Решение № 6660 от 04.12.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6660 гр. София, 04.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Цветомила Данова при участието на секретаря Ирина Ст. Василева като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно гражданско дело № 20241100505178 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Х. С. Д. срещу Решение № 3856/03.03.2024 г. по гр.д. № 51239/2022 г. по описа на СРС, ГО, 91-ви състав. В жалбата са развити оплаквания за неправилност и необоснованост на атакувания съдебен акт, който се твърди да е постановен при нарушение на материалния закон и допуснати процесуални нарушения. Отправено е искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което претенцията му с правно основание чл.127, ал.2 СК да бъде уважена като му бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето С.Х.Д., родено на **** г., местоживеенето на същото да бъде определено при него, да бъде разписан режим на лични отношения на майката И. А. П. с малолетната С. съгласно посоченото във въззивната жалба. Отправено е алтернативно искане при потвърждаване на първоинстанционното решение в частта за родителската отговорност, то да бъде разписан широк режим на лични отношения между него и детето съобразно отразеното във въззивната жалба и алтернативно искане да бъде постановено малолетната да прекарва равни интервали от време с всеки от родителите си, независимо от разрешението относно упражняването на родителските права. В последните два случая е отправено искане за определяне на дължимата на детето месечната издръжка в размер на 250 лева.

1

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззИ.емата страна И. А. П. е подала отговор, с който оспорва въззивната жалба и излага подробни доводи за нейната неоснователност.

Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл.259, ал.1 ГПК от страна, притежаваща правен интерес от обжалването, и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден и допустим съдебен акт.

Софийски градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи по делото, приема за установено следното:

С Решение № 3856/03.03.2024 г. по гр.д. № 51239/2022 г. по описа на СРС, ГО, 91-ви състав, на основание чл.127, ал.2 СК, упражняването на родителските права по отношение на детето С.Х.Д. е предоставено на неговата майка И. А. П., при която е посочено то да живее, определен е режим на лични отношения на бащата А.Д.А. с детето (бащата има право да вижда и взема при себе си детето всяка нечетна седмица от месеца за времето от 18.00 часа в четвъртък, а ако детето е на училище, след приключване на учебните му занятия, до 18.00 часа в понеделник, а ако детето е на училище, до началото на учебните занятия, с преспИ.не; Коледните празници – всяка четна година за времето от 10.00 часа на 24 декември до 18.00 часа на 26 декември; Новогодишни празници – всяка нечетна година за времето от 10.00 часа на 30 декември до 18.00 часа на 01 януари на следващата календарна година; Великденски празници – всяка четна година за времето от 10.00 часа на Разпети петък до 18.00 часа в понеделник след Великден /Светли понеделник/; един месец през лятото по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, като при осъществяване на посочения режим бащата ще взема и връща детето от и в дома на майката, като в случай, че детето е на училище и/или извънкласни занимания, бащата ще го води и взема от съответното учебно заведение) и бащата е осъден да им заплаща месечна издръжка в размер на 400 лева, считано от влизане в сила на решението в частта за местоживеенето на детето, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване. Първоинстанционният съд е допуснал предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжката на детето, отхвърлил е иска за издръжка в размер на 995 лева за периода месец 11.2022 г. – месец 03.2023 г. и е осъдил Д. да заплати на СРС държавна такса от 576 лева върху определения размер на издръжката.

От представеното пред първоинстанционния съд удостоверение за раждане от 30.12.2016 г. се установява, че страните са родители на родената на **** г. С.Х.Д..

Не е спорно в производството, че страните не са сключвали граждански брак, не съжителстват заедно от пролетта на 2021 г. и понастоящем детето живее при майката.

При изслушването по реда на чл.59, ал.6 СК от въззивния съд въззивникът Х. С. Д. споделя, че подходящо за дъщеря му С. е съвместно упражняване на родителските права, но желае родителската отговорност да бъде възложена нему, доколкото майката е злоупотребила с нея, вземайки еднолични решение относно обучението на детето. В случай на възлагане на родителската отговорност на единия от родителите смята, че за детето е нужно да прекарва равно време с всеки от тях като едната седмица е с единия родител, а 2 следващата – с другия. Декларира разбиране за потребността на детето да общува с двамата си родители. Споделя, че работното му време е гъвкаво, понастоящем живее сам в просторен собствен апартамент, в който има обособена и оборудвана стая за дъщеря му и може да разчита на подкрепа от родителите си за отглеждането на детето, които живеят в гр.Етрополе, както и на сестра си.

При изслушването по реда на чл.59, ал.6 СК от въззивния съд въззИ.емата страна И.

А. П. счита, че трябва да упражнява родителските права с оглед пола на детето и наличието на добра връзка помежду им. Намира за подходящ за малолетната режима на лични отношения с бащата, посочен в определените от първоинстанционния съд привременни мерки и допуска разширяване на седмичния контакт с още един ден. Счита, че местенето на детето всяка седмица ще доведе до объркване при малолетната в разбирането за дом. Заявява гъвкаво работно време, което съобразява с ангажиментите на дъщеря си. Споделя, че живее със съпруга си, с когото детето добре се познава и се разбира, без да го бърка с бащината фигура. Посочва, че в дома й детето разполага със самостоятелна стая.

Въз основа на заключението на приетата по делото Съдебна психологична експертиза (СПЕ) се установява, че страните зачитат необходимостта всеки от тях да участва в живота на детето и притежават нужния родителски капацитет да се грижат за него. При бащата този капацитет е засегнат от акцентуации в личните характеристики, пораждащи ниски афективни и поведенчески прагове, които са от естество да поставят детето в риск да стане свидетел на интеракции от социален тип, при които този родител не контролира гнева си.

Детето С. има изградена емоционална връзка и с двамата родители, еднакво е привързано към всеки от тях, те заемат своето важно родителско място в живота му и то свързва фигурите им с топли чувства на доверие, сигурност и привързаност. Експертното изследване не е констатирало данни за конфликт на лоялност или родителско отчуждение при малолетната, както и за негативни внушения спрямо някого от родителите. Детето понастоящем е в леко засегнат емоционален статус, без груби колебания в емоционалните регулации и без данни за клинични и груби поведенчески изяви. В невропсихологичен план, емоционално, интелектуално и поведенческ и развитието на подрастващата отговаря на календарната й възраст. Вещото лице е заключило, че личностните характеристики на майката съвпадат с емоционалните, здравни, образователни нужди на детето. Последното има положително и приемащо отношение към съпруга на майката, а присъствието на тази фигура в живота му не предизвиква тревожност, напрежение или дискомфорт. С оглед наличието на привързаност и топла емоционална връзки баща - дете, подкрепяна и насърчавана от майката, чиято личност и изградената от нея семейна атмосфера в по – висока степен отговарят на нуждите на малолетната от емоционална сигурност и спокойствие, то вещото лице е препоръчало запазване на местоживеенето на детето с разписване на разширен режим на лични отношения с другия родител за осигуряване на активното му участие в живота на детето.

Експертизата е обективно и компетентно изготвена и се възприема от съда.

При изслушването си вещото лице пояснява, че детето успява да включи защитни 3 нагласи за съхранение от родителския конфликт, а опасенията на майката не пречат на контактите на детето с бащата и не създават опасност да повлияят отношението на С. към този родител. Увеличаването на режима на лични контакти на детето с бащата през седмицата с още един ден не би предизвикало у С. психичен или емоционален дисбаланс и е в синхрон с добрата емоционална връзка помежду им.

От изготвените на основание чл.21, т.15 вр. чл.15, ал.6 ЗЗДет за нуждите на въззивното производство социални проучвания от АСП, Д „СП“ – Лозенец се установява, че режимът на лични отношения на бащата с детето по определените от съда привременни мерки се изпълнява, а извън него двамата се виждат по повод лични празници. Детето е отглеждано първоначално от двамата родител в семейна среда, понастоящем основните грижи за него се полагат от майката, а от бащата – при осъществяване на режима на лични отношения. Всеки от родителите е заявил желанието да упражнява родителските парва по отношение на детето. Пред социален работник майката е споделила, че детето се чувствало добре, когато е прекарвало по – дълго време с баща си. Социалното проучване е констатирало, че майката живее в нает апартамент, заплаща месечен наем в размер на 1 000 лева, а бащата живее в просторен собствен апартамент. В двете жилища се поддържат доброи хигиенни и битови условия и детето разполага със самостоятелна стая, оборудвана и обзаведена съобразно нуждите и възрастта му. Трудовата заетост на страните позволява работа от вкъщи и гъвкаво работно време. Бащата е декларирал месечен доход в размер на 11 700 лева, а майката – 3 000 лева. Малолетната е завършила първи класна 35 СЕУ „Добри Войников“, има избран личен лекар, не боледува често и няма хронични заболявания. Тя се чувства добре, сигурна и спокойна и с двамата си родители, а те проявяват разбиране и подкрепа към нея.

Пред въззивния съд бащата е декларирал месечен доход в размер на 7 000 лева от заплата. От представеното удостоверение от 11.06.2024 г. от „Д.Е.С.Б.“ ЕООД се установява среден месечен доход от трудово възнаграждение в периода месец 03.2023 г. – месец 02.2024 г. в размер на 7 622,62 лева. Въз основа на служебна бележка изх. № 25/14.06.2024 г. се доказва в процеса, че в периода месец 04.2024 г. – месец 05.2024 г. средният доход от трудово възнаграждение на въззивника е бил 8 503,72 лева.

ВъззИ.емата е декларирала месечен доход в размер на 2 715 лева от заплата. От удостоверение изх. № 71/0306.2024 г. се установява среден месечен брутен доход от трудово възнаграждение на същата в размер на 3 656,41 лева.

При преценка на обстоятелствата по чл. 59, ал. 4 СК, към който препраща нормата на чл.127, ал.2 ГПК, съблюдавайки най-добрия интерес на детето С., включващ в най-широк смисъл добруването и благоденствието му и с оглед конкретните обстоятелства по делото, настоящата инстанция намира, че местоживеенето му следва да бъде при неговата майка И.

А. П., която да упражнява родителските права. Съдът разглежда въпроса за предоставянето на родителската отговорност в контекста на местоживеенето на детето, доколкото след раздялата на родителите целесъобразно е подрастващата да живее преимуществено при родителя, на когото е възложено упражняването на тази отговорност, доколкото липсват 4 важни обстоятелства, които да правят допустимо отделното живеене на детето.

Несъмнено е, че двамата родители изразяват желание и готовност да упражняват родителските права по отношение на малолетната и притежават съпоставим родителски капацитет, преценен през призмата на добрите им възпитателски качества (установени със заключението на приетите на двете съдебни инстанции експертизи) и зачитане на ролята на другия родител в живота на детето. При нито един от тях не се констатират данни за преки рискови фактори за отглеждането на детето. Приетата по въззивното дело експертиза е детерминирала ниски афективни и поведенчески прагове при бащата (в последната насока е и влязлото в законна сила Решение от 29.06.2020 г. по АНД № 105/2020 г. по описа на Районен съд – Ботевград), които не рефлектират пряко в отношенията с детето, а създават възможна опасност да го превърнат в свидетел на липса на контрол над гнева на родителя в социални интеракции. От изслушването на вещото лице се установява, че личността на бащата е с добър потенциал, същият проявява критичност към трудностите с контрола върху гнева и е предприел мерки за овладяване чрез терапия.