Решение № 225 от 29.02.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 225 гр. Бургас, 29.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Таня Т. Русева Маркова

Членове:

Елеонора С. Кралева

Нася Ив. Япаджиева при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно гражданско дело № 20232100501357 по описа за 2023 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от ЗК „ЛЕВ ИНС“АД, ЕИК 121130788, подадена чрез пълномощник юрк.Светла Лалова, против решение № 101 от 15.05.2023 г. , постановено по гр.д.№ 447/2022 г. по описа на РС – Карнобат, с което е охвърлен иска на ЗК „Лев Инс“ АД против Г. Х. Д. от гр.К., обл.Б. ул.“Т.“ № *, за приемане за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество на основание чл.500 ал.2 КЗ обща сума от 1264.40 лв., представляваща изплатено от ЗК „Лев Инс“ АД застрахователно обезщетение във връзка с настъпило ПТП на дата 26.05.2018 г., която сума включва: 1244.40 лв. – изплатена главница и 20 лв. – изплатени ликвидационни разноски, както и законната лихва върху главницата от 1244.40 лв. от датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 68/02.02.2022 г. по ч.гр.д.№ 104/ 2022 г. по описа на РС-Карнобат – 01.02. 2022 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлено и искането на ЗК „Лев Инс“ АД за присъждане на направените от него разноски по заповедното производство и в исковото производство.

Във въззивната жалба се изразява недоволство от постановеното решение, като същото се счита за неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Въззивника счита 1 за неправилен извода на съда, че не е налице доказване на размера на причинените щети, като се сочи, че по делото са събрани достатъчно доказателства за основателност на исковата претенция, за което в жалбата са изложени подробни съображения. Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да уважи исковите претенции. Не са направени нови доказателствени искания.

Претендират се направените по делото съдебни разноски в двете инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемия Г. Х.

Д., подаден чрез назначения му по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител адв.Бояна Чиликова, с който въззивната жалба е оспорена като неоснователна, за което са изложени съображения. Сочи се, че ищцовото дружество не е ангажирало достатъчно доказателства за установяване на регресното си право по чл.500, ал.2 КЗ, поради което исковите претенции са неоснователни и се изразява съгласие с изводите на районния съд. Моли въззивния съд да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Не се правят искания по доказателствата.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от лице, което има правен интерес от обжалването и отговаря на изискванията на чл.259 и сл. ГПК, поради което съдът я намира допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид твърденията на страните, събраните по делото доказателства и приложимия закон, намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.500, ал.2 КЗ, предявен от ЗК „Лев Инс“ АД против Г. Х. Д., за приемане за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 1264.40 лв., от която сума 1244.40 лв. изплатено застрахователно обезщетение на основание договор за застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица № ***, валидна от 16.04.2018 г. до 16.04.2019 г., за причинени от ответника вреди на лек автомобил „Ф.

Д.” с рег.№ ***, собственост на „Евролийз ауто“ ЕАД, при реализирано от него ПТП на 26.05.2018 г. в гр.Карнобат, на бул.”България”, пред хотел „Карнобат“, ведно със законната лихва върху сумата от подаване на заявлението, което вземане е присъдено на ищеца със заповед по чл.410 ГПК с № 68/02.02.2022 г. по ч.гр.д.№ 104/2022 г. по описа на РС-Карнобат.

Ищецът е изложил твърдения, че на 26.05.2018 г. при управление на лек автомобил „Ф. Ш.“ с рег.№ ***, без да притежава валидно свидетелство за управление на МПС, ответникът Г. Д. предизвикал с виновното си поведение ПТП, при което са нанесени щети на паркиралия лек автомобил „Ф. Д.” с рег.№ ***, собственост на „Евролийз ауто“ ЕАД. Твърди се, че във връзка с настъпилите щети по лек автомобил „Ф. Д., застрахован в ЗАД „Евроинс“ по застраховка „Каско“, полица № ***, при този застраховател е образувана ликвидационна преписка № ***, по която на пострадалия е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 1244.40 лв. След изплащане на 2 обезщетението, застрахователят по „Каско“ отправил регресна покана към ищцовото дружество-застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на причинителя на щетата, за сумата от 1244.40 лв., която е заплатена от ЗК „Лев инс“ на ЗАД „Евроинс“ на 26.11.2018 г. Поради това, ищецът твърди, че с изплащане на застрахователното обезщетение е придобил правото на регрес срещу виновния водач до размера на изплатеното застрахователно обеза заплащане на платеното обезщетение в размер на 1264.40 лв., включващо 1244.40 лв. главница и 20 лв. ликвидационни разноски. Ищецът предявил вземането си по реда на чл.410 ГПК, като в негова полза била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 104/2022 г. по описа на РС-Карнобат и предвид връчването й на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, в срок е предявен и настоящия установителен иск по чл.422 ГПК.

В депозирания писмен отговор, ответникът Г. Д., чрез назначения му от съда особен представител по чл.47, ал.6 ГПК – адв.Чиликова, е оспорил предявения иск като неоснователен. Според ответника, за установяване претенциите на ищеца не са представени достатъчно и годни доказателства, че именно Д. е извършил и причинил въпросното ПТП, че го е извършил виновно, не е доказан и обоснован вида и размера на вредите, както и тяхното обезщетяване,липсват и доказателства за извършен ремонт на пострадалия автомобил, като тези обстоятелства не се установяват от представената застрахователна преписка, за което в писмения отговор за изложени подробни съображения.

По делото са ангажирани писмени доказателства и експертизи, за установяване на изложените от страните твърдения.

С обжалваното решение РС-Карнобат е приел за установено наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил „Ф. Ш.“ с рег.№ ***, собственост на Д. А. М. и управляван към момента на ПТП от ответника Г. Д., сключена с ищцовото дружество ЗК „Лев Инс“ АД, с период на застрахователното покритие от 16.04.2018 г. до 16.04.2019 г. За установено е прието наличието и на валидна застраховка „Каско на МПС“ за пострадалия товарен автомобил „Ф. Д.“ с рег.

№ ***, собственост на „Евролийз ауто“ ЕАД и с лизингополучател, респ. ползвател „Озирис 4 – Карнобат“ ЕООД, сключена със ЗАД „Евроинс“, с период на застрахователно покритие от 18.11.2017 г. до 17.11.2018 г. Районният съд е приел за установено от фактическа страна и настъпването на ПТП при изяснения от вещото лице механизъм в резултат от неправомерните действия на ответника Г. Д., който е бил неправоспособен водач, като от произшествието са настъпили вреди по товарен автомобил „Ф. Д.“ с рег.№ ***, установено от Протокола за ПТП. Съдът е приел обаче, че по делото не са установени от ищеца вида и стойността на вредите, като липсват и доказателства застрахователят по „Каско“ да е заплатил на собственика на увредения автомобил или на лизингополучателя сочената сума от 1244.40 лв. В тази връзка, районният съд е приел, че от заключението на съдебната автотехническа експертиза е 3 установено, че всички увреждания по лекия автомобил от техническа гледна точка са в причинна връзка с механизма на ПТП, но не е определен техния размер. Предвид това, КРС е приел за установено по несъмнен начин от доказателствата, че ответникът като водач на лек автомобил, без да притежава свидетелството за управление на МПС, със своето действие е осъществил деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД, но по делото не е доказано обезщетението за нанесените имуществени вреди на товарния автомобил да е изплатено на увреденото лице от неговия застраховател по застраховка „Каско на МПС“, както и не е доказан размерът на щетите, респ. действителната стойност на вредите, настъпили в причинна връзка с процесното ПТП. По горните съображения, районният съд е приел, че не са доказани изискуемите предпоставки за уважаването на предявения иск, поради което е отхвърлил същия като неоснователен и недоказан.

Съгласно на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. При тази служебна проверка, Бургаският окръжен съд намира обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт.

При разглеждане на спора по същество с оглед на изложените в жалбата оплаквания и след самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е неправилно, а депозираната против него въззивна жалба е основателна.

Неправилни са изводите на КРС за липса на доказателства за вида и стойността на вредите, както и за заплащане от застрахователя по „Каско на МПС“ на застрахователното обезщетение на увреденото лице. Тези изводи на районния съд са формирани в противоречие със събраните в производството доказателства.

В случая, по делото е безспорно установено настъпването на процесното ПТП на 26.05.2018 г., в гр.Карнобат, на бул.“България“, пред хотел „Карнобат“, като ответникът Д. е управлявал лек автомобил „Ф. Ш.“ с рег.№ ***, без да притежава валидно свидетелство за управление на МПС и блъснал в задната част паркирания на улицата лек автомобил „Ф. Д.” с рег.№ ***, собственост на „Евролийз ауто“ ЕАД, на когото причинил материални щети. Липсата на правоспособност на ответника да управлява МПС е установена по безспорен начин от съставеното му Наказателно постановление от 22.06.2018 г., с което му е наложена глоба за нарушение на чл.150 ЗДвП, както и от наложената на собственичката на управлявания от него автомобил ПАМ от 26.05.2018 г. – прекратяване на регистрацията на МПС-то. Безспорно установено е и наличието на валидна към датата на ПТП застраховка „Каско на МПС“ за пострадалия автомобил, сключена със ЗАД „Евроинс“ и период на покритие от 18.11.2017 г. до 17.11.2018 г., както и сключена валидно застраховка „Гражданска отговорност“ и ищцовото дружество ЗК „Лев Инс“ АД за управлявания от ответника 4 лек автомобил, с период на покритие от 16.04.2018 г. до 16.04.2019 г.

Не се спори също, че при застрахователя по имуществената застраховка „Каско на МПС“ е образувана преписка по щета № ***/28.05.2018 г., по която е извършен оглед и остойностяване на щетите по метода на „експертна оценка“, като същите за оценени в размер на 1244.40 лв., съгласно съставения от ЗАД „Евроинс“ опис-протокол от 14.06.2018 г. От представеното извлечение от банковата сметка на застрахователя (л.52-гръб) се установява по категоричен начин, че на 27.06.2018 г. определеното застрахователно обезщетение от 1244.40 лв. е преведено от ЗАД „Евроинс“ по банковата сметка на лизингополучателя/ползвател на пострадалия автомобил „Озирис4-Карнобат“ ЕООД във връзка с изразено за това съгласие от собственика на автомобила „Евролийз ауто“ ЕАД. Ето защо, изводите на КРС за липса на доказателства за заплащане от застрахователя по „Каско“ на застрахователното обезщетение на увреденото лице са неправилни. Освен това, от служебна справка в публичния сайт на Търговски регистър се установява, че едноличен собственик на капитала и управител на „Озирис-4-Карнобат“ ЕООД е лицето П. П. Ж., който е подал искането до застрахователя за завеждането на щетата, а управител на „Евролийз ауто“ ЕАД към момента на ПТП е била А. В. А., която е сключила като застраховащ застрахователната полица със ЗАД „Евроинс“. С оглед на това е напълно ясно кое е лицето, сключило застраховката (управителят на дружеството-собственик) и лицето, подало искането до застрахователя (управителят на лизингополучателя-ползвател), т.е. същите не са действали без представителна власт и процедурата по предявяване на претенцията е законосъобразно проведена, поради което наведените в този смисъл възражения в писмения отговор на въззиваемата страна са неоснователни.