Определение № 16 от 11.01.2024, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16 гр. Б, 11.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – Б, СЕДМИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Гюлфие Яхова като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Търговско дело № 20211200900176 по описа за 2021 година и за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от ищеца „Е.М.“ ООД, по която е образувано настоящото т.д. № 176/2021г. по описа на Окръжен съд - Б.

С Определение № 531/28.11.2022г., постановено по т.д. № 176/2021г. по описа на Окръжен съд - Б сезираният първоинстанционен съд е приел, че предявените искове са недопустими, поради което ги е оставил без разглеждане и е прекратил производството по делото.

С Определение № 727/17.11.2023г., постановено по в.ч.т.д № 295/2023г.

Апелативен съд - С. е отменил определението на първата инстанция, като е приел, че първоинстанционният съд е дал погрешна правна квалификация на предявените искове. Въззивната инстанция е дала правилната правна квалификация на предявените искове и делото е върнато на окръжния съд за нова преценка за допустимост на исковете. Посочено е, че съдът следа да се произнесе и по искането за спиране на производството по делото, направено с подадената частна жалба на „Е.М.“ ООД.

Настоящата съдебна инстанция, като съобрази материалите по делото, дадените от въззивната инстанция указания, правилната правна квалификация на предявените искове и твърденията в исковата молба, намира че предявените искове са процесуално недопустими, поради следното:

Първият предявен иск е с правна квалификация по чл. 124, ал. 1 ГПК 1 във вр. с чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД /иск формулиран по т. 1 и т. 2 от исковата молба/, в каквато насока е и отменителното определение на апелативния съд.

Със същия е направено искане за прогласяване нищожността на решение на едноличния собственик /ЕСК/ на „А.“ ЕООД от дата 20.10.2021г. /ЕСК е „П.К.“ ООД/, поради накърняване на добрите нрави и е насочен срещу ответника „П.К.“ ООД.

Критериите за нищожност на решенията на органите на търговско дружество са разяснени в Тълкувателно решение № 1/06.12.2002 г. по тълкувателно дело № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС, което има характер на задължителна съдебна практика. Според разрешението в т. 1 от посоченото тълкувателно решение нищожни са решенията на общото събрание на търговско дружество /приравнено на решение на ЕСК на осн. чл. 147, ал. 2 ТЗ/, както следва: 1/ когато това е изрично предвидено в закона - чл. 75, ал. 2 ТЗ, чл. 197, ал. 2, пр. 2 ТЗ и чл. 216 ТЗ; 2/ решението е взето извън компетентността на общото събрание и 3/ решение изобщо не е взето, но е обективирано в протокол.

В процесния случай нищожността на решението на ЕСК не се твърди да е свързана с някои от посочените в тълкувателното решение три хипотези.

Ищецът сочи, че решението на ЕСК накърнява добрите нрави, поради което е нищожно. Такава нищожност обаче ТЗ по отношение на решенията на ОС, респ. решения на ЕСК, не предвижда.

Посоченото по-горе тълкувателно решение дава възможност не само на съдружник, но и на всяко трето лице да предяви иск за нищожност на решение на общото събрание, респ. решение на ЕСК, когато има правен интерес. Ищецът е трето лице, доколкото не твърди да е съдружник в „А.“ ООД, но по отношение на него липсва правен интерес от предявяване на такава претенция.

С атакуваното решение е увеличен капиталът на „А.“ ЕООД, приет е нов съдружник в лицето на А. О. Д., приет е нов дружествен договор и ЕСК е заличен като такъв /същият е придобил качеството на съдружник/. ЕСК има правомощието да взема такива решения, съгласно закона и устава, липсват твърдения да е нарушена процедурата по свикване и провеждане на общо събрание на „А.“ ЕООД от дата 20.10.2021г. Не се твърди такова събрание действително да не е проведено, т.е да се касае за невзето решение. Няма 2 твърдения да е нарушен законът, предвиждащ нищожност на този вид актове.

С оглед на това се изчерпват възможностите решението на ЕСК да е нищожно.

Към датата на вземане на атакуваното решение - 20.11.2021г., ищецът не твърди да е съдружник, респ. ЕСК в „А.“ ЕООД. Ищецът не е съдружник и в „П.К.“ ООД, доколкото с решение от дата 28.08.2019г. същият е изключен като такъв.

За третото лице „Е.М.“ ООД липсва правен интерес да иска прогласяване нищожността на процесното решение, твърдейки че същото накърнява добрите нрави. Правният интерес е винаги конкретен и се преценява с оглед на изложените от ищеца в исковата молба факти и обстоятелства. С атакуваното по съдебен ред решение на ЕСК е увеличен капиталът на „А.“ ЕООД, приет е нов съдружник в лицето на А. О. Д., приет е нов дружествен договор и ЕСК /“П.К.“ ООД/ е заличен като такъв. При този предмет на решението и обоснования от ищеца правен интерес - увреждане на „Е.М.“ ООД и загуба на мажоритарно участие в „А.“ ЕООД, валидността на решението не би могла да се отрази пряко или опосредено в правната сфера на ищцовото дружество.

Ето защо така предявеният иск е процесуално недопустим, поради липса на правен интерес и поради липса на твърдения за нищожност на решение на ЕСК, каквито търговското дружествено право предвижда.

Вторият предявен иск в условията на евентуалност е иск по чл. 74 ТЗ /формулиран в т. 3 от петитума на исковата молба/, с който се атакува като незаконосъобразно решение на едноличния собствени на капитала на „А.“ ЕООД от дата 20.10.2021г. Искът е насочен срещу ответника „П.К.“ ООД и се иска отмяна на това решение. Така предявеният конститутивен иск съдът намира също за недопустим.

Съгласно нормата на чл. 74, ал. 1 ТЗ, всеки съдружник или акционер може да предяви иск пред окръжния съд по седалището на дружеството за отмяна на решението на общото събрание, когато то противоречи на повелителните разпоредби на закона или на учредителния договор, съответно на устава на дружеството. Искът се предявява срещу дружеството. Съобразно ал. 2 на същата разпоредба, искът се предявява в 14 дневен срок от деня на събранието, когато ищецът е присъствал или когато е бил редовно поканен, а 3 в останалите случаи – в 14 дневен срок от узнаването, но не по-късно от 3 месеца от деня на общото събрание.

Абсолютна предпоставка за допустимост на иска е наличието на членствено, респективно акционерно качество на ищеца. По въпроса за активната легитимация на ищеца съдебната практика е възприела непротиворечивото разрешение, че лице, което няма качеството на съдружник, респективно акционер в търговското дружество не е активно легитимирано да предяви иска за отмяна на решение на върховния дружествен орган. В случая ищецът „Е.М.“ ООД не е съдружник в дружеството, чието решение на ЕСК се атакува. Такъв е „П.К.“ ООД, което дружество е различен правен субект от ищеца.

Поради липсата на активна легитимация конститутивният иск по чл. 74 ТЗ се явява недопустим.

Третият иск /формулиран в т. 4 от исковата молба/ е с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 26 ЗЗД, с който се иска прогласяване нищожността на решението на ЕСК на „А.“ ЕООД от дата 20.10.2021г. поради противоречието му с добрите нрави и е насочен срещу ответниците „А.“ ЕООД и физическото лице А. О. Д..

Така предявеният иск също е недопустим с оглед на съображенията, които са изложени по отношение на първия главен иск по чл. 124, ал.1, ГПК във вр. с чл. 26, ал. 1, предложение 3 от ЗЗД насочен срещу ответника „П.К.“ ООД. Ето защо не е необходимо да се приповтарят отново.

Предвид това, съдът намира, че и трите предявени иска са процесуално недопустими и следва да бъдат оставени без разглеждане, а образуваното въз основа на тях производство да бъде прекратено.

С частната жалба, подадена пред Апелативен съд С. срещу Определение № 531/28.11.2022г., постановено по т.д. № 176/2021г. по описа на Окръжен съд Б е направено искане от страна на „Е.М.“ ООД за спиране на настоящото производство по делото поради висящо друго производство - това по т.д. № 215/2021г. по описа на Окръжен съд Б и наличие на връзка между двете дела.

Указанията на апелативния съд са за преценка дали да налице предпоставките за спиране на настоящото дело, в каквато насока е искането на ищеца.

Настоящата съдебна инстанция намира, че не са налице предпоставките за спиране на производството по делото на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.

4

Предмет на разглеждане по т.д. № 215/2021г. по описа на Окръжен съд Б е съществуването на членствено правоотношение между „Е.М.“ ООД и „П.К.“ ООД. В настоящия случай се атакува решение на общо събрание на трето дружество – „А.“ ЕООД. Обстоятелство, че ЕСК в последното е „П.К.“ ООД е ирелевантно.

Освен това решението за изключване на „Е.М.“ ООД като съдружник в „П.К.“ ООД е взето на проведено общо събрание на съдружниците на 28.08.2019г. и е проявило своя правен ефект незабавно с гласуването му в отношенията между съдружника и дружеството. Т.е към момента на вземане на процесното решение на ЕСК от дата 20.10.2021г. ищецът не е бил съдружник в „П.К. ООД. Дори и при уважаване на исковете по чл. 74 ТЗ /т.д.

№ 150/2019г. по описа на Окръжен съд Б/, респ. този по чл. 71 ТЗ /т.д. № 215/2021г. по описа на Окръжен съд Б/ тези решения имат действие занапред в отношенията между съдружника и дружеството.

Отделно от това бъдещото произнасяне по т.д. № 150/2019г., респ. на т.д. № 215/2021г. и двете по описа по описа на Окръжен съд Б, не влияе по никакъв начин на преценката за допустимост на предявените искове по настоящото производство.

Като краен извод следва да се посочи, че не е налице преюдициална връзка между двете дела. Ето защо искането за спиране на производството по делото ще следва да се отхвърли като неоснователно.

С оглед на гореизложеното и на осн. чл. 130 ГПК и чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на „Е.М.“ ООД за спиране на настоящото производство на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване на спора по т.д. № 215/2021г. по описа на Окръжен съд Б.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустими, предявените искове от „Е.М.“ ООД, ЕИК *************, със седалище и адрес на управление: гр.

В., п.к. 9000, район „П.“, ул. „Г.С.“ № 66, ет. 4, ап. 9, представлявано от управителя А.П.П., чрез адвокат М. А. и адвокат С.С., както следва: иск по чл.

124, ал. 1, ГПК във вр. с чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД, с който е направено искане 5 за прогласяване нищожността на решение на едноличния собственик на капитала на „А.“ ЕООД от дата 20.10.2021г., предявен срещу ответника „П.К.“ ООД поради накърняване на добрите нрави; иск по чл. 74 ТЗ, с който се атакува като незаконосъобразно решение на едноличния собствени на капитала на „А.“ ЕООД от дата 20.10.2021г., предявен срещу ответника „П.К.“ ООД; иск по чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 26 ЗЗД, с който се иска прогласяване нищожността на решението на едноличния собственик на капитана на „А.“ ЕООД от дата 20.10.2021г., предявен срещу ответниците „А.“ ЕООД и А. О. Д. поради накърняване на добрите нрави.

ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. № 176/2021 г. по описа на Окръжен съд - Б.

Определението, в частта с която предявените искове са оставени без разглеждане и производството по делото е прекратено, подлежи на обжалване с чатна жалба пред Апелативен съд - С. в едноседмичен срок, считано от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Б: _______________________

6