Решение № 3815 от 01.03.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 15945/2023
- Вид
- Решение № 3815
- Подписан
- 01.03.2024
- Състав
- Мария Стоянова Танева
Други актове по делото
- Разпореждане № 41606 от 31.03.2023 · ПЕТЪР САВОВ САВЧЕВ
- Разпореждане № 49956 от 21.04.2023 · ПЕТЪР САВОВ САВЧЕВ
- Определение № 37712 от 24.10.2023 · ПЕТЪР САВОВ САВЧЕВ
- Разпореждане № 26167 от 16.02.2024 · МАРИЯ СТОЯНОВА ТАНЕВА
- Разпореждане № 54761 от 12.04.2024 · МАРИЯ СТОЯНОВА ТАНЕВА
- Разпореждане № 54945 от 12.04.2024 · МАРИЯ СТОЯНОВА ТАНЕВА
- Решение № 10759 от 05.06.2024 · МАРИЯ СТОЯНОВА ТАНЕВА
- Разпореждане № 80297 от 05.06.2024 · МАРИЯ СТОЯНОВА ТАНЕВА
- Разпореждане № 97489 от 09.07.2024 · МАРИЯ СТОЯНОВА ТАНЕВА
- Определение № 22804 от 22.06.2026 · Мария Стоянова Танева
- Разпореждане № 85102 от 13.07.2026 · Мария Стоянова Танева
- Разпореждане № 116401 от 28.09.2026 · Мария Стоянова Танева
- Разпореждане № 126418 от 20.10.2026 · Мария Стоянова Танева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 179 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 341 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 344, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 355 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 5, ал. 1 · Закон за наследството
- чл. 9, ал. 1 · Закон за наследството
- чл. 113 · Закон за собствеността
- чл. 34 · Закон за собствеността
- чл.68, ал.1 · Закон за собствеността
РЕШЕНИЕ
№ 3815 гр. София, 01.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: МАРИЯ СТ. ТАНЕВА при участието на секретаря РУМЯНА Д. Г. като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ТАНЕВА Гражданско дело № 20231110115945 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 341 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от С. Л. Н., М. Л. Н., Ц. НЕДЯЛКОВ Я., Н. Н. И. срещу Д. Т. М., ВИРДЖИНИЯ И. М. за делба на съсобствен недвижим имот.
Ищците твърдят съсобственост с ответниците при квоти от 1/6 в полза на всеки от участниците в недвижим имот: апартамент № 63, находящ се в гр. София, район „Н,х. „В”, ет. 4, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ,1.63 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, с площ от 58,73 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня, баня, клозет, входно антре, два балкона, при съседни самостоятелни обекти с идентификатори: на същия етаж: ,1.64 и ,1.62, под обекта: ,1.59 и над обекта: ,1.67.
Претендират разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба – от Д. Т. М. с който се иска отхвърляне на иска. Ответникът прави възражение за изтекла в негова полза придобивна давност.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ВИРДЖИНИЯ И. М., с който исковете се оспорват изцяло, твърди, че в полза на Д. Т. М. била изтекла придобивна давност.
С оглед твърденията в исковата молба и отговора на искова молба и събраните по делото доказателства, съдът намира следното:
Съдът е сезиран с конститутивен иск с правно основание чл. 34 ЗС.
За да се уважи иска за делба, като се допусне прекратяването на възникналата съсобственост, следва да са налице следните материални и процесуални предпоставки 1
(юридически факти): 1) страните да притежават съответна идеална част от правото на собственост върху включения в делбената маса имот на твърдяното правно основание; 2) предметът на делбата да бъде годен обект на правото на собственост и 3) в производството по делба да участват като страни всички съсобственици. В тежест на ищеца е да установи посочените обстоятелства в условията на пълно и главно доказване.
При доказване на горепосочените факти в тежест на ответника е да докаже възражението си за придобиване на имота по давност, като установи : 1) да е владял имота, като не само е осъществявал фактическата власт върху него, но и е имал намерение за своене на имота, 2) да е изтекъл период от 10 години от установяване на владението. При доказване на посочените обстоятелства в тежест на ищеца е да докаже обстоятелствата, спиращи или прекъсващи давностния срок.
Представен е Протокол от 16.01.1989 г. по г.д. № 2370/1988 г. по описа на Коларовски районен съд, 5-та колегия, от който е видно, че по посоченото дело е сключена съдебна спогодба между Надка Матеева М., от една страна, и Таня М. Ятовска, Иван М.ов М.ов и Вела М. Н.а, от друга страна, с която е възложено в дял на Надка М. собствеността върху посочения недвижим имот, срещу което тя се е задължила да изплати парична сума на ответниците за уравняване на дяловете им. Протоколът от съдебно заседание представлява официален удостоверителен документ и като такъв обвързва с материална доказателствена сила съда за посочените в него обстоятелства (арг. от чл. 179 ГПК). Протоколът не е оспорен от ответниците, поради което настоящият съдебен състав счита, че следва да го кредитира и да приеме за установено, че е сключена спогодба, с която Надка М. е станала едноличен собственик на спорния недвижим имот.
Представена е Схема № 15-324024-24.03.2023 г., от която е видно, че спорният имот представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор ,1.63, намиращ се в на гр.
София, район „Н,х. „В”, ет. 4, с площ от 58,73 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня, баня, клозет, входно антре, два балкона, при съседни самостоятелни обекти с идентификатори: на същия етаж: ,1.64 и ,1.62, под обекта: ,1.59 и над обекта: ,1.67 По делото е приложено Удостоверение за наследници с изх. № УГ01-13873, с което се установява, че след смъртта на Надка М. наследници по закон въз основа на данните от регистрите за гражданско състояние са: Вела М. Н.а (дъщеря, арг. от чл. 5, ал. 1 ЗН), Таня М.
Ятовска (дъщеря – арг. от чл. 5, ал. 1 ЗН) и Иван М.ов М.ов (син – арг. от чл. 5, ал. 1 ЗН).
По делото е приложено Удостоверение за наследници с изх. № 2903/31/03/20Г/П, с което се установява, че след смъртта на Иван М.ов М.ов наследници по закон въз основа на данните от регистрите за гражданско състояние са: Д. Т. М. (съпруга, арг. от чл. 9, ал. 1 ЗН) и В. И. М. (дъщеря – арг. от чл. 5, ал. 1 ЗН).
По делото е приложено Удостоверение за наследници с изх. № РЛН20-УГ51-3330, с което се установява, че след смъртта на Вела М. Н.а наследници по закон въз основа на данните от регистрите за гражданско състояние са: Любен С.ов Н. (съпруг, арг. от чл. 9, ал. 1 ЗН), С. Л. Н. (син – арг. от чл. 5, ал. 1 ЗН) и М. Л. Н. (син – арг. от чл. 5, ал. 1 ЗН).
2
По делото е приложено Удостоверение за наследници с изх. № РЛН20-УГ51-3329, с което се установява, че след смъртта на Любен С.ов Н. наследници по закон въз основа на данните от регистрите за гражданско състояние са С. Л. Н. (син – арг. от чл. 5, ал. 1 ЗН) и М.
Л. Н. (син – арг. от чл. 5, ал. 1 ЗН).
По делото е приложено Удостоверение за наследници с изх. № 465 от 03.04.2018 г., с което се установява, че след смъртта на Таня М. Ятовска наследници по закон въз основа на данните от регистрите за гражданско състояние са: Н. Н. И. (дъщеря, арг. от чл. 5, ал. 1 ЗН и Ц. Н. Я. (син – арг. от чл. 5, ал. 1 ЗН).
Предвид факта, че липсват индиции за наличието на други наследници по закон или по завещание настоящият съдебен състав счита, че следва да приеме за установено, че всички съсобственици – С. Л. Н., М. Л. Н., Ц. НЕДЯЛКОВ Я., Н. Н. И., Д. Т. М., ВИРДЖИНИЯ И. М., участват в настоящето производство за делба.
Предвид твърденията на страните настоящият съдебен състав счита, че правният спор се концентрира върху въпроса дали ответницата Д. М. е придобила процесния имот въз основа на давностно владение.
Съгласно чл.68, ал.1 от ЗС владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя, а непрекъснатото владение в продължение на десет години води до придобиване право на собственост върху недвижимия имот от страна владелеца. Владението включва два елемента – обективен или упражняваната фактическа власт, и субективен - намерението за своене, което също следва да се обективира в действителността чрез изрични правни действия или конклудентни фактически действия. С ТР № 4/2012г. на ОСКГ на ВКС се обоснова извод, че изтичането на срока на придобиваната давност не води автоматично до възникване право на собственост в полза на владелеца на недвижим имот, тъй като тя не се прилага служебно, а е необходимо позоваването от владелеца на изтичането й чрез предявяване на иск за собственост, възражение срещу предявен такъв иск или чрез снабдяването с нотариален акт за собственост, издаден по обстоятелствена проверка на основание давностно владение. При такова позоваване, правните последици, а именно - придобиване на вещното право, се зачитат от момента на изтичане на законно определения срок.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на св. Д. и св.
Кръстева.
В своите показания св. Д. свидетелства, че ответницата Д. М. е живяла в процесния имот към деня на нанасянето на свидетелката в съседен апартамент на 25.08.1991 г., като посочва, че с нея са живеели съпругът й – Иван М.ов, двете й дъщери и Надка М..
Свидетелката посочва, че Надка М. нееднократно е посочвала, че апартаментът ще остане за сина й – Иван М.ов и за внучка й – ответницата В. М.. Свидетелства, че и другите наследници на Надка М. – Таня Ятовска и Вела Н.а също са заявявали, че апартаментът е за ответницата – Вержиния, а също така твърди, че и една от ищците – Н. И. е заявявала същото. Св. Кръстева в показанията си заявява, че познава Надка М. от 1992 г., като тя винаги е казвала, че възнамерява да остави процесния апартамент на всичките си деца.
3
Твърди, че ищците са помагали за ремонт на апартамента по случай абитуриентския бал на ответницата – В. М..
Настоящият съдебен състав счита, че в показанията на двете свидетелки са налице известни разминавания по отношение на факта дали Надка М. е казвала, че иска да остави процесния недвижим имот за сина си – Иван М.ов и за внучка и Верджиния М., или да го остави за всичките си деца, както и дали след продажбата на поземлен имот в Драгалевци е разделила парите между всичките си деца или само между някои от тях. Не са налице други доказателства, които да подкрепят показанията на едната или другата свидетелка за горните обстоятелства. Воден от това съдът намира, че не може да приеме за установено и доказано по делото, че Надка М. е имала намерение да остави апартамента на някоя от страните или на всички от тях, или че след продажбата на поземлен имот в Драгалевци е разделила парите между всичките си деца или само между някои от тях. Дори съдът да беше дал вяра на показанията на някой от свидетелките в тази им част и да бе приел за доказано твърдяното във връзка с гореизложените обстоятелства – по същество това би било неотносимо към преценката за това дали в полза на Д. М. е започнала да тече придобивна давност или дали същата е владяла процесния имот с намерение да го свои. Извън гореизложеното, съдът намира показанията на свитеделките за другите факти за достоверни и последователни, житейски и правно логични, като не се доказа свидетелите да са заинтересовани от изхода на правния спор, предмет на делото.
Според съда в хода на делото не бе установено в полза на Д. М. да е започнала да тече придобивна давност върху процесния имот нито приживе на Надка М., нито след смъртта на Надка М., нито и след смъртта на Иван М.ов (син на Н. М. и съпруг на Д. М.).
Настоящият съдебен състав счита, че твърдяното от ответниците установяване на владение от страна на Д. М. с начален момент 1986 г. не е доказано. От събраните по делото гласни доказателствени средства през периода от 1986 г. до смъртта си на 03.04.1999 г. в имота живее и Надка М., която към този момент е собственик на спорния имот. Макар и през този период фактическа власт да е упражнявала и ответницата Д. М., към този момент липсва спокойно и непрекъснато владение за нея, доколкото собственикът упражнява фактическата власт над имота едновременно с ответницата.
Следва да се посочи, че ако сънаследник упражнява фактическа власт върху съсобствен имот, съсобствеността върху който произтича от наследяване сънаследникът владее своята идеална част на имота, а по отношение на идеалните части на останалите сънаследници упражнява фактическа власт в качеството на държател. За да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части съсобственикът-сънаследник следва да превърне с едностранни действия държането им във владение. Действията трябва да са явни и недвусмислени и да показват отричане владението на останалите съсобственици. Ако се позовава на придобивна давност при спор за собственост този съсобственик следва да докаже, че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици-сънаследници и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия следва да са доведени до знанието на 4 останалите съсобственици. Завладяването частите на останалите сънаследници и промяната на намерението за своене следва да се манифестира явно пред тях, да се осъществи чрез действия отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако това е обективно невъзможно. Тези обстоятелства следва да бъдат доказани във всеки отделен случай.
В тежест на сънаследника, упражняващ фактическа власт върху съсобственсънаследствен имот е да докаже, че е упражнявал тази фактическа власт върху имота явно, необезпокоявано, непрекъснато повече от десет години и че е довел до знанието на останалите сънаследници намерението си да свои имота. (Решение № 161 от 19.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1163/2013 г., II г. о., ГК). В този смисъл са и решение № 291/9.08.2010 г., постановено по гр. д. № 859/2009 г. на II ГО на ВКС, решение № 270/20.05.2010 г., постановено по гр. д. № 1162/2009 г. на II ГО на ВКС.
Разпечатката съдържа 40 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/69fab4fd-19ad-4831-acc7-3aa830dd05b9