Решение № 378 от 01.04.2025, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 983/2024
- Вид
- Решение № 378
- Подписан
- 01.04.2025
- Състав
- Жаклин Комитова, Иванка Иванова, Петя Алексиева
Цитирани разпоредби
- чл.12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 179 · Граждански процесуален кодекс
- чл.214, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 390 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.100, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.179, ал.2, пр.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.183, ал.1, т.1, пр.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.20, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21 · Закон за движението по пътищата
- чл. 51, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 386, 13 · Кодекс за застраховането
- чл. 348, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 386, 13 · Кодекс за застраховането
- чл. 386, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 389, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 390 · Кодекс за застраховането
- чл. 390 ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 390, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл.395 · Кодекс за застраховането
- чл.400 ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 405 · Кодекс за застраховането
- чл. 405, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 408 · Кодекс за застраховането
- чл.408 ал.1 т.3 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 378 гр. София, 01.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Жаклин Комитова
Членове:
Петя Алексиева
Иванка Иванова при участието на секретаря Таня Ж. П. Вълчева като разгледа докладваното от Жаклин Комитова Въззивно гражданско дело № 20241000500983 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 ГПК - чл.273 ГПК.
С Решение № 15/19.02.2024 г., постановено по т. д. № 32/2023 г. по описа на Врачански окръжен съд, ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 040638060, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Лозенец, ул.
„Сребърна“ № 16, е осъдено на основание чл. 405 КЗ, да заплати на В. П. П., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. "***" № **, ет.*, ап.*, сумата 81 047,72 лв., представляваща неизплатено застрахователно обезщетение по щета № 0304/22/727/500003 за настъпило на 10.01.2022 г. застрахователно събитие ПТП на лек автомобил марка БМВ, модел 730Д, peг. № ********, със сключена автомобилна застраховка „Моята кола“ - Застрахователен пакет „Макс“, с покритие „Пълно каско“, с номер на полицата № 210304/354/5000032, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска - 04.04.2023 г. до окончателното изплащане на обезщетението, както и сумата от 11 542,00 лв., представляваща направени по делото разноски и включваща 3 242,00 лв. - внесени държавни такси, 7 700,00 лв. - договорено и изплатено адвокатско възнаграждение и 600,00 лв. разноски за експертиза.
Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ответника ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, чрез Адвокатско дружество „А. Д., Р. Г. и съдружници”, с която го обжалва изцяло. В жалбата се релевират 1 оплаквания за неправилност и необоснованост на съдебния акт. Твърди се, че неправилно и необосновано първоинстанционният съд приема, че ищцата е доказала исковите си претенции при условията на пълно и главно доказване.
Оспорват се като неправилни изводите на съда, че за да се осъществи хипотезата на чл. 408 от КЗ е необходимо деянието да е извършено единствено и само от застрахованото лице. В конкретния случай, липсват данни, а и ищцата не е посочила такива, че лицето, което е управлявало процесното МПС и е предизвикало вредоносното събитие, е ползвало автомобила без разрешението или знанието на собственика (застрахованото лице). В тази връзка, при положение, че третото лице е ползвало автомобила със знанието на застрахованото лице, на още по-голямо основание застрахованото лице носи отговорност за правилното експлоатиране и грижа за застрахованото имущество, и същото не може да бъде освободено от отговорност поради това, че застрахователното събитие е настъпило в резултат от действията на това трето лице. Следователно, дължимото от застрахованото лице поведение е преценимо, чрез действията или бездействията на конкретните физически лица, държащи застрахованата вещ, при ползването на която е осъществено или пропуснато да се осъществи релевантното за отговорността на застрахователя поведение.
На следващо място, необосновани са изводите на съда, че поведението на водача на л.а. БМВ не може да се категоризира като груба небрежност.
Движение в градски условия по двулентова улица с опасно висока скорост около 90 км.ч. (40 км.ч. над позволената) в тъмната част на денонощието, в зимно време, когато видимостта е силно ограничена, поставя не само водача и застрахованата вещ в определено прекомерен и неоправдан риск, но и всички други участници в движението. Всичко изложено, характеризира поведението на водача като „груба небрежност“, в резултат на която е настъпило процесното ПТП, от което следва, че е изпълнена хипотезата на чл. 408, ал.1 от КЗ и не е налице покрит риск по горепосочената застрахователна полица, тъй като от изложените твърдения, писмени доказателства и прието по делото заключение по САТЕ се установява наличието на предпоставките на т. 2.2.1 от Общите условия за застраховане, а именно изключенията, по които застрахователят не изплаща обезщетение за щети.
В условие на евентуалност, са твърди, че ищцата не е доказала исковете си по размер. Според константната практика на ВКС за възстановителна стойност се приема стойността на разходите за материали и труд по средна пазарна цена към момента на настъпване на застрахователното събитие. В задача трета, страница 19-20 от САТЕ, е посочено, че „Стойността на възстановяване на процесното МПС „БМВ“ с per. № ******** към датата на ПТП по средни пазарни стойности възлиза на 61 838,21 лв. “ . Съдът неправилно е възприел, че автомобилът следва да се възстанови само и единствено с влагането на нови оригинални части, съответно неправилно е уважил исковата претенция до пълния й размер, а не до сумата от 61 838,21 лв.
Дори да се приеме, че автомобилът следва да се възстанови с нови оригинални части, съдът е стигнал до грешни правни изводи, че за процесното МПС не е налице тотална щета по смисъла на чл. 390 от КЗ. Не могат да бъдат подкрепени изводите на съда, че по делото не е установена стойността на запазените части - в ПСАТЕ е посочена конкретна стойност.
2
С оглед на изложеното, размерът на обезщетението следва да бъде не повече от 68 576 лв.
Моли съда да уважи настоящата жалба и да постанови решение, с което изцяло да отмени Решение № 15/19.02.2024 г., постановено по гр.д. № 20231400900032, ОС Враца, ТО и да отхвърли исковите претенции с всички законни последици от това. Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищцата В. П. П., ЕГН **********, чрез адв. В. Д., с който я оспорва.
Излага съображения, че обжалваното решение е правилно, обосновано и законосъобразно. Не сочи нови доказателства и не прави доказателствени искания, като счита, че делото е изяснено от фактическа и правна страна.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли въззивната жалба като неоснователна и да потвърди Решение №15/19.02.2024 г., постановено по Търговско дело №32/2023г., по описа на Окръжен съд – Враца.
Претендира разноски.
Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
Врачанският окръжен съд е сезиран с осъдителен иск, с правно основание чл. 405 от КЗ, от В. П. П., ЕГН **********, чрез адв. В. Д., срещу ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 040638060, за сумата 60 000 лв. частичен иск от иск за сумата 87 877,22 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение за действително претърпените вреди по лек автомобил марка „БМВ“, модел 730Д, peг. № ******** по щета № 0304/22/727/500003, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 26.02.2021 г. ищцата В. П. П., е сключила застрахователен договор със ЗАД "АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ" АД, с номер на полицата № 21-0304/354/5000032, със срок на действие от 15:00 ч. на 26.02.2021 г. до 24:00 ч. на 03.02.2022 г. По силата на този договор ищцата е застраховала собствения си лек автомобил: марка „БМВ“, модел 730 Д, peг. № ********, цвят: черен, с рама № WBA7C21030G810470, с номер на двигателя № 57065393, дата на първа регистрация - 03.01.2019 г., съгласно Свидетелство за регистрация на МПС ЧАСТ 1 № 011078795. Описаното МПС е застраховано с покритие "Пълно каско" за застрахователна сума в размер на 110 000,00 лв. Застрахователната премия е била определена на 4 926,32 лв., договорено е да бъде платена на четири премиални вноски - първата в размер на 1 231,59 лв., равни втора и трета вноска в размер на 1 231,58 лв. и четвърта вноска в размер на 1 231,57 лв., които са изцяло платени. На 10.01.2022 г. със застрахованото МПС е настъпило ПТП, съгласно Протокол за ПТП № 1807990 от 10.01.2022 г., издаден от органите на КАТ-София, сектор "Пътна полиция", за което застрахователят е бил своевременно уведомен съгласно Уведомление за щети по МПС от 12.01.2022 г. и Приложение към щета от 12.01.2022 г. Въз основа на уведомлението е образувана щета № 0304/22/727/500003 по описа на ЗАД "АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ" АД-гр. София и автомобилът е представен за оглед от експерт на застрахователя, за което са съставени Списък на констатирани увреждания на МПС от 13.01.2022 г. и Списък на констатирани увреждания на МПС от 03.02.2022 г. С писмо № 2-101-4101-3004/19.04.2022г., 3 застрахователят е уведомил ищцата, че отказва да изплати застрахователното обезщетение по заявената претенция, тъй като съгласно предвиденото в Общите условия на застрахователния договор не се покриват вреди на МПС в случаите, в които съществува явно несъответствие между вида и степента на претендираните увреждания и декларираното от застрахования в уведомлението за щета като уврежданията на автомобила не отговарят на декларирания и документиран начин на възникване на събитието, и същите не са в причинно- следствена връзка с описания механизъм на произшествие.
Ответникът ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 040638060, чрез адв. С. М., е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковата претенция по основание и по размер. Твърди, че спрямо ищцата не е налице покрит риск по застрахователния договор, тъй като са налице предпоставките на т.2.2.1 от Общите условия към полицата - изключение, при което застрахователят не изплаща обезщетение за щети. По застраховка „Каско“ не се покриват вреди на МПС, причинени от или при съществуващо явно несъответствие между вида и степента на претендираните увреждания по ППС и декларираното от застрахования събитие в уведомлението за щета.
Ответникът поддържа също така, че процесното събитие не представлява покрит застрахователен риск по полица № 21-0304/354/5000032, тъй като не е налице правопораждащ факт, който да доведе до ангажиране отговорността на застрахователя.
В условията на евентуалност оспорва размера на иска. Навежда доводи, че стойността за възстановяване на процесното МПС, което към момента на ПТП е в експлоатация повече от 3 години, е значително по-ниска от претендираната, като по делото не са ангажирани доказателства да е било в гаранционни условия, което да обуслови ремонтирането му в официален сервиз на марката производител. Увреденото имущество е възстановено с влагане на цени за части и труд съществено надхвърлящи средните към датата на настъпване на събитието - 10.01.2022 г. и в зависимост от това дали в резултат на събитието застрахованото имущество е тотално или частично увредено, застрахователното обезщетение се определя по действителна, съответно възстановителна стойност.
В случай, че стойността за възстановяване на процесното МПС в действителност е размер на около 87 877,22 лв., е налице "тотална щета" по смисъла на чл. 390, ал. от КЗ, поради което е приложимо правилото, посочено на стр.46 от ОУ, че при пълна загуба на МПС се изплаща действителната стойност на МПС към датата на настъпване на застрахователното събитие, но не повече от общата застрахователна сума по Каско. От дължимото застрахователно обезщетение се приспада стойността на останките на МПС.
В условия на евентуалност, ответникът сочи, че застрахователното обезщетение следва да бъде намалено поради наличие на подзастраховане на застрахованото имущество при спазване на пропорционалното правило на чл.
389, ал. 2 от КЗ.
В открито съдебно заседание, проведено на 28.09.2023 г., първоинстанционният съд на основание чл.214, ал.1 ГПК, е допуснал изменение в размера на цената на предявения иск, чрез увеличаване на същия от частичен иск за сумата 60 000,00 лв. на сумата 81 047,72 лв.
Настоящата инстанция, след като извърши служебна проверка за 4 валидност и допустимост на решението и прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба, приема следното:
Страните не спорят, а и от събраните по делото доказателства се установява, че между ищцата В. П. П. и ответника ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, е бил сключен Застрахователен договор по застраховка „Моята кола“ — Застрахователен пакет „Макс“, обективиран в застрахователна полица № 21-0304/354/5000032, със срок на действие от 26.02.2021 г. до 03.02.2022 г. По силата на този договор ищцата е застраховала собствения си лек автомобил марка „БМВ”, модел „730 D”, с рег. № ********, цвят: черен, рама № WBAC21030G810470, за застрахователна сума в размер на 110 000,00 лв. Уговорената застрахователна премия е в размер на 4 829,73 лв., като заплащането й е разсрочено на четири премиални вноски. По делото не се спори, а и от представените квитанции към приходен касов ордер и преводно нареждане се установява, че ищцата е заплатила договорените премиални вноски.