Решение № 13773 от 15.07.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 72744/2024
- Вид
- Решение № 13773
- Подписан
- 15.07.2025
- Състав
- ГЕОРГИ ИЛИАНОВ АЛИПИЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 20, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 25 · Закон за движението по пътищата
- чл. 28 · Закон за движението по пътищата
- чл. 37, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 5, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 94 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 343, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 390 · Кодекс за застраховането
- чл. 390, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 405 · Кодекс за застраховането
- чл.405, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 63, ал. 2, т. 2 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 13773 гр. **, 15.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело № 20241110172744 по описа за 2024 година
Съдът е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.405, ал.1 КЗ, предявен от В. Е. В., ЕГН ********** против „З.А.Д.А” АД, с ЕИК *****, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2000 (две хиляди) лева, представляващо част от общо дължимото обезщетение в размер на 11 000 (единадесет хиляди) лева, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, представляващо застрахователно обезщетение за имуществени вреди по застраховка „Каско” № ********* от 03.05.2024г., за настъпило застрахователно събитие на 15.07.2024г. в резултат на което е увреден л.а. марка „***“, модел „***“с peг. № ***.
Ищецът твърди, че е собственик на л.а. марка „***“, модел „***“с peг.
№ ***. Излага се, че процесният лек автомобил бил застрахован в „З.А.Д.А”АД със застраховка „Каско на МПС”, обективирана в Застрахователна полица № ********* от 03.05.2024г., със срок на действие от 03.05.2024г. до 02.05.2025г.
Излага твърдения, че в периода на действие на застраховката на 15.07.2024г., в гр. ** на бул. „***“ срещу ***, застрахованият автомобил участва в пътнотранспортно произшествие. Сочи се, че при опит на водача му за маневра за навлизане в платното за движение от крайпътна територия, застрахованият автомобил е блъснат от движещ се и преминаващ по бул. „***“ срещу ***, л.а. марка „***“, модел „***“ с peг. номер ********. След първоначалния удар водачът на л.а. „***“ губи контрол върху управлявания от него автомобил и се блъска в трети автомобил.
Изтъква се, че за произшествието е съставен протокол за ****** от 15.07.2024г с номер ****** от служители на „***“ при СДВР.
1
Твърди, че във връзка със застрахователното събитие и уврежданията по автомобила при застрахователя е заведена доброволна претенция/щета с номер ***** на 16.07.2024г., като автомобилът бил представен пред застрахователя за извършване на оглед. В резултат били констатирани следните увреждания: ляв праг, колона предна лява, предна лява врата, лайсна хромирана при стъкло на врата, основа калник преден ляв, рог преден ляв, датчик парктроник преден ляв, радиатор воден, радиатор интеркулер, предна броня, основа предна броня, декорация предна броня.
Сочи се, че застрахователят отказал изплащане на обезщетение. Твърди, че стойността за възстановяване на процесния л.а. марка „***“, модел „***“с peг. № ***, възлиза в размер на 11 000 лева, поради което с исковата си молба предявява 2000 лева като част от вземането си за 11 000 лева.
Предвид изложените твърдения, моли за уважаване на предявения иск и за присъждане на разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „З.А.Д.А” АД, със становище за неоснователност на предявения иск.
Не оспорва обстоятелството, че между страните да е сключена застраховка „Каско на МПС”, обективирана в Застрахователна полица № *********/03.05.2024г., със срок на действие от 03.05.2024г. до 02.05.2025г.
Оспорва да са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответното „З.А.Д.А” АД по имуществена застраховка „Каско“ на МПС.
Оспорва всички увреждания по застрахования автомобил да са в пряка причинно- следствена връзка с процесното ПТП.
Оспорва исковата претенция по размер, като твърди, че твърдяната стойност, необходима за възстановяване на уврежданията по л.а. „*** ***“ с peг. № ****** е завишена, не кореспондира с действителния размер на вредите към датата на настъпване на процесното събитие.
Оспорва настъпилото събитие да попада в обхвата на предоставяното по договора застрахователно покритие, да представлява покрит по полицата риск.
Твърди, че единствената причина за настъпване на произшествието е поведението на водача на застрахованото МПС, който е имал възможност да предотврати реализирането на пътнотранспортно произшествие, доколкото последният е предприел навлизане на платното за движение от крайпътна територия, извършил е маневра за завой наляво при наличието на пътна маркировка, забраняваща пресичането на същата, без да подаде светлинен сигнал, без да се съобрази с приближаващия л.а. „*** ***“ с peг. № ******, в резултат на което е настъпил удар между двете моторни превозни средства, а впоследствие и втори такъв между застрахованото МПС и паркиран на бул.
„***“ автомобил.
Твърди, че с писмо изх. № *********/ 01.08.2024 г. ищецът е бил уведомен, че за застрахователя не се поражда задължение за изплащане на застрахователно обезщетение, предвид наличието на изрично изключение от предоставяното по договора за застраховка „Каско“ застрахователно покритие, 2 доколкото уврежданията по застрахованото МПС са настъпили в резултат на проявена от страна на водача груба небрежност, изразяваща се в извършване на забранена маневра и несъобразяване с останалите участници в движението по пътищата, което поведение било изрично е уговорено между страните по застрахователния договор като изключение от предоставяното застрахователно покритие, съгласно т. 10.11 от приложимите към договора и представляващи неразделна част от него Общи условия (ОУ) за застраховка „Каско“ на МПС.
Сочи, че дори да се приеме, че поведението на водача на застрахованото МПС, не представлява груба небрежност, твърди, че описаното поведение представлява неизпълнение на договорни задълженията по т. 76.1, т. 76.2 и т.
76.14 от Общите условия за застраховка „Каско“, поради което последното обуславяло намаляването на застрахователното обезщетение с 90%.
При условията на евентуалност, твърди че е налице „тотална щета“ по смисъла на чл. 390 от КЗ, при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от действителната му стойност.
В условията на евентуалност, в случай че предявеният иск бъде уважен, прави възражение за прихващане с насрещни вземания с изискуеми, но неплатени три вноски по застрахователната премия в общ размер на 971,52 лв.
Оспорва се претенцията за присъждане на законна лихва. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание ищецът, на основание на основание чл.
214, ал.1 ГПК е изменил предявената от него претенция по чл. 405 КЗ, чрез нейното увеличение, като същата се счита предявена за сумата в размер на 9818,84 лева, представляваща част от общо дължимото обезщетение в размер на 11000 лева.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
За основателност на иска - в тежест на ищеца е да докаже наличието на следните материалноправни предпоставки (юридически факти), а именно: 1. наличие на валидно застрахователно правоотношение между страните по договор за имуществено застраховане, който да е действал по време на реализиране на процесното увреждане на лекият автомобил - 04.11.2024г.; 2. настъпване на покрит застрахователен риск; 3. претърпени от застрахованото лице имуществени вреди; 4. пряка и непосредствена причинна връзка между настъпилия застрахователен риск и претърпените вреди; 5. размера на вредите.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване, да установи положителни факти, които да изключват, унищожават или погасяват претендираното вземане, както и възраженията си в отговора, а при доказване на горните факти от ищеца следва да докаже погасяване на дълга.
3
При така разпределената доказателствена тежест, съдът счита иска за неоснователен по следните съображения:
Безспорно е между страните, а и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че ищецът В. Е. В. е собственик на л.а. „*** ***“ с рег. № ******. За автомобила е налице валидно сключен договор за застраховка „Каско“ с ответното дружество „З.А.Д.А“ АД, обективиран в застрахователна полица № *********, с период на застрахователно покритие от 03.05.2024 г. до 02.05.2025 г., с покритие по клауза „******“.
От т. 10.11 от приложимите Общи условия на ЗАД „А“ по застраховка „ Каско на МПС“ (в сила от 01.10.2021 г. ), се установява, че застрахователят не предоставя покритие за щети, причинени вследствие на „умишлени или с груба небрежност действия или бездействия на... водача на МПС“.
От приложения по делото Протокол за ПТП № ******/15.07.2024 г. (81) се установява, че л.а. „*** ***“, управляван от Т.А.П, излизайки от крайпътна територия, не пропуска и реализира ПТП с движещия се по бул. „***“ л.а. *** ***.
От приложения по делото Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия *******/15.07.2024 г. (77), се установява, че на Т.А.П е съставен АУАН, за това че на 15.07.2024г. в района на бул. „***“ *****, при управление на л.а. „*** ***“ и при излизане от крайпътна територия, не пропуска и реализира ПТП с движещия се по бул. „***“ л.а. *** ***, с което е нарушила чл. 37, ал.3 ЗДВП.
От приложеното по делото НП № **** от 29.07.2024г. (л.76) се установява, че на осн. чл. 179, ал.2, вр с чл. 179, ал.1, т.5, пр 4 от ЗДвП на Т.А.П е наложено администртивно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. за извършеното от нея нарушение по чл. 37, ал.3 ЗДВП.
От показанията на свид. Т. А . П се установява, че е водач на застрахования автомобил „*** ***“ по време на процесното ПТП и е в семейни отношения с ищеца, поради което показанията й следва да бъдат преценявани с оглед на евентуалната й заинтересованост от изхода на делото.
Свидетелката заявява, че на 15.07.2024 г. си е тръгвала от работа, като е предприела маневра за излизане от място за паркиране пред сградата. Твърди, че се е наложило да се подаде повече на пътното платно, тъй като видимостта й е била ограничена от друг паркиран автомобил. В показанията си посочва, че е възнамерявала да извърши десен завой. По отношение на мястото на удара, показанията й са вътрешно противоречиви. Първоначално сочи, че другият автомобил я е ударил в нейната лента на движение, но впоследствие, на въпрос на юрисконсулта на ответника, уточнява, че ударът е настъпил в лявата лента в посока кв. ***. Потвърждава, че в резултат на първия удар автомобилът й е бил изтласкан и е ударил трето, паркирано МПС.
От показанията на свид. показанията на свидетеля П. В. С. се установява, че е колега на г-жа П и очевидец на инцидента. Показанията му следва да се кредитират в частта относно пряко възприетите от него факти.
Свидетелят потвърждава, че л.а. „***“ е бил паркиран перпендикулярно 4 на тротоара и че видимостта на водачката е била скрита от л.а. „***“, паркиран успоредно на пътното платно. Описва, че г-жа П е подминала спрелия „***“, след което се е чул удар, колата й се е завъртяла и е ударила друго превозно средство отсреща. Според него, водачката „не завива, а само изкарва колата направо“. Свидетелят прави предположение, че л.а. „***“ се е движил в лявата лента, тъй като в дясната е имало паркирани автомобили.
От показанията на свид. Е К. И. се установява, че е водач на другия автомобил, участник в ПТП – л.а. „*** ***“.Той заявява, че се е движил по бул. „***“ в посока кв. „***“, като се е намирал в дясната лента на движение.
Твърди, че л.а. „***“ е излязъл от място между паркирани автомобили и е предприел маневра за завой наляво. За да избегне удара, свидетелят е предприел маневра наляво, поради което сблъсъкът е настъпил в лявата лента.
Управлявал е със скорост не по-висока от 40/50 км/ч.
При съпоставяне на показанията на тримата свидетели и съотнасянето им към останалите доказателства по делото (Протокол за ПТП, АУАН и заключението на САТЕ), съдът намира че са налице е коренни противоречия в показанията на свидетелите. Водачката П твърди, че е завивала надясно.
Другият водач И. твърди, че е завивала наляво. Очевидецът С. заявява, че е излизала от крайпътната територия направо. Съдът дава вяра на показанията на свидетеля И., тъй като те напълно съвпадат с обективното заключение на вещото лице по САТЕ, което също е установило, че водачът на л.а. „***“ е предприел „маневра на ляв завой“. Показанията на г-жа П в тази част са недостоверни и не следва да бъдат кредитирани в тази част.