Решение № 21582 от 26.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21582 гр. София, 26.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско дело № 20241110177743 по описа за 2024 година

Предявени са от „П.Б.“ ООД срещу „В.“ ООД обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ вр. чл. 79 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1100 лв., предявена като частичен иск от вземане в общ размер на 44 302,58 лв. и представляваща сбор от следните суми:

100 лв. – част от вземане по Фактура № 756324/16.02.2024 г. на стойност 2981,76 лв. с ДДС, с падеж 16.03.2024 г.;

100 лв. – част от вземане по Фактура № 756429/22.02.2024 г. на стойност 3764,16 лв. с ДДС, с падеж 22.03.2024 г.;

100 лв. – част от вземане по Фактура № 756593/08.03.2024 г. на стойност 8025,66 лв. с ДДС, с падеж 08.04.2024 г.;

100 лв. – част от вземане по Фактура № 756713/19.03.2024 г. на стойност 7528,31 лв. с ДДС, с падеж 19.04.2024 г.;

100 лв. – част от вземане по Фактура № 756976/09.04.2024 г. на стойност 2981,76 лв. с ДДС, с падеж 09.05.2024 г.;

100 лв. – част от вземане по Фактура № 757138/19.04.2024 г. на стойност 3964,31 лв. с ДДС, с падеж 19.05.2024 г.;

100 лв. – част от вземане по Фактура № 757232/26.04.2024 г. на стойност 3864,23 лв. с ДДС, с падеж 26.05.2024 г.;

100 лв. – част от вземане по Фактура № 757307/09.05.2024 г. на стойност 3864,23 лв. с ДДС, с падеж 09.06.2024 г.;

100 лв. – част от вземане по Фактура № 757424/17.05.2024 г. на стойност 1782,00 лв. с ДДС, с падеж 17.06.2024 г.;

100 лв. – част от вземане по Фактура № 757473/22.05.2024 г. на стойност 1782,00 лв. с 1

ДДС, с падеж 22.06.2024 г.;

100 лв. – част от вземане по Фактура № 757605/31.05.2024 г. на стойност 3764,16 лв. с ДДС, с падеж 30.06.2024 г., ведно със законната лихва считано от дата на подаване на исковата молба 23.10.2024 г. до окончателно изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че в периода между 16.02.2024 г. до 31.05.2024 г. ответникът е направил 11 бр. поръчки до ищеца за различни продукти, подробно описани в 11 бр. фактури. Твърди, че е доставил всички поръчани и фактурирани стоки, като общата им стойност възлизала на сумата от 44 302,58 лв. с вкл. ДДС. Излага, че съгласно т.8.1. от ОУ, публикувани на интернет страницата на ищцовото дружество, продажната цена се заплаща на продавача, ведно с банковите такси и разноски по сделката едновременно с предаване на стоката и при получаване на фактурата от купувача освен ако страните не уговорят писмено друго. Отново сочи, че за процесните доставки са издадени 11 бр. фактури, които били подписани от ответника, в качеството му на получател, както следва:

Фактура № 756324/16.02.2024 г. на стойност 2981,76 лв. с ДДС, с падеж 16.03.2024 г.;

Фактура № 756429/22.02.2024 г. на стойност 3764,16 лв. с ДДС, с падеж 22.03.2024 г.;

Фактура № 756593/08.03.2024 г. на стойност 8025,66 лв. с ДДС, с падеж 08.04.2024 г.;

Фактура № 756713/19.03.2024 г. на стойност 7528,31 лв. с ДДС, с падеж 19.04.2024 г.;

Фактура № 756976/09.04.2024 г. на стойност 2981,76 лв. с ДДС, с падеж 09.05.2024 г.;

Фактура № 757138/19.04.2024 г. на стойност 3964,31 лв. с ДДС, с падеж 19.05.2024 г.;

Фактура № 757232/26.04.2024 г. на стойност 3864,23 лв. с ДДС, с падеж 26.05.2024 г.;

Фактура № 757307/09.05.2024 г. на стойност 3864,23 лв. с ДДС, с падеж 09.06.2024 г.;

Фактура № 757424/17.05.2024 г. на стойност 1782,00 лв. с ДДС, с падеж 17.06.2024 г.;

Фактура № 757473/22.05.2024 г. на стойност 1782,00 лв. с ДДС, с падеж 22.06.2024 г.;

Фактура № 757605/31.05.2024 г. на стойност 3764,16 лв. с ДДС, с падеж 30.06.2024 г..

Излага, че съгласно т.8.2. от общи правила и условия за доставка, купувачът няма право да отказва плащане или да забавя плащане на основание предявена насрещна претенция, която не е била приета от продавача писмено и на каквото и да е друго основание, а съгласно т.8.3. плащането се счита извършено на датата, на която съответната сума е получена от продавача по банковата му сметка. Сочи, че съгласно т.2.1. от ОУ купувачът приема цената и всички условия за доставка, съдържащи се на двете страни на фактурата. Твърди, че на 25.06.2024 г. е отправил до ответника покана за плащане, но такова не постъпило. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът не оспорва, че са издадени цитираните от ищеца 11 бр. фактури, както и че е извършена доставка на посочените в тях стоки. Твърди, че задълженията по първите две фактури - № 756324/16.02.2024 г. на стойност 2981,76 лв. с ДДС, с падеж 16.03.2024 г. и № 756429/22.02.2024 г. на стойност 3764,16 лв. с ДДС, с падеж 22.03.2024 г., са заплатени преди завеждане на иска, през месец август 2024 г. Претендира разноски.

Ищцовото дружество е депозирало молба, в която заявява, че действително посочените в исковата молба суми по фактури - № 756324/16.02.2024 г. на стойност 2981,76 2 лв. с ДДС, с падеж 16.03.2024 г. и № 756429/22.02.2024 г. на стойност 3764,16 лв. с ДДС, с падеж 22.03.2024 г., са заплатени преди завеждане на иска.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.

2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото по реда на чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК е обявено, че че между страните са съществували търговски правоотношения в периода между 16.02.2024 г. до 31.05.2024 г.; че ищецът е доставил стоките, подробно описани по вид, количество и стойност в издадените 11 бр. фактури.

Съдържанието на самите фактури, приети като писмено доказателство по делото, е достатъчно да бъдат определени всички съществени елементи на твърдените от ищеца облигационни правоотношения по договор за продажба – страни, предмет и цена.

С оглед изявлението на страните съдът приема, че недължими като погасени преди началото на процеса са вземанията по фактури Фактура № 756324/16.02.2024 г. на стойност 2981,76 лв. с ДДС, с падеж 16.03.2024 г.; Фактура № 756429/22.02.2024 г. на стойност 3764,16 лв. с ДДС, с падеж 22.03.2024 г., като в тази част исковете подлежат на отхвърляне.

При липса на доказателства за плащане в погашение на задължението на ответника за плащане на цената на стоките, за чиято доставка е издадена фактури - Фактура № 756593/08.03.2024 г. на стойност 8025,66 лв. с ДДС, с падеж 08.04.2024 г.; Фактура № 756713/19.03.2024 г. на стойност 7528,31 лв. с ДДС, с падеж 19.04.2024 г.; Фактура № 756976/09.04.2024 г. на стойност 2981,76 лв. с ДДС, с падеж 09.05.2024 г.; Фактура № 757138/19.04.2024 г. на стойност 3964,31 лв. с ДДС, с падеж 19.05.2024 г.; Фактура № 757232/26.04.2024 г. на стойност 3864,23 лв. с ДДС, с падеж 26.05.2024 г.; Фактура № 757307/09.05.2024 г. на стойност 3864,23 лв. с ДДС, с падеж 09.06.2024 г.; Фактура № 757424/17.05.2024 г. на стойност 1782,00 лв. с ДДС, с падеж 17.06.2024 г.; Фактура № 757473/22.05.2024 г. на стойност 1782,00 лв. с ДДС, с падеж 22.06.2024 г.; Фактура № 757605/31.05.2024 г. на стойност 3764,16 лв. с ДДС, с падеж 30.06.2024 г. съдът приема предявените частични искове за доказани до размера на сумата от 900 лв.

По разноските.

При този изход на спора право на разноски имат и двете страни по правилата на чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК.

Ищецът претендира сумата от 90 лв. държавна такса и сумата от 7860лв. – адвокатски хонорар.

От страна на ответника е релевирано възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, което съдът намира за основателно. Съгласно решение от 25.01.2024 г. п о дело С - 438/22 на СЕС, приетата от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация, Наредба №1/09.01.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е равнозначна на хоризонтално определяне задължителни минимални тарифи, което е забранено от член 101, пар.

1 ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправни субекти и пораждащ правни последици за тях. В решението на СЕС е посочено, че подобни действия водят до увеличаване на 3 цените в ущърб на потребителите, което разкрива достатъчна степен на вредност по отношение на конкуренцията, независимо от размера на определената минимална цена, като такова ограничение на конкуренцията в никакъв случай не може да бъде обосновано с преследване на "легитимни цели". Прието е, че това води до абсолютна неприложимост на наредбата, която няма действие в отношенията между договарящите страни и не може да се противопоставя на трети лица, като решението на СЕС е задължително за съда по арг. на чл. 633 ГПК. Съгласуването на цените на услугите от всички участници на пазара представлява сериозно нарушение на конкуренцията, по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС и в действителност съставлява пречка за прилагането на пазарни цени. Поради това, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази правна уредба, включително и когато предвидените в посочената наредба минимални размери отразяват реални пазарни цени на адвокатските услуги. Тези цени могат да бъдат ползвани единствено като сравнителни/помощни/ при определяне на дължимо възнаграждение от съда, с оглед пазарните цени на адвокатските услуги. В случая релевираното от въззивника възражение по чл. 78, ал.

5 от ГПК, задължава съда да извърши преценка главно на фактическата и правна сложност на спора в конкретния случай, в зависимост от обема на дейността по установяване на фактите и излагане на правните съображения от процесуалния представител на съответната страна.

Активното процесуално поведение на пълномощника се изразява в депозиране на искова молба, подаване на становище и реално участие в откритото заседание. С оглед гореизложеното съдът намира, че адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено на сумата от 3 500 лева. С оглед уважената част от исковете ответникът дължи сумата от 2937,27 лева разноски по делото.

Ответното дружество не претендира разноски за производството.

Така мотивиран, съдът реши

РЕШИ:

ОСЪЖДА „В.“ ООД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: *** да заплати на „П.Б." ООД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: *** на основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ сумата 100 лв. – част от вземане по Фактура № 756593/08.03.2024 г. на стойност 8025,66 лв. с ДДС, с падеж 08.04.2024 г.; сумата от 100 лв. – част от вземане по Фактура № 756713/19.03.2024 г. на стойност 7528,31 лв. с ДДС, с падеж 19.04.2024 г.; сумата от 100 лв.

– част от вземане по Фактура № 756976/09.04.2024 г. на стойност 2981,76 лв. с ДДС, с падеж 09.05.2024 г.; сумата от 100 лв. – част от вземане по Фактура № 757138/19.04.2024 г. на стойност 3964,31 лв. с ДДС, с падеж 19.05.2024 г.; сумата от 100 лв. – част от вземане по Фактура № 757232/26.04.2024 г. на стойност 3864,23 лв. с ДДС, с падеж 26.05.2024 г.; сумата от 100 лв. – част от вземане по Фактура № 757307/09.05.2024 г. на стойност 3864,23 лв. с ДДС, с падеж 09.06.2024 г.; сумата от 100 лв. – част от вземане по Фактура № 757424/17.05.2024 г. на стойност 1782,00 лв. с ДДС, с падеж 17.06.2024 г.; сумата от 100 лв. – част от вземане по Фактура № 757473/22.05.2024 г. на стойност 1782,00 лв. с ДДС, с падеж 22.06.2024 г.; сумата от 100 лв. – част от вземане по Фактура № 757605/31.05.2024 г. на стойност 3764,16 лв. с ДДС, с падеж 30.06.2024 г., ведно със законната лихва върху претендираните суми считано от дата на подаване на исковата молба 23.10.2024 г. до окончателно изплащане на вземането. к а т о ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно 4 основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ сумата от 100 лв. – част от вземане по Фактура № 756324/16.02.2024 г. на стойност 2981,76 лв. с ДДС, с падеж 16.03.2024 г.; и за сумата от 100 лв. – част от вземане по Фактура № 756429/22.02.2024 г. на стойност 3764,16 лв. с ДДС, с падеж 22.03.2024 г.

ОСЪЖДА „В.“ ООД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: *** да заплати на „П.Б." ООД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: *** на основание чл.78,ал.1 ГПК сумата от 2937,27лева разноски по делото.