Присъда № 197 от 25.07.2023, Районен съд - Варна

МОТИВИ към Присъда №197 от 25.07.2023г. по НОХД № 2337/2023г. по описа на Варненския районен съд

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по внесен на 01.06.2023г. обвинителен акт от Районна прокуратура-Варна, с който е възведено обвинения срещу подсъдимия: Н.Й.И. - роден на 30.08.2002г. в гр. Варна, с настоящ адрес гр. Долни чифлик, ул. „Черен връх"№16, българин , български гражданин, основно образование, не женен, безработен, осъждан, ЕГН:**********, за извършени в реална съвкупност престъпления :

1.по престъпление по чл. 346, ал.2, т.1, пр.1, вр. ал.1 от НК, за това, че:

За времето от 21.00 часа на 10.03.2021г. до 06.30 часа на 11.03.2021г. в гр.

Белослав, обл. Варна, противозаконно отнел чуждо моторно превозно средство - лек автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“ с рег.№ В 1036 НА, на стойност 1850 лв.

/хиляда осемстотин и петдесет лева/, от владението на И.В.И., без негово съгласие с намерение да го ползва, като превозното средство е изоставено без надзор и 2. по престъпление по чл. 194, ал.1 от НК, за това, че:

За времето от 21.00 часа на 10.03.2021г. до 06.30 часа на 11.03.2021г. в гр.

Белослав, обл. Варна, отнел чужди движими вещи - сумата от 1 700лв. /хиляда и седемстотин лева/, от владението на И.В.И., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.

Предвид изразеното в хода на разпоредителното заседание желание на подсъдимия за разглеждане на делото по реда на диференцираната процедура на гл.27 от НПК , на основание чл.252, ал.1 от НПК, съдът разгледа делото незабавно след провеждане на разпоредително заседание.

Производството по делото се проведе при условията и реда на глава 27 от НПК, като по искане на подсъдимия бе проведено съкратено съдебно следствие. Същият, при условията на чл.371, т.2 от НПК призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти.

Съдът намери, че направените от подсъдимия самопризнания се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, поради което и обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимия без да събира доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и ще ползва съдържанието на протоколите за разпит на обвиняемия , свидетелите и експертните заключения, дадени на досъдебното производство, без да извършва разпит на подсъдимия, свидетелите и вещите лица.

Участващият в производството представител на ВРП поддържа предявеното срещу подсъдимия обвинение, като счита, че направените самопризнания от подс. И. в хода на съдебното производство се подкрепят от всички събрани доказателства в хода на ДП. Акцентира върху обстоятелството, че както в хода на ДП, така и в хода на съдебното производство подсъдимият е съдействал за разкриване на обективната 1 истина и признава деянията. Предвид сравнително младата му възраст, въпреки предходното му осъждане счита, че може да се приложи разпоредбата на чл. 55 от НК, въз основа на което предлага за деянието по чл. 194, ал. 1 от НК да се замени лишаването от свобода с „пробация“, а за деянието по чл. 346, ал. 2, т. 1 от НК да се наложи наказание лишаване от свобода към предвидения в закона минимум.

Защитникът на подсъдимия - адв.К. счита, че от събрания по делото доказателствен материал стана ясно, че подс. И. е извършител на престъплението, в което е обвинен.

Акцентира върху обстоятелството, че подс. се признава за виновен и се разкайва за стореното от него. Навежда следните смекчаващи вината обстоятелства – пълни самопризнания, добро процесуално поведение, признаване на вината и критично отношение към деянието и към себе си като извършител, млада възраст и липса на подкрепа от семейството. Моли да бъде взето предвид, че деянието е извършено на 10.03.2021г., момент, в който лицето не е било осъждано и е нямало влязла в сила присада. Предвид гореизложеното, моли на подс. И. да бъде наложено възможно найлекото наказание по повдигнатите обвинения, отложено с изпитателен срок.

Подсъдимият Н.И. се признава за виновен, изцяло признава фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт. Изразява съжаление за извършеното, в последната си дума моли за по-малко наказание.

След преценка на събраните по делото релевантни гласни и писмени доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Н.Й.И. е роден 30.08.2002г. в гр. Варна. Той е с основно образование, неженен, безработен. Притежава ЕГН **********. През месец март 2021г. подс. пребивавал на територията на гр.Белослав, обл.Варна.

Свидетелят И.И. притежавал лек автомобил марка „Опел Вектра“ с peг. № В 1036 НА. На 10.03.2021г. около 17:30ч., св. И. паркирал автомобила си в гр. Белослав, обл.Варна , на улицата пред дома си- ул. „Синчец“№14, като заедно със него, бил и св.

Н.Т.. Двамата слезли от автомобила и се отправили към дома на св. И.. След като слязъл, св. И. оставил автомобила си отключен, а в него оставил ключовете на автомобила и портмонето си, в което била взетата по-рано през деня от него заплата сумата от 1 700лв.

Същият ден, около 21.00 ч., подс. излязъл от дома си и започнал да се разхожда по улиците на гр.Белослав, като преминал и през района около дома на св. И.И.. Докато обикалял по улиците, той стигнал до лекия автомобил марка „Опел Вектра“ собственост на св. И. и решил да се качи в него и да го управлява. За целта дръпнал дръжката на предната лява врата и установил, че автомобилът е оставен отключен.

Влязъл в него, седнал на шофьорското място и след като намерил ключовете, запалил автомобила и потеглил. Известно време след като потеглил и управлявал автомобила по улиците на гр.Белослав, той преустановил движение. Подс. И., взел парите от портмонето на св.И. /сумата от 1700 лв./, слязъл от автомобила, като го изоставил там където бил спрял и се прибрал у дома си.

Около 06:30ч. на 11.03.21г. св. И.И., установил, липсата на автомобила си и подал 2 сигнал в полицията.

Междувременно, около 19:00ч. на 11.03.2021 г., св. Г.С. и св. Н.Н.- полицейски служители към ПУ Белослав и Аврен при Четвърто РУ-Варна били дневна смяна , като автопатрул „495“ и извършвали обход в централната част на гр. Белослав, когато забелязали, че на ул. „Сан Стефано“ до дом №4 бил оставен горепосоченият лек автомобил, който бил обявен за издирване- „Опел Вектра“с peг. № В1036НА, и който подс. Н.И. бил отнел по-рано от владението на собственика му. На свидетелите С. и Н. им направило впечатление, че въпросният автомобил бил отключен и контактният ключ бил поставен в гнездото на патрона за запалване. На място незабавно била извикана дежурна група към Четвърто РУ ОД МВР-Варна, като бил извършен оглед на местопроизшествие. В хода на това процесуално действие били фиксирани и иззети отривки за ДНК профилиране от волана, от топката на скоростния лост и от вътрешността на лявата врата на автомобила.

От заключението на назначената и изготвена в хода на ДП съдебно- автотехническа и оценителна експертиза /САТО/ /л.36-42, т.2 от ДП/ е видно, че средната пазарна цена за лек автомобил „Опел Вектра“ с рег.№ В 1036 НА към датата на инкриминираното деяние 10/11.03.2021г. е в размер на 1 850 лв.

Видно от заключението на назначената и изготвена в хода на ДП ДНК експертиза /л.60-63, т.1 от ДП/, се установява, че в сместа, определена от вътрешната дръжка на лява/шофьорска/ врата на лек автомобил „Опел Вектра“ е установено наличие на биологичен материал от подс.Н.Й.И. и от св.И.В.И..

В хода на ДП била назначени и изготвена съдебно-психиатрична експертиза /СПЕ/ /л.44-47, т.2 от ДП/, видно от заключението на която подс.И. не страда от психично разстройство. При него не били налице анамнестични и клинични белези на зависимост към алкохол и психоактивни вещества. Към момента на извършване на деянието /21:00ч. на 10.03.21г. до 06:30ч. на 11.03.21г./ вещото лице сочи, че той е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Сочи, се че физическото и психическо състояние на подс. И. позволява да възприема правилно фактите, които имат значение по делото и да дава достоверни обяснения за тях.

От приобщената по делото справка от Сектор ПП-ОД на МВР-Варна, ведно със справка за нарушител/водач /изискана и приобщена в съдебното производство / е видно, че подс.И. никога не е притежавал СУМПС и категории. Срещу същия има издадени три НП, които обаче не са влезли в сила, както и три фиша за различни нарушения на ЗДвП.

От приетите по делото справки съдимост за подс.И. е видно, че той не е бил осъждан към момента на инкриминираното деяние по настоящото дело. В последствие обаче спрямо него са влезли в сила три съдебни акта както следва:

1. Споразумение по НОХД № 202/2021г. на PC – Девня, влязло в сила на 25.10.2021г., за престъпление, извършено на 26/27.06.2021г. по чл.346, ал.2т.1 и т.3 вр. ал.1 от НК му е наложено наказание "Лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, изпълнението на което е било отложено с изпитателен срок от три години.

2. Присъда по НОХД № 419/2021 г. на PC - Провадия, влязла в сила на 17.06.2022 г., за престъпление, извършено на 15.04.21г. по чл.346, ал.2, т.1 и т.3 вр. ал.1 3 от НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от осем месеца, изпълнението на което е било отложено с изпитателен срок от три години.

3. С Присъда по НОХД № 1846/2022 г. на PC - Варна, влязла в сила на 28.07.2022 г., за престъпление, извършено в периода 26.10.25020г.- 27.07.2021г., по чл.346, ал.2, т.1, т.2 и т.3 вр. ал.1 от НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година и осем месеца, изпълнението на което е било отложено с изпитателен срок от три години.

От приобщената по делото справка с характеристични данни/л.84 от ДП/ е видно, че подс.И. живее в с.Дъбравино , обл.Варна заедно с баба си. Подсъдимият имал двама братя. Той е познат на органите на полицията още преди деянието предмет на производството. Той не се ползвал с добро име сред съселяните си. Бил тих и комбинативен, не бил арогантен и не се държал демонстративно пред органите на полицията.Обкръжението му било предимно от лица от криминалния контингент.

Горната фактическа обстановка, принципно безспорна между страните, съдът прие за установена въз основа на гласните доказателства по делото- самопризнанията на подсъдимия И., който изцяло призна фактите, посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт, от показанията на свидетелите И.В.И., Н.Н.Т., Н.Н.М. и Г.Н.С., дадени в хода на досъдебното производство, ДНК експертиза, съдебноавтотехническа и оценителна експертиза, съдебно-психиатрична експертиза, протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбум, протоколи за доброволно предаване, разписки, справка за съдимост ведно с бюлетин, справка с характеристични данни, справки от сектор ПП-Варна, както и от другите писмени материали по делото, инкорпорирани по реда на чл.283 от НПК, не оспорени от страните, чиито съвкупен анализ не налага различни изводи.

Съдът изцяло кредитира самопризнанията на подсъдимия И., тъй като същите напълно кореспондират с останалия събран доказателствен материал.

Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите И.В.И., Н.Н.Т., Н.Н.М. и Г.Н.С., тъй като същите са непротиворечиви, последователни и взаимно допълващи се и кореспондиращи със заключението на приобщената по делото съдебноавтотехническа и оценителна експертиза, ДНК експертиза и с останалия доказателствен материал.

Съдът приема заключенията на изготвените в хода на досъдебното производство съдебно-автотехническа и оценителна експертиза, ДНК експертиза и съдебнопсихиатрична експертиза като компетентни и безпристрастни, като освен това кредитира и всички писмени материали, приобщени към доказателствата по делото, тъй като те са непротиворечиви по между си и съответстват на установената фактическа обстановка.

Както беше отбелязано по-горе, съдебното следствие протече по реда на диференцираната процедура по чл.371, т.2 от НПК. Подсъдимият И. доброволно, съзнателно и при яснота за последиците от това, призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.