Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1572 от 12.05.2022, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 13720/2021
Вид
Решение № 1572
Подписан
12.05.2022
Състав
Владимир Руменов Руменов

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 165 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 411 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 424 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7 · Граждански процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 1572 гр. Пловдив, 12.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Владимир Р. Руменов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело № 20215330113720 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исков спор.

Ищецът Р. И. Ц., ЕГН **********, от ***************************, е предявил против С. Л. К., ЕГН **********, от ************************** , иск за реално изпъление на договорно задължение за връщане на дадена в заем сума от 6200 лева , ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаването на заявлението по чл. 417 от ГПК – 05.02.2021г до окончателното изплащане на вземането .

Спаред фактите в исковата молба , между страните имало сключен договор за заем с нотариална заверка на подписа от дата 17.10.2017г. По силата на договора, ищецът предал на ответника в заем сума от 6200 лева, като било уговорен срок за връщането й – 01.03.2018г. Сумата не била върната в срок, и ищецът се снабдил със заповед за незабавно изпълнение на това задължение, издадена по частното гр. дело № 4511 по описа на ПРС за 2021г . К. възразил против заповедта в срока по чл. 411 от ГПК и затова кредиторът, на когото е даден срок по чл. 424 от същия кодекс, иска вземането му да бъде установено със сила на пресъдено нещо, и да му се присъдят сторените разноски. Претендира и законовата лихва върху главницата от датата на депозирането на заявлението до окончателното изплащане на вземането, както и разноските по производството.

Ответникът оспорва исковете , отговорът му е депозиран своевременно с оглед срока по чл.131 от ГПК. Отрича съществуването на договор или получаването на сумата, 1 представеният такъв не бил подписан от него, а договорът бил фиктивен и симулативен, тъй като прикривал хонорар на Ц. от незаконна *************** , в които и К. участвал. Затова се моли исковете да се отхвърлят и да се присъдят разноските.

Предвид изложените факти, води се допустим иск с правно основание в чл. 240 от Закона за задълженията и договорите , във връзка с чл. 422 от ГПК.

Искът е допустим, спазени са сроковете по чл. 414 и чл. 422 от ГПК; има идентичност между вземането , така както е заповядано за незабавно плащане , и това, предмет на исковата молба.

По същество, съдът съобрази следното:

На л. 6 от делото е представено копие от договора , сключен между страните на дата 17.10.2017г. Спорно е било дали този договор е бил подписан от ответната страна, но съдът приема , че подписът в графа „заемател „ е положен от претендирания му автор К. – полагането му е извършено пред нотариус , който е заверил това обстоятелство, а ответника не внесе депозита за назначената с оглед оспорването графологична експертиза.

Спорен факт е и предаването на сумата от 6200 лева от ищеца на ответника. Отделно съставена като самостоятелен документ разписка липсва. В чл. І.1 от договора е записано , че „ Ц. предоставя на К. изцяло и в брой сумата от 6200 лева, която сума заемателят се задължава да възстанови до 01.03.2018г. Предвид стилистичната и езикова формулировка на тази разпоредба, където сказуемото е склонено в сегашното си време, използвания език индикира на извършвано по време на сключването на договора действие , тоест, на извършено по това време предаване на сумата. Затова съдът приема , че сумата е реално предадена и оттам – че има договор за заем като източник на задължение на К. да върне полученото по него.

Възраженията, че сделката е симулирана, като всъщност прикрива комисионен договор, останаха недоказани. При липса на начало на писмено доказателство – официален или изходящ от другата страна по договора частен документ, свидетелски показания за разкриването на тази симулация са недопустими по смисъла на чл. 165 ал.

2 от ГПК. Тъй като договоря между страните е съставен в писмена форма, свидетели не могат да бъдат допуснати да установят липса на договор, процесуалният закон го забранява ( в чл. 164 ал. 1 т . 6), тъй като договора е на стойност над 5000 лева и се иска чрез свидетели да се опровергае съдържанието му.

Искът е основателен. Разноски се присъждат в тежест на ответника, включително тези , направени за снабдяването на ищеца със заповед за незабавно изпълнение.

Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът

2

РЕШИ:

Признава за установено по отношение на С. Л. К. , ЕГН **********, от ******************, че в отношенията между страните, дължи на Р. И. Ц., ЕГН **********, от *********************, плащане на сумата от 6200 лева – главница по договор за заем от дата , ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаването на заявлението по чл. 417 от ГПК – 05.02.2021г до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за плащане № 3261 по частното гр. дело № 11964/2020 год. по описа на Районен съд – Пловдив, ХVІІ гр.състав.

Осъжда С. Л. К., ЕГН **********, от **************************, да заплати на Р.

ИЛ. Ц., ЕГН **********, от ***************************, сумата от 748 лева разноски по двете дела.

Решението подлежи на обжалване пред състав на Пловдивски Окръжен съд, в срок от две седмици от съобщеният до страните , че е изготвено . На страните , на основание чл. 7 от ГПК, да се връчат преписи от решението.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3