Решение № 14638 от 21.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14638 гр. София, 21.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Н. СТОЙКОВА при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело № 20251110151023 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК, вр. чл. 422 ГПК.

Oбразувано e по искова молба, подадена от „*** срещу ***, с която са предявени кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 648,83 евро (1269,00 лева), представляваща *** за пълно *** по *** с *** № *** ведно със законната лихва от *** до изплащане на вземането, и сумата от 131,72 евро (257,62 лева), представляваща лихва за забава за периода от *** до *** за които суми е издадена заповед за *** на парично задължение по чл.410 ГПК от 02.07.2025 г. по ч.гр.д. 26162/2025 г., СРС, 61 състав.

Ищецът „*** твърди, че въз основа на проведена процедура за *** на *** по реда на чл.20, ал.4 *** между „***, като възложител по *** и ***, като изпълнител, е сключен *** – за *** на дейностите по *** № *** с предмет на ***: *** (***), срещу което *** се е задължил да заплати на *** възнаграждение в размер на 12 690 лв. Твърди, че процедурата за *** е *** с *** до определени *** в областта на *** на ***, с което са поканени в определен срок да изпратят ***. Ответното дружество е изпратило *** от ищцовото дружество дейности за сумата от 12 690 лв., *** е одобрила направеното предложение въз основа на критерия „най-ниска цена“ и е класирал ответното дружество на първо място. Въз основа на това, изпълнителният директор на ищеца е изпратил до ответното дружество *** № *** ***т е потвърдил ***то на *** на *** чрез писмо по ***, с което ***ът бил сключен и влязъл в сила на същата дата. Твърди, че на *** по *** е получен *** с който тойотказал да изпълни изцяло ***, като за причина е посочил *** за *** от ***. Поддържа, че посочената 1 причина за отказ от *** на *** е неоснователна, тъй като в *** няма предвидена такава причина за *** или за промяна на цената по ***. Посочва, че в т.8 от *** № ***/*** е предвидена *** за *** на *** в размер на 10% от стойността на ***. Посочва, че с искане № ***/***, изпратено до ответника чрез *** с писмо изх. № ***-2/***, в което на ответника е предоставен 10 дневен срок за заплащане на ***та, но ответното дружество не е потърсило пратката в ***, с което е изпаднал в забава за заплащане на ***та. Моли съдът да уважи предявените искове. Претендира и разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника ***, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Посочва, че видно от *** клаузата за *** не е била въведена като част от условията по ***, а е въведена от *** едностранно след това едва с т.8 от ***. Счита, че последващото едностранно въвеждане на неустоечна клауза не води до включването й в *** между страните поради липса на изрично съгласие от страна на управителя на ответното дружество. Моли за отхвърляне на предявените искове.

Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 92 ЗЗД:

За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже валидно възникнала *** за заплащане на ***та с посоченото в исковата молба ****, и настъпването на предпоставките, пораждащи *** за *** в претендирания размер.

В тежест на ответника (при установяване на посочените обстоятелства) е да установи по делото погасяване на задълженията си към ищеца.

С доклада по делото съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: 1/ че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по *** № *** с предмет: *** (***); 2/ че с писмо от *** ответникът е отказал да изпълни изцяло ***, като за причина е посочил *** за *** от ***. Посочените обстоятелства се установяват по категоричен начин и от приетите по делото като писмени доказателства *** № ***, Техническа спецификация, оферта, вх. № *** писмо, изпратено на *** от имейл адрес: *** до ***, писмо, изпратено на *** от ***.

Съгласно т. 8 от *** № *** за всеки случай на ***, в т.ч. *** на което и да е задължение от страна на ***, същият дължи на *** до изправяне на ***то и/или преустановяване на забавата *** в размер на 1% на ден върху общата стойност на ***, съобразно т.3, но не повече от 10 % от същата стойност.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението на ответника за недължимост на ***та, тъй като същата не е била въведена като част от условията по ***, а е въведена от *** едностранно след това едва с т.8 от ***. На първо място, няма изискване клаузата за *** да бъде въведена от *** по *** изначално като част от условията на ***. На следващо място, клаузата за *** е изрично посочена в т. 8 от *** № ***, като с писмо, изпратено на *** от имейл адрес: *** до ***, авторството и съдържанието на което не е оспорено от страните, ответното дружество е потвърдило, че приема „*** при горепосочените условия в съответствие с приложенията към писмото“. Следователно преди сключване на ***, ответното дружество е било запознато с клаузата за *** по т. 8, като давайки съгласие за сключване на ***, същият се е съгласил и с условията на ***, в т.ч. с клаузата за ***.

2

Съгласно разпоредбата на чл. 20а ЗЗД *** имат сила на закон за тези, които са ги сключили, като те могат да бъдат изменени, прекратени, разваляни или отменени само по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона.

Израз на този принцип е и разпоредбата на чл. 63 ЗЗД, според която разпоредба всяка от страните по *** трябва да изпълнява задълженията си по него точно и добросъвестно, съобразно изискванията на закона и да не пречи на другата страна да изпълнява и тя своите задължения по същия начин.

В случая, ответникът по същество е постъпил по реда на чл. 89 ЗЗД, в какъвто смисъл следва да се тълкува изявлението му по писмо от ***, изпратено от ***, с което същият е уведомил ищеца, че отказва ***то на ***, вх. № *** с предмет „*** за нуждите на ***. Видно от съдържанието на писмото, като обективна причина за *** на ***, е посочено *** за *** от ***.

Изтъкнатата от ищеца причина за прекратяване на ***, обаче принципно не представлява обективна невъзможност за ***. Целесъобразността на ***, респ. дали същият нарушава икономическата дисциплина на институцията е извън предмета на съдебния контрол. Посочените обстоятелства сочат единствено на субективни затруднения у ищеца, но не и на обективна пречка за ***. Целесъобразността на един ***, респ. съответствието му с финансовата дисциплина, не може да се вмени във вина на страната по него спрямо другата страна. Подобна теза е несъвместима с основните принципи на облигационното право и по-конкретно с принципа за свободата на договаряне, според който всяка страна може свободно, според собствения интерес и по свободна воля да се обвърже с един ***.

Необходимостта и целесъобразността на определена дейност и извършването на разходи за нея следва да бъдат съобразявани преди, респ. най-късно към момента на сключване на ***.

След като цената по процесния *** е била изгодна за ищеца, а с нея се е съгласил и ответника при сключването му, то ответникът не може в последствие да изтъква като причина за прекратяване на *** несъответствието на *** с икономическата дисциплина на институцията.

Изтъкнатата от ответника причина за прекратяване на *** не представлява и непреодолима сила по смисъла на чл. 306 ТЗ. Наличието на такава се преценява само спрямо дължимата от ответника престация по ***, спрямо която следва да е причинена обективна невъзможност за ***. Обстоятелството, че икономическите условия били значително променени в периода от датата на подаване на офертата до сключване на процесния ***, сочи единствено на субективни затруднения у ответника, но не и на обективна пречка за ***. Ирелевантни относно наличието на непреодолима сила са евентуалните по-високи разходи за ответника – те биха били от значение, ако ответникът се позовава на стопанска непоносимост по смисъла на чл. 307 ТЗ, която може да се взема предвид само, ако с влязло в сила съдебно решение е постановено изменение или прекратяване на ***, каквото в случая липсва.

Ето защо изтъкнатата причина не съставлява обективна невъзможност за *** на дължимата от ищеца престация по процесния ***. Поради това в полза на ищеца не е 3 възникнало потестативното право по 89 ЗЗД да прекрати ***, поради което и изявлението му по писмото от *** не е породило правно действие.

Не е спорно между страните, че ответникът не е изпълнил ***ните си задължения, съгласно ***, вх. № *** с предмет „*** за нуждите на ***. Следователно, ответникът дължи *** по т. 8 от *** № *** в размер на 10% от стойността на *** (10% от 12690 лв.), или сумата от 648,83 евро (1269 лв.).

Предвид изложеното, искът с правно основание чл. 92 ЗЗД се явява основателен и следва да бъде уважен в пълния предявен размер.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

За основателността на иска за мораторна лихва следва да се установи наличието на главен дълг и забава в погасяването му.

В случая по делото съдът формира извод за наличието на главен дълг. При положение, че е налице паричен дълг, макар и под формата на ***, то няма основание да се отрече възможността при ***то му на падежа, да се търси обезщетение и под формата на законна лихва в рамките на допустимите от закона предели. Доколкото ***та е предвидена в самия ***, очевидно е, че тя съставлява ***но задължение за страната, в чиято тежест е вменена. А когато е уговорена като парична сума, ***то на задължението за плащане на *** ще бъде *** на парично задължение, пораждащо санкция за присъждане на обезщетение в размер на законната лихва. Санкционният характер на ***та не препятства приложимостта на нормата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД, тъй като задължението за *** е самостоятелно и независимо от задължението за обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Задължението за *** се поражда от факта на *** на ***ното задължение, чието *** обезпечава и обезщетява, за задължението за присъждане на обезщетение в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, се поражда от *** на вече породено и неизпълнено задължение за ***. (Решение № 1418 от 03.10.2002 г. на ВКС по гр.д. № 2313/2001 г., V г.о, Решение № 597 от 06.06.2005 г. на ВКС по т.д. № 914/2004 г. на ВКС, II т.о.)

Съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД, когато няма определен ден за ***, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. В случая с писмо, рег. № ***/*** ищецът е отправил покана до ответника за заплащане на ***та, като е предоставил 10-дневен срок за доброволно ***. Видно от приложеното известие за доставяне, пратката е върната с отбелязване, че не е потърсена от получателя. Предвид изложеното, съдът намира, че ответникът не е изпаднал в забава, поради което искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне.

По разноските:

С оглед изхода на спора, право на разноски имат и двете страни. Съобразно дадените в Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, настоящият състав следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за разноските както в исковото производство, така и в заповедното производство. В заповедното производство ищецът е направил разноски в размер на 25,56 евро за заплатена държавна такса. В исковото производство ищецът е направил разноски в общ размер на 128,21 евро, от които 25,95 евро – заплатена държавна такса и 102,26 евро – юрисконсултско възнаграждение (определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК). Съобразно уважената част от претенциите и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът „*** има право на разноски в размер на 21,25 евро за производството по ч.гр.д. № 26162/2025 г. по описа на СРС, 61 състав, и 106,57 евро за исковото производство.