Решение № 90 от 08.10.2024, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. Пазарджик, 08.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Венцислав Г. Петров при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева като разгледа докладваното от Венцислав Г. Петров Търговско дело № 20235200900135 по описа за 2023 година

Предявени са субективно кумулативно съединени искове от М. В. К., ЕГН **********, с адрес: с. Ю., община П., ул. „***“ № **, Н. П. К. , ЕГН ********** - лично и като законен представител (майка) на М. В. Т., ЕГН ******, двамата с адрес: с. З., община С., ул. „**“ № **, всички чрез адв. Г. Х. от С., срещу „ЗК Лев инс“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67, за заплащане на първия ищец на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000 лева, след допуснато увеличение по размер на основание чл. 214, ал. 1, изр. 3 от ГПК, ведно със законната лихва от датата на завеждане на щетата пред застрахователя – 27.03.2023 г. до окончателното плащане; на обезщетение за имуществени вреди – разходи за лечение в размер на 300 лева, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска – 24.07.2023 г. до окончателното плащане; за заплащане на втория ищец на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000 лева, след допуснато увеличение по размер на основание чл. 214, ал. 1, изр. 3 от ГПК, ведно със законната лихва от датата на завеждане на щетата пред застрахователя – 27.03.2023 г. до окончателното плащане; на обезщетение за имуществени вреди – разходи за лечение в размер на 1 673 лева, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска – 24.07.2023 г. до окончателното плащане; за заплащане на третия (малолетен) ищец на обезщетение за неимуществени вреди в размер 1 н а 1 000 лева, ведно със законната лихва от датата на завеждане на щетата пред застрахователя – 27.03.2023 г. до окончателното плащане, всички настъпили от ПТП от *** г. по вина на водача на лек автомобил „******“, рег.

№ ****, И. А. Г., на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ. Посочват се банкови сметки – чл. 127, ал. 4 от ГПК.

Исковете се основават на следните фактически твърдения:

На ***** г. М. В. Т. (към него момент бебе на ** месеца) вдигнал температура, поради което майка му Н. П. К. помолила съседа им М. В. К. да ги откара до МБАЛ – П. АД с л. а. „****“, рег. № ***. На връщане от болничното заведение, около *** часа, на път **, в посока от гр. П. към с. Ю., в района на км ***, в лентата за движение на м. навлиза насрещно движещият се л. а. „******“, рег. № ****, управляван от И. А. Г., и настъпва челен удар. В резултат от сблъсъка автомобилите се завъртат и л. а. Б. удря със задната си част задната лява врата на л. а. М.. Пострадали и тримата ищци. Бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № *** г. и образувано ДП № *** г. на ОДМВР – П.. Подробно се описват претърпените телесни увреждания от ищците. Твърди се, че на 27.03.2023 г. ищците са отправили молби до застрахователя, с които се претендират обезщетения за неимуществени и имуществени вреди. Моли се за уважаване на исковете с присъждане на разноски.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът „ЗК Лев инс“ АД, чрез юрисконсулт И. Г. е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва наличие на сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за л. а. „******“, рег. № ****, управляван от И. А. Г.. Твърди се, че вина за ПТП няма водачът на л. а. Б., а такава има водачът на л. а. М. – първият ищец, който е създал предпоставки за настъпване на ПТП (това възражение за съпричиняване е уточнено от ответника с допълнителния отговор на ДИМ и е допустимо). Прави се възражение за съпричиняване от страна на пострадалите поради неспазване правилата за движение, конкретно поради непоставен предпазен колан по време на инцидента от страна на ищците Н. К. и М. К. – чл. 137а от ЗДвП, а досежно детето М. Т. – същото е било в скута на майка си, която нарушавайки императивната разпоредба на чл. 125 от СК не е положила необходимата грижа по отношение на малолетното си дете, като не е спазила и разпоредбите на чл. 137б и чл. 137в от ЗДвП, предвиждащи системата за обезопасяване на детето в зависимост от теглото и височината на същото. Излага се, че счупването при ищцата Н. К. е установено около десет дни след инцидента, поради което се приема, че няма връзка с него. Оспорва се продължителността на възстановяването за ищците. Оспорва се ищците да са направили и съответните разходи, претендирани като имуществени вреди. Претендираните 2 размери на обезщетенията се сочат като прекомерно завишени. Относно лихвата се приема, че не се дължи изобщо, на основание чл. 497, ал. 1, т. 1 и 2 от КЗ, тъй като са били изискани допълнителни документи, които не са представени, евентуално – след изтичане на 15 работни дни от датата на предявяване на претенцията за обезщетение от застрахователя.

В допълнителната искова молба, постъпила в срока по чл. 372 от ГПК, се поддържа изложеното в исковата и се оспорват възраженията на ответника.

Подчертава се, че ищцата Н. К. е била бременна, с което същата е освободена от задължението да носи предпазен колан – чл. 137а, ал. 2, т. 1 от ЗДвП.

В срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК е постъпил допълнителен отговор на ДИМ. Подържа се изложеното в отговора. Уточнява се възражението за съпричиняване от страна на ищеца М. К. относно това, че се е движел с несъобразена скорост, същият е можел да спре или да предприеме спасителна маневра.

По допустимостта на производството:

Легитимацията на страните съответства на твърденията на ищците за претърпени вреди от деликт и застрахована гражданска отговорност на делинквента при ответника-застрахователно дружество.

Съдът счита, че в случая претенцията на ищ ците за присъждане на законна лихва за забава представлява последица от евентуалното уважаване на главните искове – за обезщетение и не се предявява т като самостоятелни искове по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и затова ищците не са длъжни да сочат размер на търсената лихва – така Определение № 406 от 15.07.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 300/2009 г., I т. о.

Съдът приема, че надлежно е упражнено правото на иск, доколкото ищците са провели описаната в чл. 498, ал. 1 и ал. 3 от КЗ процедура за разглеждане на претенцията пред застрахователя, като на 27.03.2023 г. са го сезирали с искане за заплащане на обезщетение досежно процесния инцидент, респ. няма плащане в тримесечният срок по чл. 496, ал. 1 от КЗ.

Исковете са предявени на 24.07.2023 г.

Представя се от ищците (а и съдът е изискал цялото НОХД № *** г. на РС – П., доколкото служебно следи за допустимостта на производството) споразумение по чл. 384, ал. 1 вр. чл. 382, ал. 7 от НПК, което има значение на влязла в сила присъда по отношение на застрахованото лице И. А. Г. – чл. 383, ал. 1 от НПК.

Сезиран е родовокомпетентният съд – чл. 104, т. 4 и 6 от ГПК.

Съдът приема от фактическа страна следното:

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК съдът е приел за безспорно 3 и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между ответното дружество и водача на лек автомобил „******“, рег. № ***, управляван от И.

А. Г., е сключена застраховка „ГО на автомобилистите“, валидна към датата на процесния инцидент; че ищците са провели описаната в чл. 498, ал. 1 и ал. 3 от КЗ процедура за разглеждане на претенцията пред застрахователя, като на 27.03.2023 г. са го сезирали с искане за заплащане на обезщетение досежно процесния инцидент, респ. няма плащане на такова в тримесечният срок по чл.

496, ал. 1 от КЗ.

От приложеното НОХД № *** г. на РС – П. се установява, че по силата на неподлежащо на обжалване споразумение от *** по чл. 384, ал. 1 вр. чл.

382, ал. 7 от НПК, И . А. Г., роден на ***** в гр. С., обл. П., е признат за виновен в това, че на 28.02.2023 г., на път **, км ****, между гр. П. и с. Б., при управление на МПС – л. а. „******“, рег. № ****, нарушил правилата за движение, а именно: чл. 21, ал. 2 от ЗДвП „Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак“; чл. 47, ал. 3 от ППЗДвП „Пътните знаци за въвеждане на забрана и за отменяне на въведена забрана имат следните изображения и наименования: В26 - Забранено е движение със скорост, повисока от означената.“, като се е движел със скорост над максимално допустимата от 60 км/ч, а именно 82.76 км/ч, вследствие на което е загубил контрол върху управлявания от него автомобил, навлязъл е в лентата за насрещно движение и е предизвикал ПТП, с което по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на повече от едно лице, както следва: на М.

В. К., изразяваща се в счупване на външния глезен на десния крак, наложило наместване и гипсова имобилизация, довело до трайно затрудняване на движенията на десен долен крайник, по смисъла на чл. 129 от НК за около 1,5 – 2 месеца; на Н. П. К., изразяваща се в счупване на лявата раменна кост в горния й край, наложило оперативно наместване, метална фиксация и имобилизация, което довело до трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник, по смисъла на чл. 129 от НК за около 5 – 6 месеца, като му е наложено съответно наказание по НК.

По делото е приет и Констативен протокол за ПТП с пострадали лица рег. № *** г., съставен от мл. инспектор при ОДМВР – П..

От събраните по делото гласни доказателства се установява следното:

Свидетелят И. А. Г. (водач на процесния л. а. ******) дава показания, че помни процесния инцидент. Времето било дъждовно. Както си карал и колата поднесла, влязъл в насрещното движение, не успял да се върне в своята лента, защото отсреща се появила друга кола – автомобилът на пострадалите ищци – ****. Твърди, че се движел със скорост от около 80 км/ч, тъй като не забелязал, че има поставен знак за разрешена скорост до 60 км/ч. Колата 4 поднесла и нямал време да спре.

Свидетелят В. В. К., съпруга на ищеца М. К., дава показания, че знае за инцидента. След престоя в болницата М. се прибрал у дома си. Понеже му сложили гипс, около 3 месеца не можел да става от леглото. Съпругата му се грижела за него. Много се оплаквал от болки. След 5-6 месеца започнал да се придвижва с патерици. И сега изпитвал болки.

Свидетелят В. О. Т., живее с ищцата Н. К. на семейни начала, дава показания, че знае за инцидента. По това време бил в Х. Върнал се обратно в Б., за да се грижи за жена си и детето. Много болки изпитвала Н.. След като й направили изследвания, разбрала, че е бременна и поради тази причина не можела да приема болкоуспокояващи. Пострадалата ръка не може да я вдига нагоре, само до половината от пълното движение. За детето си М. заявява, че е много стресирано - както спи, става от сън и тръгва да бяга. „Кръв като гледа и му става лошо“. Поддържа, че едва след процесното ПТП и двамата с жена си разбрали, че тя е бременна.

От изслушаното заключение по допуснатата по делото КСАвТМЕ, изготвена от вещи лица автоексперт инж. В. Ф. и д-р П. М., неоспорено от страните, прието от съда като компетентно изготвено, се установява следното:

Авто-техническа част:

На *** г. около *** часа, в тъмната част на денонощието л. а. ******, рег. № ***, управляван от И. А. Г., се движел на път **** в посока от с. Б. към гр. П. със скорост около 85 км/ч. По същото време л. а. ****, управляван от ищеца М. К. и пътници на задната седалка отдясно Н. П. К., държаща бебе в скута си, се движел по същия път в посока от гр. П. към с. Б. със скорост от около 49 км/ч. Времето е било дъждовно, а асфалтовата настилка мокра.

Автомобилите се движат на фарове. Водачът на ****** навлиза в левия за него завой със скорост от около 85 км/ч, при максимална скорост, с която може да премине завоя при мокра асфалтова настилка преди автомобила да изгуби напречна устойчивост 79 км/ч. В края на кривата на завоя И. Г. губи контрол над управлението и отклонява своя автомобил Б. в посока, където в този момент се движи М. В момента, в който Б. навлиза в лентата за насрещно движение, автомобилите отстоят на около 35 – 47 метра един от друг, във време до 2 секунди, поради което водачите и на двата автомобила нямат техническата възможност да спрат автомобилите, траекториите им се пресичат и настъпва кос удар между предната част на л. а. М. и предна дясна част на л. а. Б.. Мястото на удара е изцяло в лентата за движение на М. Автоекспертът приема, че водачът на л. а. Б. Г. е допуснал техническа грешка, че при конкретните пътно- климатични условия управлява МПС със скорост много по-висока от максимално допустимата за пътния участък от 60 5 км/ч. Технически правилно е на правия участък преди наличния за него завой наляво да намали скоростта и да навлезе в кривата с допустимата скорост. По отношение на водача на л. а. М. М. К., опасността за него е възникнала за изключително кратко време от около 2 сек преди да навлезе в кривата на десния за него завой, когато насрещно движещия се л. а. Б. е навлязъл в лявата лента и е отстоял на дистанция о т 35 – 47 метра, при което К. не е имал техническата възможност да спре автомобила преди удара, който е настъпил докато е задействал спирачките.