Решение № 234 от 26.02.2024, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 234 гр. Пазарджик, 26.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Ненова при участието на секретаря Иванка Панчева като разгледа докладваното от Мария Ненова Гражданско дело № 20235220103139 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 284, ал. 2 във връзка с чл. 292, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът А. Я. Ч. чрез пълномощника си адвокат Б. твърди, че с ответницата О. Я. Д. са били съсобственици на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР гр. Созопол с площ от 40.10 кв.м. и прилежащи части 5.79 кв.м. от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж. Преди повече от година и половина страните се договорили ищецът да прехвърли възмездно на ответницата своята идеална част от апартамента, за което упълномощил надлежно ответницата да го представлява при сделката и да продаде сама на себе си притежаваните от него идеални части от имота. Имотът би продаден с Нотариален за продажба на недвижим имот № 168, том 8, дело № 1268/2022 г., вх.рег. № 2629/24.02.2022 г. на Служба по вписванията Бургас, за сумата от 9 800 лв. В нотариалния акт било посочено, че ответницата е получила от купувача (т.е. от себе си) договорената цена в брой в деня на сделката.

Въпреки това сумата не му била отчетена и предадена в качеството му на продавач по сделката, поради което предявява иск за заплащането й от ответницата, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното плащане. Претендира присъждане на разноските.

Ангажира писмени и гласни доказателства.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответницата О. Я. Д. чрез пълномощника си адвокат Г. намира иска за допустим, но неоснователен.

Признава, че с ищеца са били съсобственици на описания в исковата молба 1 недвижим имот до продажбата му на 24.02.2022 г. Твърди, че същият е бил предмет на делба по гр.д. № 2884/2020 г. по описа на Районен съд – Пазарджик и между страните била постигната уговорка за продажбата му с цел уравняване на дяловете, като дължимото от ответницата парично уравнение в размер на 19 174 лв. се прихващало със сумата от 15 000 лв. за продажбата на ½ идеална част от процесния имот и сумата от 5 000 лв. за продажба на МПС, също съсобствено между тях. Счита, че с постигнатото споразумение, одобрено и от съда, страните са уредили изцяло отношенията помежду си и не би трябвало да имат каквито и да е било претенции един към друг. Поради това моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноските по делото. Ангажира писмени и гласни доказателства.

Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:

Между страните не е спорно, че са били съсобственици при равни права на основание наследство от техния баща Я. А. Ч. на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Созопол, одобрени със Заповед № РД-1860/04.10.2007 г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект от 22.07.2020 г., с административен адрес: гр. Созопол, п.к. 8130, ул. „******, който самостоятелен обект се намира на етаж 3 в сграда с идентификатор ***, предназначение: жилищна сграда-многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ по документ 40.10 кв. м. и прилежащи части: 5.79 кв.м. идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж ***, под обекта

*** и над обекта ***.

Имотът е допуснат до делба между страните с влязло в сила решение по гр.д. № 2884/2020 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, заедно с още 25 съсобствени недвижими имота.

На 22.02.2022 г. А. Я. Ч. е упълномощил О. Я. Д. да го представлява и подписва от негово име и вместо него да продаде сама на себе си имотът в гр.

Созопол, подробно описан по-горе, за цена и при условия, каквито договори и в тази връзка да подпише нотариален акт и да декларира от негово име и вместо него действителната цена по сделката, която подписва.

На 24.02.2022 г. О. Я. Д. в качеството на пълномощник на продавача А.

Я. Ч. е продала на себе си в качеството на купувач притежаваната от продавача ½ идеална част от подробно описания недвижим имот в гр.

Созопол за сумата от 9 800 лв.

Във втората фаза на делбата е изготвено заключение на съдебнотехническата експертиза, с което са обособени два дяла (без имотът в гр.

Созопол), първият от които включва 16 недвижими имота на обща стойност 2

259 152 лв., а вторият – 8 недвижими имота на обща стойност 220 804 лв. и дължимо парично уравнение от първи дял в размер на 19 174 лв.

На 31.05.2022 г. по гр.д. № 2884/2020 г. по описа на Районен съд – Пазарджик е одобрена съдебна спогодба, с която в дял на А. Я. Ч. са поставени имотите, описани в дял първи от заключението, а в дял на О. Я. Д.

– имотите, описани в дял втори. Според постигнатата и одобрена от съда спогодба страните са уредили взаимоотношенията си и няма да си дължат уравнение на дяловете.

На 04.07.2023 г. О. Я. Д. е заплатила в полза на ТД на НАП Пловдив, офис Пазарджик, сумата от 5 138 лв. по изпълнително дело, образувано срещу Я. А. Ч..

Свидетелят И. Н. Ц., без родство със страните, установява, че е бил пълномощник на ищеца в делбеното производство. След допускане на делбата, във втората фаза ищецът поискал от него оригиналите от скиците на някои от имотите в делбата, защото щели да ги продават. В хода на делбата страните продали два от имотите – един в Пловдив и един в Созопол, и те не били включени в заключението на вещото лице. След изготвяне на заключението, при него дошли ищецът, ответницата и нейния адвокат и казали, че се били разбрали кой от тях кой дял ще вземе, без да има уравнение на дяловете. Въобще не станало въпрос защо няма да има уравнение на дяловете. Свидетелят не бил показвал на ищеца заключението на вещото лице и от него той не знаел, че ще получи дял, който е с почти 20 000 лв. по-голям от другия. Ищецът оставял впечатление на не много заинтересован.

Свидетелят И. В. Д., съпруг на ответницата, установява, че страните са водили дело за делба, инициирано от ищеца. Той не бил заинтересован от делото и то се влачело с години. Много пъти му се обаждали да се разберат кой кои имоти да вземе, за да не плащат големи такси, но това не се случило.

Затова отишли в кантората на неговия адвокат и му предложили два варианта – да вземе апартамента в София и някакви земеделски земи или да вземе останалите имоти. Ищецът избрал апартамента в София, без изобщо да се замисли. Неговата част била с 20 000 лв. по-скъпа и той трябвало да ги плати на ответницата. На срещата присъствали ищецът, неговия адвокат, ответницата, нейната адвокатка (адвокат Г.) и свидетелят. Апартаментът в Созопол бил и на двамата, бил в лошо съС.ие, не бил годен за ползване и не можело да се живее в него. Ищецът му звънял поС.но и му искал различни суми на заем – 100 лв., 300 лв., дори 1 000 лв. Дори по едно време живеел у тях, защото не си бил платил тока, изгонили го и нямало къде да живее.

Последният път ищецът му поискал 2 000 лв. и свидетелят му предложил да прехвърли неговата част от апартамента на ответницата за 15 000 лв., които да му платят на части – по 2 000 лв., по 3 000 лв., колкото имали възможност.

Той първоначално отказал, но след това имал проблеми с полицията, хванали го с наркотици, затова се обадил на свидетеля и го попитал колко бързо може да му даде 2 000 лв., за да му прехвърли апартамента. Свидетелят му 3 отговорил, че може да му ги даде веднага. Още същата вечер ищецът дошъл и свидетелят му дал 2 000 лв. На следващия ден направил на ответницата пълномощно, за да може да прехвърли апартамента. Около 10-и февруари отишли в Бургас, платили данъците и прехвърлили апартамента. След две седмици дали на ищеца още 1 000 лв. След това заминали за Германия за около месец-месец и половина. През това време ищецът се обаждал да иска пари и майката на свидетеля му дала на два пъти по 500 евро. След като се прибрали от Германия, разговаряли с адвокат Г. и тя им казала да спрат да му дават пари, за да не се окаже, че по делото за делба ищецът ще има да им плаща пари. Затова следващия път, когато ищецът се обадил да иска пари, свидетелят отказал да му даде. Срещата при адвоката на ищеца се състояла около половин година по-късно. На срещата били изчетени двата дяла и станало ясно, че единият дял е с 20 000 лв. по-голям от другия. За въпросните 20 000 лв. ответницата и свидетелят казали, че ги прихващат с 10 000 лв., които оставали да дължат на ищеца за апартамента в Созопол, а от останалите 10 000 лв. се отказват, защото ищецът нямало откъде да ги вземе и те искали всичко да приключи. С ищеца се разбрали, че ответницата ще изкупи дела му от апартамента през месец февруари 2022 г. Неговия дял от апартамента определили на 15 000 лв. според съС.ието на апартамента. Не били уговаряли в какъв срок ще му изплатят парите. Свидетелят казал на ищеца, че ще му плаща по колкото има възможност и когато има възможност и ищецът се съгласил, защото за него било важно да получи веднага 2 000 лв., тъй като го търсели лихвари да го пребият. Суми от продажба на друго имущество не влизали в уравняване на дела. По-рано продали колата, която била в лошо съС.ие. Тя не била включена в делото за делба, нито в уговорките за уравняване на дела.

Между свидетелите е проведена очна ставка, в която всеки от тях поддържа показанията си, като според свидетеля Ц. на срещата са коментирали единствено, че няма да има уравнение на дяловете, а според свидетеля Д. са коментирали, че въпросните 20 000 лв. ищецът им ги дължи и те приспадат стари задължения.

При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното от правна страна:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 284, ал. 2 във връзка с чл. 292, ал. 1 от ЗЗД за предаване на доверителя на получената от довереника продажна цена в изпълнение на договор за поръчка. В тежест на ищеца е при условията на пълно и главно доказване да установи по делото съществуването между страните на валидно облигационно правоотношение по договор за поръчка, по силата на който е възложил на ответницата, а тя се е задължила от негово име и като негов пълномощник да продаде на себе си притежаваната от ищеца идеална част от съсобствения им недвижим имот.

Между страните няма спор, а и се установява от писмените доказателства по делото, че с пълномощно с нотариална заверка на 4 съдържанието и подписа ищецът е упълномощил ответницата да продаде на себе си притежаваната от него ½ идеална част от съсобствения им недвижим имот в гр. Созопол. Няма спор, а и се установява от представения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, че продажбата е извършена, като ответницата в качеството й на пълномощник на ищеца е продала на себе си ½ идеална част от имота за сумата от 9 800 лв. В този смисъл са и събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетеля Д., който установява, че между страните е имало уговорка ищецът да продаде на ответницата своя дял от апартамента гр. Созопол срещу заплащане на цената от 15 000 лв., платима на части, ищецът е упълномощил ответницата да го представлява при продажбата и скоро след това сделката е била сключена. С оглед на това съдът приема, че между страните е било валидно учредено мандатно правоотношение по смисъла на чл. 280 във връзка с чл. 292, ал. 1 от ЗЗД, по силата на което ищецът в качеството си на доверител е възложил на ответницата в качеството й на довереник, а последната се е задължила да извърши от името и за сметка на ищеца възложеното й действие, а именно продажба на идеална част от недвижимия имот. Ответницата е извършила възложеното й действие, като е представлявала ищеца при сключване на договора за покупко-продажба, поради което на основание чл. 284, ал. 2 от ЗЗД за нея е възникнало задължението да предаде на ищеца получената продажна цена.