Решение № 125 от 12.09.2023, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 125 гр. Варна, 29.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на десети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Румяна Панталеева

Членове:

Р. Ант. Тончева

Десислава Ст. Сапунджиева при участието на секретаря Соня Н. Дичева в присъствието на прокурора Р. М. Г. като разгледа докладваното от Румяна Панталеева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20233000600203 по описа за 2023 година Предмет на въззивното производство е присъда № 8/29.05.2023 г. по НОХД № 371/22 г. на Окръжен съд Добрич, с която Т. Р. е бил признат за невинен и оправдан по чл.255, ал.4, вр.ал.1, т.2, вр.чл.26, ал.1 от НК. За да вземе това решение, първоинстанционният съд е приел за недоказано обвинението му, че за периода 14.07.-11.09.2008 г., в гр.Добрич, в условията на продължавано престъпление, като собственик и управител на "Танси" ЕООД, Балчик, подсъдимият е избегнал установяването и плащането на данък върху добавената стойност в големи размери – 6685.17 лева, като потвърдил неистина в две справки-декларации по ЗДДС.

Въззивното производство е образувано по протест на прокурора от първоинстанционната прокуратура, с искане подсъдимият да бъде осъден по възведеното обвинение, защото правилно установените факти водят до различен правен извод - за виновността на дееца в извършване на престъплението, за което е бил обвинен. В съдебно заседание представителят на въззивната прокуратура не поддържа протеста и излага аргументирано становище защо споделя изводите на първоинстанционния съд. Адвокат А., АК Добрич, като защитник на подсъдимия, също моли оправдателната 1 присъда да бъде потвърдена. Подсъдимият не участва лично във въззивното производство.

Настоящият състав на въззивния съд счита, по протеста и след изпълнение на задължението си за цялостна служебна проверка, че взетото решение по чл.304 от НПК се подкрепя от събраните доказателства, последните не са тълкувани превратно, и не са допуснати такива процесуални нарушения, представляващи отменително основание.

По реда и със средствата на НПК, първоинстанционният съд е приобщил и проверил доказателствата, събрани в досъдебната фаза, и свързани с обстоятелствата по делото, изслушал е и нова съдебно техническа експертиза, при което се установяват като безспорни следните факти, относими съгласно рамката на обвинението:

Подсъдимият Т. Р. бил управител и собственик на търговското дружество „Танси“ ЕООД, и във връзка с извършваната дейност – търговия с алкохолни напитки, стопанисвал склад. През месеците февруари и май 2008 г. складът бил проверен от митнически служители, които констатирали съответно акцизни стоки с неистински бандерол, и разлики между фактическа и счетоводна наличност. Тези констатации довели до последваща данъчна проверка, приключила с издаването на ревизионен акт №900031/08.04.2009 г.

Тъй като проверката констатирала нарушения по счетоводната отчетност, водещи до съмнение за неотчетени приходи, се пристъпило към определяне на данъчната основа съгласно разпоредбите в чл.122 от ДОПК. Данъчният орган определил размера на укритите приходи, като изходил от отчетената най-висока средна надценка, която сочела, че дружеството отчита приходи, но съразмерните им разходи били в по-малък размер, тъй като счетоводно били заприходени само стоките с издадени фактури. Използвайки тази методика на допускане, данъчният орган приел, че е налице разлика между отчетените приходи от продажби и реалните такива, в т.ч. за обхванатите от обвинението два данъчни периода - данъчен период 01.06.-30.06.2008 г., за който е била пресметната стойност на продажбите 64 390.72 лева, вместо декларираните 48 002.87 лева, и данъчен период 01.08.-31.08.2008 г., за който били приети продажби за 50 142.30 лева, а не декларираните 37 131.29 лева.

Въз основа на това приемане, били определени и съответно дължимите данъци за тези два периода:

2

- за данъчния период м.юни 2008 г. – непосочен в справката декларация по чл.125, ал.1 от ЗДДС /подписана от подсъдимия/ допълнителен размер на данък върху добавената стойност 3277.54 лева и

- за данъчния период м.август 2008 г. - непосочен в справката декларация по чл.125, ал.1 от ЗДДС /подписана от подсъдимия/ допълнителен размер на данък върху добавената стойност 3407.63 лева.

Изчисленията от ревизионния акт били възпроизведени в съдебносчетоводната експертиза, на която се е позовало обвинението, и с която се установява, че:

- създадената от дружеството счетоводна отчетност не е позволявала да се установи с абсолютна точност основата за облагане с данък, и че чрез определяне на неотчетените приходи от продажби се цели изчисляване на данъчна основа, максимално обективната и близка до реално реализираната, както и

- редът на чл.122 от ДОПК е един от възможните способи за установяване на неотчетени приходи от продажби, а с използваната в случая методика /основана на процента надбавка/ се достига до възможно найблизък данъчен резултат. но с него не може да се конкретизират отделни сделки, пораждащи данъчно задължение.

При така установените факти, съставът на окръжния съд е изложил пространни мотиви защо приема обвинението за недоказано, които изцяло се споделят при въззивната проверка, и не се нуждаят от допълване. Правилен е изводът, че не е установен по несъмнен начин един от елементите на престъпния състав – размерът на данъка върху добавената стойност, който подсъдимият Р. е дължал за инкриминирания период, но в резултат на невярно деклариране е препятствал установяването и плащането му.

Протестът не съдържа сериозни наказателно-правни доводи по конкретния предмет на обвинението, а в него лаконично се твърди, че престъплението се доказва от събраните по делото писмени и гласни доказателства, а именно свидетелски показания, съдебно-счетоводни и графическа експертизи.

Приобщените на съдебното следствие пред първоинстанционния съд гласни доказателства и заключение по графическа експертиза, са неотносими към размера на инкриминираните данъчни задължения, за който може да се 3 съди по писмени документи – в случая такива също липсват, по ревизионния доклад, и от съдебно счетоводните експертизи. За разлика от данъчното производство, в наказателния процес заключенията на данъчните власти в ревизионния акт не обвързват съда, и съгласно чл.14, ал.2 от НПК не се ползват с формална доказателствена сила. Едновременно с това, както в ревизионен акт №900031/08.04.2009 г., така и при използваните в наказателното производство специални знания, възникването на данъчно задължение и неговият размер са обосновани чрез използване на способа и реда в чл.122 и чл.123 от ДОПК. Цитираните разпоредби съдържат оборима презумпция в интерес на фиска, като опровергаването й е поставено в тежест на данъчно задълженото лице. В наказателния процес единствената презумпция е тази за невиновност на обвиняемия и подсъдимия, а презумпции, предвидени в други закони, не са допустим по НПК способ за доказване.

Затова съставът на окръжния съд законосъобразно е приел, че ревизионният акт не е годен доказателствен източник за фактите, че подсъдимият Р. дължи данък именно в посочения от обвинението размер, и именно за доход, реализиран през двата данъчни периода, визирани в обвинителния акт, в който дори не са посочени /а това не е било и възможно/ конкретните доставки, по които са получени приходи, но същите не са обосновани документално, и по този начин се явяват укрити. Обвинението не може да се счита за убедително доказано и единствено с позоваване на съдебно счетоводната експертиза, както защото експертизата не е доказателствено средство и не възпроизвежда доказателствени факти, така и поради обосноваване на изводите с приложението на същия допустим само в административното производство способ, предполагащ изключено от НПК разместване на доказателствената тежест. Налице е изобилна, последователна и еднообразна съдебна практика в множество решения на различни състави на ВКС, с която се приема, че методиката на чл.122 от ДОПК е неприемлива за наказателното производство. Други доказателства за размера на инкриминирания данък не са налице, липсва и друг, надежден от гледна точна на наказателно процесуалния стандарт, начин, той да бъде установен.

Произнасянето с нова, осъдителна присъда, каквото е искането по протеста, би представлявало нарушение по чл.303, ал.1 и ал.2 от НПК.

По изложените съображения произнесената оправдателна присъда се 4 явява обоснована, законосъобразна, и мотивирана съгласно изискванията на чл.305, ал.3 от НПК, поради което и на основание чл.338 от НПК, съставът на Апелативен съд Варна

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 8/29.05.2023 г. по НОХД № 371/22 г. по описа на Окръжен съд Добрич.

Решението подлежи на касационна проверка по протест, допустим в петнадесет дневен срок от съобщението за изготвянето му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5