Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5 от 09.01.2023, Районен съд - Нова Загора

Съд
Районен съд - Нова Загора
Дело
Административно наказателно дело 412/2022
Вид
Решение № 5
Подписан
09.01.2023
В сила
09.02.2023
Състав
ГЕОРГИ ЛЮБЕНОВ ЙОРДАНОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 40, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 40, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 52, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 139, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 179, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.179,ал.6,т.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 20 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№5 гр. Нова Загора, 09.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ЛЮБ. Й. при участието на секретаря КУНКА ИВ. МОМЧИЛОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ЛЮБ. Й. Административно наказателно дело № 20222220200412 по описа за 2022 година

Производството е с правно основание чл.59 и сл.от ЗАНН.

Образувано е по жалба подадена от И. М. М. с ЕГН **********, с постоянен адрес:

*****, чрез адвокат М. В. М., член на АК - Стара Загора, с личен адвокатски №1800056760 със съдебен адрес: гр. Стара Загора. Бул. „ Александър Батенберг " №28. Ет. 5. Офис 42 против Наказателно постановление № 22-0306- 001113 от ОД МВР - гр. Сливен, РУ Нова Загора.

В жалбата се твърди,че на 08.07.2022 г., жалбоподателят, извършвайки трудовите си задължения към КАМ Лоджистикс ЕООД, с ЕИК 205513749, управлява товарен автомобил влекач, с per. № ***. Около 18:45-18:50часа, движейки се в дясната лента на автомагистрала Тракия, в посока Бургас, автомобилът пука лява предна гума. Въпреки, че влекачът става почти неудържим и поема към лявото платно, жалбоподателят успява да го овладее и да поеме контрол над него като отбива в аварийното платно на магистралата.

Слизайки от автомобила установява, че има още един автомобил, който също е катастрофирал, като се притичва до него, за да установи дали пътниците са невредими. За радост всички пътуващи са живи и здрави. Въпреки това са откарани в най-близката болница за преглед.

Жалбоподателя остава на местопроизшествието, като около 19:00 часа пристига и автомобилен патрул на Пътна полиция. Служителите на полицията се легитимирали на жалбоподателя и след това му съставят Акт № 690175 за установяване на административно нарушение от 08.07.2022 г. Видно от последния, те приемат, че той е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП като не е избрал скоростта на движение, съобразно атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интензивност на движение и други обстоятелства, за да спре пред предишното препятствие или създадена опасност за движение по пътищата, както и разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, тъй като управляваното МПС се е движело със значителна техническа неизправност. Не се посочва нито коя от всички 1 изброени хипотези се е реализирала по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, нито се посочва в какво се изразява значителната техническа неизправност на ППС. В тази връзка се възразява срещу така издадения АУАН в деня на съставянето му.

На 16.09.2022 г. на жалбоподателя е било връчено Наказателно постановление №22 ***, издадено на 22.07.2022 г. В законоустановения срок, депозира настоящата жалба. Моли съда да отмени процесното Наказателно постановление, поради своята незаконосъобразност, тъй като в хода на административнонаказателната процедура са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и е нарушен материалния закон. Съображенията ми са следните:

I. От една страна, счита че както актосъставителят, така и АНО не са положили никакви усилия да изследват причината за настъпване на ПТП, а съвсем бланкетно са изписали нормата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП във връзка с чл. 179, ал. 2 от ЗДвП. Хипотезата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП изрично посочва, че нарушителят може да е нарушил закона поради несъобразяване с атмосферните условия, релефа, нарушени условия за видимост, интензивността на движение и други обстоятелства, за да спре пред предишното препятствие или създадена опасност за движението, а разпоредбата на чл. 179, ал. 2 от ЗДвП гласи: ,Кoйто поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв. Алинея първа от цитирания член посочва пет хипотези, в които се наказват закононарушителите. Тези хипотези са следните:

1. лица, които не са означили по установения начин принудително спряло на платното за движение пътно превозно средство или не са взели мерки за своевременното отстраняване на превозното средство от платното за движение, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението;

2. лица, които са изхвърляли, оставили или разпиляли по пътя предмети или вещества, които създават опасност за движението;

3. собственик или длъжностно лице, което е допуснало в движението по пътищата пътно превозно средство, чиято конструкция е изменена без съответното за това разрешение;

4. лице, което не е спазило предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението или

5. лице, което не е осигурило път за безпрепятствено преминаване на превозно средство, сигнализиращо със специален звуков и специален светлинен сигнал, или на съпровожданите от него превозни средства.

Жалбоподателят не попада в нито една от хипотезите и фактическия състав на нормата не е изпълнен. Фактическия състав на деянието не се изпълнил, защото влекачът, както е посочено по-горе е блъснат отзад. Иначе казано, в автомобила, управляван от М. се е блъснал друг автомобил, а не обратното, за което се налага санкция. Същото обстоятелство никъде не е описано - нито в наказателното постановление, нито в акта за установяването на административното нарушение. Видно обаче от приложения клип към жалбата, влекачът е ударен в задната си част от друг автомобил. Тоест автомобилът зад този на жалбоподателя е карал с несъобразена скорост, неотговаряща на релефа и атмосферните условия, за да спре пред препятствие. В тази връзка счита, че посоченото в АУАН и НП не отговаря на истината.

На второ място, актосъставителят не е посочил нито с кое точно от изискванията, 2 посочени в чл. 20 от ЗДвП, не се е съобразил жалбоподателя М., нито коя от хипотезите в чл.

179, ал. 1 във връзка с чл. 179, ал. 2 е нарушил. Описанието е неточно и непълно, а наказващият орган не е изяснил в какво точно се изразява нарушението. По никакъв не е установено, в следствие на какво се е реализирало пукането на гумата на влекача, който е управляван от И. М.. Последният счита, че е от липса на всякакво значение с каква скорост се движи едно моторно превозно средство за пукането на гумата му, тъй като то може да е в следствие на безброй много ситуации, независещи от скоростта на автомобила. В продължение на горното, трябва да се изтъкне и, че за да има извършено административно нарушение, трябва да има и вина. Такава в настоящата ситуция няма. В тази връзка било и Решение от 04.01.2018 г. по н. д. № 893 / 2017 г. на Районен съд - Разград В продължение на гореизложеното, нито имало установена вина, нито имало посочена причина и конкретно закононарушение, заради което се налага глоба от 200 лева на основание чл. 179, ал. 2 от ЗДвП. За пълна изчерпателност трябвало да се посочи и, че липсват всякакви доказателства, подкрещяпи посоченото в АУАН и НП. Особено предвид разпоредбата на чл. 16, ал. 2 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, съгласно която в съдебното производство констатациите в АУАН нямат доказателствена сила. Това е и позицията категорично застъпена от Пленума на ВС в Постановление № 10/1973 г. В случая съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено административно нарушение, като нарушителят не е длъжен да доказва невиновността си, а административно - наказващият орган е този, който следва да събере доказателства за извършването на нарушението от нарушителя и вината, т. е. тежестта на доказване на нарушението лежи върху него. В тази връзка било и Решение № 172 от 30.07.2020 г. на PC - Ловеч по а. н. д. № 309/2020 г. и Решение от 25.10.2019 г. по адм. н. д. № 820 / 2019 г. на VII състав на Районен съд - Сливен.

2. От друга страна жалбоподателят счита за незаконосъобразно процесното наказателно постановление и поради наложеното наказание от 200 лева по смисъла на чл. 139, ал.

1, т. 1 от ЗдвП, тъй като автомобилът се движел със значителна техническа неизправност. Никъде не е посочено в какво е изразена техническата неизправност на автмобила като всички изложени аргументи по-горе се прилагат и за втората наложена сакнция, касаеща второто административно нарушение.

3. Счита, че има нарушение и на процедурата по съставяне на АУАН. Чл. 40, ал. 1-4 ЗАНН предвижда в присъствието на кои лица се съставя акта. Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН , акта за установяване на административно нарушение следва да бъде съставен в присъствието на свидетели, присъствали при извършване на нарушението, а именно лицата, възприели пряко и непосредствено един или повече елементи от състава на нарушението и/или личността на нарушителя, и които в най голяма степен биха могли да допринесат за изясняване на обективната фактическа обстановка. Втората категория са - свидетели, присъствали при установяване на нарушението, а именно лицата, възприели факти и обстоятелства относими към датата, мястото и условията, при които съответният контролен орган е възприел елементи от състава на нарушението или данни за неговия извършител, и чиито показания биха могли да дадат ясна представа за това, дали възприетите факти и обстоятелства са надлежно обективирани в акта. Третата - свидетели, присъствали при съставяне на акта, а именно това са лица както от посочените по-горе две групи, така и лица, които не са възприели нито факта на извършване на нарушението, нито условията, при които то е било установено, а единствено обстоятелствата, свързани с реда на изготвяне на акта. Прибягването до последната група свидетели е винаги по изключение, поради което законодателят е предвидил императивно да са двама. Последното именно дава гаранция на уличеното лице за законосъобразност на започналото административнонаказателно производство и за да не възникнат съмнения в обективността и безпристрастността на актосъставителя. Когато липсват такива свидетели - очевидци, актът 3 следва да бъде съставен в присъствието на други двама свидетели, като това обстоятелство съгласно нормата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, се отразява изрично в самия акт.

В конкретния случай, при съставянето на АУАН е нарушена разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, тъй като в случая, и актосъставителят и свидетелят по акта не са очевидци на нарушението. Актосъставителят е следвало да съобрази, че са липсвали свидетели, присъствали при извършването и установяване на нарушението, и да осигури присъствието на двама други свидетели, което обстоятелство изрично следва да се отбележи в акта. Това не е сторено, тъй като има само един свидетел и той е другият полицай. В тази връзка Решение № 2992 от 4.08.2022 г. на СРС по а. н. д. № 8705/2021 г.

2. На последно място, следва да се посочи, че М., видно от приложения АУАН е възразил срещу така установеното в акта. Въпреки, че не е изложил подробни възражения, последният не е бил съгласен с констатираното и изложено в административния акт още в деня на съставяне. От своя страна административно наказващият орган не е изпълнил своите задължения по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН , тъй като е следвало преди да се произнесе по преписката, респективно преди да издаде наказателното постановление, да провери АУАН, с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, а при необходимост и да извърши допълнително разследване на спорните обстоятелства. Последният дори не се е произнесъл по възражението на жалбоподателя.

Последният счита, че това на самостоятелно основание е порок и нарушение на административната процедура, водещо до незаконосъобразност на издаденото Наказателно постановление. В тази връзка Решение № 2992 от 4. 08.2022 г. на СРС по а. н. д. № 8705/2021 г.

Поради горното жалбоподателят моли, след като съдът разгледа делото по същество и приложеното към него доказателства, да постанови Решение, с което да отмени издаденото Наказателно постановление № 22-0306- 001113, издадено на 22.07.2022 г. от ОД МВР- гр.

Сливен, РУ Нова Загора.

Моля да му се присъдят сторените разноски в производството.

АНО-ОД МВР Сливен,чрез процесуален представител-ст.юрк.Д.К. е депозирал писмено становище с вх.№5780/13.12.2022г.по описа на НЗРС,в което се заявява само,че се оспорва жалбата и моли да се потвърди обжалваното НП,без да се сочат мотиви и основания за това.Прави се възражение за прекомерност на адвокатския хонорар,ако се уважи жалбата.