Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 38 от 05.03.2024, Районен съд - Разлог

Съд
Районен съд - Разлог
Дело
Административно наказателно дело 540/2023
Вид
Решение № 38
Подписан
05.03.2024
Състав
ДАВИД ЛЮБЕНОВ СУКАЛИНСКИ

Цитирани разпоредби

  • чл.143, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.144, ал.4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.131, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.44, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.53 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.320 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.13, параграф 3 · Регламент (ЕО) № 852/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно хигиената на храните
  • чл.1, параграф 3 · Регламент (ЕО) № 852/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно хигиената на храните

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. Разлог, 05.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, І НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДАВИД ЛЮБ. СУКАЛИНСКИ при участието на секретаря Х. Д. П., в присъствието на прокурора, разгледа докладваното от ДАВИД СУКАЛИНСКИ, Адм. нак. дело №

20231240200540 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН. Образувано е по жалба на „М.М.“ООД, с ЕИК*, с адрес - г.Р., у.„Б.р.“№12, е.5, а.12, с управител Ц.Г.М., срещу НП №23-КХ 11/17.08.2023 г., издадено от Директор на ОДБХ-Б., с което на основание чл.53 от ЗАНН, вр. с чл.131, ал.2, вр ал.1, т.7 от ЗХ, му е наложено адм. наказание „имуществена санкция“ от 4`000.00 лв., за нарушение на чл.11 от Наредба №2/20.01.2021 г., вр. с чл.7, ал.3 от ЗХ.

Недоволен от горепосоченото НП е останал санкционираният субект, който депозира жалба в срок. В жалбата се изтъква, че НП е неправилно и незаконосъобразно, издадено при допуснати съществени нарушения на адм. процесуалните правила на ЗАНН. Иска се НП да бъде отменено.

В СЗ жалбоподателят - редовно призован, се представлява от процесуалния представител адв. Б.Б. от АК-Б., която пледира НП да бъде отменено и излага подробни съображения в писмени бележки. Претендира разноски.

Въззиваемата страна е редовно уведомена и изпраща в СЗ упълномощен процесуален представител – юрисконсулт Я.П., която в ход по същество пледира към съда да потвърди атакуваното НП като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 21.06.2023 г. служителите на ОДБХ-Б. – свидетелите д-р К.А.М. - н-к отдел „КХ“ при ОДБХ-Б., д-р Г.Н.Т. - гл. инспектор в отдел „КХ“ при ОДБХ-Б. и д-р Ц.И.Д. - гл. инспектор в отдел „КХ“ при ОДБХ-Б., във вр. с изпълнение на план за официален контрол за 2023 г., с цел оценка съответствието на обекта със законодателството - българско и европейско в областта на храните и в частност изпълнението и прилагането на Наредба №2 от 20.01.2021 г. за специфичните изисквания към безопасността и качеството на храните, предлагани в детските заведения, училищните столове и обектите за търговия на дребно на територията на училищата и на детските заведения, както и към храни, предлагани при организирани мероприятия за деца и ученици, издадена от Министъра на ЗХГ (Наредба №2 от 20.01.2021 г.) извършили проверка по време на обяд в класически ресторант намиращ се в х.к.„М.п.-3“, стопанисван от фирма „М.м.”ООД, ЕИК*, с адрес: г.Б., м. „П.”, притежаващ Удостоверение 1 за регистрация на обект за обществено хранене №4006/30.04.2013 г. издадено от Директора на ОДБХ-Б.. В хода на проверката проверяващите приели, че проверявания ресторант представлява обект за обществено хранене в обхвата на чл.1, ал.1 от горепосочената Наредба №2/20.01.2021 г. и в същия се извършва организирано изхранване на деца от различни възрастови групи. Установено било, че една част от деца са били от детска градина №48, от г.С., а друга част са деца в ученическа възраст от 2-ри до 6-ти клас от г.М., г.Б. и г.С. Наред с горното било установено, че децата са на организирано мероприятие, като нощуват в хотелската част на обекта. Изхранването по време на обяда се извършвало на „блок–маса”, върху която на предварително подготвени подноси и тави се поднасяли ястия, салати, десерти и плодове. Представено било и дневно меню за изхранване на децата за закуска, обяд и вечеря за датите: 19.06.2023 г., 20.06.2023 г. и 21.06.2023 г., изготвено от управителя на фирмата. В хода на проверката в горепосоченият ресторант, проверяващите установили, че в хладилник за съхранение на сладкарски изделия, разположен в къта за съхранение и обработка на яйца, са доставени с цел предлагане, като десерт в обедното меню, сладки тип „петифури“ около 100 броя. Сладките били поставени на поднос опакован с фолио, върху който се намирал и етикета на производителя, съдържащ информация, че петифурите са произведени от „С..”ЕООД и част от съставките, които се съдържат в тях са „пшеничено брашно и напълно хидрогенирана палмова мазнина“. Непосредствено преди започване на организирания обяд, за който се подготвяла храна както за децата така и за възрастните, които ги придружавали и в момента на зареждането на „блок–масата“, проверяващите установили, че служител на ресторанта извадил подносът с горепосочените сладки „петифури“ от хладилника за съхранение на сладкарски изделия и ги поставил на „блок–масата“ до останалите десерти. Петифурите били подредени заедно с другите сладкарски изделия и плодове, предложени за консумация на всички хранещи се. Продуктът бил вписан в дневник за входящ контрол на приети храни и опаковъчни материали в ресторанта. С оглед обстоятелството, че в съдържанието на горепосочените „петифури“ са били вложени суровини от „напълно хидрогенирана палмова мазнина“, АНО е приел, че същите не отговарят на изискванията на чл.22, ал.2, т.1 и т.2 и чл.24 от Наредба №2/20.01.2021 г. и е счел, че е налице нарушение на разпоредбата на чл.11 от същата наредба, във вр. с чл.7, ал.3 от ЗХ.

За горепосоченото нарушение на 07.07.2023 г. е съставен АУАН №01-000257 от д-р Ц.Д. на длъжност гл. инспектор в отдел „КХ“ при ОДБХ-Б. Акта е съставен в присъствието на жалбоподателя и свидетелите д-р К.М. и д-р Г.Т.. Предявен е веднага след съставянето на Ц.Г.М., в качеството му на управител на „М.м.”ООД. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, не е постъпило писмено възражение срещу горецитирания АУАН.

Въз основа на така съставения акт е издадено и процесното НП от Директора на ОДБХ-Б., с което на основание чл.53 от ЗАНН, вр. с чл.131, ал.2, вр ал.1, т.7 от ЗХ, на „М.м.”ООД, е наложено адм. наказание „имуществена санкция“ от 4`000.00 лева, за нарушение на чл.11 от горецитираната Наредба №2/20.01.2021 г., вр. с чл.7, ал.3 от ЗХ.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитаните в СЗ свидетели – актосъставителя д-р Ц.Д. и свидетелите при съставяне на акта д-р К.М. и д-р Г.Т. служители на ОДБХ-Б. и от споделеното от служителя на проверявания обект свид.

С.Л. Съдът изгражда изводите си за фактите и въз основа на събраните по делото множество писмени доказателства и доказателствени средства, приобщени към доказателствената съвкупност, чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК. Съдът приема и кредитира с доверие показанията на посочените свидетели, тъй като същите се подкрепят от приложените по делото писмени документи и са логични, ясни и последователни.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално 2 допустима. При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че съставеният АУАН и оспорваното НП са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма и в преклузивните срокове, предвидени в разпоредбата на чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН. Налице е редовна процедура по връчването на АУАН и НП на жалбоподателя.

Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните правни съображения:

От приетите доказателства се установява, че жалбоподателя „М.М.“ООД с ЕИК*, стопанисва обект представляващ х.к. с класически ресторант „М.п..”, находящ се в г.Б., м.

„П.”, притежаващ Удостоверение за регистрация на обект за обществено хранене №4006/30.04.2013 г. издадено от Директора на ОДБХ-Б., с рег.№ като обект за обществено хранене №012600246. В горепосочения обект на 21.06.2023 г. е извършена проверка от служителите на ОДБХ-Б., при която е установено, че в същия се извършва изхранване на деца от различни възрастови групи. Децата са нощували в хотелската част на обекта и по време на изхранването са се хранили в ресторанта на хотела. Според показанията на свид.

С.Л. към дата 21.06.2023 г. в хотела е имало и възрастни гости, които също са се хранили в проверявания ресторант. Изхранването в ресторанта се извършвало на „блок–маса”, върху която на предварително подготвени подноси и тави се поставили ястия, салати, десерти и плодове. В хода на проверката свидетелите д-р К.А.М. - н-к отдел „КХ“ при ОДБХ-Б., д-р Г.Н.Т. - гл. инспектор в отдел „КХ“ при ОДБХ-Б. и д-р Ц.И.Д. - гл. инспектор в отдел „КХ“ при ОДБХ-Б. установили, че в хладилник за съхранение на сладкарски изделия на проверявания ресторант „М.п..”, е доставен с цел предлагане като десерт поднос със сладки тип „петифури“ около 100 броя, опакован с фолио, върху който е поставен етикет от производител, съдържащ информация, че петифурите са произведени от „С..”ЕООД и част от съставките, които се съдържат в тях са „пшеничено брашно и напълно хидрогенирана палмова мазнина“, било констатирано, че горепосочените съставки не отговарят на специфичните изисквания на чл.22, ал.2, т.1 и т.2, вр. с чл.24 от Наредба №2/20.01.2021 г.

Според чл.1, ал.2 от горепосочената Наредба, изискванията на наредбата се прилагат и към храни, предлагани при организирани мероприятия за деца и ученици, както и за храни, предлагани в извънучилищни педагогически заведения за деца. Горните разпоредби не намират приложение при изхранване на възрастни лица. Проверяващите установили, че непосредствено преди започване на обяда, подносът с горепосочените „петифури“ е бил изнесен от хладилника и поставен върху „блок–масата“ в ресторанта заедно с другите ястия, сладкарски изделия и плодове. За горното обстоятелство е бил съставен от проверяващите констативен протокол, на базата на който е съставен АУАН №01-000257/07.07.2023 г., а на 17.08.2023 г. е издадено и процесното НП, с което на основание чл.53 от ЗАНН, вр. с чл.131, ал.2, вр ал.1, т.7 от ЗХ, на „М.м.”ООД, е наложено адм. наказание „имуществена санкция“ от 4`000.00 лева, за нарушение на чл.11 от Наредба №2/20.01.2021 г., вр. с чл.7, ал.3 от ЗХ.

Съдебният състав намира, че както в акта, така и в атакуваното НП са налице съществени противоречия относно индивидуализацията на посочената по-горе непозволена съставка, съдържаща се в процесните „петифури“. На стр.2 от АУАН е посочено, че петифурите съдържат „напълно хидрогенирана палмова мазнина“, а на стр.3 е посочено че в същите петифури се съдържа „напълно дехидрогенирана палмова мазнина“. Горепосоченото противоречие е налично и в обжалваното НП, отново на стр.2 от НП се сочи, че мазнината е „напълно хидрогенирана“, а на стр.3 е посочено, че тя е „напълно дехидрогенирана“.

Противоречията в този смисъл продължават и на стр.4 и 5 от обжалваното НП. Посочвайки на всяка от страниците различна по вид мазнина един път „хидрогенирана“, следващ път „дехидрогенирана“, наказващият орган не е индивидуализирал ясно и еднозначно констатираното нарушение и е санкционирал жалбоподателя за деяние, което не попада в хипотезата на чл.22, ал.2, т.2 от Наредба №2/20.01.2021 г., в която законодателят изрично е 3 посочил, че забранената съставка е „хидрогенирана мазнина“, а видно от диспозитива на НП, непозволената съставка е индивидуализирана като

„дехидрогенирана мазнина“.

Разминаването в индивидуализацията на забранената съставка е от категорията на съществените процесуални нарушения, с оглед обстоятелството, че същото нарушава правото на защита на наказаното ЮЛ, тъй като същото е поставено в невъзможност да научи и разбере какво нарушение е извършило и за какво нарушение му се търси адм. нак. отговорност, в следствие на което не може да реализира и пълноценно правото си на защита.

Отделно от горното, в обжалваното НП не са изложени мотиви сочещи, на базата на кои доказателства АНО приема, че „М.М.“ООД, чрез своя обект – ресторант „М.п..“ е извършил нарушението в качеството си на „бизнес оператор“. Липсват доказателства, че въпросният ресторант е и обект по чл.1, ал.1 от горецитираната Наредба №2/20.01.2021 г., а обвинението не може да почива само и единствено на предположения. В този смисъл съдът намира, че в обжалваното НП не съдържа посочване на достатъчно факти за субекта на нарушението.