Разпореждане № 8206 от 21.11.2023, Софийски градски съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 8206 гр. София, 21.11.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-18, в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена Св. Шипковенска като разгледа докладваното от Елена Св. Шипковенска Търговско дело № 20231100901241 по описа за 2023 година

Производството по настоящото търговско дело е образувано по искова молба вх. № 63522/04.07.2023 г., уточнена с молба вх. № 75580/15.08.2023 г. на А. С. М. чрез адв. В. В. срещу „С. Ф.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Младост“., бул. „*******.

Ищцата А. М. твърди, че е съдружник в ответното дружество „С. Ф.“ ООД. Сочи, че на 31.01.2023 г. чрез нотариус А.Ш. с рег. № 500 на НК е връчила на ответното дружество предизвестие по чл. 125, ал. 2 ТЗ за прекратяване на участието си като съдружник в него. Тримесечния срок на предизвестието по чл. 125, ал. 2 ТЗ е изтекъл на 30.04.2023 г. Въпреки това и до настоящия момент ответното дружество не е заявило вписване в ТР към АВ на прекратеното участие /заличаване/ на ищцата и тя продължава да фигурира като съдружник. Сочи, че съгласно чл. 6 ЗТРРЮЛНЦ всеки търговец е длъжен да заяви вписване в ТР на подлежащите на вписване обстоятелства в 7- дневен срок от настъпването им, което задължение не е изпълнено от ответната страна. Бездействието на ответника да заяви вписването в ТР към АВ на прекратеното участие на ищцата като съдружник след изтичане на срока по чл. 125, ал. 2 ТЗ сочело за наличие на правен спор между страните, поради което за ищцата е възникнал правен интерес да предяви отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК срещу дружеството, с който да бъде установено със сила на пресъдено нещо, че не съществува членствено правоотношение между нея като съдружник и юридическото лице. Ето защо и на основание чл. 124, ал. 1 ГПК ищцата иска да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде признато за установено, че считано от датата на изтичане на 3- месечния срок на връченото предизвестие по чл. 125, ал. 2 ТЗ между А. С. М. и „С. Ф.“ ООД не съществува членствено правоотношение и ищцата не е съдружник в 1 ответното дружество.

В изпълнение на указания на съда с молба уточнение вх. № 75580/15.08.2023 г. ищцата поддържа предявения отрицателен установителен иск и счита, че същият е допустим поради наличие на правен интерес да бъде установено, че правоотношението с ответното дружество не съществува след изтичане на срока на направеното от нея предизвестие по чл. 125, ал. 2 ТЗ.

Съдът, след като съобрази твърденията на ищцата и взе предвид данните по делото, както и след извършена служебно справка по партидата на „С. Ф.“ ООД в търговския регистър, констатира следното от фактическа и правна страна:

Ищцата А. С. М. е вписана като съдружник в „С. Ф.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. София. Членственото правоотношение на ищцата с ответното дружество е възникнало валидно, поради което обстоятелството е съществувало, и същото е отразено в Търговския регистър при АВ.

В подкрепа на изложените в исковата молба твърдения за прекратяване на членственото правоотношение между ищцата и ответното дружество, ищцата е представила нотариална покана за прекратяване на правоотношението по чл. 125, ал. 2 ТЗ, получена от ответника на 31.01.2023 г. Следователно ищцата е напуснала доброволно дружеството като е упражнила потестативното право, което разпоредбата на чл. 125, ал. 2 ТЗ й предоставя. Прекратяване на участието на съдружник в ООД в хипотезата на чл. 125, ал. 2 ТЗ е последица от свободно формирана и външно изразена воля на съдружника, в чиято полза законът признава право да напусне доброволно дружеството като отправи за целта писмено предизвестие. Единствените условия, с които е обвързано упражняването на това право е волеизявлението за напускане да бъде отправено в писмена форма и в рамките на определен срок - тримесечен, съгласно ди спозитивната норма на чл. 125, ал. 2 ТЗ.

Прекратяването на членственото правоотношение в разглежданата хипотеза, доколкото писменото предизвестие е способ за реализиране на потестативното право на съдружника да предизвика едностранно промяна в персоналния субстрат на търговското дружество, следва да се счита настъпило в момента на изтичане на срока на предизвестието. Прекратяването на участието на съдружника, отправил предизвестие не може да се поставя в зависимост от условия, каквито не се предвиждат от закона. В този смисъл е трайната съдебна практика на ВКС, обективирана в Решение № 46/22.04.2010 г. по т. д. № 500/2009 г. на ВКС, II т. о., Решение № 991/29.11.2006 г. по т. д.

№ 556/2006 г. на ВКС, Решение № 771/20.12.2004 г. по т. д. № 165/2004 г. на ВКС и др. В случая ищцата е спазила изискването на чл. 125, ал. 2 ТЗ, поради което конститутивният ефект на съобщението е породил своето действие с фактът на изтичане срока на предизвестието , тъй като този факт /изтичане на с р о к а / има автоматичен прекратителен ефект спрямо членственото правоотношение и с осъществяването му съдружникът губи както качеството 2

„съдружник“. Ето защо след изтичане на този срок, което безспорно е настъпило преди подаване на исковата молба А. С. М. е престанала да бъде съдружник в ответното дружество. Законодателят не е поставил като условие за прекратяване на членството необходимостта от вземане на решение на ОС на съдружниците за освобождаване на съдружника, подал предизвестието, респективно – за приемане на нов дружествен договор. В този смисъл са и разясненията, дадени в ТР № 1 от 31.05.2023 г. по тълк. д. № 1/2020 г., ОСТК на ВКС, в което е посочено, че с изтичането на срока членственото правоотношение се прекратява по право, като за дружеството възниква задължение чрез общото събрание да вземе решения за изменение на дружествения договор в частта по чл. 115, т. 3 ТЗ и за дяловете на напусналия съдружник - в частта по чл. 115, т. 4 и/или т. 5 ТЗ . Промените в посочените обстоятелства, когато те подлежат на вписване в ТРРЮЛНЦ, съответно изменението на дружествения договор - на обявяване, следва да се заявят по партидата на търговеца в 7-дневен срок от възникването им съгласно чл. 6, ал.

2 ЗТРРЮЛНЦ. Неспазването на срока обаче е основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност на управителя по реда на чл. 40 и чл. 41 ЗТРРЮЛНЦ, но не води до отпадане на прекратяване на членството на напусналия съдружник.

В определение № 479 от 24.08.2015 г. по ч. т. д. № 829/2015г., на ВКС, I т. о., постановено по реда на чл.274 ал.3 ГПК, е прието, че наличието на правен интерес от предявения иск е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта му. Когато спорното правоотношение може да бъде предявено по друг ред или ако ищецът не може да постигне целения правен резултат с провеждане на установителния иск, искът е недопустим. В същото определение ВКС е приел, че с предявен отрицателен установителен иск, че не е съдружник в ответното дружество с ограничена отговорност, ищецът не може да постигне целта, заради която искът е предявен. Дори да бъде постановено решение, с което е признато, че ищецът не е съдружник в търговското дружество, решението няма да подлежи на служебно вписване, тъй като не е измежду документите, изрично посочени в ЗТР и Наредба №1 от 14.02.2007г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър за вписване на установените с него подлежащи на вписване обстоятелства.

Вписването, заличаването и обявяването в търговския регистър е уредено в ЗТРРЮЛНЦ. Документите, които заявителят трябва да представи за вписване на конкретно обстоятелство, са уредени с Наредба №1 от 14.02.2007г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър. Съдебното установително решение не може да замести посочените изискуеми от нормативните актове документи по партидата на търговското дружество, тъй като то не е посочено като документ в ЗТРРЮЛНЦ и Наредба № 1/14.02.2007г. за вписване на посочените от ищеца обстоятелства. Съгласно чл. 14 от ЗТР вписване, заличаване и обявяване на обстоятелства в ТР се извършва въз основа на акт на съда само в предвидените в закон случаи, какъвто не е конкретния случай. Да се допусне установяване на подлежащи на 3 вписване обстоятелства, чрез предявен отрицателен установителен иск, означава да се заобиколи създадения с ЗТР и Наредба №1 специален ред за вписване в търговския регистър. В заключение е прието, че е н едопустим установителен иск, предявен от съдружник, за установяване прекратяване на членството му в дружество с ограничена отговорност, когато посочените обстоятелства не се завяват за вписване в търговския регистър от органа на управление на дружеството. Решението по уважен отрицателен установителен иск не подлежи на служебно вписване в търговския регистър. В Определение № 237 от 7.06.2022 г. по ч. т. д. № 403/2022 г., на ВКС, I т. о. е споделено даденото в горепосоченото определение тълкуване по идентичен на настоящото дело казус, като ВКС е споделил горепосочената практика, както и разрешенията, дадени с решение № 31/14.06.2016 г. по т. д. № 3170/2014 г. на ВКС, I т.о., и е приел, че не е налице необходимост от създаване на практика поради съществуването на непълна, неясна или противоречива разпоредба или осъвременяването й поради настъпили в законодателствата или в обществените условия промени. Изтъкнато е, че ТР № 1 от 31.05.2023 г. по тълк. д. № 1/2020 г., ОСТК на ВКС няма да рефлектира върху извода за недопустимост на иска.

Имайки предвид горепосочената съдебна практика на ВКС, настоящият състав приема, че предявения отрицателен установителен иск е недопустим, поради което започнатото пред него търговско дело подлежи на прекратяване на основание чл. 130 ГПК.

Допустимостта на самостоятелен установителен иск не е безусловно прогласена, а обусловена от наличието на правен интерес, като абсолютна положителна процесуална предпоставка. Преценката за наличие на правен интерес се преценява от съда конкретно за всеки случай. Когато е налице друг ред за защита на спорното право или когато ищецът няма да постигне целения резултат с провеждането на установителния иск, последния е недопустим. В конкретния случай, целения от ищцата правен резултат – заличаването й като съдружник в ответното дружество не може да бъде постигнат. Това е така, тъй като дори да бъде постановено решение, с което да бъде признато, че ищцата не е съдружник това решение няма да отстрани твърдяното от ищцата несъответствие между вписаните по партидата на ответното дружество обстоятелства досежно съдружниците и фактическото положение. Това е така, защото постановеното установително решение няма да подлежи на служебно вписване в ТР по партидата на дружеството, тъй като такова вписване не е предвидено в закона. Позитивните решения по установителни искове с предмет членствено правоотношение в търговско дружество не са предвидени като основание за извършване на вписване, съобразно препращането на чл. 14 ЗТРРЮЛНЦ. В с л у ч а я д о р и при постановяване на положително решение по установителния иск, ищцата не може да постигне целената от нея защита, доколкото по партидата на ответното дружество са вписани обстоятелства, задължително подлежащи на вписване /чл. 119, ал. 2 във връзка с чл. 115, т. 3 ТЗ/. Това решение по 4 отрицателен установителен иск не би се отразило на съществуващите вписвания съобразно разпоредбата на чл. 30 ЗТРРЮЛНЦ. От друга страна, решението не може да замести липсата на легитимация на ищцата да сезира Агенция по вписванията като регистърен орган със заявление по чл. 13, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, нито може да замести изискуемите по закон документи, необходими за вписване на промяна в обстоятелствата по партидата на ответника. Това е така, тъй като разпоредбата на чл. 15 ЗТРРЮЛНЦ изчерпателно посочва кои лица могат да бъдат заявители за вписване на промени в ТРРЮЛНЦ. Ето защо ищцата няма правен интерес да установява прекратяване на членственото си правоотношение по избрания от нея процесуален ред.

Следва да се посочи, че последващата промяна в обстоятелствата, подлежащи на вписване в ТРРЮЛНЦ води до възникване на задължение на търговеца по чл. 6 ЗТРРЮЛНЦ да поиска ново вписване, съответно заличаване по партидата му в ТР по предвидения за това ред. Бездействието на самия търговец да изпълни това свое задължение обаче не води до допустимост на предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК. Когато търговецът не изпълнява задълженията си по чл. 6 от същия закон да поиска заличаване в ТР на вписването на прекратено по реда на чл. 125, ал. 2 ТЗ членствено правоотношение от страна на съдружник, то същият носи предвидената в чл. 40 и чл. 41 ЗТРРЮЛНЦ отговорност /в този смисъл са мотивите на т. 5 от ТР № 1 от 31.05.2023 г. по тълк. д. № 1/2020 г., ОСТК на ВКС/.