Решение № 12 от 09.01.2026, Районен съд - Разград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. Разград, 09.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело № 20253330100959 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.341 и сл. от ГПК във вр. със ЗНасл – делба първа фаза.

Депозирана е искова молба от С. С. К. и М. С. М. , с която е предявен иск срещу Г. Н. Н., М. Р. М., Р. Р. М. и А. Г. Н. за делба на поземлен недвижим имот, а именно: Поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД18-37/10.03.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, заедно с построените в него: Самостоятелен обект с идентификатор ***, със застроена площ: 49 кв.м., брой етажи 2, предназначение: Жилищна сграда- еднофамилна и Самостоятелен обект с идентификатор ***, застроена площ: 93 кв.м., брой етажи 1, предназначение:

Жилищна сграда еднофамилна; при права по ¼ за всеки от двете ищци и по 1/8 за всеки от четиримата ответници.

Ищците твърдят, че страните по делото са наследници на М. Х.С. починал на 08.02.1973г. в град Разград и на А.Р.М. , ЕГН ********** починала на 02.11.1990 г. в град Разград, като ищците са деца на едната дъщеря на общите наследодателя, а ответниците – преживял съпруг и деца на другата дъщеря, че двамата общи наследодатели приживе са придобили процесния имот, като са получили владението на поземления имот от родителите на А.Р.М., а двете жилищни сгради построили по време на брака си, че нито общите на страните наследодатели, нито двете им дъщери, наследодатели съответно на ищците и на ответниците са се снабдили с нотариален акт, че ответниците Г. Н. Н. и А. Г.

Н. останали да живеят в имота след смъртта на двете сестри.

Ответниците М. Р. М. и Р. Р. М. считат иска за основателен. Първият от тях иска ответниците Г. Н. Н. и А. Г. Н. да му заплащат обезщетение в размер общо на 200 лв., респ. по 100 лв. всеки един от двамата за това, че само те ползват имота и не допускат този съделител.

Ответниците Г. Н. Н. и А. Г. Н. в отговора, депозиран в срока по чл.131 от ГПК 1 считат иска за делба за неоснователен. Заявяват, че са собственици на процесния имот въз основа на давностно владение, като предявяват същото с възражение. Конкретно твърдят, че Г. Н. Н. живее в имота от 1986 г., когато сключил брак със С. М.ОВА Н. /втори за нея/, че децата й от първия брак М. Р.

М. и Р. Р. М. не са живели в този имот, а при баща си, двамата съпрузи са упражнявали явно, непрекъснато и несмущавано владение върху имота от 1989 г., че са направили редица подобрения /подробно изброени/, че след 1999 г. А. Г. Н. се включила в грижата за поддържането на имота, че останалите страни не се интересували от имота и не го посещавали.

С нарочна искова молба в първото по делото о.с.з. ответниците Г. Н. Н. и А. Г.

Н. са предявили инцидентен установителен иск срещу С. С. К., М. С. М. , М. Р.

М., и Р. Р. М. за установяване, че те са собственици на процесния недвижим имот въз основа на давностно владение. Съответно искат от съда да отмени нотариален акт ***, дело №1028/2025 г. нотариус Р.И. с рег.№378. Твърдят, че искането им за съставяне на нотариален акт е било симулативно, с оглед сключване на спогодба, която не успели да договорят поради разминаване във финансовите претенции и отказ на банката да предостави кредит на А. Г. Н..

Сочат, че заявлението пред нотариуса е направено единствено и само с цел постигане на спогодба с първоначалните ищци.

Ответниците по насрещния иск считат същия за неоснователен. Сочат, че в случая се цели оборване на твърденията на ищците по насрещния иск, заявени пред нотариуса, който въз основа на тях е издал съответния нотариален акт.

Според първоначалните ищци по делото, именно ищците по насрещния иск предложили на всички наследници да се снабдят с нотариален акт за собственост на процесния недвижим имот, че те двамата са получили нотариалния акт от нотариуса и са се подписали, за да удостоверят това получаване. Също така сочат, че с инициирането на обстоятелствената проверка, Г. Н. Н. и А. Г. Н., са признали, че имотът е съсобствен между всички наследници, че липсват доказателства двамата да са отблъснали владението на останалите съсобственици/сънаследници на имота, както и че до смъртта на майката и лелята на първоначалните ищци, имотът се е ползвал от тях.

След анализ на представените по делото доказателства, съдът установи следната фактическа обстановка:

Страните по делото са наследници – съответно деца на С. М.ова С., починала на 19.12.2020 г. /ищците/ и преживял съпруг и деца на С. М.ова Н. /починала на 12.03.2024 г. Съответно С. М.ова С. и С. М.ова Н. са наследници на техните родители – М. Х.С., починал на 08.02.1973 г. и А.Р.М. , починала на 02.11.1990 г.

Двете сестри С. М.ова С. и С. М.ова Н. са вписани като собственици в кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-37/10.03.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК. В кадастралната карта с имот с идентификатор *** са отразени две сгради - *** с площ 49 кв.м., на два етажа жилищна, еднофамилна и *** съ застроена площ 93 кв.м. , на един етаж, жилищна еднофамилна.

На 11.03.1970 г. е дадена строителна линия на А. Р.М. за строеж на жилище на един етаж в парцел на ул.“Витоша“

С декларация от 1983 г. С. О.Х. и Ф.Р.О. са декларирали съгласие А. Р.М. и дъщерите й С. М.ова С. и С. М.ова Н., техни родственици и съсобственици да построят сайвант до тяхната къща в общия им парцел №VIII-3388 в кв. 110 по регулационния план на гр.Разград. ½ идеална част от този недвижим имот е 2 придобит от А.Р.М. с договор за издръжка и гледане, сключен с н.а. *** г.

Видно от представеното удостоверение, издадено от Община Разград за имот с идентификатор *** със Заповед №1013/1971 г. е отреден парцел VIII-3388 в кв.110, а по предходния /отменен/ план на гр.Разград, одобрен със Заповед №27/1960 г. същият имот с идентификатор *** попада в част от парцел V-3388 в кв.198.

С генерално пълномощно от 25.11.2023 г., респ. 11.03.2021 г. С. М.ова С., респ.

С. М.ова Н. са упълномощили ответницата А. Г. Н., племенница на първата и дъщеря на втората от упълномощителките, с широки правомощия /вкл. и да получава пенсиите, да извършва операции по банкови сметки, да извършва правни действия/.

Ответниците Г. Н. Н. и А. Г. Н. са представили платежните документи за платени данъци за периода от 2014 до 2025 г., за 2008 г. Последната е представила и квитанции за заплатени от нея откупки за гробове на С. М.ова С., респ. С. М.ова Н., за поръчка на врата на адрес гр.Разград, *** от 16.06.2015 г., стокова разписка за строителни материали от 27.07.2020 г., от 26.09.2014 г., от 22.03.2014 г., от 10.08.2015 г., 17.08.2018 г., 08.08.2018 г., фактури за дограма от 02.06.2025 г., стокова разписка от 3.08.2018 г., фактура и касов бон за тухли от 24.06.2020 г., стокова разписка от 04.09.2020 г. приемопредавателен протокол за дограма от 22.09.2020 г. с гаранционна карта.

С нотариален акт ***, дело №1028/2025 г. нотариус Р.И. с рег.№378 на нотариалната камара е признала за собственици по наследство и давностно владение страните по настоящото дело при права съответно: по 1/8 идеална част за Г. Н. Н., А. Г. Н., М. Р. М. и Р. Р. М. и по ¼ идеални части за С. С. К. и М. С. М. на поземлен имот с идентификатор *** в град Разград, община Разград, област Разград, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-37/10.03.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, Последно изменение кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащи поземления имот: няма данни за изменение, адрес на поземления имот: град Разград, ул. ***-А, Площ: 216 кв.м. , Трайно предназначение на територията: Урбанизирана, Начин на трайно ползване:

Ниско застрояване (до 10м) , Предишен идентификатор : няма, Номер по предходен план: квартал:110, парцел: 8, Съседи: Поземлен имот с идентификатор ***, Поземлен .имот с идентификатор

***, Поземлен имот с идентификатор ***,

*** и ***, заедно с построените в него: 1.Самостоятелен обект с идентификатор *** застроена площ: 49 кв.м.

/четиридесет и девет квадратни метра/, брой етажи 2 /два/, предназначение:

Жилищна сграда- еднофамилна; 2. Самостоятелен обект с идентификатор ***, застроена площ: 93 кв.м. , брой етажи 1, предназначение:

Жилищна сграда еднофамилна. Документите, необходими за съставяне на този нотариален акт са представени пред нотариуса от ответницата А. Г. Н.. Тя и Г.

Н. Н. са поискали съставянето на документ за собственост и са посочили свидетелите, които да бъдат разпитани от нотариуса, те са подписали и молбата – декларация, в която са заявили придобивното основание и съсобствениците.

Според показанията на разпитаните по делото като свидетели С. А., Д.О.-, Б.И. и П.Д. процесният поземлен имот е бил собственост на бабата А.Р.М./ А.

Реджебова и дядото на страните, като същите са получили собствеността върху земята от майката на тази баба. Двете сестри С. М.ова С. и С. М.ова Н. са живели в имота до смъртта на всяка от тях, като ползването на отделните 3 помещения било разпределено. През 2018 г. ответницата А. Г. Н. и нейния съпруг започнали ремонт на сградите. След 1989 г. родителите на ищците се разделили, а самите те заживели в Република Турция. Ежегодно се завръщали и оставали у свид. Д.О.-, която е тяхна леля по бащина линия, но не дошли за погребението на майка си. С. М.ова Н. имала психиатрично заболяване и за нея се грижела сестра й и племенницата й А. Г. Н.. Според свидетелите И. и Д., съседи на процесния имот, от 2012 г. в имота са извършени много ремонти от съпруга на А. Г. Н., като първият заявява, че не знае категорично чия собственост е имота и конкретно дали бабата е прехвърлила собствеността на дъщерите си, а втория – че двете сестри С. и С. са наследници на имота на майка си. Свид.Д., съобщава, че от 2013 г. ответницата А. Г. Н. и съпруга й са се грижили за С. М.ова С.. Този свидетел виждал един от ищците в имота през 2001 г. Същият съобщава и за телефонен разговор, в който ищците отказали да се погрижат за майка си, след като тя вече била много болна. Според него в имота не са идвали и двамата сина на С. М.ова Н. от първия й брак.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, Съдът направи следните правни изводи: Процесният недвижим имот се намира в гр.Разград.

Компетентен да разгледа иска за неговата делба е РС – Разград като съд по местонахождението на имота на осн. чл.109 от ГПК.

Страните по делото са наследници на С. М.ова С. и С. М.ова Н. съответно на осн. чл.5 и чл.9 от Закона за наследството. Съответно двете сестри приживе са били наследници на своите родители на осн. чл.5 от с.з.

Част от това наследство е и процесният недвижим имот, като дворното място е придобито приживе от общата наследодателка А.Р. чрез сделка – на осн. чл.77 Закона за собствеността във вр. с чл.18 от Закона за задълженията и договорите, а сградите – на осн. чл.92 от Закона за собствеността и чл.19, ал.1 от СК от 1968 г. от двамата наследодатели - А.Р. и съпруга й М. С. в режим на съпружеска имуществена общност. Законните квоти на сънаследниците в наследството на двамата наследодатели са съответно: на двете сестри С. М.ова С. и С. М.ова Н. - по ½ идеална част на осн. чл.5 от Закона за наследството. Съответно идеалната част на С. М.ова С. след смъртта й е наследена от двамата ищци при равни права или ¼ от наследството, а идеалната част на С. М.ова Н. - между трите й деца и преживелия съпруг по равно /в съответствие с разпоредбата на чл.9, ал.1 от Знасл./, респ. по 1/8 за всеки от тях от нейното наследство.

По отношение на предявения установителен иск за установяване право на собственост върху процесния имот, придобито на основание изтекла в полза на двамата ищци по този иск придобивна давност, съдът намира, че по делото не бяха представени доказателства за превръщане на държането на имота от името на сънаследниците във владение, респ. начало на давностен срок.

Такова поведение не бе установено както по отношение на страните по делото, така и по отношение на техните преки наследодателки. Въпреки направените подобрения и грижите, които ответницата Н. е полагала за двете сестри, не бяха представени доказателства за отричане на владението на двете сестри по отношение на имота, нито пък за предаване на такова владение към Н. и баща й. Дори и свидетелите, посочени от ответниците Назирови бяха категорични, че имотът е на двете сестри.