Решение № 93 от 14.09.2021, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 93 гр. гр. Добрич , 13.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на тринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Теменуга Ив. Стоева

Диана Г. Дякова

Павлина Н. Паскалева като разгледа докладваното от Павлина Н. Паскалева Въззивно гражданско дело № 20213200500563 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК. Образувано е по жалба вх.

№04137/16.08.2021 г. на С. М. АЛ., ЕГН ********** от гр.Т., длъжник по изп. д.

№2021739040263 по описа на ЧСИ С.С. с район на действие ДОС срещу Постановление от 28.07.2021 г. на горепосочения ЧСИ по цитираното изпълнително дело, в частта с която е намален размера на предявения и заплатен адвокатски хонорар съгласно договор за правна защита и съдействие от взискателя по изпълнителното дело до размера на 400 лв. и е оставено без уважение искането на длъжника С. М. АЛ. по направеното възражение за недължимост на сторените разноски от взискателя по изпълнителното дело – заплатени адвокатски хонорар за сумата до 400 лв. и такси и разноски към ЧСИ като неоснователно.

Незаконосъобразността на постановлението се обосновава с факта, че длъжникът С.А. не е дал повод за образуване на изпълнителното дело, при което следва разноските по изпълнението да останат в тежест на взискателя.

Ответникът по жалбата, взискателят В. М. Ф. изразява становище за неоснователност.

В мотивите си по чл. 436, ал.3 ГПК съдебният изпълнител е описал извършените процесуални действия, като е изразил становище за неоснователност на жалбата.

Жалбата е процесуално допустима като подадена срочно срещу обжалваем от длъжника акт 1 по разноските, с който ЧСИ се е произнесъл по неговото възражение (с вх.

№03711/26.07.2021 г.), с което е направено искане за възлагане на разноските в тежест на взискателя и такова за прекомерност на претендираното от последния адвокатско възнаграждение. За разлика от исковото производство, в което решението на съда по разноските не подлежи на самостоятелно обжалване, в изпълнителното производство всеки акт на съдебния изпълнител по разноските може да бъде оспорван от длъжника – т. 2 от ТР № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС.

Съдът, след като обсъди данните по изпълнителното дело и на основание чл. 437, ал. 3 от ГПК, прие за установено следното:

Изпълнително дело №2021739040263 е образувано по молба на пълномощника на взискателя В. М. Ф. – адвокат Г.Г. въз основа на издадения на 15.12.2020г. изпълнителен лист по влязлото в сила на 11.11.2017г. решение № 108/23.10.2017г. по гр.д. № 266/2017г. на РС Т., с който на В. М. Ф. е определен режим на лични отношения с децата С. С.М., С. С.М. и М. С.М.. Страните не спорят, че с горепосоченото решение родителските права по отношение на децата са предоставени за упражняване на бащата С. М. АЛ..

В сезиращата съдебния изпълнител молба взискателят е поискал изпълнение на лични отношения с децата С. С.М. и С. С.М. в периода от 15.08.2021г. до 15.09.2021г. Заявена е и претенция на взискателя за присъждане на направените в изпълнителното производство разноски, вкл. заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв.

На 21.07.2021г. на длъжника С. М. АЛ. е връчена покана за доброволно изпълнение.

Длъжникът е поканен да предаде децата на майката в кантората на ЧСИ на 15.08.2021г. от 8.00ч., както и на основание чл.528, ал.2 от ГПК в 3-дневен срок да уведоми ЧСИ: готов ли е да предаде децата в определеното време и място; какви пречки за своевременното изпълнение на задължението съществуват; в кое място и време е готов да предаде децата. В поканата до длъжника е посочено, че дължи разноски в размер на 1143,25 лв., от които 1143,25 лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ.

Със заявление с вх.№03711/26.07.2021 г. длъжникът С. М. АЛ. е заявил, че ще се яви в офиса на ЧСИ на 15.08.2021г. заедно с двете деца. Със същото възражение е направено искане за възлагане на разноските в тежест на взискателя и такова за прекомерност на претендираното от последния адвокатско възнагразжение.

С молба с вх.рег.№03690/23.07.2021г. взискателят В. М. Ф., чрез упълномощения адв.Г.Г. заявява искане за изпълнение на режима на лични отношения в периода 26.07.2021г. – 31.07.2021г. или до 26.08.2021г. В молбата се сочи, че взискателката живее в Г. и ще се завърне в страната на 24.07.2021г. Молбата е оставена без уважение с постановление на ЧСИ от 23.07.2021г.

С молба с вх.рег.№03990/03.08.2021г. взискателят В. М. Ф., чрез упълномощения адв.Г.Г.

2 заявява искане за изпълнение на режима на лични отношения в периода 08.09.2021г. – 21.09.2021г. В молбата се сочи, че децата не желаят да нощуват при своята майка, при което е необходимо да бъдат проведени още срещи със социалните работници преди осъществяването на продължителен престой при майката.

При издаден изпълнителен лист за осъществяване на режим на лични отношения между дете и родител, взискателят всякога разполага с възможността да реА.зира по принудителен ред правата си по изпълнителния титул. В случая длъжникът и в изпълнителното производство и в настоящата жалба навежда възражения, че принудително изпълнение не е било необходимо, тъй като за взискателя не са съществувА. пречки за доброволно осъществяване на режима на лични отношения с децата. Това твърдение се потвърждава от прочита и на молбата за образуване на изпълнителното производство, в която липсват твърдения на взискателя за съществуващи за него пречки за доброволно осъществяване на режима на лични контакти с децата. Отделно длъжникът твърди още, че взискателят от години живее в чужбина и не осъществява връзка с децата. Взискателят в своя молба също заявява, че живее в чужбина и явно поради това обстоятелства в хода на изпълнителното производство заявява различни дати, на които желае да осъществи лични отношения с децата.

При решаване на въпроса за разноските ЧСИ следва именно да съобрази дА. длъжникът по изпълнението е създал пречки за доброволното изпълнение на режима на лични отношения между майката и децата. В случая към датата на издаване на обжалваното постановление не са извършвани изпълнителни действия, както и не са нА.це доказателства по изпълнителното дело, че за майката съществуват пречки за осъществяване на режима на лични контакти, дължащи се на поведение на бащата – длъжник по изпълнението. Нещо повече, със заявление с вх. №03711/26.07.2021 г. длъжникът е заявил пред ЧСИ, че ще се яви в офиса на ЧСИ на 15.08.2021г. заедно с двете деца. Впоследствие взискателят с две свои молби променя датите, на които претендира осъществяване на лични контакти с децата.

Следва да се посочи, че представения по изпълнителното дело социален доклад с изх.

№СЛ/Д-ТХ-Т/288-009/13.05.2021г. от Дирекция „Социално подпомагане“ - Т. не установява твърденията на взискателя, че бащата – длъжник създава пречки за осъществяване на режима на лични отношения с децата. Представения от взискателя доклад не е в цялост – липсват страници, вкл.тази отразяваща съставителя му.

В заключение настоящият състав приема, че е нА.це хипотезата на чл.78 ал.2 ГПК, тъй като с поведението си длъжникът не е дал повод за образуване на изпълнителното дело и разноските по същото следва да останат в тежест на взискателя. В случай, че по делото бъдат извършени действия, при които длъжникът не оказва съдействие и пречи за осъществяване на режима на лични контакти, за ЧСИ съществува възможност да се произнесе по дължимостта на разноските в обратния смисъл.

По тези съображения настоящият състав приема, че жалбата е основателна и следва да бъде уважена. Постановлението в обжалваните му части е незаконосъобразно и следва да бъде 3 отменено, като искането на взискателя В. М. Ф. за присъждане на сторените по изпълнителното разноски и адвокатско възнаграждение следва да се остави без уважение.

Въпреки постигнатия с жалбата резултат, в полза на жалбоподателя, разноски за настоящото производство не се дължат. По общо правило отговорността за разноски е отговорност за неоснователно предизвикан правен спор и се понася от страната, която с поведението си е станала причина за завеждане на делото - чл. 78, ал. 1-3 и чл. 79 от ГПК. В случая обаче се касае за проверка на действията на самия съдебен изпълнител, за чиято незаконосъобразност страните по изпълнението не носят отговорност, поради което и насрещната по жалбата страна не може да бъде отговорна за разноските в настоящото производство.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Постановление от 28.07.2021 г. на ЧСИ С.С. с район на действие ДОС по изп. д.

№2021739040263 в частта, с която е намален размера на предявения и заплатен адвокатски хонорар съгласно договор за правна защита и съдействие от взискателя по изпълнителното дело до размера на 400 лв. и е оставено без уважение искането на длъжника С. М. АЛ. по направеното възражение за недължимост на сторените разноски от взискателя по изпълнителното дело – заплатени адвокатски хонорар за сумата до 400 лв. и такси и разноски към ЧСИ.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на взискателя В. М. Ф. за присъждане на сторените по изп. д.№2021739040263 по описа на ЧСИ С.С. с район на действие ДОС разноски и адвокатско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 437, ал. 1, пр.2-ро от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4