Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 547 от 11.07.2018, Районен съд - Пещера

Съд
Районен съд - Пещера
Дело
Гражданско дело 588/2016
Вид
Решение № 547
Подписан
11.07.2018
В сила
10.10.2018
Състав
АТАНАСКА СТОЯНОВА ПАВЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 164 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 176 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.234 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.365 - 367 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.365 - 367 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.365 - 367 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 75,ал.2 · Закон за наследството

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е № 547

Гр.

Пещера,11.07.2018 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ПЕЩЕРСКИ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми юни през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:АТАНАСКА ПАВЛОВА при секретаря Евгения Млячкова, като разгледа докладваното от съдията Павлова гр.д. № 588 по описа на съда за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск от А.Й.А. ***, ЕГН **********,

П.Й.А. ***, ЕГН **********, Н.Й. ***, ЕГН **********, чрез пълномощника им адв. В.И. против Н.П.А. ***, ЕГН ********** и М.Й. ***, ЕГН **********, с искане за обявяване на нищожност на делба извършена по гр.д.№432/1985 година на РС Пещера.

Ищците твърдят, че те и втората ответница са братя и сестри, а първата ответница е дъщеря на покойния им брат Д. Ю. Т., починал през 2012 год., като всички били наследници на Ф. Й.А. - тяхна майка, починала на 13.04.1971 год.

Твърдят, че с протокол по гражданско /делбено/ дело №

432/85 год. по описа на Пещерския районен съд е одобрена спогодба за подялба на останалия в наследство недвижим имот с идентификатор ***,по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-14/20.06.2014 год. на Изпълнителния директор на АГКК - София, с адрес на имота гр. Пещера, ***, с площ от 188 /сто осемдесет и осем/ кв.м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване /до 10 м./, номер по предходен план 2424, кв. 168, парцел XXIV, при съседи на този имот имоти с №№ ***, ***, ***, ***, ведно със сграда с идентификатор *** със застроена площ от 20 кв.м. - жилищна сграда-еднофамилна, сграда с идентификатор *** с площ от 31 кв.м.и сграда с идентификатор *** с площ от 10 кв.м.

Твърдят, че в протокола, където са подписите на всички съделители - страни по делото, липсва един подпис - този на П.Й.А., което означава, че делбата е нищожна, защото спогодбата е направена без участието на един от съделителите.

Твърдят, че жилищната сграда с идентификатор

*** се били разбрали да бъде на голямата сестра П.Й.А., която гледала родителите им докато били живи и живеела в тази къща много години.

Уточняват, че жилищната сграда в северната част на парцела горяла на два пъти, поради което е видоизменена и не е в същия вид, като строителството било направено от първия ищец А.Й.А. с негови средства и труд, като площта в момента е по-голяма площ от около 60 кв.м. Ангажират доказателства.

В срока за отговор не е постъпил такъв от Н.П.А..

В срока за отговор е постъпил такъв от М.Й.М., с който оспорва исковата молба като неоснователна. Твърди, че е изкупила дела на брат си П. Й.А., както и че се е снабдила с нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка. Твърди, че е изплатила дяловете на П.А. и Н.А. съобразно правата им по постигнатата спогодба. Твърди, че е изтекла давността за предявяване на иск.Ангажира доказателства.

Ищците в първото по делото заседание оспорват нотариален акт №125/ 2009г. на нотариус С .,вписана в НК с рег.№585, за собственост върху недвижим имот по обстоятелствена проверка.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност с изложените твърдения,съобразно чл. 235 ГПК, прие за установено следното:

Установява се от приетия по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №238/1964г., че наследодателката Ф. Й.А. е купила недвижим имот – дворно място от 168 кв.м. в гр. Пещера с построената в него къща, представляващ имот пл.№ 1749, в кв. 128 по плана на гр. Пещера, при съседи А. Г. Г., И. Я. Е.и път.

От приетите материали по гр.д.№432/1985г. по описа на РС Пещера се установява, че с решение по допускане на делбата от 20.01.1986 г. по гр.д.№ 432/1985 г. по описа на РС Пещера е допусната делба между А.Й.А., П.Й.А., Н.Й.А., П. Й.А. и М.Й.А., на следния недвижим имот – къща с дворно място, съставляващ имот пл. №1749,част от парцел XXI-1746,1749 в кв. 128 по плана на град Пещера при равни квоти за съделите от по 1/5 ид.част.

От протокол от дата 16.06.1986 г. по гр.д.№432/20185 г. на ПщРС се установява, че на заседанието са присъствали всички съделители, които са изразили съгласие за извършване на подялба в следния смисъл - делбения имот пл.№1749 ведно с построената в същия жилищна сграда, участваща в съсобствен парцел XXI-1746,1749 в кв.128 по плана на гр.Пещера, се поставя в общ дял на А.А., П. А. и М.А./ М., а последните се задължават в 6 –месечен срок от датата на заседанието да платят на П.А. и Н.А. по 700 лева на всяка за уравняване на дела им. Всички съделите са изразили съгласие и същото е било отразено в протокола, като обаче на мястото за подпис при извършване на спогодбата липсва подпис на един от съделителите.

Така постигнатата спогодба е одобрена от съдията докладчик и производството по делото е прекратено.

Между страните не е спорно, че липсва подписът на П.Й.А./ А..

Установи се, че П. Й.А. и Д. Ю. Търкин са имена на едно и също лице, както и че П.Й.А. и П.Й.А. са имена на едно и също лице.

Установи се от Нотариален акт за покупко- продажба на недвижими имот № 123,том I, рег.№1620,н.д.№113/30.10.20089г. на нотариус С ., с район на действие РС Пещера, вписана в НК с рег.№585, че Д. Ю.

Т. / П. Й.А./ продава на М.М. своята 1/5 ид.ч. от ПИ с пл.№2424, представляващ дворно място със застроена и незастроена площ от 168 кв.м., който заедно с имоти с пл.№2423 и 2425 образуват УПИ XXIV-2423,2424 и 2425 целия с площ от 552,75 кв.м.в кв. 168 по плана гр.Пещера

Установи се от Нотариален акт за собственост на недвижими имот по обстоятелствена проверка №125, том I,рег. № 1627,н.д.№115 от 30.10.2009г. на нотариус С ., с район на действие РС Пещера, вписана в НК с рег.№585, че М.М. е призната за собственик по давностно владение на едноетажна паянтова жилищна сграда с площ от 15.75 кв.м., построена в югоизточната част на на ПИ с пл.№2424, представляващ дворно място със застроена и незастроена площ от 168 кв.м., който заедно с имоти с пл.№2423 и 2425 образуват УПИ XXIV-2423,2424 и 2425 целия с площ от 552,75 кв.м.в кв. 168 по плана гр.Пещера, с адрес ул.“Орешака“№9.

Приложено е по делото нотариално дело

№115/2009г. на нот. С ., от което е видно че е образувано по молба на М.М., за снабдяване с нотариален акт за собственост върху недвижим имот по обстоятелствена проверка – а именно едноетажна паянтова жилищна сграда.

Разпитаните свидетели – А.Д. и М.А. по нотариалното производство са разпитани и по настоящето производство.

От приложеното по нотариалното дело

Удостоверение изх.№97М-113-3/07.07.2009г. на Община Пещера, се установява, че ищецът А.А. като един от наследниците на Ф. А. е собственик на дворно място от 168 кв.м., представляващо имот пл.№2424, който заедно с имоти пл.№2423 и пл.№2425 образуват съсобствен УПИ- XXIV-2423,2424,2425 целия с площ от 552,75 кв.м. в кв. 168 по ПУП на гр.Пещера, като в същия има построена паянтова жилищна сграда със застроена площ от 38,00 кв.м. по графични данни , която в последствие при пожар е изгоряла. Построено е ново незаконно жилище с площ от 18,00 кв.м., което се ползва от ищеца А.А. съгласно Решение № 164/07.06.2002г. на ПщРС. Посочено е че в югоизточната част на имота има паянтова жилище със застроена площ от 15,75 кв.м. по графични данни за което няма предоставени строителни книжа и данин за собственост.

Видно от Удостоверението за търпимост изх.№

94М-113-4/07.09.2009г. на

Община Пещера паянтово жилище със застроена площ от 15,75 кв.м. построена в югоизточната част на на ПИ с пл.№2424, представляващ дворно място със застроена и незастроена площ от 168 кв.м., който заедно с имоти с пл.№2423 и 2425 образуват УПИ XXIV-2423,2424 и 2425 целия с площ от 552,75 кв.м.в кв. 168 по плана гр.Пещера, с адрес ул.“Орешака“№9, е търпим строеж.

Ищцата П.Й.А. по реда на чл. 176 от ГПК дава обяснения, като твърди, че не е присъствала на датата на заседанието по гр.д.№ 432/1985г. на ПРС, на която се е подписвала спогодбата, както и че не е получавала пари за уравнение на дела й.

Разпитани са свидетелите – П. А., Ш. Т.,

Е.М./преди смъртта на майка му М.М./, А.Д. и М. А., всички те взаимно, безпротиворечиво, установиха, че майката на П. и М.- Ф., турското име на Ф., е живяла в къща в дъното на двора, като след смъртта й там е живял синът А.А., като свидетелите твърдят, че къщата на улицата, за която ответницата М.М. се е снабдила с нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка е нова и в нея майката на П. и М. не е живяла. Къщата на майка им- Ф. е била в дъното на двора, където в момента живее А.. Постройката собственост на ответницата М. е била построена от П.А., като М. живее в тази постройка повече от 20 години.

За изясняване на спора от фактическа страна беше назначена съдебно-техническа експертиза с вещо лице Б.Г., който даде заключение че дворното място придобито от наследодателката Ф. Й.А. и предмет на делбата по гр.д.№432/ 1985 година ПРС е идентичен с имот с ид. *** по сега действащата КККР на гр.Пещера, сега действаща до площта от 168 кв.м./целия имот сега е 188 кв.м./ . Вещото лице не можа да отговори коя е къщата, предмет на делбата, т.к. в делбения протокол не е описана с площ и местоположението в имота. Като експерта е приложил и скици на имота, по плана от 1959 година-обезс., от 1968г.-обезс. и действащата кадастрална карта от 2014г.. Видно от същите в процесния двор още по плана от 1959г-обезс. и от 1968 г-обезс. е имало две постройки, а видно от скицата от 2014г. постройките са три. Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и обосновано, като същото беше прието и без възражение от страните по делото.

В хода на производството е починала ответницата М.М., като същата е заместена от своите наследници по закон – Е.М.М., А.М.М., Н.М.М. и Б.М.М.. Същите са депозирали отговор чрез адв. В., че поддържат отговора на майка си, и оспорват предявения иск, изтекла е била давността за предявяне на иска и дела на ответниците бил платен от майка им.

Съдът намира, че е сезиран с иск с правна квалификация чл. 75,ал.2 от ЗН.

За П.Й.А./

А./ се сочи, а и не е спорно между страните, че не е подписала протокола за съдебна делба, поради което Съдът намира, че искът изхожда от лице, което има правен интерес да иска прогласяване на нищожността на съдебната спогодба/ Решение № 484 от 1.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 317/2010 г., II г. о., ГК/. От друга страна съделите-наследници са задължителни необходими другари , поради което следва да участват всички в производството по чл. 75 ал.2 от ЗН. В теорията се приема,че на нищожност по чл. 75, ал.2 от ЗН може да се позове не само неучаствалия в делбата съсобственик,но и този, който е взел участие в нея. Участието на всички сънаследници в делбата на наследство е въздигнато от закона като абсолютно изискване за нейната действителност и условие за настъпване на правното й действие, независимо дали е извършена като доброволна, или по съдебен ред. Затова всеки един сънаследник/ съсобственик може да се позове на нищожността на делбата и да иска нова делба. Предвид на което възражението на ответниците за изтекла давност е неоснователно.

Съдът намира твърдението на ищцата П.А., че не е участвала в производството по делото за неоснователно, тъй като от приложеното гр.д.№432/1985г. на ПРС същата е била конституирана като ответник – съделител в производството, призовавана е и е участвала в производството. Решението за допускане на делбата й е било връчено и не го е обжалвала, и видно от същото тя е била призната за съсобственик с квота от 1/5 ид.ч. Съдът не кредитира твърденията, дадени по реда на чл.176 от ГПК още повече и че съдебният протокол от 16.06.1986г. по гр.д.№432/85г. ПРС като официален удостоверителен документ, не може да бъде оспорван със свидетелски показания съобразно постановките на чл. 164 от ГПК.

Поради което формалната и материална доказателствена стойност на съдебния протокол не е оборена от ищците, предвид на което Съдът намира, че ищцата е присъствала и участвала в производството, при което е била постигната съдебна делба.

Изхождайки от общите правила следва да се има предвид следното :

Със спогодбата се цели да се прекрати един съществуващ правен спор или да се избегне бъдещ такъв. Делбената спогодба е формален договор/необходима е писмена форма за неговата действителност/, а липсата на подпис води до неговата нищожност, дори съдът или нотариусът да е засвидетелствал явяването на лицето и изявлението му, че е съгласен с договора. Подписът е част от формата при формалните договори. Липсата му прави договора недействителен, като в случая нормата на чл. 75,ал.2 от ЗН е специална и прави договора за съдебна делба нищожен. Дори и съделителят да е участвал в производството и да са вписани изявления му, че е съгласен с така посочените параметри, то полагането на подписа финализира даденото гласно съгласие за постигнатата спогодба. Съдебната спогодба е договор, уреден в чл.365 – 367 ЗЗД, който е одобрен от съда съгласно чл.234 ГПК и производството по делото е прекратено. Одобрението от съда е предпоставка да възникне силата на присъдено нещо на спогодбата, но то не я прави съдебен акт и нейният правен режим се различава от този на съдебните решения. Съдебната спогодба е подчинена на режима на договорите, определението за одобряването й е подчинено на режима на охранителните актове, а определението за прекратяване на производството по делото – на режима на определенията, които турят край на производството по делото. Със съдебната спогодба страните прекратяват един спор, като преуреждат отношенията си по общо съгласие и занапред отношенията им са такива, каквито ги прогласява спогодбата. Ако договорът за спогодба е опорочен, няма пречка този порок да бъде предявен с иск за прогласяване на нейната нищожност, за унищожаването й или за обявяване или прогласяване на недействителността й, както и да бъдат предявени искове за развалянето, отменянето й поради новонастъпили обстоятелства или други потестативни права. Когато съдът одобрява спогодбата, той проверява единствено противоречието й със закона и добрите нрави, но по този въпрос той се произнася не с решение, а с охранителен акт, който не се ползва със сила на пресъдено нещо, така че при последващо оспорване на спогодбата (или на отделни нейни части) са допустими всякакви искове.