Определение № 2805 от 23.10.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2805 гр. Пловдив, 23.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Изева

Членове:

Радостина Стефанова

Светлана Станева като разгледа докладваното от Светлана Станева Въззивно частно гражданско дело № 20265300502381 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.2 и сл. във вр. чл.248, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869, чрез адв. Х. М., против определение №3106/03.08.2026 г., постановено по гр.д. №2058/2025 г. по описа на РС Асеновград, I гр.с., с което е отхвърлена молбата на жалбоподателя за изменение на решение №322/05.06.2026 г., постановено по делото, в частта за разноските.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното определение е неправилно, като се иска отмяната му и постановяване на ново, с което да се откаже присъждане на разноски на ищеца, а при евентуалност – да бъдат намалени значително. Излага съображения, че не е възможно да се установи дали представения по делото договор за правна защита е свързан с първоинстанционното дело. Отбелязано е единствено, че адвокатското възнаграждение ще се изплаща при изключението на чл.38, ал.1, т.3, пр.2 ЗАдв., но без да е посочено конкретното дело, спорещи страни и предмет.

Представеният договор не установява близки отношения между страните по ДПЗС, а и е представен по още най – малко десет производства, които посочва.

Навеждат се доводи за злоупотреба с права. Правото на иск е упражнено превратно, с цел увреждане на дружеството, като са предявени два идентични иска за идентични договори. Излага и съображения, че присъденото 1 адвокатско възнаграждение не е съобразено с решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22, както и решение от 13.07.2023 г. на СЕС по дело С-35/22 и решение от 21.03.2024 г. по дело С-417/22 на СЕС. Правят се и доказателствени искания – за изготвяне на справка дали същият договор е използван и по други дела, образувани от ищеца пред РС Асеновград; за задължаването му да представи декларация по делото в качеството си на близък на процесуалния представител и за прилагане на искови молби по посочени в частната жалба дела (1746/25 г. на РС Асеновград). Прилага за сведение и цитирана в жалбата практика.

В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор от насрещната страна.

Пловдивският окръжен съд, при извършена служебна проверка за допустимостта на подадената частна жалба, намира, че същата е процесуално допустима – подадена е в определения от закона срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Внесена е и дължимата държавна такса. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

С решение №322/05.06.2026 г., постановено по гражданско дело №2058/2025 г. на Районен съд – Асеновград, е уважен изцяло предявеният от Д. С. иск за прогласяване нищожност на клауза от договор за потребителски кредит. „Сити кеш“ ООД е осъдено да заплати на С. разноски (заплатена държавна такса), както и на адв. С. Н. сумата от 204.52 евро, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставено на страната безплатно представителство. В мотивите е посочено, че от представения договор за правна защита и съдействие е видно, че е уговорено на ищцата да бъде оказана безплатно такава на основание чл. 38, ал.1 от ЗА. В случаите, когато адвокатската защита се предоставя на лица от кръга на тези по чл.38, ал.1,т.1 т.3 ЗА и има основание за присъждане на деловодни разноски в полза на безплатно представляваната страна, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което се определя от съда. Уважената претенция е с цена под 1000 лева, поради което и с оглед фактическата и правна сложност на спора, следва да се присъди сумата от 400 лева. Тъй като след подаване на исковата молба е влязъл в сила Закона за въвеждане на еврото в Република България, сумата следва да бъде превалутирана.

В срока за обжалване на решението е постъпила молба от „Сити 2 кеш“ ООД за изменението му в частта за разноските – относно размера на присъденото адвокатско възнаграждение, с идентични съображения като тези в частната жалба.

В дадения срок не е постъпило становище от насрещната страна.

С определението – предмет на настоящата въззивна проверка, районният съд е оставил молбата без уважение, като изложил съображения, че не споделя доводите, че в производството подлежи на изследване и доказване факта в какви отношения се намират ищецът и неговият процесуален представител. Достатъчно е между страните по договора за правна помощ да е предвидено, че същата е безплатна, както и основанието за това – в случая близки отношения между страните по него. По отношение на възражението за злоупотреба с право е налице произнасяне на съдебния състав в предходни съдебни актове, като не е необходимо преповтарянето им. Не са налице основания за намаляване на присъденото възнаграждение. Същото отговаря на правната и фактическа сложност на спора, като е определено и с оглед на осъществената защита по предявения от Д. С. иск.

Настоящата инстанция намира за правилно обжалваното определение.

Производството по чл.248 ГПК е специфична фаза в процеса, в която са приключили както събирането на доказателствата, така и устните състезания, като е постановен и краен акт, чието изменение в частта за разноските се иска. Законодателят е предвидил възможността след постановяване на решението решаващият съд сам да може да промени решението си в частта за разноските, за да не се инициират излишни обжалвания и да се даде възможност на страните и съда по облекчен ред да достигнат до правилност на спора относно разходите в производството, който не е основен по делото. Нещо повече – да не се генерират допълнителни разноски за страните, които не могат да бъдат възмездени. Това обаче означава, че не могат да се събират нови доказателства, както и не могат да се правят нови възражения, които не са били направени до приключване на устните състезания. Ето защо не следва да се уважават направените доказателствени искания. Такива са недопустими в настоящето производство, още повече, че се иска събиране и на доказателства, с които страната разполага.

3

Неоснователни са доводите за невъзможност да се установи дали ДПЗС е свързан с първоинстанционното дело – договорът е представен с исковата молба – преди образуване на делото, като към онзи момент е било невъзможно да се посочи номер. В този смисъл не се възприемат доводите, че договорът е неопределен и неиндивидуализиран.

Фактът дали са били налице предпоставките за договаряне на безплатна правна помощ в настоящия случай е ирелевантен, тъй като, когато е уважен искът на страната и са налице предпоставките за присъждане на разноски, за насрещната страна е без правно значение дали ще дължи разноски на самата страна или на процесуалния представител. Единствената разлика при заплатено възнаграждение от страната е възможността да се възразява за необосновано висок размер, докато при предоставена безплатна правна помощ размерът на възнаграждението се определя от съда. В този смисъл не следва да се обсъждат доводите налице ли са предпоставките за договаряне на безплатно адвокатско възнаграждение, доколкото за жалбоподателя са налице основанията за ангажиране отговорността за разноските по делото.

Не се възприемат доводите на жалбоподателя за злоупотреба с права, както и твърдението, че правото на иск е упражнено превратно, с цел увреждане на дружеството, като са предявени два идентични иска за идентични договори. Макар и идентични, договорите уреждат различни отношения, като ищцата е защитила правата си. В случая, дори и да бяха разгледани в едно производство, този факт следва да се отчете при определяне на възнаграждението на пълномощника. Нещо повече – с нарочно определение, постановено в съдебно заседание на 25.02.2026 г. съдът е оставил без уважение искането за съединяване на делата, като е приел, че предметът им е напълно различен.

Относно това, как се определя възнаграждението на адвоката при предоставена безплатна правна помощ, е налице еднопосочна и постоянна практика на ВКС – определение №7/17.01.2022 г. по т.д. №339/2021 г. на ВКС, ТК, I т.о.; определение №502/29.06.2023 г. по ч.т.д. №989/2023 г. на ВКС, ТК, I т.о. и много други.

За да се прецени справедливия размер на възнаграждението в конкретния случай, се съобрази, че процесният спор не може да се определи като такъв със значителна фактическа и правна сложност – и двете страни са 4 представили само писмени доказателства във връзка с договора за кредит.

Съдебната практика за този вид дела е постоянна и еднопосочна. По делото е проведено едно съдебно заседание, на което представители на страните не са се явили. Следва да се съобрази и, че при оказана безплатна адвокатска помощ присъденото възнаграждение не съставлява присъждане на разноски по смисъла на чл. 78 от ГПК, а обезщетение за положения от адвоката труд, основан на принципа за неговата възмездност, същото следва да се определи съобразно престираната защита, която е в пряка връзка с фактическата и правна сложност на делото. Всички тези факти са съобразени от първостепенния съд, включително и цената на иска. Ето защо настоящият състав счита, че определеното възнаграждение в размер на 204.52 евро е напълно адекватно на предоставената адвокатска защита. Нещо повече – същото е в размера, предвиден в Наредба №1/09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатската работа. Не са налице основания и за намаляването му.

Предвид гореизложените съображения въззивният съд приема, че частната жалба следва да бъде оставена без уважение, а определението потвърдено.

Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд, V въззивен граждански състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №3106/03.08.2026 г., постановено по гр.д. №2058/2025 г. по описа на Районен съд Асеновград, I граждански състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5