Определение № 2164 от 28.08.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2164 гр. Бургас, 28.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Радостина П. Иванова като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно частно гражданско дело № 20252100501479 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.1, т.1 ГПК.

Постъпила е частна жалба от Е. А. А. - ищец в първоинстанционното производство, чрез адв.Несторов, срещу Определение №636/19.06.2025г., постановено по гр.д.№711/25г. по описа на Районен съд Несебър, с което е прекратено производството по делото на претенцията на ищцата В.С.Т., срещу Етажните собствениците в Етажна собственост в к-с „Ливи Парадайс“, сграда с адрес в гр.

Несебър, кв. „Камелия“ № 173, представлявани от управителя „Хоум Мениджмънт Бургас“ ООД, за отмяна на основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС на взетото по т. 1 от дневния ред на проведеното на 02.05.2025 г. ОСЕС, с което не е приет отчет на приходите и разходите на домоуправителя за последните пет години.

Жалбоподателката претендира отмяна на определението и връщане на делото на НРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Бургаският окръжен съд, за да се произнесе по жалбата, установи следното:

Пред Районен съд Несебър е предявен иск от Е. А. А., срещу собствениците в Етажна собственост в к-с „Ливи Парадайс“, сграда с адрес в гр. Несебър, кв.

„Камелия“ № 173, представлявани от управителя „Хоум Мениджмънт Бургас“ ООД, за отмяна на основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС на взетото по т. 1 от дневния ред на проведеното на 02.05.2025 г. Общо събрание на етажната собственост (ОСЕС) решение, с което е решено, че „По т. 1 от дневния ред след проведена дискусия ОС на ЕС единодушно реши, че темата няма да бъде допълнително обсъждана на бъдещи събрания. Всеки собственик, който желае да се запознае подробно с отчетността за съответния период, може да се обърне лично към домоуправителя за преглед на наличната документация, в съответствие с чл. 11, ал. 2 от ЗУЕС.“, а действително били проведени обсъждания между етажните собственици, че отчетът на управителя Д.Е. за последните пет години не се приема, поради липса на ясни, проверими и документално подкрепени данни. Твърди се, че ищцата оспорила протокола по реда на чл.16, ал.9 от ЗУЕС, но не последвала корекция.

С Разпореждане № 1706/03.06.2025 г., съдът е указал на ищцата да заяви 1 изрично, дали счита, че ОСЕС е взело положително решение по т. 1 от дневния ред, както и да аргументира правния си интерес от оспорването. В отговор е постъпила уточнителна молба от ищцата - вх. № 5827/17.06.2025 г., с която е заявено изрично, че решение по т. 1 и за приемане отчета на управителя не е взето, но се посочва, че формулировката на вписаното в протокола решение би могла да препятства бъдещо гласуване на решение в същия смисъл, предвид което аргументира интерес от конститутивния иск като единствено средство за защита срещу посочените последици и бездействието на управителя в производството по чл. 16, ал. 9 от ЗУЕС.

С тук обжалваното определение, първоинстанционният съд е приел, че ищцата няма правен интерес от предявения иск. Съдът се е позовал на постановеното в Решение № 39 от 19.02.2013 г. по гр. д. № 657/2012 г., I г. о. на ВКС, и е обосновал извод, че атакуваното с иска решение не е позитивно, а негативно – не е взето решение за не/приемане отчета на управителя, поради което не подлежи на атакуване по чл.40 ЗЕУЕС.

В жалбата се излагат съображения, че атакуваното решение не съставлява обикновено отрицателно решение за неприемане на отчета, а съставлява такова за ограничаване на етажните собственици за в бъдеще да не подлагат на обсъждане и приемане отчета на управителя. Според жалбоподателя, веднъж прието и стабилизирано, решението обвързва етажните собственици и те не могат да се позовават занапред на неговата незаконосъобразност.

Бургаският окръжен съд, по оплакванията в частната жалба намира, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно.

Разпоредбата на чл.40 ЗУЕС предвижда възможност за оспорване по исков ред законосъобразността на взетите решения на ОСЕС. В рамките на този иск недоволният етажен собственик може да изтъкне всички свои твърдения, обуславящи незаконосъобразността на взетите решения. При неоспорване, респ. – при неуспешно проведен иск по чл.40 ЗУЕС, взетите решения се стабилизират и обвързват етажните собственици. В този смисъл е и посоченото от НРС Решение №39/19.02.13г. по гр.д.

№657/12г. на І г.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК, в което се казва „затова извън определения от закона срок не може да се иска отмяна нито на нищожните, нито на незаконосъобразните решения. Тук е неприложим принципа, че нищожност може да се установява без срок“. С позоваване на горното решение, с Определение № 194 от 26.02.2016 г. на ВКС по т. д. № 2280/2015 г., I т. о., ТК, ВКС е отказал да допусне касационно обжалване, с аргумент, „че извън реда и определените срокове по чл. 40 ЗУЕС, е изключена възможността етажния собственик да се позовава на нищожност или незаконосъобразност на прието решение на ОС“.

Поначало правилни и законосъобразни са изводите на НРС, основани на горното решение, че на атакуване по чл.40 ЗУЕС подлежат само позитивни решения, не и такива, с които се отхвърля предложение. В настоящия случай такова би било евентуално решение, че отчетът на управителя няма да се разглежда на това ОСЕС. Но взетото от етажните собственици решение е „темата няма да бъде допълнително обсъждана на бъдещи събрания“, т.е. отчет да не се разглежда нито на това, нито на друго ОСЕС за в бъдеще. С това решение за етажните собственици се вменява привидна и формална забрана да изискват и подлагат на обсъждане на ОСЕС отчет на управителя. Поради това така взетото решение не е негативно, а позитивно, т.к. въвежда правило/забрана, създава задължения и на него формално може да се позове всеки етажен собственик занапред. Поради това за ищцата е налице правен интерес да го атакува за законосъобразност, като противоречащо на нормата на чл.11, ал.1, т.4 ЗУЕС.

Поради изложените съображения, определението на първоинстанционния съд, с което е прекратено производството поделото следва да бъде отменено, а делото – върнато за разглеждане на иска по същество.

С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №636/19.06.2025г., постановено по гр.д.№711/25г. по описа на Районен съд Несебър.

ВРЪЩА ДЕЛОТО на Районен съд Несебър за продължаване на съдопроизводствените действия.

Настоящото определение е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3