Решение № 145 от 28.09.2022, Районен съд - Брезник

РЕШЕНИЕ

№ 145 гр. Брезник, 28.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БРЕЗНИК в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР С. ПЕТРОВ при участието на секретаря МАРИЯНА Р. ГИГОВА като разгледа докладваното от ПЕТЪР С. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20221710100026 по описа за 2022 година

Производството е по иск с правна квалификация чл.439 ал.2, вр. с чл.124 от ГПК.

Образувано е по искова молба, предявена от С. Г. В., с ЕГН: ********** и И. Г.

В., с ЕГН: **********, чрез адв.С. М. от АК-Х., със съдебен адрес: гр.************* против „СОФИЙСКА ВОДА“ АД ЕИК, ************, със седалище и адрес на управление: гр.***********************, представлявано от изпълнителния директор В. Т., с искане да се приеме за установено, че сумите предмет на заповедно производство по ч.гр.д. № 69670/2016г. по описа на СРС, ГО, 151 състав в размер на 1698,59 лв. са погасени по давност.

Процесуалният представител на ищците твърди, че с издадена на 07.12.2016 г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, и изпълнителен лист от 20.02.2017 г. по ЧГД № 69670/2016 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 151 състав, наследодателят на ищците Г. Б. В. е осъден да заплати на „Софийска вода" АД, със седалище и адрес на управление: гр. С*************, представлявано от изпълнителния директор В. Т., сумите както следва: сума в размер на 1217.29 лева, представляваща потребена вода през периода от 15.06.2011 г. до 26.10.2016 г., ведно със законната лихва за периода от 30.11.2016 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 153.88 лева за периода от 16.07.2011 г. до 26.10.2016 г. и 327.42 лева разноски по делото, а именно: 27.42 лева държавна такса и 300 лева възнаграждение за юрисконсулт. След издаване на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание, като е образувано на 28.06.2017 г. изпълнително дело № 1884/2017 г. по описа на ЧСИ С. Х., рег. № *** в КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд. В хода на изпълнителното дело длъжникът Г. Б. В. е починал на 22.08.2020 г., предвид на което на основание чл. 429 ГПК са конституирани като 1 наследници ищците С. Г. В. и И. Г. В., като задължението е разделено по 1/2 на всеки един от тях. На 11.07.2017 г. е наложен запор върху банковата сметка на наследодателя на ищците Г. Б. В. в банка ОББ, а на 18.07.2017 г. е наложен запор върху пенсията му в НОИ, като суми не са му били събирани. На 11.10.2017 г. е наложена възбрана върху жилището му, представляващ апартамент № 22, находящ се в ж.к. Л**************.

Освен наложените два „запора" на банковата сметка и на пенсията, превеждана от НОИ на длъжника и наложената възбрана върху недвижимия имот, други валидни изпълнителни действия от ЧСИ по делото не са извършвани. Твърдят, че на основание чл. 439 ГПК, в настоящия случай е налице новонастъпило обстоятелство, а именно: изтичане на предвидената в чл. 111, б. „В" от ЗЗД тригодишна давност по отношение на вземането на ответното дружество, след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Съображенията за това са следните: Съгласно Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по т. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС вземанията на "Софийска вода" АД за потребена вода съставляват периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "В" ЗЗД и давностният срок е тригодишен. Предвид изложеното считат, че е настъпила погасителна давност по отношение на вземането на "Софийска вода" АД, същата е изтекла и не е прекъсвана.

Тъй като не са извършвани последващи изпълнителни действия от последното валидно извършено изпълнително действие, а именно наложената „възбрана" на 11.10.2017 г., от тази дата течението на погасителната давност не е прекъснато, поради което и с изтичането на тригодишен период, считано от наложената „възбрана“ на 11.10.2017 г. по ИД № 1884/2017 г. по описа на ЧСИ С. Х., до 11.10.2020 г., претенциите за принудително осъществяване на вземанията вече са погасени по давност. С оглед на което към момента на депозиране на исковата молба давностния срок е изтекъл. В настоящия случай, правният интерес за ищците да предявят отрицателен установителен иск по чл. 439, ал. 1 от ГПК е обусловен от предприетите от ЧСИ С. Х. изпълнителни действия, и по-специално наложената възбрана върху наследствения им недвижим имот, представляващ апартамент № 22, находящ се в ж.к. Л**************, и липсата на друг ред за защита след влизане в сила на новия ГПК от 01.03.2008 г., с който значително се е стеснил кръга на подлежащите на обжалване действия на съдебните изпълнители. По изпълнителното дело взискателят последно е поискал извършването на последващи изпълнителни действия с молба от 14.05.2019 г. Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява поради перемция на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Правно ирелевантно е дали съдебният изпълнител е постановил акт за прекратяване на принудителното изпълнение, тъй като давността се прекъсва според чл. 116, б. „в" от ЗЗД с предприемането на действия на принудително изпълнение. Следователно, за прекъсването на давността е от значение единствено на коя дата е било предприето последното валидно изпълнително действие и дали от тази дата са изминали повече от три години, за да се приеме, че вземането, което е предмет на принудително изпълнение е погасено поради давност. С ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 10, с което се приема, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д" от ГПК отм.), новата погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е предприето последното валидно изпълнително действие в настоящия случай - от наложената „възбрана" върху недвижим имот на длъжника на 11.10.2017 г. по ИД № 1884/2017 г. по описа на ЧСИ С.

Х..

2

Съгласно чл. 116, б. „в" от ЗЗД, давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение, поради което в изпълнителното производство за събиране на парични вземания давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. В мотивите на тълкувателното решение са изброени действия на принудително изпълнение като изрично се посочва, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.

Съгласно дадените разяснения с цитираното по-горе ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, в т. 10, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, както и извършването на справка от съдебния изпълнител с цел проучване на имущественото състояние на длъжника не са изпълнителни действия и не прекъсват давността, поради което следва да се приеме, че датата, на която е предприето валидно изпълнително действие е 11.10.2017 г., когато е наложена „възбрана" върху недвижимия имот на длъжника. Следователно, давността се прекъсва с предприемането на действия на принудително изпълнение на 11.10.2017 г., но в продължение на повече от три години не е предприето друго изпълнително действие за принудително събиране на вземането, поради което последното се е погасило по давност на 12.10.2020 г.

С оглед изложеното молят съда да постанови решение, с което да приеме за установено по иска с правно основание чл. 439 ГПК, предявен от С. Г. В., ЕГН ********** и И. Г. В., ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес: гр.

*******************, чрез адвокат С. М., с правно основание по чл. 439, ал. 2 от ГПК срещу „Софийска вода" АД, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление: гр. ***************, представлявано от изпълнителния директор В. Т., че С. Г. В. и И.

Г. В. НЕ ДЪЛЖАТ на „Софийска вода" АД, всеки един от тях по 1/2 от сумите по издадените заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 07.12.2016 г., и изпълнителен лист от 20.02.2017 г. по ЧГД № 69670/2016 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 151 състав, както следва: сума в размер на 1217.29 лева главница за потребена вода през периода от 15.06.2011 г. до 26.10.2016 г., по отношение на недвижим имот, находящ се в гр. ***********, ведно със законната лихва за периода период от 30.11.2016 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на, 153.88 лева за периода от 16.07.2011 г. до 26.10.2016 г. и 327.42 лева разноски по делото, а именно: 27.42 лева държавна такса и 300.00 лева възнаграждение за юрисконсулт, като погасени по давност. Искат присъждане на разноските по делото.

Исковата молба с приложенията е връчена на 12.04.2022г.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от процесуалният представител на дружеството-ответник. В него се оспорва основателността на иска както по основание, така и по размер. Оспорва твърдението, че задължението, предмет на изпълнителното дело е погасено по давност. Делото е образувано по молба на 28.06.2017г. въз основа на изпълнителен лист, издаден на 20.02.2017г. на основание влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.

№ 69670/2016г. по описа на СРС, 151 с-в. Процесуалният представител на ищците твърди, че 11.10.2017г. - налагане на възбрана, с което е започнала да тече нова давност от последното изпълнително действие по изпълнителното дело при ЧСИ С. Х. е било за вземането, която също е петгодишна.

Влязлата в сила заповед поради нейното неоспорване от длъжника в срока по 3 ч л . 414, ал. 1 ГПК прави вземането по заповедта безспорно. Длъжникът, който не твърди обстоятелства по чл. 424, ал. 1 ГПК, може да оспори изпълнението само въз основа на факти, настъпили след изтичане срока за възражение по чл. 414 ГПК - арг. чл. 439, ал. 2 ГПК. Това означава, че давността за вземанията на основание чл. 117, ал.

2 ЗЗД е станала петгодишна, защото, макар да не представлява съдебно решение, постановено в исков процес, влязлата в сила заповед за изпълнение прави вземането безспорно. Именно защото тя се ползва с такава правоустановителна сила се преклудира възможността длъжникът да оспорва съществуването и изпълнимостта на вземанията по заповедта с аргументи, черпени от възражения, които е могъл да изложи в срока за възражение по чл. 414 ГПК. Съгласно чл. 439, ал. 2 ГПК той може да релевира само възражения за осъществили се юридически факти след този момент.

Аргумент за наличието на сила, аналогична на силата на пресъдено нещо е и обстоятелството, че при влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК кредиторът не може да предяви положителен установителен иск за съществуването на вземането по заповедта. Да се поддържа, че влязлата в сила заповед за изпълнение на парично задължение не установява вземането със сила, аналогична на силата на пресъдено нещо, означава да се приравнява тази заповед на обикновено несъдебно изпълнително основание по ГПК (отм.), а това е явно неправилно, предвид големите, коренни разлики в правната уредба на заповедното производство по ГПК и производството по издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по ГПК (отм.). Целта на заповедното производство по чл. 410 ГПК, е кредиторите да разполагат с втори, алтернативен и напълно равнопоставен на исковия осъдителен процес път за събиране на вземанията им, когато те не са оспорвани.

Не е убедителен довод в противен смисъл съображението, че чл. 117, ал. 2 З ЗД говори за съдебно решение, а заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК не представлява съдебно решение. Макар заявлението за издаване на заповед да не представлява искова молба, в съдебната практика е безспорно, че то изпълнява напълно функцията на иск за целите на чл. 147, ал. 1 ЗЗД. Също така е безспорно приложението на нормата на чл. 115, б. „ж" ЗЗД по отношение на заповедно производство, макар заявлението за издаване на заповед да не е искова молба. Горното води до извод, че давността за вземанията по изпълнителния лист е петгодишна и е започнала да тече от датата на влизането в сила на заповедта по чл. 410 ГПК - арг. чл.

Разпечатката съдържа 25 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/69ebd505-3761-47c7-8667-4c1ccd5e659e