Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1757 от 25.04.2018, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 19356/2017
Вид
Решение № 1757
Подписан
25.04.2018
В сила
15.05.2018
Състав
НИКОЛАЙ СВИЛЕНОВ СТОЯНОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.75 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.310 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.176 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.178, ал.1, т.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.179, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.179, ал.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.187, ал.9 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.1а · Закон за нормативните актове
  • чл.46 · Закон за нормативните актове
  • чл. 262 ал.1 т.3 · Кодекс на труда

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1757 гр. Варна, 25.04.2018г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, 9-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети април две хиляди и осемнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ при участието на секретаря Илияна Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №

19356 по описа на ВРС за 2017-та година,

9-ти с-в, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.310 и сл. ГПК.

Предявени са искове на Д.А.Л.,

ЕГН**********, срещу ГД „П. б. и з. на н.“ при МВР, адрес ***, както следва:

1/ с правно основание чл.178, ал.1, т.3 вр. чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР за осъждане ответника за сумата 1328.93лв. – допълнително възнаграждение за положен извънреден (нощен) труд от 217 часа за периода от 01.04.2015г. до 30.11.2017г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 22.12.2017г. до окончателното изплащане на задължението;

2/ с правно основание чл.179, ал.1 ЗМВР за осъждане ответника за сумата 3324.85лв. – остатък от дължимо допълнително възнаграждение за положен труд от 136 часа на официалните празници за времето от 23.12.2014г. до 30.11.2017г., както следва: на 03.03.2015г.; на 12.04.2015г. и 13.04.2015г.

(Великден); на 06.05.2015г. (Гергьовден); 30.04.2016г. (Велика събота); на 01.05.2016г. (Великден); на 24.05.2016г.; на 22.09.2016г.; на 01.11.2016г.; на 14.04.2017г. (Велики петък); на 17.07.2017г. (Великден) и на 24.05.2017г., ведно със законната лихва от исковата молба – 22.12.2017г. до изплащането на дълга.

Актуалните размери на исковете са формирани след допуснато от съда изменение на техните размери в последното по делото о.с.з.

Ищецът твърди, че за периода 23.12.2014 г. до 30.11.2017 г. е полагал труд на длъжност „командир на екип“ в Регионална дирекция „П. б. и з. на н. – В., която е структурно подчинена на Главна дирекция „П. б. и з. на н. в МВР, поради което е бил със статут на държавен служител.

Твърди, че за периода 01.04.2015г.

– 30.11.2017г. е положил нощен труд, общия размер часове на който, преизчислен с коефициент 1.143 към дневен труд води до извънреден труд от още 217 часа, който твърди, че следва да бъде заплатен от ответника, като дължимата сума е в размер на 1328.93лв.

Твърди също, че за периода 23.12.2014г.

– 30.11.2017г. ищецът е положил общо 136 часа труд на официални празници, за които му било заплатено по 8лв. на час, в нарушение на Заповед №

8121з-791/28.10.2014 г. При средномесечен брой от 21 работни дни, часовата ставка за допълнително възнаграждение следвало да бъде значително завишена.

Поради това претендира заплащане на 3324.85лева, като дължим остатък за положен труд на официални празници, а именно: на 03.03.2015г.; на 12.04.2015г. и 13.04.2015г.

(Великден); на 06.05.2015г. (Гергьовден); 30.04.2016г. (Велика събота); на 01.05.2016г. (Великден); на 24.05.2016г.; на 22.09.2016г.; на 01.11.2016г.; на 14.04.2017г. (Велики петък); на 17.07.2017г. (Великден) и на 24.05.2017г.

Моли за уважаване на исковете и за присъждане на разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът депозира писмен отговор, в който не оспорва съществувалото служебно правоотношение в релевирания период на сочената от ищеца длъжност.

Оспорва обаче предявените искове с довод, че е платил всички отработени от ищеца часове нощен труд. Твърди също, че законодателят изрично е регламентирал, че продължителността на работното време при нощен труд в МВР е 8 часа на всеки 24 часа и ищецът няма как да обоснове претенция за извънреден труд, попадащ извън редовното работно време, на база общите норми на КТ и ЗДСл при положение, че има действащи специални норми. Твърди още, че целият исков период попада извън действието на Наредба №8121з-407/11.08.2014г. и така ищецът погрешно е формирал претенцията си за заплащането на положения от него нощен труд като същото е извършено правилно по смисъла на Заповед № 8121з-791/28.10.2014г.

Относно положения от ищеца труд по време на официалните празници сочи, че той също е заплатен цялостно, при спазване на приложимата законова формула по заповед № 8121з-40/15.01.2015г.

Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Не се спори по делото, че през исковия период 23.12.2014г. - 30.11.2017г. ищецът е полагал труд на длъжност „командир на екип“ в Регионална дирекция „П. б. и з. на н. – В., която е структурно подчинена на Главна дирекция „П. б. и з. на н. в МВР, поради което е бил със статут на държавен служител.

Не се спори още, че ищецът че за процесния период е положил твърдяните от него часове нощен труд (спори се дали те следва да бъдат преизчислени с коефициент 1.143).

Не се спори и че ищецът е полагал труд на посочените официални празници общо 136часа (спори се дали положеният труд на официални празници следва да бъде заплатен по реда на Заповед №8121з-791/28.10.2014г. или съгласно заповед №8121з-40/15.01.2015г., по коя формула и по колко на час).

На л.21 – 23 от делото са приложени преписи на заповеди на министъра №8121з-791/28.10.2014г. и 8121з-40/15.01.2015г., относими към случая.

На л.24 – 126 от делото са приложени преписи на протоколи за отчитане на видовете полаган от ищеца и други служители при ответника труд, които не са оспорени по констатации от страните по делото и данните от които са взети предвид при заключенията по ССчЕ.

На л.127 – 158 от делото са приложени преписи на преводни документи за плащане на ищеца на основно и допълнителни възнаграждения за полагания от него труд в процесните периоди, които не са оспорени по констатации от страните и данните от които са взети предвид при заключенията по ССчЕ.

От заключението по приетата първа ССчЕ, което съдът кредитира като обективно и обосновано, се потвърждава, че за периода от 01.04.2015г. до 30.11.2017г., ищецът е отработил извънреден ноще труд в размер на 1502 часа общо, въз основа на представените по делото и неоспорени от никого ведомости. Установява се още, че тези часове не са преизчислявани с коефициент - 1.143. Ако се преобразува нощния труд в извънреден с преизчисляване с коефициента – 1.143, отчетените часове нощен труд се увеличават до 1719часа, с разлика от общо 217 часа, останали неплатени, като стойност в размер на 1328.93лв. Видно от ССчЕ е още, че положеният труд по време на официални празници е начислен и изплатен от работодателя, в пълния размер на удвоения такъв на единичната часова ставка (по 200% от нея), тоест ако тази ставка е приложима, е платено на ищеца пълното дължимо възнаграждение за работа на официални празници.

От заключението по приетата втора ССчЕ, изцяло на въпроси на ищеца, което съдът цени в констативната му и изчислителна част, се установява, че ако възнаграждението за положен труд по време на официални празници се изчисли по претендирания от ищеца начин – като формула по т.4 от Заповед № 8121з-791 от 28.10.2014г. – се получава сума за доплащане в размер на 3324.85лв.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, приложимата за случая нормативна регламентация и позициите на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

Искът по чл.178, ал.1, т.3 вр. чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР предполага доказване от ищеца на: служебно правоотношение между него и ответника; полагане на извънреден труд в сочените времеви и стойностни параметри; размер на иска. В тежест на ответниа е да докаже сочения от него механизъм за заплащане труда на ищеца, който механизъм води до отпадане на последващите задължения на ответника, евентуално – плащането на дължимите възнаграждения.

Съгласно чл.176 ЗМВР Брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни такива. Сред предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3.

Според нормата на чл.187, ал.9 ЗМВР „Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи“.

В процесния период от 23.12.2014г. до 30.11.2017г. са действали последователно Наредба №8121з-407/11.08.2014г., Наредба №8121з-592 от 25.05.2015г. и Наредба №8121з-776/29.07.2016г. издавани от министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Текстовете на чл.3, ал.3 и в трите наредби са идентични, че

„При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период“.

В

Наредба №8121з-407 от 11.08.2014г. изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143 (чл.31, ал.2 от Наредбата). Същата е отменена с приемане на Наредба №8121з-592/25.05.2015г. на министъра на вътрешните работи, то тя от своя страна е отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016г. на ВАС по адм.д. № 5450/2016г. Едва на 02.08.2016г. е обнародвана Наредба №8121з-776/29.07.2016г., поради което до този момент е била действаща Наредба №8121з-407/11.08.2014г.

Нещо по – важно – в

Наредба №8121з-592/25.05.2015г. и Наредба №8121з-776/29.07.2016г. липсва изрична норма съответстваща на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407 за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143. Липсата на такава норма не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен (каквато изрична забрана би била и противоконституционна), а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба касаеща служителите в МВР следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007г.), като в чл.9, ал.2 от същата е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.

По тези съображения исковата претенция за заплащане на извънреден труд в процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по своето основание. Основание за преобразуването на часовете нощен труд в дневен с коефициент 1.143 е нормата на чл.31, ал.2 от Наредба №8121з-407, а след отпадане действието й, при липсата на специална уредба за служителите в МВР, основанието за преизчисляване на часовете положен нощен труд е субсидиарно приложимата за тях Наредба за структурата и организацията на работната заплата - чл.9, ал.2 от нея.

На осн. чл.162 ГПК относно размера на иска претендираният такъв следва да се възприеме заключението на вещото лице по първата ССчЕ, което не е оспорено, като констатации относно положения от ищеца труд (по неоспорените ведомости и протоколи), нито е оспорена относно самите изчисления, а е оспорена само относно приложимата нормативна уредба, който правен въпрос съдът вече разреши и мотивира. Ето защо искът следва да бъде уважен изцяло в предявения (изменения) и изчислен от вещото лице размер от общо 1328.93лв. л.174-5 от делото), по арг. от чл.86 ЗЗД ведно със законната лихва от иска.

По иска по чл.179, ал.1 ЗМВР: Уважаването му предполага пълно и главно доказване от ищеца на предпоставките: служебно правоотношение между него и ответника; полагане на труд по време на официални празници в посочените времеви и стойностни параметри; размера на иска. В тежест на ответниа е да докаже сочения от него механизъм за заплащане труда на ищеца, който механизъм води до отпадане на последващите задължения на ответника, евентуално – плащането на дължимите възнаграждения.