Решение № 29 от 07.05.2026, Районен съд - Раднево

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. Раднево, 07.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ростислава Петкова при участието на секретаря Десислава Ст. Лъчова като разгледа докладваното от Ростислава Петкова Административно наказателно дело № 20265520200040 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №25-1228-005274 от 17.12.2025 г., издадено от началник група в ОД на МВР Стара Загора, сектор Пътна полиция, с което на В. Г. Ш. на основание чл. 178ж, ал.1, предл. първо от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 1000 лв. /511,29 евро/ и е лишен от правото да управлява МПС за срок от три месеца за извършено нарушение на чл. 58, т.4 от ЗДвП.

За констатираното нарушение е съставен АУАН №25-5274/10.11.2025 г. от К. Т. Г. – мл. автоконтрольор при ОД на МВР Стара Загора, в присъствието на свидетеля К. К. Б. и И. В. И..

В жалбата си нарушителят твърди, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно, не отговаря на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 57, ал.1, т.5 ЗАНН. Липсва описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението.

В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, се явява лично и с адв. А. – АК Бургас. Излага допълнителни съображения за отмяна на атакуваното наказателно постановление, а именно, че автомобилът на процесната дата и място бил управляван от Т.П.Ш. - бивша съпруга на въззивника с твърдения, че същата е спряла в аварийната лента на поради 1 технически проблем с автомобила.

Въззиваемата страна – началник група при ОД на МВР- Стара Загора, сектор „Пътна полиция“ редовно призован, представлява се от юрисконсулт С.

Р.. До съда е депозирано писмено становище от процесуалния му представител - юрисконсулт Р., за потвърждаване на процесното НП като правилно и законосъобразно. Отправя се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като в условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност по отношение размера на претендирано от жалбоподателя адвокатско възнаграждение, като се иска при претенция за присъждането на такова, то да бъде определено в минимален размер.

Районна прокуратура - Стара Загора, ТО-Раднево редовно призовани, не изпращат представител и не вземат становище по жалбата.

С оглед събраните по делото доказателства и представените такива с административнонаказателната преписка, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

С обжалваното НП на В. Г. Ш., ЕГН**********, е наложено административно наказание глоба в размер на 511,29 евро и лишаване от правото да управлява МПС за срок от 3 месеца за извършено от него нарушение на чл. 58, т.4 от ЗДвП за това, че на 09.09.2025 г. около 14:35 часа на АМ „Тракия“, км 210+523, община Раднево, в посока запад управлявал собствения си лек автомобил „*****“, с рег. № *****, като водачът се движи в лентата за принудително спиране /аварийна лента/. АУАН е съставен въз основа на преписка УРИ 349000-19349/15.09.2025 г. по описа на ОД МВР Стара Загора и приложен снимков материал.

След като приел, че извършеното съставлява нарушение на чл. 58, т. 4 от ЗДвП, актосъставителят издал АУАН Серия АД № 25-5274 от 10.11.2025 г., бл. № 231310, изпратен до началника на 5 – то РУ при ОД на МВР Бургас за предяваване и надлежно връчване, като същият е връчен лично на жалбоподателя на 23.11.2025 г. При идентично приета фактическа обстановка, въз основа на горепосочения АУАН е издадено и обжалваното НП №25-1228-005274/17.12.2025 г. на началник група, сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Стара Загора.

Изложената в АУАН и НП фактическа обстановка, съдът прие за безспорно установена и доказана, въз основа на събраните в хода на 2 производството писмени и гласни доказателства

- НП № 25-1228005274/17.12.2025 г.; АУАН Серия АД №25-5274 от 10.11.2025 г., бл. № 231310; справка за нарушител водач /л.20-22/; декларация за предоставяне на информация по чл. 188 от ЗДвП /л.11/, сведение от В. Г. Ш. /л.12/; снимков материал /л.9/; възражение срещу АУАН /л.13/; справка относно подадено възражение с вх. №3388р-30208/26.11.2025 г. от В. Г. Ш., писмо до ОД на МВР – Бургас за предявяване и връчване на АУАН бл. № 0661344/13.0.2025 г. на жалбоподателя /л.21/, заповеди за компетентност.

По делото като свидетел е разпитан актосъставителя К. Т. Г. и полицейските служители И. В. И. и К. К. Б. – свидетел при съставяне на АУАН. В показанията си св.Г. посочва, че са получили писмо – сигнал от Национално ТОЛ Управление с множество нарушения на ЗДвП, включително и на автомобила, управляван от жалбоподателя. След като се е запознала с материалите по сигнала, изпратила писмо – декларация по чл. 188 ЗДвП до собственика на автомобила, за да се установи кой е управлявал същия в момента на нарушението. След като се върнала посочената декларация св. Г., съставила акт на жалбоподателя в негово отсъствие за нарушение по ЗДвП, а именно шофиране в аварийната лента на автомагистрала.

Разпитан като свидетел по делото б е и полицейският служител И. В.

И., който в своите показания заявява, че е свидетел при съставянето на АУАН , за извършено нарушение на чл. 58, т.4 ЗДвП – за движение на автомобил в аварийната лента на автомагистрала „Тракия“ след получен сигнал от БГ ТОЛ.

АУАН бил съставен в отсъствие на нарушителя. Идентични са и показанията на другия свидетел при съставянето на АУАН - К. Б..

По делото като свидетел по искане на жалбоподателя бе допуснат а и разпитана Т.П.Ш. – бивша съпруга на жалбоподателя, която в своите показания заявява, че на процесната дата тя заедно с бившия си съпруг и още един човек пътували за гр. София. Заявява, че тя е управлявала автомобила, като по време на пътуването автомобилът влязъл в авариен режим – загубил мощност, поради което се наложило да отбие в аварийната лента, за да изключи двигателя на колата, след което изчакала няколко минути и отново потеглили за гр. София. Свидетелства, че след случилото се са направили опит да отстранят повредата в сервиз, но проблемът не бил отстранен напълно.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от 3 правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – началник група в ОД на МВР Стара Загора, сектор Пътна полиция Стара Загора при спазване на неговата материална и териториална компетентност.

На първо място съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателя, че административнонаказаващия орган неправилно е ангажирал неговата административнонаказателна отговорност, доколкото на процесната дата автомобилът е бил управляван не от него, а от св. Ш.. От представената с административнонаказателната преписка декларация по чл.

188 ЗДвП /л.11/, попълнена от собственика на автомобила и жалбоподател в настоящото производство, е видно, че същият е посочил, че не знае дали автомобилът е управляван от него на конкретната дата. В попълненото също от него самия сведение /л.12/ потвърждава, че не си спомня дали той е управлявал автомобила, като допълва, че ако случайно е бил той, компютърът на колата блокирал, поради което се налагало да включва и изключва колата, за да отстрани грешката. Допълва още, че може и да е бил с възрастни хора, на които да им е прилошало. Едва след съставянето и връчването на АУАН въз основа, на който е издадено и обжалваното наказателно постановление, въззивникът е депозирал възражение, в което посочва, че автомобилът е бил управляван от Т.П.Ш. и поради техническа повреда се е наложила същата да отбие в аварийната лента. Съдът намира твърденията на жалбоподателя в тази насока за защитна теза с оглед избягване на административнонаказателната отговорност. На първо място изрично в разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗД вП се предвижда, че собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Доколкото в 4 настоящия случай собственикът на автомобила не е посочил конкретно лице, което е управлявало автомобила при попълване на декларацията, а едва след съставянето на АУАН е започнал да твърди, че не той е извършил нарушението, сам се лишил от предоставената му от закона възможност да посочи лицето, което е управлявало автомобила на съответната дата и съдът приема че автор на описаното в АУАН и НП деяние е самият жалбоподател.

Съдът не кредитира и показанията на св. Ш. в тази насока, доколкото същата е заинтересована от изхода на делото, тъй като макар и бивша съпруга на жалбоподателя, очевидно двамата са запазили близки отношения. Що се отнася да наличието на технически проблем с автомобила, който е наложил спирането и движението на автомобила в аварийната лента, настоящия състав приема, че от въззивника не бяха ангажирани доказателства в тази насока, освен показанията на св. Ш., които обаче съдът не кредитира като достоверни.

Още повече, че при разпита на този свидетел, същият заяви, че са направили опит да отстранят повредата на автомобила в сервиз, но въпреки това писмени доказателства за технически проблем с автомобила не бяха ангажирани.

Що се отнася до възражението на въззивника за допуснато съществено процесуално нарушение довело до ограничаване правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице свъразно с връчването на екземпляр от НП, в което като нарушени разпоредби е посочено чл. 58, ал.11, т.4 ЗДвП, съдът намира същото отново за неоснователно. Видно от представения в съдебно заседание екземпляр от връченото на жалбоподателя НП в същото като нарушена разпоредба е посочено чл. 58 ал.null, т. 4 ЗДвП, а не както твърди въззивника ал. 11, тази странност в наказателното постановление се дължи на факта, че този екземпляр е разпечатка от Р – СОД /таблет/ и за него не е съществувало съмнение, че в случая се касае за нарушение на чл. 58, т.4 ЗДвП, поради което не може да се приеме, че твърдяното представлява съществено процесуално нарушение ограничило правото му на защита.

С ъ д а обаче констатира друго допуснато съществено процесуално нарушение в хода на административнонаказателното производство.

Видно е, че административнонаказателното производство е започнало със съставянето на АУАН №25-5274/10.11.2025 г. в отсъствие на нарушителя.

Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал.1 от ЗАНН актът за установяване на 5 административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. А съгласно ал. 2 на същата разпоредба, к огато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя и в негово отсъствие. Гласните и писмените доказателства събрани по делото еднопосочно установяват, че актът е съставен в отсъствие на нарушителя, без да са налице предпоставките в чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, допускащи това - нарушителят да не може да бъде намерен или след покана да не се е явил. В настоящия случай съдът с разпореждането си за насрочване на делото изрично е задължил административнонаказващия орган да представи надлежно връчена покана за съставянето на АУАН, но такава не е представена. АУАН не е само формално изготвяне на процесуален документ, която е формална предпоставка за издаване на НП, а е резултат от проведена и приключила процесуална дейност по установяване на извършеното нарушение, неговия автор, вината му, което намира отражение и в акта. Затова правото на нарушителя да присъства при неговото съставяне е израз на състезателния характер на административнонаказателното производство и се разкрива в правото му да прави възражения и при самото му съставяне. Такъв е и общият принцип на наказателния процес, според който актосъставителят доказва извършеното нарушение, а не нарушителя доказва своята невинност. Разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН въвежда по един императивен за актосъставителя начин изискването за съставяне на акта в присъствие на нарушителя. Само когато нарушителят не може да се намери или пък след покана не се яви, тази разпоредба допуска акта за административно нарушение да бъде съставен и в негово отсъствие.