Определение № 306 от 19.04.2024, Окръжен съд - Перник
- Съд
- Окръжен съд - Перник
- Дело
- Въззивно гражданско дело 167/2024
- Вид
- Определение № 306
- Подписан
- 19.04.2024
- В сила
- 19.04.2024
- Състав
- ЛОРА РАНГЕЛОВА СТЕФАНОВА, РОСИЦА ВЕЛКОВА ИВАНОВА-СТОЙЧЕВА, МАРИЯ ВЕНЦИСЛАВОВА МИЛУШЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 145, ал. 1, т. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 192 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 236, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260 и 261 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260 и 261 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 267, ал. 1, изр. първо · Граждански процесуален кодекс
- чл. 537, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 9 · Граждански процесуален кодекс
- чл.19 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 306 гр. Перник, 18.04.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ЛОРА Р. С.ОВА
Членове:
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
РОСИЦА ВЕЛКОВА като разгледа докладваното от РОСИЦА ВЕЛКОВА Въззивно гражданско дело № 20241700500167 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 144/12.07.2023 г. по гр.д. № 208/2022 г., Районен съд - гр. Радомир е признал за установено на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК по предявения иск от ищците К. А.
К., ЕГН **********, с адрес ***, ЕГН **********, с адрес ***, против ответниците В. К. К., ЕГН **********, с адрес *** вход 2, ет. 1, ал. 2, А. И. П., ЕГН **********, с адрес: ***, и С.
И. Б., ЕГН **********, с адрес *** че ищците са собственици на следния недвижим имот, а именно: неурегулиран поземлен имот, находящ се в населената част на село С., община Радомир, област Перник, в махала ,Д.”, с площ на този неурегулиран поземлен имот от с площ на този неурегулиран поземлен имот от 542 /петстотин четиридесет и два/кв.м., съставляващ имот с проектен планоснимачен номер 205 /двеста и пет/ по представеното геодезическо заснемане на имота, при граници: от запад- вътрешен път, от север-имот на С.В.С. и А.В., от изток- земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, от юг- земи по чл.19 от ЗСПЗЗ.
С решението на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК е отменен Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит на основание давност владение № 84, том V, peг.
№ 5574, дело № 810 от 2021 г., на Нотариус № 073 Б. К., с район на действие РдРС, в частта, с която ответницата В. К. К. е призната за собственик на процесния имот.
Със същото решение К. А. К. и П. Г. К., са осъдени да заплатят на С. И. Б. сумата от 2 100 лв. /две хиляди и сто лева/, по предявения насрещен иск по чл. 72 от ЗС за извършени подобрения върху неурегулиран поземлен имот, находящ се в населената част на село С., община Радомир, област Перник, в махала „Д.”, с площ на този неурегулиран поземлен имот от с площ на този неурегулиран поземлен имот от 542 /петстотин четиридесет и два/ кв.м., съставляващ имот с проектен планоснимачен номер 205 /двеста и пет/ по представеното геодезическо заснемане на имота, при граници: от запад-вътрешен път, от север-имот на С.В.С. и А.В., от изток- земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, от юг- земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, като искът е отхвърлен до пълния претендиран размер от 8 000 лв. /осем хиляди лева/ като неоснователен 1 и недоказан.
Съдът е признал право на задържане на С. И. Б. върху горния недвижим имот до изплащане на сумата. Със същото решение съдът се е произнесъл и относно разноските.
В срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от К. А. К. и П. Г. К., чрез адв. Бл. Б., с която се твърди, че постановеното от първата инстанция решение е порочно, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните правила. Сочи се, че Районен съд – Радомир не е обсъдил с необходимата задълбоченост и прецизност наличните по делото доказателства. Навеждат се твърдения, че решаващият съд не е взел предвид изложените доводи и възражения, направени от К. К. и П.
К.. В продължение се твърди, че необсъждането на факти и обстоятелства, които са от съществено значение за повдигнатия спор, представлява съществено нарушение на процесуалните правила, което от своя страна води до отмяна на постановения акт. Намира, че първата инстанция незаконосъобразно е намерила за основателен и доказан иска по чл. 72 от ЗС, като счита, че в тази насока няма никакви доказателства. Допълва, че подробни съображения са изложени в писмената защита пред първата инстанция, но същите са останали необсъдени от нея. Моли съда въззивната жалба да бъде уважена като основателна и доказана. Прави искане за присъждане на сторените по делото разноски. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
В срок по депозираната въззивна жалба е постъпил отговор от С. И. Б., чрез адв. Н. К., с който се оспорва същата като неоснователна и необоснована, въз основа на което следва да бъде оставена без уважение. Намира, че предявеният насрещен иск на Б. по чл. 72 от ЗС е основателен и доказан за пълния му предявен размер. Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
В срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от В. К. и А. П., чрез адв.
В. М., с която се атакува постановеното решение в частта, с която районният съд е признал за установено на основание чл.124, ал.1 от ГПК по предявения иск от ищците К. А. К. и П. Г.
К., против ответниците В. К. К. А. И. П., и С. И. Б., че ищците са собственици на неурегулиран поземлен имот, находящ се в населената част на село С., община Радомир, област Перник, в махала ,Д.”, с площ на този неурегулиран поземлен имот от с площ на този неурегулиран поземлен имот от 542 /петстотин четиридесет и два/кв.м., съставляващ имот с проектен планоснимачен номер 205 /двеста и пет/ по представеното геодезическо заснемане на имота, при граници: от запад- вътрешен път, от север-имот на С.В.С. и А.В., от изтокземи по чл.19 от ЗСПЗЗ, от юг- земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ. Решението на първата инстанция се обжалва и в частта, с която е отменен на основание чл.537, ал.2 от ГПК е отменен Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит на основание давност владение № 84, том V, peг. № 5574, дело № 810 от 2021 г., на Нотариус № 073 Б. К., с район на действие РдРС, в частта, с която ответницата В. К. К. е призната за собственик на процесния имот, както и в частта за разноските. Излагат се подробни съображения, че атакуваното решение е неправилно, и незаконосъобразно, постановено при съществени процесуални нарушения. Сочи се, че съдебният акт е постановен при липсата на мотиви, нарушено вътрешно убеждение и служебно начало. С въззивната жалба се навеждат твърдения, че пъроинстанционният съд е допуснал съществени процесуални нарушения, като се сочи, че по делото липсва доклад по смисъла на чл. 146 от ГПК. В продължение се твърди, че съдът не е дал никакви указания на страните кои факти и обстоятелства следва да докажат, за кои не се сочат доказателства, не са дадени указания за посочване на относими за делото доказателства. Сочи, че в процесния случай първоинстанционният съд не е разпределил доказателствената тежест според изискванията на чл. 145, ал. 1, т. 5 от ГПК и не е дал никакви указания за подлежащи на доказване факти, а дори в съдебните заседания е лишил ответниците да се защитят. На следващо място се твърди, че районният съд е допуснал 2 процесуално нарушение на нормата на чл. 235 от ГПК, като допълва, че в обжалваното решение е налице пълна липса на мотиви, липса на обсъждане доводите на страните, както и липса на анализ на наличните по делото доказателства. Намира, че в процесния случай от постановеното решение не става ясно на какво основание е бил уважен искът по чл. 124 от ГПК. Излагат се подробни съображения за неоснователност на предявените искове. Заявява, че ищците, както в исковата молба, така и в хода на процеса не са успели да докажат от кога се считат за собственици на процесния имот и на какво основание. Изразява становище, че основателността на предявения положителен установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1от ГПК предполага установяване на ищците при това за всеки от тях по отделно при условията на пълно и главно доказване на твърдяното право на собственост- формиране на сигурно убеждение у съда в надлежното осъществяване на всички пораждащи правото му на собственост факти. Сочи, че за да се признае на едно физическо лице правото на собственост по отношение на един /отчасти или изяло чужд/ имот, законовата разпоредба на чл. 79, ал. 1 от ЗС повелява, че претендиращият собственост следва да е упражнявал фактическа власт по отношение на дадената вещ в период по – дълъг от 10 години, без прекъсване и без противопоставяне за повече от шест месеца и да е демонстрирал по отношение на собственика на вещта поведение на пълноправен собственик. Допълва, че липсата на категоричност за която и да е от законовите материално правни предпоставки изключва придобиването на собствеността. По изложените аргументи се иска отмяна на първоинстанционното решение в атакуваните му части и постановяване на нова, с което да бъдат отхвърлени изцяло предявените искове. Прави се искане за присъждане на сторените пред двете инстанции разноски. С жалбата са направени доказателствени искания като се представя на съда молба – декларация от В. К. и издадено удостоверение от Община Радомир.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от К. А. К. и П. Г. К., чрез адв. Б., с който се твърди, че същата е неоснователна и недоказана, а постановеното от районния съд решение е правилно, законосъобразно и постановено при спазване на съдопроизводствените правила и материалния закон. Излагат се съждения, че изложените в жалбата доводи са шаблонни и голословни, като счита, че доклад по делото е налице и същият е обективиран в определение от 03.08.2022 г. Допълва, че в първото по делото заседание нито ответниците, нито техният процесуален представител са направили възражение за липса на доклад, а изразяват такова едва сега с депозираната от тях въззивна жалба. На следващо място се сочи, че обжалваното решение е валидно, постановено от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда. Същото е изготвено в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил. Навеждат се твърдения, че ищците са владели имота постоянно, непрекъснато, несъмнително, спокойно и явно, което се доказвало от разпитаните пред първата инстанция свидетели, както и от наличните по делото писмени доказателства. Моли направените с въззивната жалба доказателствени искания от страна на В. К. и А. П. да не бъдат уважени. Моли се съда въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а постановеното от районния съд решение да бъде потвърдено. Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба и от С. И. Б., чрез адв. Н. К., с който се изразява становище, че същата е основателна и следва да бъде уважена. Относно представеното доказателство сочи, че не възразява същото да бъде прието.
В срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от С. И. Б., чрез адв. Н. К., с която се твърди, че атакуваното решение е недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и че същото е необосновано и несправедливо. Твърди се, че решаващият съд некоректно е установил фактическата обстановка и изводите му противоречат на събраните по делото 3 доказателства, като не са взети предвид и обсъдени всички изложени аргументи. Счита, че в настоящия случай възраженията на ответната страна и доказателствата са неправилно преценени, поради което оспорваното решението в обжалвана част е необосновано. По подробно изложени съображения се твърди, че исковата молба е нередовна и същата е следвало да остане без движение до отстраняване на недостатъците. Сочи, че съгласно чл.
124, ал. 1 от ГПК предявяването на установителен иск за установяване съществуване или несъществуването на едно правно отношение е допустимо при наличие на интерес от това.
Допълва, че наличието на правен интерес се преценява конкретно, въз основа на обосновани твърдения, наведени в исковата молба и когато такива твърдения не са изложени същата е нередовна и на ищеца следва да се дадат указания за отстраняване на тази нередовност.
Намира, че в конкретния случай ищците не са представили никакви доказателства, от които да е видно, че вторият описан от тях имот съществува самостоятелно или че е част от първия описан имот, за който е представен Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по покупко-продажба и давностно владение № 55/том III, peг. № 2691, дело № 309 от 21.07.2016г. На следващо място с жалбата се отбелязва, че не е ясно и защо ищците предявяват иска си именно срещу ответниците В. К. К., А. И. П. и С. И. Б. при положение, че няма представени документи към исковата молба, от които да е ясно къде се намира техния имот и че такъв въобще съществува, съответно няма идентичност между техния имот и имота на ответниците, описан в Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение № 84, том V, peг. № 5574, дело № 810 от 2021г. Предвид гореизложеното, се моли въззивният съд да остави исковата молба без движение като нередовна, с указания до ищците да ги отстранят и при неизпълнението им да съдът да обезсили първоинстанционното решение и да прекрати производството по делото.