Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 4 от 09.09.2026, Районен съд - Златоград

Съд
Районен съд - Златоград
Дело
Наказателно дело от общ характер 27/2026
Вид
Присъда № 4
Подписан
09.09.2026
Състав
Асен Черешаров

Цитирани разпоредби

  • чл. 155, ал. 1 · Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия
  • чл. 58, ал.1, т.8 · Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия
  • чл. 339, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.55 · Наказателен кодекс
  • чл.58а, ал.4 · Наказателен кодекс
  • чл. 9, ал. 2 · Наказателен кодекс
  • чл.190, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.371, т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.372, ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.373, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 4 от 09.09.2026 г. по НОХД № 27/2026 г. по описа на Районен съд З.

Повдигнато е обвинение срещу Р. Й. Р. роден на **** г. в гр. З., обл.

С., ЕГН **********, българин с българско гражданство, със средно образование, разведен, неосъждан, живущ в гр. П., бул. „Д.“ ****, вх. *, ет.

*, ап. **, управител на фирма „Р.“ЕООД, за престъпление по чл. 339, ал.1 НК от НК, извършено на 14.04.2026 г.в гр. З..

Делото се разглежда по реда на глава 27, в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК. Подсъдимият признава фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява съгласие да не се събират доказателства за тези факти.

Представителят на Районна прокуратура-Смолян поддържа обвинението срещу подсъдимия. Твърди, че събраните по делото доказателства безспорно установявали извършеното от подсъдимия престъпление. Пледира на същия да бъде наложено наказание при условията на чл.55 от НК, а именно „лишаване от свобода“ за срок от 4-6 месеца с отлагане за изпитателен срок от 3 години.

Защитникът на подсъдимия не оспорва фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт.

Счита, че с оглед на събраните доказателства, конкретната степен на обществена опасност на деянието и дееца, нямало пречка съдът да приложи разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК т.е. да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение, алтернативно да му бъде наложено наказание при условията на чл.58а, ал.4 във вр. с чл.55 от НК.

Подсъдимият, в съдебно заседание, поддържа становището на защитника адв. С.. Изразява съжаление за извършеното.

Съдът като обсъди всички доказателства събрани по делото и съобрази разпоредбата на чл.373, ал.3 от НПК, прие за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият Р. Й. Р. е роден на **** г. в гр. З., обл. С., ЕГН 1

**********, българин с българско гражданство, със средно образование, разведен, неосъждан, живущ в гр. П., бул. „Д.“ ****, вх. *, ет. *, ап. **, управител на фирма „Р.“ЕООД.

Същият бил ловец и е притежавал разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси №20150167993/12.05.2021 г. на О3РУ - гр. П., което било със срок на валидност до 03.05.2026г., но същото (предвид констатирана проверка на домашно насилие спрямо съпругата и дъщеря му) е било отнето с Решение №438з- 565/09.10.2023г. на Началника на 03РУ- гр. П. (на основание чл. 155, ал. 1 във вр. с чл. 58, ал.1, т.8 ЗОБВВПИ, което решение му било връчено на същата дата, не е било обжалвано и е влязло в сила на 18.10.2023г. Притежаваните от обвиняемия към онзи момент два броя огнестрелни оръжия (за ловни цели) били иззети с Протокол за приемане на ОБВВПИ с № УРИ 438р-21281/09.10.2023г. на 03РУ- гр. П., оставени на съхранение в същото управление и по - късно (на 11.10.2024г.) продадени от подсъдимия (по надлежния ред). След 09.10.2023г. на подсъдимия Р. не са издавани разрешения за дейности по ЗОБВВПИ, респ.същия не е имал право да продава, съхранява, носи и употребява оръжие, боеприпаси или взривни вещества.

На 14.04.2026 г., в РУ-гр.З. постъпила информация, че подсъдимият Р. държи в своя метална каса, находяща се в обособена стая на таванското помещение в къщата, която обитава в гр. З., на ул. „А.“ № ** боеприпаси (без да има за това надлежно разрешение).

За проверка на сигнала, на същата дата, около 17:15 ч., служителите на РУ- гр. З. - свидетелите В. Ю. (КОС) и М. У. посетили адреса на обвиняемия, като последния бил там и след като разбрал повода за посещението от полицаите ги завел до таванския етаж на къщата, показал и отключил металната каса находяща се в обособена там стая. Полицаите се убедили, че в касата има боеприпаси и барут, при което разпоредили на обвиняемия да я заключи и да излезе навън заедно с тях. За констатираното те докладвали в оперативната дежурна част, от където на място била изпратена оперативна група. Последвало претърсване и изземване в неотложни случаи (с последващо съдебно одобрение), протокола за което, по искане на РП- гр.

Смолян е одобрен с Определение №11/15.04.2026 г. по ЧНД №17/2026 г. по описа на Районен съд - гр. З.. При посоченото процесуално- следствено 2 действие, в метална каса, находяща се в обособена стая на таванския етаж в къща на ул. „А.“ № **, са намерени и иззети общо 138 броя боеприпаси за огнестрелни оръжия, както следва- 20 броя боеприпаси калибър „*** W." без марка, в червено- черна на цвят хартиена опаковка/кутия с надпис на нея „ *** W.“; 20 броя боеприпаси калибър „ *** W." без марка, в червено-черна на цвят хартиена опаковка/кутия с надпис на нея „ *** W.“; 20 броя боеприпаси калибър „*** W.“ без марка, в червено-черна на цвят хартиена опаковка/кутия с надпис на нея „.******“; 46 броя боеприпаси калибър ..*** W.“ без марка, съхраняван и в три броя сини на цвят хартиени опаковки/кутии с надпис „A.

** C. R. C.*** W.”; 20 броя боеприпаси калибър „*** W.“ без марка, в пластмасова стойка за патрони и 12 броя боеприпаси калибър „ *** W." без марка, в черен патрондаш с надпис „M.“. Тези боеприпаси са иззети като обект№ 1, като освен тях е намерена и иззета и 1 (един) брой пластмасова туба с вместимост 1(един) килограм барут „V. L. ****“, която е иззета като обект №2.

Още тогава Р. собственоръчно вписал в съставения Протокол за претърсване и изземване, че „Намерените боеприпаси са лично мои. Част от тях съм направил лично, друга съм закупил. Държа и ги съхранявам в каса и ключ от нея имам само аз“.

От заключението по извършената балистична експертиза се установява, че иззетите 138 броя боеприпаси са калибър*** W., предназначени за стрелба с дългоцевно, огнестрелно, нарезно оръжие от същия калибър, като същите са технически изправни и годни за възпроизвеждане на изстрел. От заключението по извършената комплексна експертиза се установява, че иззетата пластмасова туба с вместимост 1 кг. (с надпис на български език „барут“ и на латиница „V. L. ****“) съдържа метателно взривно вещество, представляващо двуосновен бездимен барут със състав нитроцелулоза, нитроглицерин и Аркадит 2. Това взривно вещество намира приложение, като метателен заряд на различни видове стрелкови боеприпаси, като иззетото количество е годно за употреба по предназначение (а при извършения моделен експеримент цялото количество е унищожено без остатък).

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните в рамките на досъдебното производство доказателства:

Обяснения на обвиняемия Р. Р. (л.л.35 и 36); Показания на 3 свидетелите В. Ю. (л.41) и М. У. (л.42); Протокол за претърсване и изземване в неотложни случаи с последващо съдебно одобрение и фотоалбум (л.18-л.23);

Искане за одобряване на извършено претърсване и изземване (л.24-л.26);

Определение (л.л.29 и 30); Копия на документи удостоверяващи право на лов (л.л.37 и 38); Заповед за задържане на лице (л.39); Справка от 03РУ- гр. П.

(л.64); Докладна записка (л.65); Решение (л.64); Протокол за приемане на ОБВВПИ (л.67); Копие на Разрешение (л.68); Справка от РУ-гр. З. (л.69);

Заключение за извършена балистична експертиза (л.73-л.8О); Заключение за извършена комплексна експертиза (л.л.84 и 85); Констативен протокол (л.86);

Приемо-предавателен протокол (л.89); Веществени доказателства -98бр. боеприпаси калибър „*** W.“, 40бр. гилзи калибър „*** W.", 40 бр. куршуми от боеприпаси калибър „*** W.“, 6 бр. картонени кутии, 1бр. текстилен патрондаш (паласка) и 1бр. пластмасова поставка за патрони- предадени на съхранение в РУ - гр. З. и др.

Установените обстоятелства се подкрепят изцяло и от самопризнанието на подсъдимия в съдебно заседание, одобрено от съда по реда на чл.372, ал.4 във вр. с чл.371, т.2 от НПК.

При така установената по делото фактическа обстановка съдът приема следното от правна страна:

Подсъдимият Р. Й. Р. не е осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъпния състав по по чл. 339, ал.1 НК.

От субективна страна обвинението е за извършено от подсъдимия деяние при форма на вина пряк умисъл. В обвинителния акт прокурорът е приел, че подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им, като е знаел, че не притежава надлежно разрешение и въпреки това е държал инкриминираните боеприпаси и взривно вещество.

Като обстоятелство, обосноваващо това знание, обвинението сочи връчването на решението за отнемане на издаденото на подсъдимия разрешение.

При обсъждането на субективната страна съдът съобрази признатите от подсъдимия факти по реда на чл. 371, т. 2 НПК, както и доказателствата, въз основа на които същите са проверени и намерени за подкрепени.

Действително, установено е, че на подсъдимия е било връчено 4 решението, с което издаденото му разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси е било отнето. Това обстоятелство обосновава извод за неговата осведоменост относно постановеното административно решение. То обаче не е достатъчно само по себе си за извода, че подсъдимият е съзнавал всички релевантни за състава на чл. 339, ал. 1 НК обстоятелства при осъществяване на конкретното деяние.

При престъплението по чл. 339, ал. 1 НК прякото умисълно отношение предполага деецът да съзнава фактическите обстоятелства, от които произтича незаконният характер на упражняваната от него фактическа власт върху съответния предмет, и въпреки това да желае осъществяването на това държане.

В настоящия случай подсъдимият преди това е притежавал надлежно издадено разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси. След отнемането на разрешението огнестрелните оръжия са били иззети от органите на МВР, докато инкриминираните боеприпаси и взривно вещество са останали в метален сейф в помещение на жилището му.

Тези обстоятелства следва да бъдат преценени и с оглед поведението на подсъдимия при установяване на предмета на обвинението. При извършената полицейска проверка същият сам е отвел служителите до помещението, в което се е намирал металният сейф, и го е отключил. При претърсването е заявил, че намерените боеприпаси са негови, като част от тях е направил лично, а друга част е закупил.

Това поведение несъмнено установява фактическото му отношение към вещите като към принадлежащи му, но не позволява без наличието на допълнително предположение да се приеме, че подсъдимият е съзнавал наказателноправната противоправност на конкретното им държане и е искал именно осъществяването на престъплението по чл. 339, ал. 1 НК.

Самото знание за отнемането на разрешението не може да бъде отъждествено автоматично със знание за съставомерността на последващото държане на намиращите се в дома му боеприпаси и взривно вещество. За наличието на пряк умисъл е необходимо да бъде установено именно конкретното психическо отношение на дееца към фактическите обстоятелства, обуславящи незаконността на държането.

5

При това положение съдът намира, че от признатите факти не може да бъде изведен по несъмнен начин извод за наличие на прекия умисъл, необходим за ангажиране на наказателната отговорност по чл. 339, ал. 1 НК. Евентуалното предположение, че подсъдимият е следвало да съобрази всички правни последици от отнемането на разрешението, не може да замести доказването на изискуемото от закона психическо отношение.

Ето защо съдът приема, че деянието е несъставомерно от субективна страна, поради което подсъдимият следва да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение.

Независимо от изложеното, и при приемане, че подсъдимият е съзнавал липсата на действащо разрешение и е упражнявал фактическа власт върху инкриминираните предмети, съдът намира, че конкретното деяние е малозначително по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК.

Съгласно чл. 9, ал. 2 НК не е престъпно деянието, което макар формално да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. Преценката за това следва да се извърши конкретно, с оглед всички обстоятелства, характеризиращи деянието, като се отчете както предметът и начинът на осъществяването му, така и настъпилите или възможните вредни последици.

В случая съдът съобразява, че подсъдимият е бил законосъобразен притежател на огнестрелни оръжия и боеприпаси, разполагал е с валидно разрешение до отнемането му, а след отнемането на разрешението огнестрелните оръжия са били иззети от компетентните органи.