Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 222 от 21.04.2023, Районен съд - Хасково

Съд
Районен съд - Хасково
Дело
Гражданско дело 966/2022
Вид
Решение № 222
Подписан
21.04.2023
В сила
19.05.2023
Състав
Нели Делчева Иванова

Цитирани разпоредби

  • чл.300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.36 ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.38 · Закон за адвокатурата
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 380, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл.432 ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.496 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 222 гр. гр. Хасково, 21.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нели Д. Иванова при участието на секретаря Златка Ив. Бончева като разгледа докладваното от Нели Д. Иванова Гражданско дело № 20225640100966 по описа за 2022 година

Предявен е от Г. А. В. с ЕГН:********** от с.Б., общ.Х., със съдебен адрес гр.Х., бул.“******“ №***, ет.*, офис ***, адв.К. К. Г., против ЗК „Лев Инс” АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление гр.София, район “Студентски“, бул.„Симеоновско шосе” №67 А, представляван от изпълнителните директори М. С. М.-Г., П. В. Д. и Г. Н. Г., иск с правно основание чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховането /КЗ/ във връзка с чл.45 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.

Ищцата твърди, че на 18.04.2021 г., около 3:30 часа, в град София, управлявано от Д. П. МПС /кемпер/ марка „********“, с peг. № *********, се движело по ул. „Продан Таракчиев“ с посока на движение от ул. „Мария Атанасова“ към бул. „Брюксел“, като навлизайки в кръстовището с бул.

„Брюксел“ светофарната уредба работела в авариен режим, т.е. мигала жълта светлина, в който случай водачите се съобразявали с наличната хоризонтална и вертикална маркировка. Водачът Д. П. обаче не се съобразил с наличието на пътен знак Б2 (STOP), поради което отнел предимството на управлявания от Д. Р. лек автомобил марка „**********“, с peг. № ******, който се движел по бул. „Брюксел“ в посока към Терминал 1 на летище София, в резултат на което настъпил удар между двете МПС-та, който за управлявания от Р. л.а. бил челен, а за кемпер марка „*********“- в страничната лява част. Сочи се, че вследствие на така настъпилия пътен инцидент пострадала ищцата, която пътувала в лек автомобил марка „**********“. Непосредствено след настъпване на пътния инцидент, тя била откарана по спешност в УМБАЛ „Света Анна“ - София АД, където след извършените й редица прегледи, изследвания и рентгенография, лекарите констатирали, че вследствие на катастрофата била получила следните травматични увреждания: Contusio capitis; Commotio cerebri; Контузия на раменния пояс и мишницата на лявата ръка; Контузия на лакътя на лявата ръка; Повърхностна травма на окосмената 1 нает на главата; Световъртеж и причерняване пред очите, сънливост. Тъй като получените травми и наранявания не налагали нейната хоспитализация, ищцата била освободена за лечение в домашни условия, като й било предписано провеждане на медикаментозно лечение и спазване на хигиеннодиетичен и охранителен режим. Твърди се още, че на 19.04.2021 г. тя се почувствала зле, изпитвала главоболие, гадене и залитане при ставане и ходене, болки и ограничени движения в лявата раменна става, поради което потърсила медицинска помощ при специалист ортопед-травматолог, който установил, че въпросните симптоми се дължали именно на травмите от претърпяното ПТП, поради което й предписал „Митела“ /фиксиращ ортопедичен продукт/, който да обездвижи рамото й, както и да се проведе терапия с противовъзпалителни и обезболяващи медикаменти. Ищцата продължила лечението си в домашни условия, като първият един месец след катастрофата изпитвала силни и непрестанни болки в областта на нараняванията си, поради което й се налагало постоянно да приема болкоуспокоителни и седативни лекарства. Също така поради травмата в областта на лявото рамо, което било обездвижено с „Митела“, в продължение на няколко седмици след катастрофата не можела да се обслужва сама, което налагало да ангажира денонощно своите близки, които да й помагат при извършване на ежедневните й битови и хигиенни навици. Сочи се още, че в резултат на преживяното ПТП, здравословното състояние на ищцата се било влошило, което дало отражение и върху психиката й. Вследствие на изживения шок тя се оплаквала от понижено настроение, потиснатост и тревожност, връщане към спомена за злополуката, нарушения на съня и вниманието. Видно от съставения Протокол за ПТП с бланка № 1787438/18.04.2021 г. по описа на СДВР, виновният за ПТП водач попадал в кръга на лицата, чиято отговорност за причинени вследствие на ПТП вреди, се покривала от застраховката

„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена със ЗК “Лев Инс“ АД - застрахователна полица № BG/22/100003156796, валидна от 13.11.2020 г. до 13.11.2021 г. В изпълнение на разпоредбата на чл. 380, ал. 1 от КЗ, от името на ищцата на 13.05.2021 г. до ответника била отправена застрахователна претенция, за което била образувана преписка по щета № 000-1000-04-21- 7286 по описа на същия за изплащане по доброволен ред на обезщетение за претърпените от нея вреди, но и към момента ответникът не бил определил и изплатил застрахователно обезщетение по нея.

Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да се осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 1 000 лв., представляваща част от дължимото й застрахователно обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди в общ размер от 3 000 лв. причинени в резултат на ПТП, настъпило на 18.04.2021 г. в град София, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 13.05.2021 г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски.

Ответникът счита предявения иск за неоснователен и недоказан.

Признава наличието на валидно сключена и действаща към момента на ПТП застраховка „Гражданска отговорност“ между него и водача на МПС-кемпер 2

„***********“ с рег. № **********, както и че във връзка с процесното ПТП при него била образувана щета, като до ищцата било изпратено писмо за изискване на относимата към предявената претенция документация, но такава не му била представена, поради което той бил в невъзможност своевременно да се произнесе по нея. Оспорват се всички останали твърдения на ищцата.

Счита се и че претендираният размер на обезщетението бил изключително завишен и заявен в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 ЗЗД. Поддържа, че било налице съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като ищцата пътувала без правилно поставен предпазен колан.

Предвид изложеното се иска предявеният иск да бъде отхвърлен и да се присъдят на ответника направените в производството разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема за установено от фактическа страна следното :

На 18.04.2021г. е съставен протокол за ПТП, в който е описано, че водача на автомобил „**********“ с рег.№************, движейки се по ул.“Продан Таракчиев“ от ул.“Мария Атанасова“ към бул.“Брюксел“, на кръстовището с последния при наличие на пътен знак Б2/Стоп/ не пропуска другия автомобил и реализира ПТП. Приложена е скица към протокола, на която е отразено местоположението на двата автомобила и тяхното движение.

На виновния водач на автомобил „*******“ с рег.№*********** е съставен акт за установяване на административно нарушения, въз основа на който е издадено наказателно постановление за извършеното нарушение на ЗДвП. От проверка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ се установява, че към дата 18.04.2021г. за увреждащото МПС има активна застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗК „Лев Инс“ АД, действаща за периода 13.11.2020г. – 13.11.2021г. С исковата молба са приложени медицинските документи, издадени на ищцата при извършените й прегледи от лекар, в които са описани съответните констатации относно състоянието на пациента и предприетото лечение. Представена е по делото отправената от ищцата застрахователна претенция към ответното дружество за заплащане на обезщетение за понесените от нея неимуществени вреди вследствие на ПТП, станало на 18.04.2021г. в гр.София, заедно с известие за доставяне с дата на връчване 13.05.2021г.

По искане на страните съдът назначи и изслуша по делото съдебна автотехническа експертиза и съдебномедицинска експертиза, чиито заключения приема като компетентно и обективно дадени.

В заключението на автотехническата експертиза се описва механизма на станалото ПТП на 18.04.2021г. Според експертизата, от техническа гледна точка при конкретната пътна обстановка причините за настъпването на процесното ПТП са предприемането и изпълнението на маневра „преминаване през кръстовище“ от водача на лек автомобил /кемпер/ „**********“ с рег.№ ********* по начин несъобразен с вида и характера на кръстовището – при наличие на пътен знак „Б2-Стоп“ не осигурил предимство на движещия се по път с предимство лек автомобил „*******“ с рег.№*********. Вещото лице сочи, че поведението на водача на лек 3 автомобил /кемпер/ „*********“ с рег.№*********** е предпоставка за настъпването на процесното ПТП. Експертизата определя приблизителните скорости на движение на двата автомобила непосредствено преди произшествието на около 50км/ч. на лек автомобил /кемпер/ „****************“ с рег.№******** и около 40км/ч. на лек автомобил „*********“ с рег.№*******. По време на произшествието ищцата пътувала в лек автомобил „*********“ с рег.№********* и ударът за нея бил челен.

Вещото лице сочи, че няма данни в материалите по делото, като признаци, по които може да бъде направен извод дали в лекия автомобил лек автомобил „**************“ с рег.№******* са били използвани обезопасителни колани и дали са задействани пиропатрони по време на произшествието.

В заключението на съдебномедицинската експертиза се сочи, че описаните увреждания – контузия на главата, болки в лявата лакътна става и болки в лявата раменна става следва да се приеме, че са в пряка причинна връзка с процесното ПТП. Вещото лице сочи, че не са налице трайни последици за здравето на пострадалата. Като се изключат субективните оплаквания от болки в главата, гръдния кош и лявата лакътна става, състоянието на ищцата е на клинично здрав индивид. Касае се за субективни оплаквания от болка, които са бързо преходни и според експертизата, срокът за отшумяване на подобни не превишава 15-20 дни. Вещото лице сочи, че не са налице телесни повреди, възникнали при травмата, които да не са отзвучали, както и че не са описани травми, които да бъдат причислени към коланните травми. Според експертизата, изолираните субективни оплаквания от болки не оформят увреждания с конкретна морфология, което не позволява да се коментира ролята на предпазните колани. Такива неопределени оплаквания от болки могат да възникнат, както с поставен колан, така и без колан.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи досежно допустимостта и основателността на предявения иск :

Съгласно разпоредбите на КЗ, установяващи като абсолютна положителна процесуална предпоставка на прекия иск на пострадалия от настъпило застрахователно събитие срещу застраховател отправянето първо към застрахователя на писмена застрахователна претенция по реда на чл.380 от КЗ. Само в случай, че застрахователят не плати в срока по чл.496 от КЗ, откаже да плати обезщетение, или пострадалият не е съгласен с размера на заплатеното може да предяви претенцията си пред съда. В настоящия случай по несъмнен начин се установи, че ищцата е предявила писмена претенция за заплащане на обезщетение пред застрахователя, като няма данни да й е изплатено търсеното обезщетение. Ето защо, съдът намира предявения иск за допустим, а разгледан по същество и за частично основателен.

Според настоящия съдебен състав са осъществени законовите предпоставки за ангажиране отговорността на ответника-застраховател. Не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение с деликвента по застраховка „Гражданска отговорност” към момента на настъпването на ПТП. Действително в процесния случай няма постановена и влязла в сила 4 присъда, с която виновният за процесното ПТП водач да е осъден и от която, съгласно чл.300 от ГПК, настоящия съд е обвързан относно извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, т.е. за всички елементи от фактическия състав на деликтната отговорност. Трайна и непротиворечива е съдебната практика по въпроса, че тези елементи следва да бъдат установявани и доказвани в настоящото производство. Съдът счита, че по делото се установява наличието на всички предпоставки на деликтната отговорност на деликвента : противоправно поведение, вреди, причинна връзка между противоправното поведение и вредите, вкл.вина.