Решение № 117 от 25.08.2025, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 117 гр. Ямбол, 25.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Ямбол, VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена Ив. Несторова при участието на секретаря Ж. Ат. Ч. като разгледа докладваното от Невена Ив. Несторова Административно наказателно дело № 20252330200315 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на А. Т. И., ЕГН: **********, с адрес: гр.С., ж.к.Д. ***срещу електронен фиш за налагане на глоба серия К № ***, издаден от ОДМВР Я., с който на основание чл.189, ал.4 във връзка с чл.182, ал.4 вр. ал.1, т.2 от ЗДвП на жалбоподателят е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Със жалбата се оспорва издадения електронен фиш като неправилен и незаконосъобразен, тъй като не е посочен толерансът на използвания уред за контрол на скоростта. Иска се отмяната му.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Представени са писмени бележки, в които се излагат доводи за правилността и законосъобразността на издадения електронен фиш, с оглед на което се иска потвърждаването му. Претендират се направените разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства приема за установена следната фактическа обстановка:

На *** г. в 14.41 часа в с.З., общ.С., обл.Я., на ул.С.С. до номер 58, с автоматизирано техническо средство – преносима система за контрол на скоростта с вградено разпознаване на номера ***, била засечена скорост на движение на МПС – Ситроен Ц3 с рег. № *** от 64 км./ч., при разрешена такава за населено място – 50 км./ч., като бил отчетен толеранс от 3 1 км./ч., т.е. превишение на скоростта от 11 км./ч. Регистриран собственик на лекия автомобил бил жалбоподателят А. Т. И.. Въз основа на тези данни от ОДМВР Я. е издаден електронен серия К № *** срещу жалбоподателят, с който последният е санкциониран с налагане на глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, като е посочена, че нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ *** г. Фишът бил връчен на нарушителя на 23.04.20245 г.

От приложения към делото снимков материал - снимка към ЕФ, Серия К № *** (заснета с мобилната система за видеоконтрол ***, който е веществено доказателствено средство, изготвено по реда на чл.189, ал.15 от ЗДвП, се установява, че на процесната дата – *** г. в 14.41 часа, в населено място, в обл.Я., общ.С., с.З., ул.С.С. 58 е измерена скорост на движение от 64 км/ч, като са записани датата и часът, посоката на движение, фиксираната скорост и е сниман регистрационният номер на автомобила, който съвпада напълно с този, ползван от жалбоподателя.

Към материалите на делото е приложен и протокол от *** г. за използване на АТСС по смисъла на чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з- 532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, както и часови график за работата на служителите от сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Я., поради което и съдът приема, че техническото средство мобилна система за видеоконтрол *** е била поставена и експлоатирана съобразно изискванията за това. Техническото средство - мобилна система за видеоконтрол *** е вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, като е одобрена и вписана в списъка на 07.09.2017 г. със срок на валидност на одобрението до 07.09.2027 г.

Периодичността на последващите проверки на тези системи е една година, като мобилната система за видеоконтрол *** е преминала последваща периодична проверка на 07.03.2024 г.

От приложения по делото протокол № 028-СГ-ИСИС/11.03.2024 г. на Български институт по метеорология е видно, че мобилната система за видеоконтрол *** отговаря на изискванията и дава допустима грешка при полеви условия при измерване на скоростта от 3 км/ч. до 100 км/ч. и от 3 % над 100 км/ч., като измерената скорост попада в обхвата на уреда.

Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен събраните по делото доказателства и доказателствени средства. начин от

При така установените факти, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл.189, ал.8 от ЗДвП, от надлежно легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол.

Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните съображения:

Съдът намира, че при издаване на електронния фиш не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да представляват основание за неговата отмяна, тъй като същият е издаден в съответствие със специалната процедура, регламентирана в чл.189, ал.4 от ЗДвП. Касае се за облекчен ред за санкциониране на нарушения, установени по специален начин – чрез заснемане с автоматизирано техническо средство, която се различава от 2 регламентираната в общия ЗАНН такава. Специалната процедура предвижда, че с оглед начина на установяване на нарушението – с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган, в такива случаи се издава електронен фиш за налагане на глоба, който съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.

Правилно и в съответствие с разпоредбата на чл.188 от ЗДвП е ангажирана отговорността именно на жалбоподателят, който е собственик на заснетия автомобил. При това положение и след като жалбоподателят не се е възползвал от правото си по чл.189, ал.5 от ЗДвП да предостави писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, или да направи писмено възражение в законоустановените срокове, по силата на чл.188, ал.2 от ЗДвП правилно е ангажирана и отговорността му за извършеното нарушение, доколкото същият е собственик на автомобила. В тази връзка, жалбоподателят не представи доказателства, че МПС-то е било управлявано от друго лице, поради което и правилно е била ангажирана отговорността му. Видно от съдържанието на електронния фиш е, че с него се налага санкция на жалбоподателя, именно в качеството му на собственик на лекия автомобил.

Електронният фиш е законосъобразен и от материалноправна страна. Доказателствата по делото обосновават по безспорен начин факта на извършване на административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП от страна на жалбоподателя, тъй като от съвкупния им анализ несъмнено се установява, че на посочените по-горе дата, място и час, в населено място, същият е управлявал лек автомобил Ситроен Ц3 с рег. № ***, който е МПС по смисъла на параграф 6, т.12 от допълнителните разпоредби на ЗДвП, със скорост на движение от 61 км/ч (при толеранс от 3 км/ч, с оглед допустимата грешка при измерване на скоростта от 3 км/ч), надвишаваща със 11 км/ч максимално допустимата такава за движение на автомагистрала, а именно – 50 км/ч. Съдът намира за безспорно установени както авторството на деянието, така и скоростта на движение на автомобила, тъй като същата е установена с автоматизираното техническо средство, преминало успешно последваща проверка и отговарящо на метрологичните изисквания.

В съответствие с разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП, административнонаказващият орган е изпратил на съда цялата преписка с информация за участъка от пътя, на който се извършва контрол на скоростта с автоматизирано техническо средство, с описание на мястото и географските координати, действащото ограничение на скоростта по чл.21 от ЗДвП, посоката на движение на автомобила, разположението на автоматизираното техническо средство, неговия вид и данни за извършена метрологична проверка. Предвид всичко гореизложено съдът намира, че по безспорен начин въз основа на събраните и кредитирани доказателства по делото се установява, че жалбоподателят Радиева е 3 осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.

От субективна страна деянието е осъществено при форма на вина пряк умисъл, тъй като жалбоподателят И. като правоспособен водач е следвало да съобрази поведението си с изискванията на закона и да се движи с разрешената скорост от 50 км/ч. в населено място, като по този начин е подценил настъпването на общественоопасните последици (застрашаване на безопасността на останалите участници в движението), при пряката си цел да управлява своето МПС с избраната от него скорост, независимо от наличното ограничение за населено място.

Съдът констатира, че в случая АНО е наложил глоба в размер на 100 лева по чл.182, ал.4 вр. ал.1, т.2 от ЗДвП, предвиждаща, че когато нарушението по ал.1, т.1 - 5, ал.2 и ал.3, т.1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер.

Съобразно дефиницията в §6, т.33 от ДР на ЗДвП, „Повторно“ е нарушението извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление (алтернативно ЕФ), с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение. Видно от приложеното неоспорено извлечение от справка АИС АНД на КАТ, посоченият ЕФ Серия К № ***, издаден от ОДМВР София е бил издаден на жалбоподателя А. Т. И. за нарушение на чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, осъществено на 05.10.2023 г., за което на основание чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП, му е наложено наказание глоба в размер на 50 лева. Посоченият ЕФ Серия К № *** е бил връчен на И. на 30.10.2023 г., не е бил обжалван и е влязъл в сила на 14.11.2023 г. Последното доказва, че процесното нарушение от *** г. действително е осъществено в условията на „повторност“, поради което и съобразно предвидената глоба от 50 лева по основния състав на чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП, наложената глоба в двойния размер от 100 лева по чл.182, ал.4 от ЗДвП се явява правилна и законосъобразна.

Съгласно чл.63д, ал.1 о т ЗАНН съдът следва да се произнесе служебно по извършените от страните разноски. Предвид изхода на делото, съобразявайки своевременно релевирането искане от процесуален представител на въззиваемата страна, оказаната защита на наказващия орган, неголямата фактическа и правна сложност на делото, съдът намира, че на основание чл.63д, ал.3 от ЗАНН, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати в полза на ОДМВР - Я. юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лв. /арг. от чл.37 от Закона за адвокатурата във вр. с чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ/.

Предвид гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш за налагане на глоба серия К № ***, издаден от ОДМВР Я., с който на А. Т. И., ЕГН **********, постоянен адрес: гр.С., ж.к.Д. № ***на основание чл.189, ал.4 във връзка с чл.182, ал.4 вр. ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА А. Т. И., ЕГН: **********, с адрес: гр.С., ж.к.Д.*** да заплати на ОДМВР 4

- Я. направените по делото разноски в размер на 100 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Я. в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Я.: _______________________

5