Решение № 947 от 22.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 947 гр. София, 22.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЪРБАН Т. ВЪРБАНОВ като разгледа докладваното от ВЪРБАН Т. ВЪРБАНОВ Административно наказателно дело № 20221110209902 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 58д-63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Постъпила е жалба от А. Е. А., против НП № 22-4332-011418/23.06.2022г. на началник сектор към отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което за нарушение на чл.119 ал.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, на основание чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 100.00лв.

Моли съда да отмени постановлението като незаконосъобразно, като сочи, че при преминаването му през пешеходната пътека, не е имало пресичащ пешеходец.

Въззиваемата страна не изразява становище по жалбата.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 07.06.2022г. около 23:25 часа жалбоподателят се движел в гр. София по бул. „Цар Освободител“, с посока на движение от ул. „Дякон Игнатий“ към бул. „Княгиня Мария Луиза“, управлявайки лек автомобил „ОПЕЛ КОРСА“ с рег. № ** На пешеходната пътека на кръстовището с ул. „Княз А. I“, обозначена с пътен знак Д 17 и пътна маркировка M 8.1 водачът не пропуснал преминаващия пешеходец, което било възприето от св.С. – мл. автоконтрольор при ОПП СДВР. Св.С. спряла жалбоподателя за проверка, като му съставила АУАН серия GA № 671372/07.06.2022г., в който квалифицирала така описаното поведение на жалбоподателя като нарушение на чл.119 ал.1 от ЗДвП. Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което за нарушение на чл.119 ал.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 100.00лв

Гореизложеното се установява с приложените писмени доказателства и показанията на св.С. и св.Цолов. Съдът намира, че показанията на двамата свидетели са непротиворечиви, като изявлението на св.Цолов, който е бил в управлявания от жалбоподателя автомобил в инкриминираното време, че не е видял пресичащи пешеходци не е равнозначно на твърдение за липса на такива, а само и единствено, че този свидетел не ги е възприел. Поради това изявленията му не се противопоставят на показанията на св.С., 1 която ясно и непосредствено е възприела, че при преминаването на автомобила през пешеходната пътека е имало пресичащи пешеходци, които жалбоподателят не е пропуснал.

Св.С., макар и първоначално да не си спомня за конкретния случай, след предявяването на съставения от нея АУАН сочи и подробности по случая, както и допълнителни обстоятелства, кореспондиращи с писмените доказателства по делото – че в автомобила е имало и друго лице, че водачът е нямал претенции, но е заявил, че му е нужен „синият талон“, както и че същият се е върнал, за да получи контролния си талон, с представата, че това може да се случи, ако откаже да подпише АУАН. Що се отнася до обясненията на жалбоподателя, че не е имало преминаващи по пешеходната пътека пешеходци, съдът намира, че същите представляват единствено негова защитна теза, а не годно доказателствено средство, доколкото не са налице никакви доказателствени източници в подкрепа на тези врърдения. Ето защо съдът счита, че доказателствата по делото са непротиворечиви и взаимно допълващи се, поради което не се налага подробното им аналитично обсъждане извън правната оценка.

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Жалбата е процесуално допустима, подадена от санкционираното лице в предвидения от закона срок - НП е връчено на 12.07.2022г., а жалбата е подадена на 25.07.2022г.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

В административната фаза на производството не са допуснати нарушения на съществени процесуални правила - актът и НП са издадени от компетентен орган в рамките и кръга на правомощията им. Съдържат изискуемите реквизити и при издаването им са спазени сроковете за образуване и приключване на адм.наказателното производство в предварителната фаза.

Разпоредбата на чл.119, ал.1 от ЗДвП вменява правно задължение при приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре. Легално определение на понятието пешеходна пътека е дадено в параграф 6, ал.1, т.54 от ДР на ЗДвП, според която "Пешеходна пътека" е част от платното за движение, очертана или не с пътна маркировка и сигнализирана с пътни знаци, предназначена за преминаване на пешеходци. По делото не се спори от страните, че в посочения в АУАН и НП участък е имало пешеходна пътека тип „зебра” обозначена по съответния ред - с пътен знак Д 17 "Пешеходна пътека" и пътна маркировка M 8.1. Предмет на спор по делото е дали при преминаването на жалбоподателя А. е имало преминаващи пешеходци по пешеходна пътека. В тази връзка от показанията на св.С. се установи по несъмнен начин, че по пешеходната пътека са преминавали пешеходци, които жалбоподателят не е пропуснал. Тази фактическа констатация в АУАН и НП не се оборват от показанията на св.Цолов, т.к. само по себе си обстоятелството, че същият не е забелязал преминаващите пешеходци не изключва възможността такива да са преминавали. По същество показанията на този свидетел не се противопоставят нито на фактическите констатации на контролните органи, нито на показанията на св.С., а напротив – те съответстват на останалите доказателствени източници.

Ето защо съдът прие, че по делото е установено по несъмнен начин, че в посочените в АУАН и НП време и място жалбоподателят не е пропуснал преминаващите по пешеходната пътека пешеходци, с което е нарушил разпоредбата на чл.119, ал.1 от ЗДвП.

Наказващият орган правилно е ангажирал отговорността на нарушителя за извършеното от него нарушение. При налагане на санкцията АНО правилно е определил и наложил предвиденото в санкционната норма на чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП наказание глоба в абсолютно определен размер на 100лв. за водач, който не осигури предимство .

Съгласно изричната разпоредба на чл.189з. (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 24.12.2021 г.) ЗДвП за нарушенията по този закон не се прилагат чл. 28 и 58г от ЗАНН.

2

Предвид всичко гореизложено съдът намира, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено изцяло като законосъобразно и обосновано, издадено в съответствие с изискванията на материалния закон и при съобразяване с процесуалните правила.

Страните по делото не са направили искане за присъждане на разноски, поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос.

Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1, т.5 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-4332-011418/23.06.2022г. на началник сектор към отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което за нарушение на чл.119 ал.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, на основание чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 100.00 (сто) лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд София-град в 14-дневен срок от уведомяване на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3