Разпореждане № 21852 от 29.05.2025, Районен съд - Варна

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 21852 гр. Варна, 29.05.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена Ив. Стоилова като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Частно гражданско дело № 20253110106818 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 410 ГПК. Образувано е въз основа на заявление на ********, за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу Й. Р. Б., ЕГН **********, за сумите, както следва: сумата от 500 лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит № ****/25.11.2019 г., сключен между ***** и Й. Р. Б., задължението по който е прехвърлено на заявителя с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.03.2024 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 16.04.2025 г. до окончателното му изплащане, сумата от 1326,58 лв. неустойка, по чл. 6, ал. 1, съгласно Раздел VІІІ "Неустойки", чл. 17 от Договор за потребителски кредит ****, сумата от 49,91 лв. - договорна лихва по Договора за кредит, за периода от 25.11.2019 г. до 25.04.2020 г., сумата от 391,65 лв. - законна лихва за забава по Договора за кредит, за периода от 25.04.2020 г. до 26.03.2025 г. Претендират се и направените по делото разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Съдът, след извършена служебно проверка по реда на чл. 411, ал. 1 ГПК, намира че делото му е местно подсъдно. С подаденото заявление се претендират парични суми, за които искът е подсъден на районен съд, и същото в частта досежно претендираното вземане за главница по договора за кредит отговаря на изискванията за редовност на чл. 410, ал. 2 във вр. с чл.

127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 ГПК. Липсват данни за наличие на основанията по чл. 411, ал.

2, т. 3 и 4 ГПК.

Поради изложеното заявлението в частта относно вземането за главница, договорна лихва и обезщетение за забава, се явява основателно и следва да бъде уважено.

Що се отнася до заявените претенции, представляващи неустойка и такси, съдът намира следното:

Разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК предвижда задължение на съда да извърши проверка дали заявлението не противоречи на закона или добрите нрави, като в случай на 1 констатирано противоречие, заявлението подлежи на отхвърляне.

Доколкото претендираните в настоящото производство вземания произтичат от договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК, длъжникът се ползва от специална защита и съдът следи служебно за наличие на неравноправни клаузи съгласно чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, в редакцията, обн. ДВ, бр. 100 от 2019 г.

Претенцията за неустойка заявителят обосновава с клауза в договора, съгласно която заемателят е задължен в 3-дневен срок от подписване на същия да предостави обезпечение, което да отговаря на определени условия. Посочената неустойка не обезпечава същинско задължение по договора за кредит. Начисляването не е свързано в претърпени вреди от неизпълнение на главното задължение на кредитополучателя за връщане на заетата сума. По съществото си тази договорна клауза прехвърля риска от неизпълнение на задължението на кредитора за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника, вменено му с нормата на чл. 16 ЗПК, върху длъжника. Наред с изложеното, съдът намира, че краткият срок за осигуряване на обезпечението и утежнените условия, на които същото следва да отговаря, цели да създаде предпоставки за начисляване на неустойката и допълнително да увеличи размера на задълженията по кредита. Изложеното налага извод, че разглежданата клауза от договора противоречи на принципа за справедливост и целта на уговорената неустойка излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Ето защо съдът счита, че така уговорената неустойка противоречи на добрите нрави и клаузата от договора се явява нищожна.

Поради горното и на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК заявлението следва да бъде отхвърлено в посочената част.

Съобразно отправеното искане, на заявителя следва да бъдат присъдени и направените по делото разноски съразмерно на уважената част от заявлението.

С оглед на гореизложеното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в полза на ********, със седалище и адрес на управление ***********, срещу длъжника Й. Р. Б., ЕГН **********, с адрес **************, за сумите, както следва: сумата от 500 лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит № ****/25.11.2019 г., сключен между ***** и Й. Р. Б., задължението по който е прехвърлено на заявителя с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.03.2024 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 16.04.2025 г., до окончателното му изплащане, сумата от 49,91 лв. - договорна лихва по Договора за кредит, за периода от 25.11.2019 г. до 25.04.2020 г., сумата от 391,65 лв. - законна лихва за забава по Договора за кредит, за периода от 25.04.2020 г. до 26.03.2025 г., както и за сумата от 39,59 лв., представляваща сторени в заповедното производство разноски съразмерно с уважената част от заявлението, от която 18,83 лв. държавна такса и 20,76 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Препис от заповедта за изпълнение да се връчи на длъжника, с указания за възможността за възражение по чл. 414 ГПК.

2

ОТХВЪРЛЯ заявлението на ********, със седалище и адрес на управление ***********, срещу длъжника Й. Р. Б., ЕГН **********, с адрес **************, В ЧАСТТА, с която е поискано издаване на заповед за изпълнение за сумата от 1326,58 лв. - неустойка по чл. 6, ал.

1, съгласно Раздел VІІІ "Неустойки", чл. 17 от Договор за потребителски кредит ****.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО в отхвърлителната част подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненския окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на заявителя. В останалата част разпореждането не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3