Протокол № 154 от 19.02.2024, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 154 гр. Варна, 14.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Асен Вл. Попов

Съдебни

Теодор С. Такев заседатели: Севим З. Емин при участието на секретаря Катя К. Апостолова и прокурора К. Г. Г.

Сложи за разглеждане докладваното от Асен Вл. Попов Наказателно дело от общ характер № 20223100200843 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

Подсъдимия С. Й. Ц. – уведомен от предходно с.з., явява се лично и с адв. С. – редовно упълномощен.

Подсъдимия И. Б. Б. – уведомен от предходно с.з., явява се лично и с адв. А. – служебен защитник.

Подсъдимия И. Р. И. – уведомен от предходно с.з., явява се лично и с адв. Г. – редовно упълномощена.

Подсъдимия З. В. В. – уведомен от предходно с.з., явява се лично и с адв. К..

Подсъдимия А. П. Б. – уведомен от предходно с.з., явява се лично и с адв. К..

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ. К.: Да се даде ход на делото.

АДВ. С.: Да се даде ход на делото.

АДВ. А.: Да се даде ход на делото.

АДВ. Г.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ след като взе предвид становището на страните намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ВЪВ ФАЗАТА НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

Съдът докладва изискани служебно справки за имуществено състояние на 1 подсъдимите.

ПРОКУРОРЪТ: Да се приемат.

АДВ. С.: Да се приемат.

АДВ. А.: Да се приемат.

АДВ. К.: Да се приемат.

АДВ. Г.: Да се приемат.

Съдът намира, че така постъпилите справки са относими и допустими към предмета на делото и следва да бъдат приети като писмени доказателства по делото, поради което и О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА И ПРИОБЩАВА като писмени доказателства по делото постъпилите справки за имуществено състояние на подсъдимите.

ПОДС. Ц.: Желая да дам обяснения. 2014 г. едни приятели от София ми се обадиха, имали бар на Златни пясъци и ме помолиха да организирам персонал и охрана на заведението. Отвориха бара и започнаха проблемите, много джепчийки и проститутки, крадяха, дърпаха клиенти от бара и аз отидох в Зл.пясици в полицията при началника.

Говорихме с него, така и така, как да ги махнем тези, щото са напаст. Той ми каза, че ще ми даде телефон за връзка и като ги видя да правят проблеми да се обяда. Т. Т. беше шефа на районното. Като обикаляхме из Зл.пясъци и като ги видим да правят проблеми, започнахме да се обаждаме в полицията и полицията идваше и ги прибираше. Това продължи цяло лято през 2014 г.. И тогава се получи едно негативно отношение от тяхна страна, защото ги гоня от Зл пясъци да не работят.

От хората, които са в залата познавам само И. И. от Девня и А. с който ни запозна един приятел, който се занимаваше с метали. Бях взел едно хотелче до I РУ - Любица и бях помолил А. да ми помага с ремонта. И. един път ми дойде на гости и гледахме мач. За това което говоря - запознанството си с И. и с А. е от преди 2014 г. За инцидента който стана пред камината с П.: И. дойде да гледаме един мач, а предния ден бяха ограбили пак на тоз П. проститутките на един моя приятел – Л., му разбиха витрините и му обрали безалкохолното.

Когато отидохме да си купуваме пилета им казах „от вас човек не може да си купи едно пиле, да се махате от тука“ и тогава П. излезе и каза „сега ще видиш какво ще стане, ще се обадя на Х. и ще кажа, че искаш пари и сега ще видиш как ще те наредим“. Аз му казах да се маха от тука и се сбихме там и дойде полиция. И. беше с мене, но само аз се сбих с П..

Дойдоха полицаи, закараха ни в I РУ и П. почна да вика всички момичета и да ги агитира да казват, че сме искали рекет. Ние бяхме пред районното, те ни оставиха пред районното като ни задържаха и П. ги агитираше да дават показания срещу нас, че искаме рекет. Там бяхме всичките, около 10 човека.

С В. Ж. се познаваме от заведения, той беше полицай нали, аз сервитьор, по барчета.

Това са пълни глупости, че съм чу бил дясна ръка и нещо съм правил с него. То така пише, 2 но аз нямам нищо общо с Ж.. Нито съм бил някого, нито съм вземал пари.

На въпроси на прокурора:

Мисля, че бара на Зл. пясъци беше „Мулен руж“ – плейбой бар. Там имаше танцьорки, дали са работили с клиенти не знам. Този мой приятел от София се казваше С..

Той ми се обади за тези другите дето са взели бара, а С. го познавам от общи познати. Ч. го познавам от заведенията, по дискотеките сме се виждали, в моя бар е идвал, познаваме се. С него никаква работа не съм вършил, просто сме се виждали по заведенията да пием по едно.

Същата свидетелка, която заявява, че ме е виждала с В. Ж., беше любовница на Ч. и при някакъв семеен скандал Ч. я пребива и тя пуска жалба в Дирекцията и Х. Х., явно се познават, явно той й е казал да говори така. Аз не я познавам. С Ч. нямам конфликти.

Нито съм осъждан, 10 години е това дело едно нарушени нямам.

На въпроси на адв.С.:

Свидетелите които се разпитваха по това дело, нито ги познавам, нито нищо, от делото ги познавам.

На въпроси на адв. Г.:

Х. Х. е един, после разбрах, че П. е бил защитен свидетел по някакво друго дело и затова го е ползвал да направят някаква организация. Когато отидохме в районното, Х. Х. дойде после, там П. обясняваше на свидетелките какво да говорят и после вече след това дойде и този Х. Х.. Той като дойде и си влязоха вътре.

На въпроси на адв.К.:

Аз разбрах, че Х. Х. работи в БОП-а, но аз нямам никакви отношения с него. Мисля, че в София го разпитваха като свидетел по делото.

Ж. Д. го познавам, защото аз като взех хотела под наем, той беше там. Като влязох в тоз хотел „Любица“, то беше чудо вътре, продаваше се дрога, в стаите правеха там буркани, някакви химии там и аз им казах да напуснат хотела всичките и ги изгоних, защото вземам хотела под наем. На П. му плащах 6 мес. квартира и лекарства, той е болен, псориазис някакво заболяване имаше там и за да съм коректен му плащах 6 м. квартира и лекарства, и от там го познавам и му помагах. Може и заради това, че го изгоних от хотела да е имал някакви негативи срещу мен, защото в последствие пак ми искаше пари и за му казах „стига толкова“.

На въпроси на адв. С.:

Този същия Ж. Д. е бивш мъж на К. Б..

На въпроси на адв. Г.:

С И. И. сме приятели, от Девня сме родом, идвал е в къщи да се видим. А по това дело е единствения случай когато отидохме да си купим нещо и се сбихме с П..

Страните заявиха, че нямат повече въпроси към подсъдимия.

ПОДС. И. И.: Желая да дам обяснения. Знам какво е обвинението и ще дам 3 обяснения. Още от самото начало на арестуването ми бях закаран във Второ РУ, не знаех за какво съм задържан, изведоха ме от вкъщи. След няколко часа престой в районното чух въпросните полицаи, после разбрах, че се казват М. и Х., бяха видимо превъзбудени и обясняваха /то се случва точно пред килията ми/ как са арестували З., как са го проснали.

Доста въодушевен разговор беше. След това влязоха при мен в килията и започнаха да ми обясняват хубаво да си помисля какво ще говоря. Никой не познавах тогава, даже впоследствие разбрах как се казват. Но аз каквото и да мисля, нямам какво да измисля, нито съм престъпник, нито нищо, винаги съм се занимавал със строителство откакто съм се уволнил. След няколко часа пак дойдоха двамата, влязоха при мене и ми казаха, че ще ми помогнат да знам за какво да мисля и ми казаха, че се интересуват от В. Ж.. Аз им казах, че нито го познавам, нито съм го виждал, никакъв контакт, нито имаме общи познати, нищо.

Единствено за него съм чул от разни вестници и в интернет са ми излизали разни статии.

След това сутринта пак дойдоха, нещо дали съм се сетил и след това, късния следобед на другия ден ме вкараха в една стаичка, да давам обяснения относно В. Ж.. Задаваха ми разни въпроси, не мога да се сетя точно какви. Бяха тези двама полицаи М. и Х. и мисля разследващия полицай Д., който пишеше на машина. Тримата говореха с мен и пак обясних същите неща, че нито го познавам, нито съм го виждал лично, дори ако го видя няма да го позная. Писаха, писаха на машината, след което ми дадоха нещо да разпиша. Когато взех да чета какво съм казал, защото аз нали говоря, но не знам какво се пише, Д. ми закри с ръка писаното, дръпна го към себе си и ми бутна някакъв лист, като ми обясни, че е гаранция под която ще ме пуснат. Ставаше въпрос да ме пуснат под гаранция 1000 лв. беше сумата и ми каза „недей да остроумничиш, разпиши си гаранцията и се прибирай при детето си“. Тогава синът ми беше съвсем малък –бебенце. Нали като се случиха така нещата и след цяла вечер като си стоял естествено,че ще искаш да се прибереш и ми обясняваха на няколко пъти, че нали срещу мен няма абсолютно нищо, тях ги интересува В. Ж.. Разписах, дадоха ми гаранцията 1000 лв. и ми казаха „недей бърза, на другия ден върви си я внеси, няма да те занимаваме повече“. Беше късния след обяд 3:30-4:00 часа. След което се прибрах, след час ми звъннаха, не мога да се сетя кой беше дали Д. или някой от тези полицаи, и ме викнаха в дирекцията, като ми казаха „за пет минути имаш работа, там едни снимки да покажем, дали познаваш едни лица“. Казах им, че ще дойда утре, защото имах ангажимент, но те казаха да отида само за пет минутки. Отидох, от там стояхме до много късно вечерта, после се разбра, че трябва да отидем до София, защото просто прокурора искал да ни види. В смисъл през цялото време някакви лъжи. Не са ме задържали, стояхме си свободно, аз бях по потник, по чехли, колата ми беше спряна пред дирекцията. Стояхме си така и си говорехме съвсем нормално. Викаха „чакаме документ от София, чакаме документ от София“ то стана 9-10 часа и ведин момент казаха тръгвате за София, защото прокурора иска да ви види и ще се върнете обратно. Цялото това дело още като започна от въпросните полицаи, единия тука твърдеше, че тогава е бил в отпуска и не е участвал в цялата операция и задържането и т.н., на няколко пъти влизаше при мен в килията, а другия полицай, който все още е действащ полицай, спомена че ме е наблюдавал само отстрани и отдалече, той на няколко пъти беше при мене в килията. От там нататък всички тези свидетели, които не познавам и не съм имал 4 никакви отношения, защото аз съм строител и с това се занимавам, и с това си издържам семейството, всички тези лъжи малко така ми идват в повече. И как свидетелите които са потърпевши, не си спомнят 99% нищо и всичко се базира на това - май чух, май някой каза, май туй, май онуй. Аз в случая който за мене съм потърпевш, аз си спомням всичко на 99%, защото наистина съм пострадал от целите тези действия.

С В. Ж. имах честа да се запозная в конвоя, в колата на път за София, както и с И. Б., с А.. Единствено познавам З..

На въпроси на прокурора: