Определение № 670 от 05.08.2021, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 670 гр. Пловдив , 05.08.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ в закрито заседание на пети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева

Костадин Б. Иванов като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно частно гражданско дело № 20215300501826 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. с 413, ал. 2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от Директора на РЗОК-Пловдив, Й. К., със съдебен адрес:

РЗОК-Пловдив, гр. Пловдив, ул. „Христо Чернопеев“ № 14, чрез юрк. А. Т., срещу Разпореждане № 12295/25.06.2021 год., постановено по частно гражданско дело № 20215330109121/2020 год., по описа на Районен съд – Пловдив, III граждански състав, с което е отхвърлено заявлението, подадено от Районната здравноосигурителна каса-Пловдив по чл. 417 ГПК, за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК. Навеждат доводи за незаконосъобразност на постановеният съдебен акт, по съображения подробно изложени в жалбата. Иска се отмяна на постановеното Разпореждане № 12295/25.06.2021 год. на Районен съд – Пловдив по ч.гр.д. № 20215330109121 и връщане на делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в законоустановения едноседмичен срок, от легитимирана страна в спора, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За преценка на правилността на акта настоящият съд съобрази следното:

Пред Районен съд – Пловдив е подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от РЗОК - Пловдив, БУЛСТАТ 1218582201572 с адрес: гр.

Пловдив, ул. „Христо Чернопеев“ № 41 срещу Медицински център „Хипоталамус“ ООД, ЕИК 200331536, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, район Централен, бул.

„Константин Величков“ № 2, ет. 5, оф. 1 и законен представител С. В. Н.. Поискано е 1 издаването на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за парично вземане в размер на 750 лв., ведно с мораторна лихва от 68,76 лв. за периода 07.07.2020 год. до 01.06.2021 год., както и законна лихва от 02.06.2021 год. до изплащане на вземането. Дължимостта на посочените суми се твърди да произтича от Заповед за налагане на санкции с № 162318108/24.04.2017 год., издадена от Директора на РЗОК-Пловдив, на основание чл.74, ал. 5 от ЗЗО, с която на МЦ „Хипоталамус“ ООД, в качеството му на изпълнител на медицинска помощ и договорен партньор на НЗОК, е наложена финансова неустойка в размер на 750 лв., представляваща санкция. Заповедта, като индивидуален административен акт, била обжалвана и потвърдена с влязло в сила решение № 2741/19.12.2019 год. на Административен съд – Пловдив, Х състав, на 07.07.2020 год. Към подаденото заявление по чл. 417 ГПК са приложени оригинала на издадената Заповед за налагане на санкции, както и заверен препис от постановеното съдебно решение.

При така посочените данни заповедният съд е разгледал заявлението, като е констатирал, че вземането произтича от издадена заповед за налагане на санкции, която притежава характеристиките на индивидуален административен акт. В този смисъл, финансовите санкции, които заповедта обективира, представлявали публични вземания, а не такива от частен характер. Последният извод произтича от характера на правоотношението между страните, едната от които е държавен орган, натоварена с властнически правомощия.

Предвид тези съображения крайният извод на заповедния съд е, че посочените разходи, като публичноправни, не подлежат на събиране по реда на ГПК, а съобразно уредбата в ДОПК.

Въз основа на изложеното районният съд е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК с вх. № 28542/02.06.2021 год., подадено от РЗОКПловдив.

При така изложеното съдът намира следното:

Основното оплакване на жалбоподателя касае твърденията за погрешна преценка на първоинстанционния съд относно характера на търсеното по реда на заповедното производство вземане. Според него претендираната сума, представляваща сбор от финансови санкции и следва да се счита за вземане от частен характер, тъй като не попадала сред изчерпателно изброените хипотези на чл. 162, ал. 2 ДОПК. Настоящата инстанция не споделя тези съображения. В съдебната практика е ясно очертано и възприето разбирането, че „вземанията на НЗОК, произхождащи от извършени без правно основание разходи за медицински дейности поради нарушение на договорното задължение на изпълнителя за спазване на регулативните стандарти, не са частноправни и поради това не подлежат на събиране по граждански ред.“ /Решение № 6694/19.05.2014 год. по адм. д. № 13395/2013 год., IV отд., ВАС/. Това е така, тъй като създаденото правоотношение между държавния орган, натоварен с властнически правомощия и лечебното заведение, следва да се регулира от административното право, поради което и събирането на търсената финансова санкция ще подлежи на изпълнение по реда, указан в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

2

С оглед съвпадащите изводи на настояща инстанция и заповедния съд обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено, поради което съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 12295/25.06.2021 год., постановено по частно гражданско дело № 20215330109121/2020 год., по описа на Районен съд – Пловдив, III граждански състав.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3