Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 72 от 17.10.2022, Районен съд - Луковит

Съд
Районен съд - Луковит
Дело
Гражданско дело 409/2020
Вид
Решение № 72
Подписан
17.10.2022
Състав
МАЯ ЙОСИФОВА КИРЧЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 119, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 161 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 423, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 286, ал. 1 · Търговски закон
  • чл. 301 · Търговски закон
  • чл. 318 · Търговски закон
  • чл. 318, ал. 1 · Търговски закон
  • чл. 321 · Търговски закон
  • чл. 327 · Търговски закон
  • чл. 327, ал. 1 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 72 гр. Луковит, 17.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: МАЯ Й. КИРЧЕВА при участието на секретаря И.Г.Д. като разгледа докладваното от МАЯ Й. КИРЧЕВА Гражданско дело № 20204320100409 по описа за 2020 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 327, ал. 1 вр. чл. 318 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД.

Подадена е искова молба от „ОПТИКОМ“ ООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление ****, представлявано от ****, против „АГРОПРОДУКТ С.И“ ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление ****, представлявано от **** Д. П. С. за установяване съществуването на вземания на ищеца „Оптиком“ ООД срещу ответника „Агропродукт С.и“ ЕООД за следните суми: 6800.00 лева представляваща остатък от продажна цена на доставена селскостопанска техника – торачка ZENO 32 по фактура № 0000106751/18.04.2018 г. /цялата на стойност 10200.00 лева с ДДС,/ ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 18.03.2019 г. до окончателното й изплащане;

287,13 лева – мораторна лихва за периода от 17.10.2018 г. до 18.03.2019 г., за които суми по ч.гр.д. № 167/2019 г. по описа на РС – Луковит е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

В исковата молба ищецът твърди, че на 16.04.2018 г. служител на ищеца е издал проформа фактура изх. № О0000267 с получател ответното дружество за продажба на торачка ZENO 32 1600LT 2D на стойност 10200,00 лв. с ДДС. На следващия ден – 17.04.2018 г. по банковата сметка на ищеца в Експресбанк е постъпил превод от ответното дружество в размер на 3400,00 лева, с посочено основание за плащане – авансово плащане по проформа фактура № 264/16.04.2018 г. торачка ZENO 32 1600LT 2D. Въпреки техническата грешка при изписване номера на проформо фактурата, тъй като конкретно са били посочени характеристиките на техниката и сумата точно съответствала на авансовата вноска, ищецът отнесъл плащането за погасяване на това задължение. След получаване на авансовата вноска, на същата дата – 17.04.2018 г. страните сключили писмен договор с нотариална заверка на подписите № HR 011/17.04.2018 г. за покупко-продажба на селскостопанска техника. Договорът бил подписан пред помощник-нотариус по заместване **** при нотариус *** с рег. № *** на Нотариалната камара с район на действие РС – Плевен от упълномощен представител на ищцовото дружество – Х.Р. и лично от Д. П. С. – управител на ответното дружество, в качеството му на законен представител на ответника и в качествотому на поръчител. Ищецът твърди, че техниката била предадена на ответника с 1 приемо-предавателен протокол на 17.04.2018 г. заедно с всички придружаващи документи, включително и сертификат за съответствие. На 18.04.2018 г. ищецът издал фактура № 0000106751 на стойност 10200,00 лева с ДДС, колкото била уговорената продажна цена на техниката. Съгласно чл.2 от посочения договор, в който са описани цени, условия на плащане и срок на доставка, купувачът се задължил да заплати авансово на продавача 3400,00 лева от общата сума с включен ДДС преди подписване на договора, а останалите 6800,00 лева от общата сума с включен ДДС - в срок до шест месеца от подписване на договора, т.е. до 17.10.2018година. До 18.03.2019 г. ответната страна е погасила само авансовата вноска, като за останалата част в размер на 6800,00 лева и начислената лихва за забава в размер на 287,13 лв. за периода от 17.10.2018г. - датата, на която задължението е станало изискуемо до датата на подаване на заявлението по ч.гр.д. № 167/2019 г. по описа на РС – Луковит в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение. С разпореждане от 06.07.2020 г. съдът е указал на ищеца да предяви иск за установяване на вземанията си по издадената заповед за изпълнение, с което и обосновава правния си интерес от предявяване на настоящия иск. Иска се от съда да бъде установено съществуването на вземанията на ищеца срещу ответника по издадената заповед за изълнение. Претендира разноските по делото.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от ответното дружество е постъпил отговор на исковата молба. С отговора е направено възражение за местна неподсъдност на делото, обосновано с обстоятелството, че седалището на ответното дружество е в гр.

Пловдив. По същество оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва твърдението на ищеца за наличие на договорни отношения между страните. Заявява, че оспорва истинността

/автентичността/ на проформа фактура изх. № О0000267, фактура № 0000106751/18.04.2018 г. досежно подписа на служител на ищеца Д.Р.. Оспорва истинността - верността и автентичността на договор за покупко-продажба от 17.04.2018 г. и приложение № 1 досежно подписите на продавач, купувач и поръчител. Оспорва приемопредавателен протокол от 17.04.2018 г. с твърдението, че Д. П. С. не е полагал подпис за „приел“, а ръкописно изписаният текст „П.“ е лице, което не му е познато и не е работило за ответното дружество. Оспорва верността на история на сметка от 17.04.2018 г. Иска откриване на производство по чл. 193 от ГПК.

Видно от служебно извършената справка в Търговския регистър на 18.03.2019 г. е вписана промяна в седалището и адреса на управление на ответното дружество, като са преместени в ****.

С влязло в сила определение от 16.06.2021 г. съдът е оставил без уважение възражението по чл. 119, ал. 3 от ГПК на ответното дружество за местна неподсъдност на делото.

Като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на страните, съдът приема за установено следното от ФАКТИЧЕСКА страна:

По делото не се спори, че страните са търговци по смисъла на Търговския закон.

От приложеното ч.гр.д. № 167/2019 г. по описа на РС – Луковит е видно, че по подадено от ищеца Оптиком ООД заявление съдът е издал срещу ответника Агропродукт С.и ЕООД заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 113/19.03.2019 г. за следните суми:

6800.00 лева – неплатена част от фактура № 0000106751/18.04.2018 г. за закупуване на торачка Zeno 32, издадена от Оптиком ООД на 18.04.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 18.03.2018 г. до окончателното изплащане на вземането; 287,13 лева – лихва за периода от 17.10.2018 г. до 17.03.2019 г., както и 141,74 лева - разноски по делото, представляващи държавна такса. Въз основа на заповедта за изпълнение е издаден изпълнителен лист. С определение по ч.гр.д. № 343/2020 г. по описа на Ловешки окръжен съд е прието възражението на длъжника Агропродукт С.и ЕООД по чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК и делото е върнато на първоинстанционния съд за продължаване на заповедното производство с указания по чл. 415, ал. 1 ГПК. С разпореждане от 06.07.2020 г. по ч.гр.д. № 167/2019 г. РС – Луковит е указал на заявителя, че в едномесечен срок от 2 съобщението може да предяви иск за установяване на вземанията си по оспорената заповед за изпълнение. Съобщението е получено от заявителя на 03.08.2020 г., а исковата молба е подадена в Районен съд Луковит на 02.09.2020 г. , поради и което настоящият установителен иск по чл. 422 ГПК като подаден в преклузивния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК се явява допустим.

За установяване на факта на съществуване между страните по делото на облигационно отношение по договор за покупко – продажба на движима вещ и изпълнението му ищецът е представил следните писмени доказателства – проформафактура № О0000267/16.04.2018 г. /неподписана/, Договор за покупко-продажба на селскостопанска техника № HR 011/17.04.2018 г. с нотариална заверка на подписите и Приложение № 1 към договора, фактура N 0000106751/18.04.2018 г. /неподписана за получател/ и приемо – предавателен протокол от 17.04.2018 г., история на банкова сметка в Експресбанк с титуляр ищцовото дружество.

Проформа-фактура № О0000267/16.04.2018 г., с посочени издател ищцовото дружество Оптиком ООД и получател ответното дружество Агропродукт С.и ЕООД относно закупуване на 1 бр. торачка Zeno 32 1600LT 2D, с описани код и кат. №, единична цена, на стойност 8500.00 лева, с ДДС 10200.00 лева. Фактурата не е подписана за издател и получател.

От история на банкова сметка в Експресбанк с титуляр ищцовото дружество Оптиком ООД от 17.04.2018 г. се установява, че на посочената дата от ответното дружество Агрпродукт С.и ЕООД е получен банков превод в размер на 3400.00 лева с посочено основание – авансово плащане по проформа-фактура 264/16.04.2018 г. относно торачка Zeno 32 1600LT 2D.

Представен е Договор за покупко-продажба на селскостопанска техника № HR 011/17.04.2018 г. с нотариална заверка на подписите, видно от който като страни по него са посочени: Оптиком ООД – продавач, Агропродукт С.и ЕООД, представлявано от Д. П. С. – купувач и Д. П. С. – поръчител /съдлъжник/ за изпълнение задълженията на купувача за плащане на цената на стоката. Съгласно договора продавачът се задължил да достави, а купувачът да закупи селскостопанска техника описана в Приложение 1, което е неразделна част от договора, а именно – тороразпръскваща машина модел Zeno 32, обем на бункера 1600 литра, брой разпръскващи дискове – 2 и други технически параметри и окомплектовка. Уговорена е продажна цена франко склада на продавача 8500.00 лева без ДДС, 10 200.00 лева с ДДС, която ще бъде заплатена от купувача, както следва: 3400.00 лева с включен ДДС – платени авансово, преди подписване на договора и 6800.00 лева с включен ДДС – в срок до 6 месеца, след подписване на договора. Предаването на техниката от продавача на купувача е уговорено да се извърши с подписване на приемо-предавателен протокол. Договорът и Приложение 1 са подписани за продавач, купувач и поръчител.

Представен е Приемо-предавателен протокол от 17.04.2018 г., в който е отразено, че Д. П. С., като представител на Агропродукт С.и ЕООД е получил от Оптиком ООД 1 бр. торачка Zeno 32 1600LT 2D, сер. № 11FRT 1000 I FRT с окомплектовка и придружаващи документи. Посочен е маршрут на движение: с. Българене – с. Дерманци, автомобил модел и рег. № и водач Милчо Кръстев П.. На документа има положени подписи за „предал“, с печат на Оптиком ООД, и за „приел“ – „П.“.

Във връзка с оспорването от ответника е открито производство по чл. 193 от ГПК по оспорване истинността на договора за покупко-продажба на селскостопанска техника от 17.04.2018 г. и Приложение 1 към него относно автентичността на подписа, положен за купувач, като съдът е указал на ответника, че негова е тежестта за доказване неистинността на документа. Във връзка с това оспорване по делото е допусната съдебно-почеркова експертиза, но същата е заличена поради това, че ответникът в указания от съда срок не е внесъл определения депозит. С оглед на това, съдът приема, че ответникът е създал пречка за събиране на поисканите от самия него доказателства, поради което с оглед разпоредбата на чл. 161 от ГПК следва да бъде прието, че направеното от него оспорване по чл. 193 от 3

ГПК не е доказано.

Представена е данъчна фактура № 0000106751/18.04.2018 г., издадена от ищеца с получател ответника за доставка на 1 бр. торачка Zeno 32 1600 LT 2D, сер. № 11FRT 1000 на стойност 10 200.00 лева с ДДС. Фактурата е едностранно подписана за издател, като не е подписана за получател.

От назначената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че фактура № 0000106751/18.04.2018 г. е осчетоводена в счетоводството на ответника, както следва: за авансовия превод е осчетоводена сумата от 3400.00 лева; при издаване на фактурата е осчетоводена в счетоводна сметка 402/2 „Доставчици по аванси на ДМА“, аналитична партида „Оптиком“ ООД цялата сума от 10 200.00 лева. Въз основа на предоставената му от ТД на НАП - Пловдив данъчно-осигурителна информация за ответното дружество – заверена справка-декларация по ДДС за месеца, през който е включена процесната фактура, ведно със заверен дневник покупки, вещото лице е направило извод, че ответникът е ползвал данъчен кредит по същата, тъй като е включена в справка-декларация по ДДС отчетен регистър „Дневник покупки“ за месец април 2018 г. съгласно справките от счетоводните регистри на ответното дружество, същото няма задължение към ищцовото дружество по фактура № 0000106751/18.04.2018 г. От счетоводната справка е видно, че сметка 402/2 – Доставчици по аванси на ДМА, не е приключена. Съгласно справки от счетоводните регистри на ищцовото дружество, същото има вземане от ответното дружество по фактура № 0000106751/18.04.2018 г. за сумата в размер на 6800,00 лева. В счетоводството на ищеца е отразено частично плащане по процесната фактура от ответното дружество в размер на 3400.00 лева с банков превод от 17.04.2018 г.