Решение № 2188 от 10.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2188 гр. София, 10.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Б В при участието на секретаря С В като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20241110128176 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Ищцата М. И. З. е предявила срещу ответника „В..“ АД главен установителен иск с правна квалификация чл.26, ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.22 ЗПК, с който се иска да бъде прогласен за нищожен сключеният между страните договор за паричен заем Standard 14 № ...

- 03.10.2023 г.

В условията на евентуалност са предявени искове с правно основание чл. 20 от ЗПК и чл. 26 от ЗЗД за прогласяване на нищожността на следните клаузи: чл. 1, ал. 3 от договор за паричен заем Standard 14 № ... - 03.10.2023г., съгласно който се дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 1887 лв.; чл. 4, ал. 2 от договор за паричен заем Standard 14 № ... - 03.10.2023г., съгласно който се дължи неустойка от кредитополучателя за непредоставяне на обезпечение в размер на 1257, 90лв.; чл. 2, ал. 1, т. 1 от договор за паричен заем Standard 14 № ... - 03.10.2023г. вр. с Приложение 1 Погасителен план, съгласно който се дължи възнаградителна лихва в размер на 774, 60 лв.

Ищцата твърди, че на 03.10.2023 г. между нея, в качеството й на кредитополучател, и „В..“ АД, в качеството на кредитор, е сключен договор за паричен заем Standard 14 № ... 03.10.2023г. Договорът за кредит бил сключен във формата на електронен документ, след подадена заявка през уебсайта на „В..“ АД. По силата на същия ответникът е следвало да предостави заемна сума в размер на 3000 лв. Кредитополучателят, от друга страна, поел задължение да върне задължението за срок от 60 седмици, с 30 погасителни вноски, всяка от които в размер на 188,72лв., при фиксиран годишен лихвен процент 40.32 % и годишен процент на разходите 49.37% и общ размер на всички плащания 5661.60 лв. с включена такса за „експресно разглеждане“ на документи за отпускане на паричен заем в размер на 1887,00лв., съгласно чл. 1, ал. 3 вр. с чл.2, ал.1, т. 7 от процесния договор. Посочва, че съгласно чл. 4 от договора е трябвало да бъде предоставено обезпечение - поръчител или банкова гаранция в срок до 3 /три/ дни от сключване на същия. В случай, че от страна на кредитополучателя не било предоставено едно от посочените обезпечения, в уговорения 31 дневен срок, на осн. чл. 4, ал. 2 от страна на кредитополучателя се дължала неустойка в размер на 1257, 90 лв., разсрочена на равни части към всяка от погасителните вноски, като размерът на дължимата вноска в този случай е бил в размер на 230,65лв., а общото задължение по договора е било в размер на 6919,50лв. Посочва, че съгласно погасителния план видът на вноските били четиринадесетдневни, като сумите които следвало да бъдат върнати са следните: главница – 3000,00 лв., договорна лихва – 774,60 лв., такса „експресно разглеждане“ – 1887,00 лв. и неустойка – 1257,90 лв. Неустойката и таксата за експресно разглеждане, както изрично било посочено в договора се дължали пропорционално към всяка вноска по кредита, отразени са в погасителния план и представляващ неразделна част от договора. Нещо повече, неустойката се дължала от деня на подписване на договора, независимо от предвидения срок за предоставяне на обезпечение. Счита, че договорът е нищожен, тъй като в него липсвала ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият/. Твърди, че посочения размер на ГПР не отговаря на действителния такъв, доколкото в него не били включени таксата за експресно разглеждане и неустойката. Сочи, че действителния размер на ГПР надвишава значително максимално допустимия по закон размер от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет - арг. чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди, че с предвиждането за заплащане на сумата за такса „експресно разглеждане“, се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, доколкото събирането на такива разходи е част от дейността по управление на кредита и следва да са включени в годишния процент на разходите. Твърди, че с включването и към задължението на потребителя за заплащане на неустойка за непредоставяне на обезпечение е налице заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК чрез предвиждане в договора на разходи за неизпълнение на задължения, различни от задължението за връщане на кредита, размерът, на които да не се включва в ГПР, тъй като е уговорено задължение за потребителя да предостави обезпечение и неустойка за неизпълнението му, разходите за която не са взети предвид при изчисляване на посочения в договора годишен процент на разходите, в резултат на което последният не съответства на действителния такъв, определен съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК и изразяващ общите разходи по кредита. Твърди, че в нито един момент не й е била представена преддоговорна информация, нито пък в процесния договор е посочено какъв е ГПР, когато се включи и предвидената неустойка за неизпълнение на акцесорното задължени, свързано с представяне на “невъзможно” обезпечение. Счита, че е налице нелоялна търговска практика от ответника, доколкото е въвел ищцата в заблуда относно действителната му цена. Твърди, че неустойката за непредоставяне на обезпечение е нищожна и поради противоречие с добрите нрави, като същата излиза извън нейните обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и се превръща в източник на неоснователно обогатяване. Твърди, че клаузата, уреждаща таксата за експресно разглеждане също е нищожна на самостоятелно основание - чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД поради противоречието и с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Оспорва уговорената възнаградителна лихва като противоречаща на добрите нрави. С оглед гореизложеното моли за уважаването на предявените искове и присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Счита, че липсва правен интерес от предявените искове, доколкото оспорените суми не били начислени на потребителя, а именно таксата за експресно разглеждане и неустойките. Счита, че начинът, по който е изчислен ГПР, е бил ясен, доколкото не било нужно в договора да се посочи математически алгоритъм. Оспорва твърдението, че неустойката е следвало да бъде включена към ГПР, доколкото същата представлява задължение при неизпълнение на договора, а именно заемателят да предостави обезпечение по договора, като неустойката имала именно обезщетителна функция. Оспорва същата да противоречи на добрите нрави, доколкото нейната функция е била да дисциплинира длъжника, а той не бил длъжен да сключва договора. Сочи, че заемателят е имал възможност да осигури предвидените обезпечения, а в случай, че няма възможност, е имал 14 дневен срок да се откаже от 2 договора. Оспорва предвидената неустойка да е в нарушение на чл.71 ЗЗД, а дори и да е налице такова нарушение, счита, че разпоредбата е диспозитивна, поради което не е налице нарушение на закона. Оспорва таксата за експресно разглеждане да представлява такса по управление и усвояване, доколкото била дължима преди сключването на договора. Сочи, че услугата е била доброволно избрана от клиента, като същата нямала задължителен характер.

Оспорва възнаградителната лихва да противоречи на добрите нрави, доколкото ЗПК не предвиждал такъв лимит, а в случая приложим бил принципът за свобода на договарянето.

Моли за отхвърлянето на предявените искове и присъждането на сторените по делото разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

В тежест на ищеца е да докаже по делото следните обстоятелства: че между нея и ответното дружество е възникнало облигационно отношение по договор за паричен заем от 03.10.2023 г., в който е уговорена неустойка при непредоставяне на обезпечение за кредитора в твърдяния размер, както и такса за експресно разглеждане на кредита, която договорна клауза противоречи закона, уговорена е в негова вреда, не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на заемодателя и заемополучателя, респ. по предявените в условията на евентуалност искове, че клаузата заобикаля закона, респ. накърнява добрите нрави.

В тежест на ответника е да докаже фактите, на които основава своите искания или възражения, включително, че оспорените клаузи са уговорени индивидуално.

За безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване на основание чл. 146, ал.

1, т. 3 и т. 4 ГПК с обявения за окончателен и неоспорен от страните доклад е отделено обстоятелството, че на 03.10.2023 г. между страните е бил сключен договор за паричен заем Standard 14 № ... - 03.10.2023г. с твърдяното в исковата молба съдържание.

От фактическа страна:

По делото е приет договор за паричен заем Standard 14 № ..., сключен между ищеца и ответното дружество на 03.10.2023 г., по силата на който на ищеца е бил отпуснат заем в размер на 3000 лв. със срок от 60 месеца, като сумата е следвало да бъде върната с 30 погасителни вноски, платими на две седмици от по 188, 72 лв., в които съгласно договора са включени съответната част от главницата, лихва и такса за експресно разглеждане. Съгласно чл. 1, ал. 3 от договора заемателят дължи и такса за експресно разглеждане в размер на 1887 лв. В чл. 2, ал. 1, т. 5 от договора е посочен фиксиран годишен лихвен процент по заема в размер на 40, 32 %, а в т. 8 от договора е посочено, че годишният процент на разходите по заема е 49, 37 %. С чл. 4 от договора заемателят се е задължил в тридневен срок от усвояване на сумата да предостави обезпечение на задълженията по договора под формата на поръчител или банкова гаранция, като в случай на неизпълнение на това задължение дължи неустойка в размер на 1257, 90 лв. В чл. 8, ал. 4 от договора е уговорена неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 30 лв. в случай че заемателят не предостави на заемодателя съгласие за директен дебит от банкова сметка при допусната първа забава в плащането на коя да е погасителна вноска, включително ако забави плащането на цялото вземане при настъпила предсрочна изискуемост с повече от 30 календарни дни. Съгласно чл. 8, ал. 5 при настъпила първа забава с повече от 110 календарни дни в срок до изтичане на 120-дневен период на забавата заемателят следва да предостави на заемодателя удостоверения за наличието или липсата на задължения по чл. 87, ал. 6 ДОПК, издадени от НАП и от общината по постоянния му адрес, като при неизпълнение на това задължение дължи неустойка от 50 лв. Неустойка в същия размер е уговорена и в ал. 6 в случай на забава в плащането на коя да е погасителна вноска с повече от 170 дни и непредоставяне на справка за образувани изпълнителни дела.

От правна страна:

Предвид датата на сключване на процесния договор за кредит приложение намира 3

Законът за потребителския кредит, обн. ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г. Договорът за заем е неформален, реален и комутативен, като за да е налице валидно заемно правоотношение, е необходимо да се установи предаването на заемната сума от заемодателя на заемателя, с което за последния възниква задължението да върне заетата сума в същата валута и размер.

Съгласно чл. 2, ал. 2 от договора с подписването му заемателят е удостоверил, че е получил заемната сума, като договорът има характер на разписка за получаването на сумата.

Прочитът на съдържанието на клаузите, по силата на които се предвижда дължимостта на такса за експресно разглеждане и неустойка в полза на кредитора и съпоставянето им всяка с естеството на сключения договор за заем, налага извод, че по силата на същите ответникът е договорил скрито възнаграждение за себе си. Въведените изисквания за вида обезпечение, което следва да се предостави по избор на заемателя: физическо лице поръчител, отговарящо на изключително завишени изисквания към финансовия и кредитния им статус или банкова гаранция в размер на цялото задължение на заемателя по договора и тридневен срок за представянето му, създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението на това задължение до степен, че то изцяло да се възпрепятства. Така се стига до значително нарастване на цената на кредита и възлагане на потребителя финансова тежест. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. На длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение, след като кредитът вече е отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства. Така се увеличава опасността от свръхзадлъжнялост на длъжника. Нищожността на такава уговорка за неустойка е разгледана в цитираното по-горе тълкувателно решение, в което е посочено, че неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Обстоятелствата, обуславящи възникването на задължение за заплащане на посочената неустойка, водят до извод, че с нея се цели постигане на забранен от закона правен резултат, като тя води до неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, тъй като длъжникът изначално е изправен пред невъзможността да изпълни задължението, чието изпълнение обезпечава неустойката.