Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1580 от 21.11.2024, Районен съд - Плевен

Съд
Районен съд - Плевен
Дело
Гражданско дело 237/2024
Вид
Решение № 1580
Подписан
21.11.2024
В сила
12.12.2024
Състав
Вера Светославова Найденова

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.121, ал.1 · Кодекс на труда
  • чл.128, т.2 · Кодекс на труда
  • чл.215 · Кодекс на труда
  • чл.215, ал.1 · Кодекс на труда
  • чл.224, ал.1 · Кодекс на труда
  • чл.325, ал.1, т.1 · Кодекс на труда
  • чл.31, ал.1 · Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина

РЕШЕНИЕ

№ 1580 гр. Плевен, 21.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Св. Найденова при участието на секретаря ЦЕЦКА С. ШУТЕВА като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело № 20244430100237 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по подадена искова молба /уточнена с молба от 29,01,2024 г./ от Й. И. Н., ЕГН **********, от ***, чрез адв.М.И. от ПАК, против ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***. В молбата се твърди, че по силата на ТД от 30,08,2022 г. ищецът работил в ответното дружество на длъжност ***“, като ТД е прекратен със заповед от 08,09,2023 г. на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ.

Ищецът твърди, че на 20,06,2023 г. е бил командирован да извършва транспортни услуги в страни от ЕС за срок от 52 дни – до 10,08,2023 г. с тежкотоварен камион с рег.№СС4475ВМ, като размера на договореното възнаграждение за календарен месец било 2100 евро, или 70 евро на ден. Посочва, че за месеците юни, юли, август и септември 2023 г. не му е платено ТВ, командировки, както и не е ползвал платен годишен отпуск. Посочва, че по време на пътуването са му изпращани пари, но те са били за зареждане на камиона и за други разходи, свързани с дейността на фирмата. Твърди се, че за претендираните от него суми е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№6446/2023 г. на ПлРС, срещу която ответникът възразил и поучил указания за завеждане на иск. В заключение моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответника му дължи следните суми: 1978,31 лева за неизплатено ТВ за периода 01,06,2023 г. – 08,09,2023 г. ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата;

81,00 лева лихва за забава върху неизплатеното ТВ за периода от датата на дължимостта на всяко възнаграждение до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда; 447,63 лева обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 14 дни за периода 1

30,08,2022 г. – 08,09,2023 г. ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата; 11,00 лева представляваща лихва за забава върху неизплатеното обезщетение за неизползван платено годишен отпуск за периода от 08,09,2023 г. до подаване на заявлението по чл.410 от ГПК; 3111,00 лева представляващ неизплатен остатък от възнаграждение за командировка за периода 20,06,2023 г. – 10,08,2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 111,00 лева, представляваща лихва за забавено изплащане на възнаграждението за командировка за периода от 10,08,2023 г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК. Ищецът претендира и разноските от настоящото и заповедното производство. В с.з. проц.представител на ищеца моли съда да уважи исковете. В писмени бележки, депозирани в дадения от съда срок – на 31,10,2024 г., развива подробни съображения в подкрепа на исковете. Посочва, че дните в командировка са 52, тъй като преди излизане извън границите на РБ е натоварвал камиона, а след завръщането си – на другия ден го е разтоварил. Твърди се, че за м.септември 2023 г. ищецът е имал 5 работни дни. Посочва се, че е заплащал от личната си сметка, за сметка на работодателя гориво, такси, глоби, сервиз, тъй като DKVкартата за зареждане в чужбина, е била неактивна през определени периоди.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът не депозира писмен отговор. В с.з. проц.представител на ответника – адв.К., моли съда да отхвърли исковете, като дори и да са дължими някакви суми, то не са в размера, поискан от ищеца. Не представя писмени бележки в дадения й срок.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

По делото е предявен иск с правно основание иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК вр.чл.128, т.2, чл.224, ал.1 и чл.215 от КТ и чл.86 от ЗЗД, за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 1978,31 лева за неизплатено ТВ за периода 01,06,2023 г. – 08,09,2023 г. ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 16,11,2023 г., до окончателното изплащане на сумата; 81,00 лева лихва за забава върху неизплатеното ТВ за периода от датата на дължимостта на всяко възнаграждение до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 16,11,2023 г.; 477,63 лева обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 14 дни за периода 30,08,2022 г. – 08,09,2023 г. ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 16,11,2023 г., до окончателното изплащане на сумата; 11,00 лева представляваща лихва за забава върху неизплатеното обезщетение за неизползван платено годишен отпуск за периода от 08,09,2023 г. до подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 16,11,2023 г.; 3111,00 лева представляващ неизплатен остатък от възнаграждение за командировка за периода 20,06,2023 г. – 10,08,2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 16,11,2023 г., до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 111,00 лева, представляваща лихва за забавено изплащане на възнаграждението за командировка за периода от 10,08,2023 г. до 2 датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 16,11,2023 г.

В производството в съответствие с правилото за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да докаже вземането си по основание и размера, като и размера на претендираната лихва за забава.

От приложеното ч.гр.д. №76446/2023 г. по описа на ПлРС се становява, че ищецът се е снабдил по реда на чл.410 от ГПК със заповед за изпълнение спрямо ответника за процесните суми, срещу която ответникът е възразил в срок.

От представеното от ответника копие на трудов договор №18/30,08,2022 г. е видно, че ТПО е възникнало между страните в настоящото производство на 30,08,2022 г., като ищецът е приел да изпълнява длъжността „шофьор, лекотоварен автомобил“ с основно месечно ТВ в размер на 710,00 лева; основен платен годишен отпуск – 20 дни. Видно от представеното от ответника копие от Допълнително споразумение към трудов договор №18/30,08,2022 г., от 01,01,2023 г., страните са уговорили увеличение на основното месечно ТВ от 710,00 лева на 780,00 лева.

Видно от представеното от ищеца копие от Заповед за прекратяване на трудов договор №41/08,09,2023 г., ТПО между страните е прекратено по взаимно съгласие, считано от 08,09,2023 г., като на работника следва да се изплати обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2022 – 2023 г. в размер на 14 дни, на стойност 477,63 лева.

От представената разпечатка от тахографска шайба на автомобил с рег.№***, водач Й. Н., за периода 25,09,2022 г. – 10,08,2023 г., се установяват изминатите по дни километри от превозното средство.

От представеното от ответника копие от Заповед за командировка в чужбина /без номер и дата на издаване/, подписана от управителя на дружеството, е видно, че Й. И. Н., на длъжност „шофьор, лекотоварен автомобил“ , е командирован до *** и обратно от дата 01,07,2023 г. до дата 31,07,2023 г., като е посочено, че командировката е с право на дневни пари за 20 дни по 50,00 евро на ден.

От представеното от ответника копие от Заповед за командировка в чужбина /без номер и дата на издаване/, подписана от управителя на дружеството, е видно, че Й. И. Н., на длъжност „шофьор, лекотоварен автомобил“ , е командирован до *** и обратно от дата 01,06,2023 г. до дата 30,06,2023 г., като е посочено, че командировката е с право на дневни пари за 14 дни по 50,00 евро на ден.

От представеното от ответника копие от Заповед за командировка в чужбина /без номер и дата на издаване/, подписана от управителя на дружеството, е видно, че Й. И. Н., на длъжност „шофьор, лекотоварен автомобил“ , е командирован до *** и обратно от дата 01,08,2023 г. до дата 11,08,2023 г., като е посочено, че командировката е с право на дневни пари за 9 дни по 50,00 евро на ден.

Ответникът е представил и два броя „Финансови отчети“ – без дата и неподписани.

От представеното копие от ел.изявление №02825596937/05,09,2023 г. от Еконт се установява, 3 че на посочената дата от управителя на ответното дружество на ищеца е изпратен паричен превод в размер на 1000,00 лева.

От представеното копие от Разписка от Изипей №0100019627423535/28,08,2023 г. е видно, че *** е изпратила на ищеца сумата от 1600,00 лева, с основание – „подарък“.

От представеното копие от платежно нареждане от 18,08,2023 г. е видно, че ответното дружество е заплатило на ищеца сума в размер на 500,00 лева, с основание – „захранване“.

От представеното копие от платежно нареждане от 07,08,2023 г. е видно, че ответното дружество е заплатило на ищеца сума в размер на 980,00 лева, с основание – „захранване“.

От представеното копие от платежно нареждане от 09,08,2023 г. е видно, че ответното дружество е заплатило на ищеца сума в размер на 200,00 лева, с основание – „захранване“.

От представеното копие от платежно нареждане от 31,07,2023 г. е видно, че ответното дружество е заплатило на ищеца сума в размер на 390,00 лева, с основание – „захранване“.

От представеното копие от платежно нареждане от 21,07,2023 г. е видно, че ответното дружество е заплатило на ищеца сума в размер на 1500,00 лева, с основание – „захранване“.

Ответникът е представил и копие от банкови извлечения от сметка на дружеството за м.юни – м.август 2023 г.

От представеното копие на Приложение 1 – поръчка на DKV CARD, е видно, че ответното дружество е заявило такава карта за 4 бр. МПС, включително за МПС с рег.№***.

От представеното извлечение по сметка с титуляр – ищеца, от „ЦКБ“ АД, за периода 12,06,2023 г. – 28,09,2023 г., се установяват получените и разходвани суми по сметката.

От представеното копие от Актуално състояние на ответното дружество към 23,04,2024 г. се установява, че едноличен собственик на капитала е ***, по заявление №20240417165806.

От представеното извлечение по сметка с титуляр – ищеца, от „БНП Париба лични финанси“ за периода 25,05,2023 г. – 05,06,2023 г., се установяват получените и разходвани суми по сметката.

От представеното извлечение по сметка с титуляр – ищеца, от „ОББ“ АД, за периода 01,09,2022 г. – 24,10,2022 г., се установяват получените и разходвани суми по сметката.

От представената справка от трето, неучастващо по делото лице - „Транскард Бг“ ЕООД, се установява, че карта DKV – горивна карта, за превозно средство *** е съществувала в системата от 13,03,2023 г. до 29,08,2023 г., понастоящем е неактивна, като са посочени и датите на транзакции с картата.

От представените снимки на Вайбър-кореспонденция между лице, записано като ***“ и ищеца, за периода 16,06,2023 г. – 03,08,2023 г., се установява, че ищеца изпращал снимки на превозни документи /ЧМР/, а насрещния потребител му е посочвал адреси, от които да взема товари и дестинация.

От представената справка от ОД на МВР Плевен се установява, че на 05,06,2023 г. в 05,40 ч. има регистрирано влизане на територията на България на ищеца през ГКПП Дунав мост;

4 излизане от РБ на 21,06,2023 г. в 16,24 ч. през ГКПП Дунав мост и влизане в РБ на 09,08,2023 г. в 08,19 ч. през ГКПП Дунав мост.

От показанията на св.*** се установява, че не познава ищеца, но веднъж внесъл пари на негово име в ЦКБ АД по молба на Любомир, който не си носел личната карта; посочва, че било лятно време, миналата година.

От заключението на ВЛ по изготвената СИЕ /депозирано на 01,07,2024 г./ се установява следното: 1/нетното ТВ и обезщетение за неизползван отпуск за периода 01,06,2023 г. – 08,09,2023 г. възлиза на 2369,36 лева; 2/фактическия престой в чужбина на ищеца за периода 01,06,2023 г. – 30,09,2023 г. е в размер на 50 дни; 3/по данни на ищеца, направените от него плащания за сметка на работодателя – за глоба, гориво, ремонт, винетки, такси, са в общ размер на 2679,67 лева с включени 9,50 лева такса за поддръжка на сметка; 4/по банкова сметка на ищеца от ответното дружество за периода 13,06,2023 г. – 18,08,2023 г. са платени 5370,00 лева, на 28,08,2023 г. чрез Изипей му е преведена сума в размер на 1600,00 лева, а на 04,09,2023 г. отново чрез Изипей – 1000,00 лева; 5/превода от 10,07,2023 г. е направен от лицето ***.