Решение № 184 от 26.02.2026, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 184 гр. Сливен, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Живка К. Желязкова - Спирова при участието на секретаря Албена Г. Василева като разгледа докладваното от Живка К. Желязкова - Спирова Гражданско дело № 20252230101074 по описа за 2025 година

Предявен е положително установителен иск с пр. чл.422 от ГПК, за признаване за установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата от 311,65 лева, представляваща част от дължимата по записа на заповед главница, по издадена Заповед №2435/19.08.2024г. по ч.гр.д.

№4202/2024г. по описа на СлРС.

Претендира се и присъждане на сторените разноски в настоящото производство, както и тези, които са направени в заповедното дело пред Районен съд – гр. Сливен.

Твърди се, че по Запис на заповед, издаден на 13.12.2023г. ответницата безусловно и неотменимо се е задължава да заплати на ответното дружество сумата от 1152,91 лева, от които е заплатена част от сумата и са останали дължими 867,91 лева.

Записът на заповед е предявен за плащане на 08.07.2024г., след което 1 ответницата погасява част от сумата, е остава дължима 867,91 лева, като останалите и сумата за издаване на и.лист и на заповедта за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК са незаплатени, като за това е образувано заповедно производство пред Районен съд – Сливен.

След като прие, че исковата молба е редовна, съдът връчи препис от нея на ответника.

В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответницата.Считат, че предявеният иск е неоснователен и недоказан по следните съображения: Признават, че на 13.12.2023г. между страните е сключен Договор за заем № 95561, по силата на който на ищцата е отпусната сумата от 1300.00лв., при ГЛП от 40.03% и ГПР от 41.16 %. На същата дата 13.12.2023г. и във връзка с горепосочения договор за кредит между страните е сключен Договор за допълнителни услуги към заем №95561, с предмет Допълнителен пакет услуги, а именно: „Участие в допълнителни томболи и промоции" на стойност 145.88лв. и „Комфорт" на стойност 340.38лв.. която сума се разсрочва и кумулира в падежната вноска, която е нараснала на 88.69лв.

Като обезпечение на задълженията по договор за паричен заем №95561 сключен с „Моят кредит"ЕООД, като заемодател, е издадена запис на заповед от ответницата в размер на 1152.91 лв.

Възразява срещу дължимоста на сумите, като считат, че всеки съд е длъжен да констатира и отстрани всяко нарушение на императивни материалноправни норми, които регулират правния спор. Правовата държава провежда принципа на законността /чл. 4 КРБ/, За това чл. 5 ГПК задава като основен принцип на гражданския процес и задължава съда при решаването на делата да осигури точното прилагане на закона. Общественият интерес от осигуряване на точното прилагане на императивните правни норми, които регулират правния спор, преодолява диспозитивното начало /чл. 6 ГПК/.

Позовава се на това, че съдът е длъжен да провери действителността на договора и на ненаведени от страните основания в следните хипотези:1/ при нарушение на добрите нрави - т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 г. наОСТК на ВКС, Решение № 229/21.01.2013 г. по т.д. № 1050/2011 г. на II т.о. на ВКС; Решение № 252 от 21.03.2018 г. по т .д. № 951/2017 г. на ВКС. II т.о.: Решение № 247 от 11.01.2011 г. по т.д. № 115/2010 г. на ВКС. ТК, II т.о; Решение № 125 от 2

10.10.2018 г. по гр. д. №4497/2017 г. на ВКС, III г.о. 2/ при неравноправни клаузи във вреда на потребителя - Решение № 23 от 07.07.2016 г. по т. д .

3686/2014 г. на ВКС, I т.о.; Решение № 188 от 15.12.2017 г. по т. д. № 2613/2016 г. на ВКС, II т.о.; Решение № 142 от 01.08.2018 г. по т. д. № 1739/2017 г. на ВКС, II т.о. 3/ при нарушаване на императивни правни норми, които водят до накърняване на установения в страната правов ред. при положение, че за установяване на нищожността не се изисква събиране на доказателства - Решение № 204 от 05.10.2018 г. по гр.д. № 3342/2017 г. на ВКС, IV г.о.: Решение № 198/ 10.08.2015 г. по гр.д.№ 5252/ 2014 г., ВКС, IV г.о; Решение № 384 от 2.11.2011 г. по гр. д. № 1450/2010 г., ВКС, I Г. О.

Моли да се извърши служебна проверка са налице ли са основания за прогласяване на нищожност на договора, според твърденията в отговора на исковата молба и в кръга на описаните, за които съдът, дори и без довод по предявения иск, следи служебно.

От друга страна, счита че ищецът е финансова институция по смисъла на чл.З, ал. 1. т. 3 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ответникът е ФЛ. което при сключване на договора е действало извън рамките на своята професионална дейност, т.е. страните имат качествата на потребител и кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 3 и ал. 4 ЗПК.Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция.

Считат, че процесният договор за потребителски кредит попада в полето на Закона за потребителски кредит, от което следва, че трябва да отговаря на императивните му разпоредби.

Съгласно чл. 146 ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Ал. 2 на чл. 146 от ЗЗП посочва кои клаузи не са уговорени индивидуално - клаузи, изготвени предварително, при които потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. В конкретния случай потребителят не е могъл да влияе върху съдържанието на договора, тъй като е изготвен предварително. В пакета за допълнителни услуги са включени такива „услуги", които представляват 3 действия, свързани с усвояване и управление на кредита, за които по силата на чл. 10а ал. 2 ЗПК не следва да се начислява отделна такса.

Освен това, намират, че уговорката за заплащане на посочените допълнителни услуги поставя в по-неблагоприятна позиция потребителя, не защитава правата му като по-слаба страна в правоотношението и води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните по процесното правоотношение.

Таксата за посочените услуги, дължима отделно от главницата и възнаградителната лихва по договор за кредит, представлява възнаграждение за извършена от кредитора конкретна дейност или услуга и би следвало дължимостта им да е обусловена от това дали кредиторът е изпълнил насрещното си задължение - да извърши дейността или да предостави услугата. Услугите по пакет „Участие в допълнителни томболи и промоции" и „Комфорт" следва да се включат в ГПР, което в случая не е сторено. Това от своя страна представлява заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал, 4 от ЗПК. съгласно която максимално допустимият процент на разходите на година по потребителските кредити следва да е в размер не по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, определена с постановление на Министерския съвет. След изчисление по реда на чл. 162 от ГПК съдът намира, че в случая се касае до надвишаване на максималния процент на ГПР по договора за кредит, определен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Ето защо съдът намира, че Договорът за допълнителни услуги заобикаля забраните на чл. 10а ал.2 и чл. 19 ал. 4 от ЗПК, и като резултат води до неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без да се престират каквито и да било услуги.

Считат, че Договор за заем №95561 и Договор за допълнителни услуги към заем №95561 са нищожни на основание чл.2б ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК. Не са спазени изискванията на чл. 10, ал.

1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от ЗПК, поради което договорът за потребителски кредит е недействителен на специалните основания по чл.22 от ЗПК. Съгласно чл.22 от ЗПК, във връзка с чл. 11 ,ал. 1 ,т.9 от ЗПК договор за потребителски кредит е нищожен ако не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му.

В случая в Договор за заем №95561 е посочен годишен лихвен процент, 4 но липсват обаче каквито и да е било условия за прилагането му.

На следващо място, процесните договори не отговарят на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК т.к. договорът не съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит.

Според т. 9 и т. 10 на чл. 11 от ЗПК, договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, както и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 начин.

Сумите по допълнителните услуги е следвало да бъдат включени в ГПР.

Според разпоредбата на чл.11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В § 1, т. 2 от ДР на ЗПК е дадена легална дефиниция за "Обща сума, дължима от потребителя" и това е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита на потребителя.

Посочено е, че ГПР е 41.16%, но не е ясно същия от какво се формира. В размера на ГПР не са включени допълнителните услуги в общ размер на 486.26лв.

Безспорно е, че при включването на тези компоненти, то реалният размер на ГПР ще бъде многократно завишен. Таза суми несъмнено следва да бъде включена в ГПР, тъй като е разход във връзка с предоставяне на кредита по см. на чл.19, ал.1 ЗПК. Считам, че при сключването на процесния договор за потребителски кредит и чрез предвиждане на вноски за допълнителни услуги, което е свързано с допълнителни разходи за потребителя за заплащането й, е заобиколена императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. ограничаваща максималния размер на годишния процент на разходите по кредита. Предвид горното, посочените в договора размери на годишния 5 процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, не съответстват на действително уговорените такива, налице е неяснота при определяне на ГПР, което води до недействителност на договора /чл.22 ЗПК/.

Клаузата за предоставяне на допълнителни услуги е нищожна като неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП. Същата е във вреда на потребителя и не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до неравновесие в правата на страните. посочената клауза неравноправна и не се явява индивидуално уговорена по смисъла на чл. 146. ал.2 ЗЗП. Видно от самия Договор за кредит по безспорен начин се установява, че клаузите за предоставяне на допълнителни услуги са част от едни стандартни и бланкетни, отнапред изготвени условия.

Всяко неточно посочване следва да бъде санкционирано по един единствен начин, чрез прогласяване на общата недействителност на договора по смисъла на чл. 22 от ЗПК.

Въпросът дали възнагражденията, т.е. таксите за предоставяне на горепосочените допълнителни услуги „Участие в допълнителни томболи и промоции" и „Комфорт" следва да бъде бъдат включени в годишния процент на разходите по договора за кредит, е разрешен с решение от 21.03.2024г. на CEC по дело С-714/22г. Съгласно това решение член 3. буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техния размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя" по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „годишен процент на разходите" по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит, както е в конкретния случай.