Решение № 71 от 17.02.2020, Районен съд - Монтана
- Съд
- Районен съд - Монтана
- Дело
- Гражданско дело 2280/2019
- Вид
- Решение № 71
- Подписан
- 17.02.2020
- В сила
- 08.03.2021
- Състав
- АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
Цитирани разпоредби
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 298 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 92, т. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
№. 71 / 17.2.2020 г.
.Р Е Ш Е Н И. Е
.
.17.02.2020 година, град
Монтана
.
.В И. М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
.
.РАЙОНЕН СЪД ГРАД МОНТАНА,
ІV-ти граждански състав, в ОТКРИТО съдебно заседание от 23.01.2020 година, в състав:
.
.ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
.
.при секретаря Силвия
Георгиева и. с участието на прокурора........................................................................, като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело №. 2280 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
.
. Предявени са в обективно съединение искове с правно основание чл. 92 ЗЗД, във връзка с чл.
30, ал. 1 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч. Е. Б. А.
.
.
Ищцата Л.А.А., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx е предявила иск срещу „Ч. Е. Б. АД, гр. С. 1. р. М. б. ш. №. 1. Б. Б. Ц., ЕИК 1., представлявано от К. К. Л. В. и. Д. С. - членове на УС и. цена на иска: 24 880,00 лв.
. В исковата си молба твърди, че ответникът снабдява с електрическа енергия жилището и. в гр.Монтана, у. „. Л. №. 4. е. 1. а. 1. представляващо обект с клиентски №. 3..
. На
13.09.2016 г. електроснабдяването у дома и. било прекъснато. Веднага подала жалба до представителите на дружеството-ответник в гр. Монтана. С писмен отговор изх.№. 100000091479/15.09.2016 г. била информирана, че токът е спрян поради неплатени задължения в общ размер на 1789,13 лв., които включват главница от 1069,29 лв., лихва от 236,84 лв. и. съдебни разноски от 483,00 лв.
По вид и. размер неплатените задължения са и. представени в таблица.
. Била убедена, че ответникът неправомерно е спрял тока на жилището и. и. така виновно не изпълнява задълженията си по договора за продажба на електрическа енергия.
Тъй като обитава постоянно апартамента и. държи да има ток в него, завела срещу ответника иск за реално изпълнение на договора. С влязло в сила решение от 7 юни 2018 г. по в.гр.д. 87/ 2018 г. на Окръжен съд-Монтана е признато за установено, че не дължи посочените суми и. дружеството ответник е осъдено на основание чл. 79 от ЗЗД да възстанови прекъснатото ел.захранване в апартамента и..
. След като се снабдила с изпълнителен лист и. го занесла в офиса на ответника в гр. Монтана на 16.07.2018 г. токът вкъщи бил пуснат.
. Ответникът имал претенции към нея още за сумата от 495,01 лева, но съдът с влязло в сила решение №. 617/16.10.2018 г. по гр. д. №. 2843/ 2017 г. на Районен съд-Монтана отхвърлил и. тях като неоснователни.
. След като спечелила в съда всички дела срещу ответника, решила да му потърси имуществена отговорност за неправомерното поведение.
. В Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия /ОУДПЕЕ/ на „Ч. Е. Б.
АД е предвидена отговорност на дружеството при продължително прекъсване на ел.снабдяването по негова вина, съгласно чл.30 ал.1. (изм. с Решение №.
ОУ-03/26.04.2010 г. на ДКЕВР, в сила от 01 юни 2010 г.) В случай, че потребителите останат без електрическа енергия по вина на продавача повече от 24 (двадесет и. четири) часа след получаването от продавача на уведомление от потребителя, продавачът заплаща обезщетение на потребителя в размер на 30 (тридесет) лева и. по 20 (двадесет) лева за всеки следващ период от 12 (дванадесет) часа без осигурена електрическа енергия.
. За времето от 13.09.2016 г. до 16.07.2018 г., през което по вина на ответника нямала ток у дома има право на обезщетение по чл. 30, ал. 1 от ОУДПЕЕ в размер на 24 880,00 лева.
. Изложените до тук факти: договор между страните за продажба на електрическа енергия; продължително неправомерно прекъсване на електроснабдяването на потребителя-ищец; вина на продавача-ответник, в своята съвкупност представляват основанието на иска за присъждане на обезщетение по чл. 30, ал. 1 от ОУДПЕЕ, който предявява.
. Моли съда да постанови решение, с което да се осъди ответника за и. заплати сумата от 24 880,00 лева, представляваща обезщетение по чл. 30, ал. 1 от ОУДПЕЕ на ,,Ч. Е. Б.
АД, дължимо за времето от 13.09.2016 г. до 16.07.2018 г. без осигурена електрическа енергия по вина на ответника в жилището и. с адрес: гр. Монтана, у.
„. Л. №. 4. е.. а.. представляващо обект с клиентски №. 3., ведно със законната лихва върху нея, считано от деня на подаване на исковата молба да окончателното й изплащане.
. Претендира присъждане на направените по водене на делото разноски.
. Ответникът, ,,Ч.
Е. Б. АД, гр. С., 1. бу. „Ц. ш. №. 1. Б. Б. Ц., регистрирано в Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК 1., чрез пълномощник юрисконсулт А.В., в срока, предвиден за отговор взема становище.
. Оспорва предявения иск като неоснователен изцяло.
. Ищцата е потребител на ел. енергия за битови нужди и. е в договорно правоотношение с „Ч.
Е. Б.“ АД и. „Ч. Р. Б.“ АД, поради което е обвързан от общите условия на тези две дружества. В самата искова молба ищцата прави признание, че е потребител на електрическа енергия.
. Основното твърдение, на което основава иска си, а именно - че нямала доставка за периода от 13.09.2016 г. до 16.07.2018 г. е невярно. Независимо, че на 12.09.2016 г. е извършено прекъсване на ел. захранването в имота, тъй като към 12.09.2016 г. е имала както задълженията, които описва от 2008 г. и. 2009 г., така и. задължение по фактура *********/10.08.2016 г., тя е продължила да ползва електрическа енергия, през всеки от следващите месеци, като неколкократно сама възстановявала веригата за доставка/ или се е ,,самовкючвала“. Това е видно, както от данните на средството за търговско измерване /СТИ/ №.1529884, който е монтиран да отчита и. е отчитал електрическа енергия през всеки от следващите месеци 09, 10, 11. 2016 г. и. т.н., така и. най-вече от факта, че самата тя е признала дължимостта на фактурираните въз основа на тези отчети суми, конклудентно, като ги е заплатила на 23.11.2016 г. и. на 10.01.2017 г. в офис на Изи Пей.
. На 13.09.2016 г. е заплатила и. задължението си по фактура *********/ 10.08.2016 г.
. Прекъсването е извършено в съответствие със закона и. клаузите на Общите условия на договорите за продажба (ОУ) на „Ч. Е. Б.“ АД поради неизпълнение на задължението на ищцата като потребител за заплащане на дължими суми за ел. енергия и. такса за възстановяване на ел. захранването, т.е. след датата 12.09.2016 г., отново е отчетено потребление на ел. енергия, което е в резултат на самовключване на имота към електропреносната мрежа на „Ч. Р. Б.“ АД, като с плащането на стойността на потребената ел. енергия тя признава както факта, че има доставка, така и. че стойността й отговаря на тази по посочените фактури за следващи месеци.
. В процесния период имотът е бил обслужван от средство за търговско измерване (СТИ), монтирано на границата на имота - с фабричен №. 1529884, еднофазен, тип ZЕ110.D0.16С302-00, произведен през 2005 г. Въпросното СТИ е било техническо годно и. за него има последващи проверки от 2011 г. и. 2017 г., протоколи, които прилагат към отговора на искова молба.
. Както и. сама сочи, наред с това е имала задължения за ползвана и. незаплатена електрическа енергия за 2008 г. и. 2009 г. в размер на 1069.29 лева главници по фактури и. неустойките за забава върху тях, които, на първо място е признала за дължими със Споразумителен протокол от 15.11.2011 г., с което задължението е новирано и. давността прекъсната на тази дата, като за пръв път е направила възражение за погасяването им по давност с исковата молба, по която е образувано гр. д.
1991/2017 г. на Районен съд Монтана. Както е известно, материалното право на вземане съществува, дори и. правото на принудително изпълнение да е погасено по давност, поради което и. при нормите, които сочат по-долу „Ч. Е. Б.“ АД, е имало основание за преустанови доставката, въпреки че реално тя е продължила да ползва електрическа енергия, поради което не е настъпил фактическия състав на вземането за неустойка
. През 2017 г. и. първата половина от 2018 г. от ищцата не са постъпвали никакви уведомления за това, че след като е ползвала ел. енергия, той отново е преустановен и. съответно че иска да бъде възстановена доставката, като в противен случай би търпяла вреди.
. Съгласно чл.
30, ал.2 от Общите условия, действали през процесния период, на които ищецът се позовава за правото си на неустойка, нейният срок започва да тече от датата на подаване на уведомлението за това, че клиентът е без ел.захранване.
. Искът е неоснователен най-напред поради факта, че в част от процесния период в обекта е имало потребление на ел. енергия. В резултат на самовключване при правилна схема на свързване в имота са отчетени количества потребена ел. енергия според приложена справка.
. От справката за отчетените количества потребена ел. енергия, в имота е имало реално потребление. Видимо е, че количествата на потребената ел. енергия нараства и. съответства на посоченото и. остойностено количество в издадените за съответния месец данъчни фактури. Следователно за процесния период в имота на ищцата изправно СТИ, монтирано на границата на собственост, правилно е измерило количеството консумирана ел. енергия.
. Видно от приложената справка, ищцата е извършила заплащане на посочените фактури чрез системата „Изи Пей“, за което прилагат и. извлечение от банковите операции по сметката на „Ч. Е. Б.“ АД, от които е видно, че плащания по посочените по-горе фактури действително е осъществявано.
. При това положение е безспорно, че в процесния период в имота е имало консумация на ел. енергия, макар и. в резултат на неправомерно самовключване. Искането за присъждане на обезщетение е неоснователно.
. На следващо място,
Общите условия на „Ч. Е. Б.“ АД изискват: подаване на уведомление за прекъснатото захранване, за да се претендира обезщетението. Както посочил, поне до м.02.2017 г. доставка в имота е имало, фактурирани са и. са заплащани задълженията, а след това няма друго заявление/ уведомление до крайния снабдител. Т.е. не е спазено условието за уведомяване съгласно чл. 30, ал. 2 от ОУ на чието основание се претендира процесната сума.
Разпечатката съдържа 60 от 136 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/69f56261-44bd-4303-833e-710871060e1a