Определение № 206 от 21.03.2022, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 206 гр. Шумен, 21.03.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: София Анд. Радославова

Членове:

Нели Г. Батанова

Димчо Ст. Луков при участието на секретаря Даниела Ст. Андонова като разгледа докладваното от Нели Г. Батанова Въззивно частно гражданско дело № 20223600500064 по описа за 2022 година

Производство по реда на чл. 423 от ГПК.

Делото е образувано по възражение по реда на чл. 423, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК с вх. № 9088/27.10.2021 г., депозирано от И.Л.Д.. с ЕГН ********** от гр. Благоевград, ул. „....“ № 31, ет.

2, ап. 7, чрез адв. Р.Р. от АК – Плевен, с което е поискано приемане на възражение срещу Заповед № 51/10.03.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 671/2021 г. по описа на РС – Шумен, в полза на заявителя „Колект БГ“ АД с ЕИК 203693558 за сумата от 10 000 /десет хиляди/ лева - главница, представляваща част от цялата главница от 90 000 лева, произтичащо от вземане по договор за банков кредит № HL34948 от 17.03.2008 г., сключен между „Юробанк и Еф Джи България“ АД от една страна и С.К.Д. и И.Л.Д.. от друга, ведно със сключените към него допълнителни споразумения от 19.03.2009 г. и 24.03.2010 г. и НА за договорна ипотека № 20, том ІІ, дело 1022/2008, партида 40157, стр. 69468 на АВ при РС Шумен.

Вземането е прехвърлено на заявителя „Колект БГ“ АД с ЕИК 203693558 по силата на договор за цесия от 27.03.2020 г.

Молителят, чрез процесуалният си представител излага доводи, че от години не пребивава в Р. България, като за образуваното изпълнително дело научил на 27.09.2021г. след разговор от бившата си съпруга /С.К.Д. (преди Д.)/, с която са разведени от 10г. Тя му съобщила за образуваното дело. Твърди, че не е получавал никакви книжа по образуваното ИД № 20217750400064 на ЧСИ .... с рег. № 775 с район на действие ОС – Шумен, предвид факта, че постоянно пребивава в Англия. Оспорва каквото и да е връчване на книжа по делото, тъй като нищо не му е било връчвано лично. Излага доводи, че ако са връчвани книжа на втората му съпруга - А.П.Д., с която от години не живеят заедно, същата нищо не му е предавала, поради пребиваването му в Англия и силно влошените им взаимоотношения, произтичащи от бракоразводния им процес, за който е образувано гр. д. № 2228/2021г. по описа на РС – Благоевград.

Счита, че е налице хипотезата на чл. 423, ал. 1, т. 2 от ГПК – заповедта за изпълнение не му е била връчена лично, тъй като както в деня на връчването, така и към момента на подаването на заявлението за издаване на заповедта, не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България. Позавава се на отрицателната предпоставка визирана в разпоредбата на чл.

48, ал. 7 от КМЧП, която препятства издаването на исканата заповед съгл. чл. 411, ал. 2, т. 4 от ГПК.

1

Представя като доказателства писмо – отговор от 16.10.2019г. във връзка с кандидатстване по схема на ЕС за пребиваване за период от 5 г., съгласно имиграционните правила на Англия, извлечение от платежна ведомост от работодател в Англия /в превод и оригинал/, длъжностна характеристика /в оригинал/, като твърди, че от години, вкл. и към настоящият момент, живее и работи на територията на Англия. Отправени са и доказателствени искания: 1) да се изиска и приложи по делото ч. гр. д. № 1395/2021г. по описа на РС - Шумен, по което е издадена процесната заповед за изпълнение; 2) да се изиска изпълнително дело № 20217750400064 по описа на ЧСИ .... с рег. № 775 с район на действие ОС – Шумен; 3) да се допуснат до разпит при режим на довеждане двама свидетели за установяване на трайното пребиваване на длъжника в Англия.

Излага, че така издадената заповед, по отношение на солидарния длъжник, бившата му първа съпруга С.К.Д., към настоящия момент е обезсилена с определение № 331/26.08.2021г. по в.ч.гр.д.

№ 340/ 2021г. по описа на ОС – Шумен, както и издаденият въз основа на нея изпълнителен лист.

С оглед на изложеното моли съда, да приеме възражението му срещу издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК с № 51/10.03.2021 г. по ч.гр.д. № 671/2021 г. по описа на Районен съд – Шумен и да обезсили заповедта, както и издадения въз основа на нея изпълнителен лист. Алтернативно, ако съдът счете, че не са налице основанията на чл. 423, ал. 1, т.

2 от ГПК, да разгледа депозираната с настоящото възражение частна жалба по чл. 419 от ГПК.

Също така моли да му бъдат присъдени направените съдебно-деловодни разноски, вкл. и адвокатско възнаграждение за един адвокат, съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Препис от възражението на длъжника и препис от частната жалба са били редовно връчени на заявителя в заповедното производство - „Колект БГ“ АД гр. София, като в указания срок същият не е подал отговор.

Настоящият състав на Окръжен съд - Шумен, като прецени оплакванията във възражението, събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед на своето вътрешно убеждение, намира за установено следното:

Искането за приемане на възражение е подадено от надлежна страна, а именно длъжникът по издадената заповед за изпълнение.

Съобразно твърденията в подаденото възражение, длъжникът сочи, че е узнал за издадената заповед за изпълнение на 27.09.2021г.. В случая, доколкото по делото не са налице данни за узнаване преди твърдяната от длъжника дата, следва да се приеме, че с депозиране на възражението на 27.10.2021г. (пощ. клеймо от 25.10.2021г.), срокът по чл. 423, ал. 1 от ГПК е спазен. Следователно възражението е допустимо и подлежи на разглеждане по същество.

Разпоредбата на чл. 423 от ГПК дава право на длъжника, който е бил лишен от възможността да оспори вземането по заповед за изпълнение чрез подаване на възражение в срока по чл. 414 от ГПК, да подаде възражението си пред въззивния съд, в едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение. Молбата за приемане на възражението следва да се основава на твърдения за наличие на обстоятелствата по чл. 432, ал. 1, т. 1 - 4 от ГПК.

Производството по чл. 423 от ГПК е извънредно такова, аналогично на производството по отмяна на влезли в сила решения, а не въззивно (ТР № 4 по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС - т.15).

Преценката на съда е различна от тази на заповедния съд, тъй като не се преценява правилността на първоинстанционния съдебен акт, а се упражняват правомощия за извънинстанционна проверка по повод надлежно връчване на заповедта за изпълнение на длъжника и предпоставките за реализиране правото му на защита срещу последиците на издадената заповед – дали съществуват основания за закъсняло оспорване на вземането чрез възражение, при наличието на предвидените в закона предпоставки.

Конкретните твърдения във възражението обосновават фактическия състав на хипотезата по чл. 423, ал.1, т.2 от ГПК – неосъществена процедура по лично връчване на заповедта за изпълнение, тъй като в деня на връчването длъжникът не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България – чл. 423, ал.1, т.2 от ГПК.

Смисълът на основанието е да се даде възможност на длъжника, който не е имал обичайно местопребиваване в Република България, да се защити като подаде възражение пред въззивния 2 съд. Това основание, за разлика от хипотезата на чл. 423, ал.1, т.1 от ГПК, не съдържа изискване съдът да е допуснал нарушение на процесуалните правила при връчване на заповедта за изпълнение. В конкретния случай законът отдава значение на факта, че след като не е връчена лично на длъжника заповедта за изпълнение, при отсъствието му от страната, макар правилата на призоваването да са спазени, той обективно не е имал възможност да узнае за нея и да упражни правото си на възражение чл. 414 от ГПК.

Не се спори, че Заповед № 51/10.03.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 671/2021 г. по описа на РС – Шумен, не е връчена лично на длъжника, при което е налице първата предпоставка от фактическия състав на основанието по т.2 на ал.1 за приемане на възражението по чл. 423 от ГПК.

По втората предпоставка: Според чл. 48, ал.7 от КМЧП, под обичайно местопребиваване на физическото лице се разбира мястото, в което то се е установило преимуществено да живее, без това да е свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или установяване, като за определяне на това място трябва да бъдат специално съобразени обстоятелства от личен или професионален характер, които произтичат от трайни връзки на лицето с това място или от намерението му да създаде такива връзки.

По делото са ангажирани писмени и гласни доказателства.

От представените с възражението писмени доказателства – документи на английски език с превод на български: писмо – отговор от 16.10.2019г. във връзка с кандидатстване по схема на ЕС за пребиваване за период от 5 г. до 17.10.2024г., съгласно имиграционните правила на Англия, извлечение от платежна ведомост от работодател в Англия и от разпита на допуснатите по делото свидетели Е.Д. – дъщеря на длъжника от първият му брак и В.Т. – без роднинска връзка със страните, може да се приеме за доказано, че длъжникът И.Л.Д.. от 2017г. се е установил трайно да живее и работи във Великобритания, с което обичайното му местопребиваване се е изместило извън пределите на Република България включително и към датата на връчване на заповедта.

От друга страна, от материалите по ИД 20217750400064 на ЧСИ .... с рег. № 775, приложени към настоящото е видно, че процесната заповед за изпълнение не е връчвана на длъжника, а на същия от ЧСИ е изпратена покана за доброволно изпълнение с изх. № 1867/16.04.2021г. в което му се съобщава, че по образуваното ИД № 20217750400064 има парично задължение в размер на 14 464,93 лв. от които 10 000 лв. главница, 2057,29 лв. такси по Тарифата на ЗЧСИ и публични държавни вземания в размер на 2407,64 лв. Това съобщение е получено на 28.05.2021г. от лицето Ася Д. – съпруга, за която от събраните по делото доказателства се установи, че е във влошени отношения с длъжника и към момента на получаване на това съобщение същата е в процес на развод с него, приключил с влязло в сила съдебно решение от 12.11.2021г. по гр. д. № 20211210102228 по описа на РС – Благоевград.

По делото са налице взаимнокореспондиращи доказателства, които доказват, че в периода на връчване на съобщението от ЧСИ, длъжникът е бил с местопребиваване извън страната и ангажираните доказателства са достатъчни, за да обосноват наличието и на втората предпоставка за приемане на възражението, с оглед установеното трайно отсъствие на лицето от страната.

При така установените факти съдът намира, че е налице основанието на чл. 423, ал. 1, т. 2 от ГПК /заповедта не е била връчена лично на молителя и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България/, поради което възражението на длъжника И.Л.Д.. следва да бъде прието.

С оглед на горното и доколкото липсата на обичайно местопребиваване на територията на Република България на длъжника – физическо лице към датата на издаване на заповедта за изпълнение е отрицателна процесуална предпоставка, препятстваща издаването на исканата от кредитора заповед – аргумент от чл. 411, ал. 2, т. 5 /предишна т. 4/, предл. първо ГПК, то проверката за наличие и на хипотезата на чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК /ненадлежно връчване на заповедта за изпълнение/ се явява безпредметна.

При така установената недопустимост на издадената срещу длъжника И.Л.Д.. Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и в съответствие с правомощието си по чл. 423, ал. 3, изр.

3 последно, във вр. с чл. 411, ал. 2, т. 5 /предишна т. 4 / от ГПК, въззивният съд следва служебно да обезсили процесната заповед за изпълнение, както и издадения въз основа на нея изпълнителен лист.

Предвид горното, искането на длъжника за разглеждане на частната жалба по чл. 419 от ГПК се явява лишено от предмет, поради което не следва да бъде разглеждана.

С оглед изхода на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на длъжника разноските за настоящото производство за заплатена държавна такса в размер на 25.00 лева.