Определение № 2448 от 18.07.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2448 гр. Пловдив, 18.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Радослав Хр. Георгиев като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно частно гражданско дело № 20255300501717 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Постъпила е частна жалба вх. № 60223/29.05.2025г. от „МАКСТЕР С.О.П.“ ООД, ЕИК 203006722 против определение № 6367/15.05.2025г. по ч. гр. д. № 15120 по описа за 2024г. на Пловдивски районен съд, XII гр. с., с което се обезсилва изцяло заповед № 8852 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена на 22.10.2024г. Със същия акт сe отхвърля искането на заявителя за издаване на изпълнителен лист против длъжника за сумите, за които заповедта за изпълнение е обезсилена.

В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение.Прави се възражение, чe срокът е спазен, като подадената молба на 18.02.2025., макар формално да не била озаглавена искова молба, съдържала всички необходими реквизити.Моли се за отмяна на обжалваното определение и връщане на заповедния съд за извършване на следващите се процесуални действия.

Ответникът по частната жалба оспорва същата като неоснователна и моли да бъде оставена без уважение, а оспорваното определение като правилно да бъде потвърдено.Претендира разноски на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. за настоящето производство.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите в частната жалба и данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, а по същество неоснователна.

В оспорваното определение заповедният съд е приел, че постъпилата молба на 18.02.2025г. няма характер на искова молба по см. на чл. 422 от ГПК.Въпреки дадения срок и съответни указания, заявителят не представил доказателства за подадена искова молба по чл.

422 от ГПК, а такава и не била подадена изобщо в РС Пловдив.Впоследствие било образувано гр. д. № 4940/2025г. по описа на РС Пловдив на 14.03.2025г., но след изтичане на указания срок за предявяване на иск за установяване съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение.Поради това заповедния съд е приложил разпоредбата на чл. 415, ал. 5 от ГПК, като е обезсилил издадената заповед за изпълнение.Като последица от това и искането за издаване на изпълнителен лист, въз основа на заповедта за изпълнение, е оставено без уважение.

Видно е от материалите по приложеното заповедно производство, че в полза на кредитора „МАКСТЕР С.О.П.“ ООД, ЕИК 203006722, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 22.10.2024г., по ч. гр. д. № 15120 по описа на Пловдивски районен съд за 2024г., XII гр. с.

Срещу издадената заповед за изпълнение е подадено възражение от длъжника З. С. Б., 1

ЕГН ********** с вх. № 9973/28.01.2025г., с оглед на което заповедният съд е постановил разпореждане № 2820/28.01.2025г., с което е указал на заявителя, че в едномесечен срок от съобщението може да предяви установителен иск за вземанията си по заповедта за изпълнение, като в същия срок следва да представи доказателства за предявения иск по заповедното производство, като в противен случай заповедта за изпълнение ще бъде обезсилена на основание чл. 415, ал. 5 от ГПК. Това разпореждане е съобщено на заявителя на 31.01.2025г.

Постъпила е молба от заявителя с вх. № 19004/18.02.2025г., преди изтичане на едномесечния срок, с която се прилагат писмени доказателства – споразумение-спогодба от 02.04.2024г., копие от фактури за зареждане на товарен автомобил с марка „Рено“ *** НР, справка – гориво, копие от заповед № 3941-1/20.01.2022г., описани в молбата.Сочи се, че цялото задължение за сумата от 500 лева е предсрочно изискуемо. Тази молба, както правилно е констатирал заповедния съд, не съдържа реквизити на искова молба.Въпреки изпратеното съобщение до заявителя в тази насока, получено преди изтичане на едномесечния срок за предявяване на иска – на 24.02.2025г., доказателства в тази насока не са представени по заповедното производство.

При тези данни изводът на заповедния съд, че са налице предпоставките на чл. 415, ал.

5 от ГПК, е правилен.Съгласно цитираната разпоредба, ако заявителят не представи доказателства за предявяване на иска за установяване на вземането си, съдът обезсилва заповедта за изпълнение изцяло или частично.Правните последици от непредявяване на иска за заявителя са свързани с обезсилване на издадената в негова полза заповед за изпълнение и прекратяване на изпълнителното производство, т. е. за него отпада възможността да се възползва от заповедното производство като процесуален способ за бързо и икономично реализиране на определени от закона вземания.Тълкуването на разпоредбата на чл. 415, ал. 5 от ГПК налага извода, че на първо място доказателствата за предявяване на иск заявителя трябва да представи на съда, който е издал заповедта за изпълнение и на второ, че заповедният съд не е задължен служебно да установява дали искът относно вземането е бил предявен и дали е предявен в едномесечен срок, считано от връчване на съобщението на заявителя.Касае се до различни производства в ГПК, които са подчинени на различни процесуални правила.Само въз основа на представените доказателства, съдът, който е издал заповедта за изпълнение, би могъл да провери съществува ли идентичност между предмета и страните в заповедното производство, от една страна, и предмета и страните в исковото производство, от друга страна, което ще предопредели развитието на заповедното производство.Заповедният съд няма задължение да извършва служебна проверка дали искът е предявен своевременно – проверката му е ограничена върху това дали по делото са представени доказателства за предявяване на иска в определения едномесечен срок.Представянето на доказателства за това пред въззивния съд в производството по подадена частна жалба срещу определението за обезсилване на издадената заповед за изпълнение, не обуславя отменяване на същото.Въззивният съд следва да отмени определението за обезсилване на заповедта за изпълнение само в случаите, когато частният жалбоподател докаже, че е изпълнил задължението си по чл. 415, ал. 5 от ГПК, но доказателствата неправилно не са били зачетени от заповедния съд, пред който са представени.Когато законът задължава страната да представи доказателства за настъпването на определен факт /аналогична е хипотезата на чл. 390, ал. 3, изр. II от ГПК/, съдът няма служебно задължение да изследва дали фактът се е осъществил, а последиците от недоказването му се понасят от страната, която не е изпълнила процесуалните си задължения.В този см. е практиката на ВКС по приложение разпоредбата на чл. 415, ал. 2 от ГПК в предишната редакция на процесуалния закон, аналогична с тази на действащия чл.

415, ал. 5 от ГПК – определение № 360 от 19.05.2010г. по ч. т. д. № 282/2010г., II т. о. на ВКС, определение № 123 от 27.01.2010г. по ч. т. д. № 736/2009г. на ВКС, I т. о.

Следователно доказването на факта на предявяване на иска и спазването на срока е в тежест на заявителя.За изпълнение на това задължение, с оглед предотвратяване на евентуалното обезсилване на заповедта за изпълнение, заявителят следва да представи пред съда, издал заповедта, доказателства за предявяване на иска и за датата на депозиране на исковата молба.Представянето на посочените доказателства по см. на чл. 415, ал. 2 от ГПК предполага не само изпращане и постъпване в регистратурата на искова молба от заявителя, но и уведомяване на съда по делото, образувано по заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, че искът е съдебно предявен.В случая, видно от приложеното по настоящето дело заповедно производство, заявителят не е представил доказателства, че в законоустановения и надлежно указан на кредитора срок, е предявил иск за установяване на 2 вземането си.Единствено факта на предявяване на исковата молба в съда, включително и когато е налице съвпадение в институцията, чрез която се подава исковата молба, не е достатъчен за доказване, че са спазени изискванията на чл. 415, ал. 5 от ГПК.Нещо повече, от приложените към частната жалба доказателства, не се установява обстоятелството, че в законоустановения срок е бил предявен иск, доколкото върху исковата молба няма отбелязване за датата на входирането й в съда, респ. печат за образувано дело.В този см. са и постановките на т. 2 от Тълкувателно решение № 6 от 14.03.2014г. по т. д. № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС, макар същите да касаят представянето на доказателства за предявяване на иск в аналогичната хипотеза на чл. 390, ал. 3 във вр. с ал. 1 от ГПК.

Предвид гореизложеното частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение, а определението на заповедния съд, с което е обезсилена издадената заповед за изпълнение и е отхвърлено искането на заявителя за издаване на изпълнителен лист против длъжника въз основа на заповедта за изпълнение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

Предвид изхода на настоящето производство на пълномощника на длъжника/ответник по частната жалба, се дължи възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. Същият е изготвил отговор по частната жалба, като съдът определя възнаграждението в размер на 100 лв., които следва да бъдат възложени в тежест на жалбоподателя.

По изложените съображения Пловдивският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВРЪЖДАВА определение № 6367 от 15.05.2025г., постановено по ч. гр. д. № 15120 по описа за 2024г. на Пловдивски районен съд, ХII гр. с.

ОСЪЖДА „МАКСТЕР С.О.П.“ ООД, ЕИК 203006722, със седалище и адрес на управление: гр. Стамболийски, ул. ***, представлявано от управителя ***, да заплати на З.

С. Б., ЕГН ********** от гр. Пловдив, ***, сумата от 100 лева – възнаграждение за предоставена правна помощ на ответника по жалбата.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3