Решение № 83 от 21.02.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 83 гр. Велико Търново, 20.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДИМО КОЛЕВ

Членове:

Радка Цариградска

Еманоел В. Вардаров при участието на секретаря Красимира Г. Илиева като разгледа докладваното от Радка Цариградска Въззивно гражданско дело № 20234100500011 по описа за 2023 година

Производството по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 1262/22.11.2022г. по гр.дело № 2373/2022г. по описа на РСВелико Търново, съдът е изменил размерите на определените по гр. д. № 1352/2021 г. по описа на Районен съд – Велико Търново месечни издръжки за Х.В.Г. и Т.В.Г. съответно от 162.50 на 260 лева за Х. и от 162.50 на 220 лева за Т., като е осъдил бащата В. Х. Г., ЕГН ********** да заплаща на малолетната си дъщеря Х.В.Г., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител М. В. В., ЕГН **********, месечна издръжка в размер от 260 лева, считано от подаване на исковата молба – 23.9.2022 г. до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от датата на забавата до окончателното й изплащане, както и да заплаща на малолетния си син Т.В.Г., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител М. В. В., ЕГН **********, месечна издръжка в размер от 220лева, считано от подаване на исковата молба – 23.9.2022 г. до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от датата на забавата до окончателното й 1 изплащане. Исковете са отхвърлени за разликата до пълния предявен размер от 300 лв. Постановено е предварително изпълнение на решението в частта, с която исковете за увеличение на издръжката е уважен. Присъдил е и разноски на всяка от страните.

Против решението е подадена въззивна жалба от М. В. В. в качеството й на майка и законен представител на малолетните деца Х.В.Г. и Т.В.Г., чрез пълномощник – адв. Д. Т. Б. ВТАК. Счита решението за неправилно, поради несъобразяване изводите на съда с установените по делото факти – намалелите финансови възможности на майката, високо ниво на поскъпване и др. Моли съда да отмени решението с която обжалват решението в отхвърлителната му част, като присъди пълния претендиран размер на издръжката от 300 лв. за всяко дете.

Постъпила е и въззивна жалба против решението от ответника В. Х. Г., чрез пълномощник адв. К. Б. Г. ВТАК, с която обжалва решението в частта, в която исковете са уважени над признатия от него размер от 177,50лв. за всяко дете. Счита, че неправилно и в противоречие със събраните доказателства, съдът е приел, че е налице изменение на обстоятелствата, при които е определена предходната издръжка, освен промяната в МРЗ, не са съобразени личните грижи и издръжка в натура, предоставяни от бащата при осъществяване режима на лични отношения, както и доходите на бащата.

Въззивните жалби са допустими, отговарящи на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същите са подадени в законовия срок, всяка от процесуално легитимирана страна, имаща интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

Съдът извърши служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл.

269 от ГПК и констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата на обжалването – и допустимо.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно разпоредбите на закона, приема за установено следното:

Жалбоподателите М. В. В. и В. Х. Г. са бивши съпрузи, родители на малолетните деца Х.В.Г. и Т.В.Г.. По силата на Решение № 732/16.06.2021г. на РС Велико Търново, постановено по Гр. д. № 1352/2021 г. по описа на същия съд, бракът между родителите е прекратен по реда на чл.50 от СК, като 2

Съдът е утвърдил споразумението между тях, с което упражняването на родителските права по отношение на двете малолетни деца е предоставено на майката, а за ответника е определен режим на лични отношения всяка втора и четвърта седмица от месеца в събота и неделя – без приспиване, а след навършване на 7-годишна възраст – с преспиване, от петък, както и 30 дни през лятото и по време на изрично изброени празнични дни. Бащата е осъден да заплаща на децата, чрез тяхната майка и законен представител месечна издръжка от 162,50 лв. за всяко дете, считано от датата на решението – 16.06.2021г.

Към момента на постановяване на решението за развод децата са на възраст 5 и 4 години, а при производството пред първоинстанционния съд – на 7 и на 5 години. Към приключване устните състезания пред въззивна инстанция малкото дете е навършило 6 години. Безспорно е установено от районния съд, че основните грижи по отглеждането и възпитанието им се полагат от майката, но следва да се отчете, че към настоящия момент по отношение на голямото дете е приложим по-широк режим на лични отношения с бащата. Не са събрани доказателства относно полаганите грижи от бащата в този период, както и за предоставяна издръжка в натура, каквито твърдения бяха наведени пред настоящата инстанция.

Налице е промяна в образователния статус на децата, тъй като понастоящем детето Х. е ученик в I-ви клас, а детето Т. посещава детска градина.

От приложената справка за актуалното състояние на трудовите договори на майката е установено, че същата работи в ... и получава трудово възнаграждение в размер на минималната работна заплата за страната. От своя страна, бащата работи в ... и също получава трудово възнаграждение в размер на минималната работна заплата за страната.

Предвид установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

За да се уважи иска за увеличение на издръжката по чл.150 от СК, е необходимо да е налице трайно и съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице.

По делото безспорно се доказа трайно и съществено изменение на нуждите 3 на имащите право на издръжка лица, в сравнение с тези при постановяване на решението по гр. д. № 1352/2021 г. на Районен съд – Велико Търново, с което е определена издръжката за децата. От датата на присъждане на издръжките – 16.06.2021г. до образуване на делото за изменението им - 23.09.2022г. е изминала една година и над три месеца. През този период с нарастване възрастта на децата, който с оглед процесите на развитие в тази възраст не е малък, са се увеличили и техните нужди. Голямото дете Х. вече е ученик, поради което са й необходими повече средства за учебни пособия, помагала, допълнителни занимания, спорт, облекло за училище и спорт. Съдът споделя изводите на първоинстанционния състав, че не е необходима в тази хипотеза изрично доказване размера на разходите. Налице е и друга промяна – на минималният размер на издръжката за едно дете с оглед променения размер на минималната работна заплата за страната, като от 162.50 лева към м. юни 2021 г., минималният размер на издръжката понастоящем към приключване устните състезания пред първа инстанция е 177.50 лева. Ноторно известни са фактите относно изменената икономическата обстановка - засилена инфлация по отношение цените на всички стоки и услуги в целия процесен период.

Като отчита това изменение на обстоятелствата, съобразявайки разпоредбата на чл.150 от СК с нуждите на децата и имотното състояние на родителите, съдът счита, че правилно районният съд е допуснал увеличение размера на определената по гр. д. № 1352/2021 г. на Районен съд – Велико Търново издръжка за детето Х. на 260 лв. месечно, а за детето Т. – на 220 лв., считано от подаване на исковата молба до настъпване на законни основания за изменянето или прекратяването й. Този размер на издръжката от ответника, както и допълнително даваната такава от майката, ведно с личните й грижи за децата, ще даде възможност на децата да задоволят основните си потребности, свързани с обикновения им начин на живот, както и с нарасналите му нужди от средства за обучение на голямото дете и всеобщото поскъпване на стоки и услуги. При определяне размера на издръжката съдът е съобразил и разпоредбата на чл.142, ал.2 от СК, според който минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата – същият е увеличен и в началото на настоящата календарна година. Отчетено е обстоятелството, че децата живеят при майка си и няма данни за предоставяна от бащата издръжка в натура.

4

Съдът намира, че така определената издръжка не поставя в невъзможност ответника да задоволи собствените си нужди поради това, че същия има доход от трудово правоотношение, макар и в установен размер на МРЗ, но сам предлага да заплаща по 200лв. на дете. Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.2 от СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.

Поради изложените мотиви, исковете за издръжка на децата са основателни в частта, в която са уважени. В останалата им част до пълните предявени размери – от 300 лв. за дете, исковете за увеличение на издръжката се явяват неоснователни и недоказани. С оглед изложеното и обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като жалбите на страните против него са неоснователни.

Предвид крайният резултат по двете жалби – въззивните жалби на двете страни в първоинстанционното производство, а именно оставянето им без уважение, съдът намира, че не следва да бъдат присъждани разноски на страните във въззивната инстанция.

Водим от гореизложеното и на основание чл.271 от ГПК, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1262/22.11.2022г. по Гр.дело № 2373/2022г. по описа на РС-Велико Търново.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5