Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 20937 от 18.08.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 46632/2021
Вид
Определение № 20937
Подписан
18.08.2022
В сила
18.08.2022
Състав
АНГЕЛИНА КОЛЕВА БОЕВА

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20937 гр. София, 18.08.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: РАЙОНЕН СЪДИЯ като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело № 20211110146632 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „***************” ЕАД срещу Г. Д. АТ., АЛ. ПЛ. КР. и Г. ПЛ. АТ., с която са предявени кумулативно обективно и субективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за осъждане на ответницата Г.А. да заплати на ищеца сумата в общ размер на 866,85 лева – главница, от която сумата 853,65 лева, представляваща 4/6 части от стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., и сумата 13,20 лева, представляваща 4/6 части от стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.08.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата Г.А. да заплати на ищеца сумата в общ размер на 170,10 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 14.09.2018 г. до 29.07.2021 г.; иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за осъждане на ответницата А.К. да заплати на ищеца сумата в общ размер на 216,71 лева – главница, от която сумата 213,41 лева, представляваща 1/6 част от стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., и сумата 3,30 лева, представляваща 1/6 част от стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.08.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата А.К. да заплати на ищеца сумата в общ размер на 42,52 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 14.09.2018 г. до 29.07.2021 г.; иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за осъждане на ответника Г.А. да заплати на ищеца сумата в общ размер на 216,71 лева – главница, от която сумата 213,41 лева, представляваща 1/6 част от стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., и сумата 3,30 лева, представляваща 1/6 част от стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.08.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 1 датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника Г.А. да заплати на ищеца сумата в общ размер на 42,52 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 14.09.2018 г. до 29.07.2021 г.

В исковата молба се твърди, че ответниците Г. Д. АТ., АЛ. ПЛ. КР. и Г. ПЛ. АТ., като наследници на починалия П.Г. А., били клиенти на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което за тях били приложими всички нормативни актове в областта на енергетиката. За процесния период били в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „***************“ ЕАД на потребители в гр. София, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „***************“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г.

Съгласно чл. 33, ал. 1 от раздел ІХ на Общите условия клиентите били длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок, който започвал да тече след изтичане на периода, за който се отнасяли. Ответниците използвали доставената от ищеца топлинна енергия до следния топлоснабден имот, а именно: апартамент № 33, находящ се в гр. София, ж. к. „Обеля-2“, бл. 244, вх. Б, ет. 4, с абонатен № 266977 през периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., но не били заплатили цената на същата. Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, за която бил сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „***********” ООД.

През отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало прогнозни месечни вноски, а в края били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За имота, собственост на ответниците, били издадени изравнителни сметки, което означавало, че сумите за топлинна енергия за този имот били начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в него. Въпреки настъпването на падежа задължението не било погасено. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответниците Г. Д. АТ., АЛ.

ПЛ. КР. и Г. ПЛ. АТ. за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата и от тримата чрез адв. Мирослав Велчев. Процесуалният представител оспорва изцяло предявените искове като неоснователни. На първо място възразява, че между страните нямало валидни облигационни отношения по продажба на топлинна енергия, ответниците не били потребители на предоставяната от ищеца услуга и не дължали претендираните суми. За процесния период нямало валидно сключен с фирмата за дялово разпределение договор и не били представени доказателства за публикуване на общите условия на „***************“ ЕАД съгласно изискването на чл. 150, ал. 2 ЗЕ. По делото не били представени доказателства, че общият топломер в сградата и средствата за търговско измерване в процесния имот били преминали необходимата метрологична проверка и били технически годни. В условията на евентуалност прави възражение за погасяване на претендираните вземания по давност. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да 2 отхвърли изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски.

В исковата молба е направено искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане на „***********” ООД – фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия за процесния имот, като трето лице-помагач. Съдът намира, че искането е своевременно направено, като за ищеца е налице правен интерес от привличане на посоченото дружество, доколкото евентуалното отхвърляне на предявените искове би довело до възможност за упражняване на регресно притезание от страна на ищеца. Поради изложеното съдът намира, че искането е основателно и следва да бъде уважено.

Ответниците не оспорват количеството на реално доставената до процесния имот през исковия период топлинна енергия, нейната цена и размера на претендираното вземане, поради което съдът намира, че посочените обстоятелства не се нуждаят от доказване.

В тежест на ищеца е да докаже:

1. наличието на валидно възникнали договорни отношения между него и ответниците за доставка на топлинна енергия до процесния имот през исковия период;

2. качеството потребители на топлинна енергия на ответниците през процесния период, както и обстоятелството, че същите са били собственици, респ. ползватели на топлоснабдения имот през исковия период при твърдените в исковата молба квоти в съсобствеността;

3. наличието на валидно възникнали договорни отношения между него и третото лице – помагач, както и между последното и етажната собственост на ************* 4. обстоятелството, че индивидуалните топломери в жилището са били надлежно сертифицирани, а общият топломер в абонатната станция е преминал първоначална и последващи метрологични проверки;

5. настъпването на изискуемостта на предявените вземания за главница;

6. размера на дължимата за исковия период мораторна лихва;

7. публикуването на общите условия на ищцовото дружество най-малко в един местен и един централен всекидневник;

8. обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на погасителната давност;

9. всички факти, на които основава своите искания или възражения.

В тежест на ответниците е да докажат, че са погасили претендираните вземания, както и всички факти, на които основават своите искания или възражения.

По отношение на направените от ищеца доказателствени искания съдът намира, че следва да бъдат приети приложените към исковата молба писмени доказателства, да бъдат изискани от Столична община, район „Връбница“ посочените в молбата от 27.08.2021 г. документи, да бъдат изискани от третото лице – помагач изброените в исковата молба документи, както и да бъде допусната съдебно-счетоводна експертиза с поставени в исковата молба задачи. Следва да бъде оставено без уважение доказателственото искане на 3 ищеца за допускане на съдебно-техническа експертиза с поставени в исковата молба задачи, доколкото обстоятелствата, които ще бъдат установявани с нея, не се оспорват от ответниците и са отделени от съда като ненуждаещи се от доказване. Неоснователни са и исканията на ответниците за задължаване на ищеца на основание чл. 190 ГПК да представи изброените в отговора на исковата молба документи, доколкото установяването на посочените обстоятелства е разпределено в доказателствената тежест на ищеца и от неговата процесуална активност зависи дали и до колко ще ги докаже.

Съдът, след като констатира, че предявените искове са редовни и допустими, и след осъществяване на процедурата по чл. 131 ГПК, на основание чл. 140, вр. чл. 146 ГПК, ОПРЕДЕЛИ:

КОНСТИТУИРА, на основание чл. 219, ал. 1 ГПК, „***********” ООД, ЕИК ************ представлявано от управителя В.П.В., със седалище и адрес на управление гр.

София, ж. к. „Люлин“, ул. „*************, като трето лице – помагач на страната на ищеца „***************” ЕАД по предявените от него искове.

ПРИЕМА следния ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

ПРЕДМЕТ на делото са кумулативно обективно и субективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за осъждане на ответницата Г.А. да заплати на ищеца сумата в общ размер на 866,85 лева – главница, от която сумата 853,65 лева, представляваща 4/6 части от стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., и сумата 13,20 лева, представляваща 4/6 части от стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.08.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл.

86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата Г.А. да заплати на ищеца сумата в общ размер на 170,10 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 14.09.2018 г. до 29.07.2021 г.; иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за осъждане на ответницата А.К. да заплати на ищеца сумата в общ размер на 216,71 лева – главница, от която сумата 213,41 лева, представляваща 1/6 част от стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., и сумата 3,30 лева, представляваща 1/6 част от стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.08.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл.

86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата А.К. да заплати на ищеца сумата в общ размер на 42,52 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 14.09.2018 г. до 29.07.2021 г.; иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за осъждане на ответника Г.А. да заплати на ищеца сумата в общ размер на 216,71 лева – главница, от която сумата 213,41 лева, представляваща 1/6 част от стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., и сумата 3,30 лева, 4 представляваща 1/6 част от стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.08.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл.

86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника Г.А. да заплати на ищеца сумата в общ размер на 42,52 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 14.09.2018 г. до 29.07.2021 г.