Решение № 726 от 19.12.2022, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 726 гр. гр. Хасково, 19.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА З. ЖИСОВА при участието на секретаря Михаела Кр. Стойчева като разгледа докладваното от ХРИСТИНА З. ЖИСОВА Гражданско дело № 20215640102803 по описа за 2021 година

Предявени са от Т. Й. К., ЕГН **********, с адрес: с. ************** против „Грифон Агро" ООД, ЕИК 206184370, със седалище и адрес на управление гр. Хасково, бул. „Стефан Стамболов" № 19 ет.1 ап.3, представлявано от А. И. Я. и В. К. Г., при условията на обективно кумулативно съединение искове с правно основание чл.128 т.2 и чл.224 ал.1 от КТ за заплащане на сумата от 3340 лева, представляваща неизплатени трудови възнаграждения за периода от 01.04.2021 г. до 05.07.2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба – 01.12.2021 г. (след допуснато изменение в размера на предявения иск в съдебно заседание, проведено на 05.10.2022 г.) и на сумата от 320,00 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 8 дни за 2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба – 01.12.2021 г.

Ищцата твърди, че на основание сключен с ответника на 29.01.2021 г. трудов договор по чл.67 ал.1 т.1 КТ, изпълнявала при него длъжността „продавач-консултант", при пълно работно време от 8 часа и основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1 200 лева. Съгласно договора, уговорен 1 бил редовен платен годишен отпуск в размер на 20 дни. За 2021 г. ищцата не ползвала отпуск, като до момента на прекратяване на трудовото правоотношение на 06.07.2021 г., имала право на обезщетение за 8 работни дни неизползван платен годишен отпуск в размер на 320 лева. Уговореното трудово възнаграждение получавала до месец март 2021 г., като за месеците април, май, юни 2021 г., както и за 6 работни дни за месец юли трудовото възнаграждение не й било заплатено. Копие от трудовия договор до предявяване на исковете, не й било предоставено от работодателя. Във ведомостите при ответника за месеците април, май 2021 г. срещу името на ищцата бил положен подпис от неустановено до момента лице за получено трудово възнаграждение в размер на сумата от 931,18 лева, която сума тя не била получила. Със заповед от 06.07.2021 г. на ответника, на основание чл.325 ал.1 т.1 КТ, трудовото правоотношение било прекратено по взаимно съгласие, считано от 06.07.2021 г. По случая била извършена проверка от Дирекция Инспекция по труда - Хасково, по която на ищцата били изпратени писма с изх. № 21055259 от 14.07.2021 г. и 21064012 от 26.08.2021 г.

Предвид изложеното, ищцата иска, съдът да постанови решение, с което да осъди ответника, да й заплати посочените по-горе суми, както и направените по делото разноски.

В съдебно заседание, ищцата не се явява, представлява се от адвокат Б.

И. от АК Хасково, преупълномощен от адв. И. В. Ю. от САК. Поддържа основателност и доказаност на заявените искови претенции, а по отношение на размера счита, че следва да се намали плащането съобразно заключението на съдебно-счетоводната експертиза.

Ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва предявените искове като си счита за допустими, но частично неоснователни. В тежест на ищцата било да докаже, че е изпълнявала основните си задължения коректно като продавач консултант, като е престирала работната си сила добросъвестно. Наличието на трудов договор не било достатъчно, за да възникне задължение за работодателя да заплаща трудово възнаграждение, а необходимо било и работникът или служителят да полага труд и фактически да осъществява съответната трудова функция. Въпреки това обаче, ответното дружество изплащало трудовите й възнаграждения, т.е. изпълнявало задълженията по чл.128 т.2 от КТ. Дори ищцата получавала трудовото си 2 възнаграждение в цялост в размер на 1 200 лв. месечно, без да й били удържани задължителните по чл.272 ал.1 т.3 от КТ осигурителни вноски за сметка на работника, което било в ущърб на работодателя. Това се установявало от представените ведомости. Извършените по нейни сигнали проверки от ДИТ-Хасково не установили никакви нарушения.

Ответникът счита за основателен предявения иск по чл.224 ал. 1 от КТ.

Действително, на ищцата се полагали 8 дни платен годишен отпуск, пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж и изчислен по реда на чл.177 от КТ. Но заявената претенция от ищцата била неточна и незнайно как определена. Признава се, че е пропуснал да начисли във ведомостта за заплати полагащото се обезщетение и същото не било изплатено на ищцата. Неоснователно било оплакването на ищцата, че не е получила трудов договор, тъй като тя получила такъв на 01.02.2021 г. и се подписала на справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62 ал.5 от КТ с вх.№ 26388213003174/01.02.2021 г. към НАП.

В съдебно заседание, ответникът не се явява и не изпраща процесуален представител.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, както и доводите на страните, съобразно чл.235 ал.2 и ал.3, вр. чл.12 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Липсва спор по делото, а и от представените писмени доказателства се установява, че ищеца и ответника са се намирали в трудовоправни отношения помежду си за периода от 01.02.2021 г. до 06.07.2021 г., видно от извлечение от трудова книжка на Т. Й. А., както и от трудов договор от 29.01.2021 г. по чл.67, ал.1, т.1 КТ, сключен за неопределен срок, съгласно чието съдържание ищцата е заемала при ответника длъжността „Продавач – консултант“, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1200 лв., с периодичност на изплащане еднократно до 25-то число на месеца, следващ месеца на начисляване и с допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит 0.06 % за всяка година трудов стаж при настоящия работодател, с работно време от 8 часа. В трудовия договор е уговорено, че работникът има право на основен платен годишен отпуск по чл.155 КТ за срок от 20 работни дни, както и че последният се задължава да постъпи на работа на 01.02.2021 г.

3

Не е полемично и обстоятелството, че трудовото правоотношение межу страните е прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, по взаимно съгласие със Заповед от 06.07.2021 г. на ответника, считано от 06.07.2021 г. В заповедта не е посочено да са заплатени дължимите от работодателя обезщетения на основание чл.220, ал.1 КТ и на основание чл.224, ал.1 КТ – за неизползван платен годишен отпуск.

От представеното от ответника уведомление по чл.62, ал.5 от КТ с изх.

№ 26388213003174/01.02.2021 г. се установява, че трудовият договор е регистриран в ТД на НАП същата дата, както и че посоченото уведомление е подписано от ищцата и от представител на ответника.

В Рекапитулация на „Грифон Агро“ ООД гр. Хасково, ЕИК 206184370 от 02.2021г. до 07.2021г., също представена от ответника е посочено, че след извършени начисления, удръжки ДОО, ДЗПО, ГВРС и ТЗПБ, ЗО и ДДФЛ общата сума за получаване от „Т.“ възлиза на 5224,70 лв. с основание трудови договори.

Към доказателствения материал по делото са приобщени и представените от Д“ИТ“ Хасково в заверен препис отчетни форми за явяването/неявяването на работа на „Грифон Агро“ ООД гр. Хасково за месеците февруари, март, април, май и юни на 2021 г., според които ищцата се е явявала на работа и в посочения период не е отразено ползване на отпуск.

Съдържат се по делото и заверени копия от Разчетно-платежни ведомости на ответното дружество за месец март, април и май 2021 г., според които ищцата е получила за съответния месец 931,18 лева, в които в графа:

„Подпис получил сумата“ срещу името на ищцата е положен саморъчен подпис, оспорен от нейна страна. С оглед непредставянето им от страна на ответника, вещото лице по назначената съдебно-графологична експертиза е уведомило съда, че поради невъзможност да се изучат движенията при полагане на оригиналните подписи, копията не са пригодни за почеркова експертиза, а следва да се представят по делото оригиналните процесни документи.

При това положение и доколкото на ответника са били дадени конкретни, точни и ясни указания от съда, както с определението по чл.140 ГПК /Определение № 205/08.02.2022 г./, а също така му е била дадена възможност и впоследствие, в съдебно заседание от 05.10.2022 г., да 4 представи по делото личното трудово досие на ищцата и оригинали на ведомостите за заплатените й трудови възнаграждения за процесния период 01.04.2021 г. - 05.07.2021 г., в т.ч. съдържащи сочените от нея подписи като същият е бил предупреден, че непредставянето на документите ще се преценява съгласно чл.161 от ГПК, то се налага извода, че страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства и твърденията на ищцата, че във ведомостите при ответника за месеците април и май 2021 г., срещу нейното име е положен подпис от неустановено лице за получено трудово възнаграждение в размер на 931,18 лева за всеки от посочените месеци, следва да се приемат за доказани.

По повод два сигнала от ищцата за нарушение на трудовото законодателство – трудови и служебни правоотношения, безопасни и здравословни условия на труд, хигиена на труда и други до Дирекция „Инспекция по труда“ - Хасково с вх. № 21066398/01.07.2021г. и с вх. № 21074292/27.07.2021г., е била извършена проверка в ответното дружество, резултатите от които са и били съобщени с писма с изх. № 21055259 от 14.07.2021 г. и изх. № 21064012 от 26.08.2021 г. В представените материали се съдържат всички горе-цитирани документи в заверен препис, в това число и неподписани разчетно-платежни ведомости на „Грифон Агро“ ООД гр.

Хасково за месеците юни и февруари 2021 г., както и Вътрешни правила за работна заплата в „Грифон Агро“ ООД гр. Хасково.

Не се спори още, а и същото е видно от разписка № 0700015191941682 от 14.03.2022 г. от EasyPay, че ищцата е получила от ответника сумата от 500 лева като като основание за превода е посочено трудово възнаграждение съгласно гр.д. № 2803 от 2021 г.

За правилното изясняване на делото, по искане на ищцата, съдът назначи съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение приема изцяло като компетентно, обективно, а и неоспорено от страните. От същото се установява, че за процесния период от 01.04.2021 г. до 05.07.2021 г. размерът на брутното трудово възнаграждение на ищцата възлиза на 3763,64 лева, а след приспадане на сумата от 500 лева – на 3263,64 лева, както и че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, полагаемият й се платен годишен отпуск е 8 дни, същият не е начислен от работодателя за периода, за който се отнася, т.е. във ведомостта за заплати за м. 07.2021 г.

5 като размерът на следващото се обезщетение възлиза на 436,36 лева.

По делото са събрани и гласни доказателства посредством разпита на свидетеля М. Г. Д. – бивш колега на ищцата и от който се установява, че по времето, през което двамата са работили в ответното дружество тя се е явявала сутрин на работа и не е ставало въпрос да е нарушавала трудовата дисциплина или да е имало нарушения. Според свидетеля, ищцата добросъвестно е изпълнявала служебните си задължения.

Съдът кредитира тези показания, съобразно правилото на чл.172 ГПК, тъй като са логични и последователни като съответстват изцяло на представените писмени доказателства

/отчетните форми за явяването/неявяването на работа/, а и не се опровергават от други такива – например налагани от ответника дисциплинарни наказания.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединение искове с правно основание чл.128, т.2 и чл.224, ал.1 КТ, които са процесуално допустими. Разгледани по същество първият от тях е частично основателен, а вторият - изцяло основателен, като съображенията за това са следните:

За да бъде уважен предявения иск по чл.128, т.2 КТ, в съдебното производство следва да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. страните да са се намирали в трудово правоотношение през съответния период; 2. работникът/служителят да е престирал труд; и 3. работодателят да не е изпълнил задължението си за заплащане на трудовото възнаграждение на работника/служителя за положения от него труд.