Решение № 33 от 23.02.2026, Районен съд - Бяла

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. Бяла, 23.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ъшъл Лютф. Ириева при участието на секретаря Д. Т. Т. като разгледа докладваното от Ъшъл Лютф. Ириева Административно наказателно дело № 20264510200017 по описа за 2026 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „Т. Е. О.“ ЕООД, ЕИК ............., представлявано от управителя М. И. В., ЕГН ********** против Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № ................, издаден от А. „П. и.“, МРРБ, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лв. /1278,23 евро/ на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. чл. 179, ал.3б от ЗДвП, за нарушение на чл. 102, ал.2 от ЗДвП.

Жалбоподателят оспорва фактическите констатации в ЕФ, счита, че е издаден при допуснати нарушения на материално-правни разпоредби, процесуални правила, както и на норми на ЕС. На посочените основания, поддържани и в представена по делото молба от процесуалния му представител, се прави искане обжалваният електронен фиш да бъде отменен.

Претендират се направените разноски.

Наказващият орган – А. „П. и.“, МРРБ, чрез процесуалния си представител, в депозирани молба и писмено становище моли съда да постанови решение, с което да остави жалбата без уважение, като неоснователна, а ЕФ да бъде потвърден. Претендират се направените разноски.

Районна прокуратура-Р., ТО-Б., редовно призовани не са изпратили представител и не са взели становище по жалбата.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На ....... г., в .........часа, посредством електронна система за събиране на 1 пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата , било установено, че ППС ВЛЕКАЧ М. .... Л. А., с рег.№ ..............., с технически допустима максимална маса 18 000, брой оси 2, екологична категория Евро 3, в състав с ремарке с общ брой оси 5 и повече, с обща техническа допустима максимална маса на състава 44 000, се е движило в община Б., по път І-5, км. 34+704, с посока Нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС частично не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС има тол декларация за преминаването, но платената категория е по-малка от измерената.

Нарушението е установено с устройство №20751, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, намиращо се на път І-5, км. 34+704. Във връзка с така установеното е бил издаден електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № ........................, с който на „Т. Е. О.“ ЕООД, в качеството му на собственик, на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. чл. 179, ал. 3б ЗДвП му е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева/1278,23 евро/, за нарушение по чл. 102, ал. 2 ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните в хода на съдебното производството писмени доказателства и доказателствени средства, приобщени по реда на НПК, приложим на основание чл. 84 от ЗАНН.

Жалбата е подадена в предвидения процесуален срок, от легитимирано лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а разгледана по същество се явява основателна.

Неоснователно е възражението за неспазен срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН.

Към датата, посочена в ЕФ – .............г., след изменението на разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП , в сила от 13.02.2024г., законодателят е предвидил възможността за издаване на електронен фиш за налагане на глоба или имуществена санкция при установено и заснето от електронната система нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. До изменението на закона липсва изрична законова разпоредба, предвиждаща съставяне на ЕФ за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, което е изключвало възможността за съставяне на ЕФ за този вид административни нарушения. В конкретния случай, поради това, че законовата разпоредба дава възможност да се състави ЕФ, за последния важат общите давностни срокове по НК. Съобразно разпоредбата на чл.11 от ЗАНН, по въпросите за вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в ЗАНН не се предвижда друго, т.е. предвидено е субсидиарно прилагане на НК, относно обстоятелствата, изключващи отговорността. В този смисъл е и Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на Върховния административен съд.

В тази хипотеза, абсолютният давностният срок, считано от датата на нарушението-...............г., четири години и шест месеца, не е изтекъл, съобразно чл.81, ал.3, вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК, приложим с оглед препращащата норма на чл.84 от ЗАНН.

Въпреки това са налице други самостоятелни основания за отмяна на ЕФ.

2

На първо място е нарушение на материалния закон и на норми на ЕС.

Съгласно разпоредбата на чл. 2, § 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. относно подробните задължения на доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, минималното съдържание на заявлението за област на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, електронните интерфейси, изискванията за съставните елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО: "Доставчиците на европейската услуга за електронно пътно таксуване /ЕУЕПТ/ информират незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна такса във връзка с неговата сметка и предлагат възможност за отстраняване на нередността преди предприемането на принудителни мерки, когато такава е предвидена съгласно националното законодателство". Със ЗИД на ЗП, ДВ, бр. 14 от 2023 г., се въвеждат нови разпоредби на чл. 10б, ал. 7-9 ЗП, в сила от 01.01.2024 г., с които националното законодателство се привежда в съответствие с изискванията на Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019г., в частност с чл.

2, § 7 от същия и е предвидено уведомяване на собственика или ползвателя на ППС, за което има действащ договор с доставчик на услуга по електронно събиране на такса за изминато разстояние, в случаите на частично или непълно деклариране на тол данни, като на собственика или ползвателя се предоставя възможност да заплати дължимата такса в срок от 14 дни от уведомяването и при заплащане на таксата в този срок не се образува административно-наказателно производство. Видно от мотивите към законопроекта, измененията имат за цел транспонирането на европейското законодателство относно заплащането на тол таксите и по-конкретно въвеждането на национална уредба, която да кореспондира на чл. 2, § 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г.

Макар към датата на нарушението по обжалвания ЕФ разпоредбите на чл.

10б, ал. 7-9 ЗП, в сила от 01.01.2024 г., да са били част от действащата правна уредба, а така също и разпоредбите на Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. да са имали пряко действие, то те не са спазени, с оглед на което обжалваният ЕФ следва да се отмени поради противоречие с посочените процедури по реализиране административнонаказателната отговорност. На собственика на пътното превозно средство е следвало да се предостави възможност да заплати цялата такса за преминаване през съответния участък, след своевременно уведомяване за това, че за ППС има тол декларация за преминаването, но платената категория е по-малка от измерената. Едва след уведомяване и бездействие на собственика да заплати дължимата такса доброволно, е следвало да се пристъпи към образуване на административно-наказателно производство. Доказателства за спазване на горепосочените процедури не са ангажирани от АНО, нито такива обстоятелства са твърдяни в хода на производството, което обуславя незаконосъобразност на обжалвания ЕФ на това основание.

В горния смисъл е практиката на АС-Р., намерила израз в Решение № 888 от 14.03.2024г. по к.а.н.д №17/2024г., Решение № 1112 от 01.04.2024г. по к.а.н.д №395/2023г., Решение №1269 от 16.04.2024г. по к.а.н.д. №68/2024г., Решение № 1272 от 16.04.2024г. по к.а.н.д №178/2024г., издадени във връзка с обжалвани ЕФ за санкции по реда на чл.179, ал.3б от ЗДвП.

На второ място е налице нарушение на правото на ЕС.

Съдържащото се в член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския 3 парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., изискване за съразмерност, не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административно-наказателна отговорност чрез заплащане на "компенсаторна такса" с фиксиран размер.

СЕС е приел и че принципът на пропорционалност е задължителен за държавите членки, що се отнася не само до определянето на състава на нарушението и до определянето на правилата относно тежестта на глобите, но и до преценката на елементите, които могат да бъдат отчитани при определянето на глобата. Разпоредбите на чл. 179, ал. 3б ЗДвП и 187а, ал. 2, т.

1, 2 и 3 ЗДвП не допускат извършването на преценка относно тежестта на санкциите и на елементите, които могат да бъдат отчитани при определяне на техния размер, а предвиждат глоби и имуществени санкции в абсолютен размер. Доколкото в правомощията и компетенциите на съда не се включва определянето на подходящ санкционен режим, а само прилагането на приетия такъв от законодателните органи, не е възможно тълкуване на националния закон по начин, съответен на Директивата. Поради това, единственият начин, който гарантира пълната ефективност на правото на Съюза и защитава предоставените на частноправните субекти права, е непропорционалната национална санкционна уредба - чл. 179, ал. 3б ЗДвП, вр. чл. 187а, ал. 2, т.

1, т. 2 и т. 3 ЗДвП, да бъде оставена без приложение.

Горепосочените нарушения са достатъчни да обусловят отмяната на процесният ЕФ, поради което съдът намира, че не следва да се произнася по останалите възражения в жалбата, както и по въпроса налице ли е нарушение по същество, извършено от жалбоподателя.

Жалбоподателят е претендирал разноски в производството съгласно представено пълномощно и договор за правна защита и съдействие в размер на 300евро, изплатени изцяло и в брой. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, минималният размер на възнаграждението в случая е 550 лева. Основателно се явява искането за намаляване на адвокатското възнаграждение от страна на АНО, макар по този въпрос, с оглед приетото в решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22, съдът да е длъжен да следи служебно. С оглед на това съдът намира, че в полза на жалбоподателя следва да бъде присъдена сумата от 300 лева за адвокатско възнаграждение за настоящото производство. При определянето на този размер на възнаграждението съдът отчита липсата на значителна правна и фактическа сложност на делото, видът на правния спор и защитавания интерес, както и видът, обемът и интензитетът на извършената от процесуалния представител работа, която се изразява единствено в представяне на молба по хода на делото, с която се поддържат съображенията за незаконосъобразност на ЕФ, изложени в жалбата, приключването на делото в едно заседание, в което процесуалният представител не се е явил, както и това, че след постановяването на решението на Съда на ЕС по обуславящото изхода на настоящото производство дело C 61/23 , основният правен спор е решен по един задължителен за съда и всички правни субекти начин. /В този смисъл Решение № 855 от 18.03.2025 г. на АдмС - Р. по к. а. н. д. № 225/2024 г., 4