Определение № 353 от 17.09.2025, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 353 гр. Пазарджик, 17.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елеонора П. Серафимова като разгледа докладваното от Елеонора П. Серафимова Търговско дело № 20255200900103 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 83, ал.2 от ГПК.

Настоящото дело е образувано по повод постъпила искова молба от Я.

М. Я., ЕГН ********** и А. В. А., ЕГН **********, и двамата от гр.С., ул. З.

№ №**, чрез пълномощника им адв. Д. Т. (САК) против „Застрахователна компания Лев Инс” АД ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление гр. София, район Студентски, бул. Симеоновско шосе № 67А.

В исковата молба са изложени твърдения, че на 03.07.2024 г. на път 1-8 км. посока на движение от гр. П. за гр. П. настъпила верижна катастрофа с участието на четири леки автомобила – „Мерцедес", модел Е 280 ЦДИ“ peг. № ****; Хонда „ЦРВ" с peг. № ****; „Опел Астра" с peг. № **** и „Тойота", „ЦХР" с per. № ***, при което пострадал ищеца Я. Я. – водач на л.а. „Опел Астра“ и собственост на втората ищца.

В следствие на процесния инцидент всеки от тях претърпял вреди, което пораждало правния им интерес от предявяването на претенции по чл. 432 КЗ срещу ответния застраховател, а именно: 1) по отношение на първия ищец в размер на 30 000 лв., предявени като частичен иск от 50 000 лв., ведно със законната лихва от датата на завеждането на щетата за неимуществени вреди 20.09.2024 г. до окончателното изплащане на дължимата сума; и 2) по отношение на втория ищец - 1000 лв., предявени като частичен иск от 4 000 лв., ведно със законната лихва от датата на завеждането на автомобилната щета - 20.09.2024 г. до окончателното изплащане на дължимата сума.

1

С молбата са направени множество доказателствени искания, в т.ч. за допускане изслушването на комплексна СМЕ и САТЕ.

С молбата е направено особено искане - за освобождаване на ищците от ДТ и разноски в производството на основание чл.83, ал.2 ГПК.

Представени са декларации за материално и гражданско състояние, както и писмени доказателсва – удостоверения и справки от НАП, НОИ, Агенция за социално подпомагане.

С оглед така направените искания, от съда служебно са изискани и допълнителни справки НАП, от имотен регистър при АВп, от „ПП“ при ОДМВР-Пазарджик, както и от БНБ, „**“ АД и „**** АД.

Съдът приема, че исканията по чл.83, ал.2 ГПК се явяват основателни.

Нормата на чл. 83, ал.2 ГПК, явяваща се своеобразна гаранция за реален достъп до правосъдие, е приложима по отношение на физически лица при наличието на визираните в т.1-т.7 изисквания на посочената разпоредба. Целта на производството е осигуряване на право на защита и предполага съобразяване на всички обстоятелства, касаещи обективната невъзможност за заплащане на таксите и разноските, в това число доходи на страната и семейството й; имуществено състояние, удостоверено с декларация; семейно, здравословно състояние, възраст и трудова заетост; както и други обстоятелства от значение за случая. В случая законът не изисква от съда да изследва дали липсата на средства би могла да се преодолее и е резултат от конюнктурни условия. Законът изисква констатацията на съответната инстанция за липса или не на средства, с оглед осигуряване на право на защита по конкретния казус.

Съобразно изложеното съдът съобрази представените от ищците декларации от които се установява, че първият от ищците - Я. М. Я., не получава месечен доход от заплата. Установява се и още, че той няма сключен граждански брак, няма собствено жилище, не упражнява дейност като ЕТ, не притежава парични влогове, както и дялове или акции в търговски дружества, не притежава собственост върху недвижимо имущество, като осигурява издръжката на 3-ма човека. Декларирал е също, че притежава правото на собственост върху л.а. „Мерцедес Спринтер“, произведен 2009 г. Посочил е също, че страда от заболявания, налагащи месечно допълнителни разходи в размер на 100 лв. Видно е от представените данни, че по единствената негова 2 банкова сметка, която притежава не фигурира никаква наличност. От представените данни от НАП се установява, че няма декларирани данни за регистрирани действащи трудови договори, осигурителен доход и подадени данъчни декларации по чл.50 от ЗДДФЛ.

Според данните в попълнената декларация от вторият ищец - А. В. А., се установява, че тя получава месечен доход от заплата в размер на *** лв., като не упражнява дейност като ЕТ, парични влогове, дялове или акции в търговски дружества, но притежава в собственост жилище от*** кв.м. (където е регистрацията й по постоянен адрес), както и ½ ид.ч. от вила. Същата е посочила, че притежава единствено правото на собственост върху МПС Опел Астра, което е повредено, както и че осигурява издръжката на 3-ма човека.

Представени са данни за ГДД за лицето от НАП, от които е видно, че за периода от 01.01.2024 г. – 15.05.2025 г. по отношение на молителката няма декларирани данни за регистрирани действащи трудови договори, осигурителен доход и подадени данъчни декларации по чл.50 от ЗДДФЛ.

Видно е от представените справки от „**** и от „**“ АД, че единствените й наличности по регистрираните в тези банкови институции сметки са в размер съответно на **** лв. и *** лв.

При тези данни съдът намира следното:

Преценката на съда при съпоставката на обсъдените данни за общото материално състояние на всеки от двамата ищци и останалите относими обстоятелства е, че към момента на искането същите не разполагат с достатъчно средства или някакви други бързо ликвидни активи, с помощта на които да могат да заплатят така определените такси, както и най-вече следващите се разноски в производството. Констатира се, че след инцидента първият ищец не реализира доходи от трудово възнаграждение, а средствата, с които втората ищца разполага средства не й позволяват да заплаща и следващите се разноски по делото. Ето защо и при това положение въз основа съвкупната преценка на релевантните обстоятелства по чл.83, ал.2, т.1-т.7 ГПК, за установяването на които съдът е обвързан от ангажираните доказателства, следва да се приеме, че са налице предпоставките за освобождаването на молителите от заплащане на държавна такса и от разноски в производството по делото във връзка с предявените от тях искове.

Водим от изложеното и на основание чл.83, ал.2 от ГПК, 3

Пазарджишкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСВОБОЖДАВА ищците Я. М. Я., ЕГН ********** и А. В. А., ЕГН **********, и двамата от гр.С., ул. З. № №**, от задължението за внасяне на държавна такса и разноски в производството по т.д. № 103/2025 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, поради липсата на средства за заплащането им.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________ 4