища за движение само на моторни превозни средства с високи скорости и една от основните им характеристики е че са обезопасени с предпазна телена ограда, която съставлява вид пътна принадлежност според определението на § 1, т. 4 ДР на ЗП. Републиканските пътища съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗП се управляват от ................. Съгласно чл. 30, ал. 1 ЗП, дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища се осъществява от ...................

Разпечатката съдържа 32 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/69fda6c1-c023-4e89-9860-d1923f39baac