Определение № 1615 от 15.10.2026, Районен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1615 гр. Благоевград, 15.10.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иванка П. Гоцева като разгледа докладваното от Иванка П. Гоцева Гражданско дело № 20261210102263 по описа за 2026 година

Производството е образувано по депозирана искова молба от Х. И. Д. срещу Д***, представлявана от директора К***, с която предявява иск с правна квалификация чл.357 КТ вр.чл.358, ал.1, т.2 КТ вр.чл.188, т.2 КТ, за отмяна като незаконосъобразна на Заповед № 376/15.06.2026г. на ответника, с която й е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“.

С Разпореждане № 5793/10.09.2026г. съдът е разпоредил препис от исковата молба и приложенията да се връчи на ответника за отговор. В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмена молба вх.№ 24621/13.10.2026г., с която моли производството по делото да бъде прекратено поради отпадане на правния интерес на ищцата от предявяване на иска. Представя доказателства за отмяна на оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, както и декларация от ищцата, с която последната изрично изразява писменото си съгласие, на основание чл. 344, ал. 2, изр.второ от КТ.

Съдът, като разгледа материалите по делото, намира следното:

По делото не се установява правен интерес за ищцата от водене на делото по следните съображения:

Предявеният иск за отмяна на Заповед № 376/15.06.2026г. на директора на Д***, с която е наложено на ищцата дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“ е с правно основание чл. 357 от КТ във вр. чл. 188, т.2 от КТ. По правната си същност искът е конститутивен и с него се цели постигането на правна промяна, а именно да бъде отменена като незаконосъобразна заповедта, с която е наложено дисциплинарното наказание.

По делото се установи, че със Заповед № 47/13.10.2026г. работодателят е отменил наложеното на ищцата дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“ със съгласието на работника – след предявяване на исковата молба, в срока за отговор по чл.131 ГПК.

Настоящият съдебен състав счита, че за ищцата вече не е налице правен интерес от оспорване на процесната заповед, тъй като същата е отменена по 1 почин на работодателя в хода на процеса с изричното й съгласие. По аргумент от текста на чл. 124, ал. 1 ГПК правният интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск, за чието наличие съдът във всяка инстанция следи служебно до приключване на съдебното дирене (Решение № 107 от 10.08.2011 г. на ВКС по гр. д. № 78/2010 г., I г.о.). Поради така изложените съображения правен интерес от предявения иск не е налице и исковата молба - следва да бъде върната, а производството прекратено, поради липсата на една от абсолютните положителни процесуални предпоставки за допустимост на предявения иск.

По отношение на отговорността за разноските:

Ищцата претендира разноски, но не представя доказателства да е сторила такива, поради което разноски не следва да й се присъждат.

В случая не следва да намери приложение хипотезата на чл. 78, ал. 4 ГПК, установяваща, че в тежест на ищеца се възлагат разноските, сторени от ответника при прекратяване на производството по делото. Производството по делото е прекратено поради отпадане на правния интерес с оглед предприетите от ответника – работодател действия в хода на процеса. В този смисъл е практиката на Върховния касационен съд, постановена с Определение № 625/25.11.2015 г. по ч.т.д. № 3056/2015 г., ТК, І т.о., Определение № 688/02.10.2014 г. по ч.т.д. № 2337/2014 г., ТК, І т.о., постановена по дела, по които исковете са отхвърлени, поради осъществено погасяване на парично задължение в хода на процеса, която следва да намери съответно приложение и в настоящия случай.

Предвид изложеното следва ответникът да бъде осъден да заплати разноски за държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, доколкото ищцата е освободена от заплащане на такси и разноски, на основание чл. 83, ал. 1, т. 1 КТ. Искът по чл. 357 от КТ във вр. чл. 188, т.2 от КТ е неоценяем, поради което на основание чл. 3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, следва да се определи държавна такса от 25,56 евро, вносима по сметка на съда.

Водим от изложените мотиви и на осн. чл. 130 от ГПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА исковата молба, подадена от Х. И. Д. с ********** от гр. Б*** против Д***, представлявана от директора К***, с която е предявен иск с правно основание чл.357 КТ вр.чл.358, ал.1, т.2 КТ вр.чл.188, т.2 КТ за отмяна като незаконосъобразна на Заповед № 376/15.06.2026г. на ответника, с която на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 2263/2026г. по описа на Районен съд- Благоевград, поради недопустимост на иска.

ОСЪЖДА Д***, представлявана от директора К***, да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Благоевград, сумата от 25,56 евро /двадесет и пет евро и 56 евроцента/ – разноски за държавна такса по гр.д. № 2263/2026 г. на Районен 2 съд - Благоевград.

Определението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Благоевград в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________ 3