Определение № 5030 от 04.03.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5030 гр. София, 04.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Л, в закрито заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова като разгледа докладваното от Катя Хасъмска Въззивно частно гражданско дело № 20261100501591 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от Граждански процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 129, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 31581/02.02.2025 г. по описа на СРС на И.

А. Т., чрез адвокат Ж.Ж., срещу разпореждане № 8361/20.01.2026 г., постановено по гр. д. № 55435/2025 г. по описа на СРС, 41 състав, с което на основание чл.129, ал.3 от ГПК е върната искова молба с вх. № 413962/17.12.2025 г. по описа на СРС и производството по делото е прекратено.

В частната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане. Жалбоподателят поддържа, че същото е постановено при липса на мотиви, като първоинстанционният съд неправилно е приел, че изложените в исковата молба обстоятелства не са достатъчни за извършване на надлежна правна квалификация на претенцията. Излага се становище, че ищецът е посочил релевантните факти, а именно - извършените плащания, получателя на сумите и липсата на правно основание за тяхното задържане, поради което съдът е разполагал с необходимата фактическа основа, за да подведе твърденията под съответната материалноправна норма. Според жалбоподателя неправилен е изводът на районния съд, че не може да извърши правна квалификация на предявените претенции Поддържа се още, че с уточнителни молби от 12.01.2026 г. и 19.01.2026 г. са изпълнени изцяло дадените указания, като е изяснена фактическата страна на спора.

Жалбоподателят сочи, че е изложил изчерпателно и непротиворечиво всички релевантни факти - извършените плащания, основанието, на което се твърди тяхната недължимост, както и правния интерес от предявяването на иска, което е достатъчно, за да може съдът да определи приложимата правна норма, в случая разпоредбата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Навежда се довод, че първоинстанционният съд неправилно е 1 възложил на ищеца задължението да определи точната хипотеза на неоснователно обогатяване, доколкото това представлява правна квалификация, която е изключително в правомощията на съда и не е елемент от редовността на исковата молба. Моли за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на Софийския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна в законоустановения срок и насочена срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от И. А. Т. чрез адвокат Ж.Ж. с която срещу "Консултинг МДТ" ЕООД са предявени четири обективно кумулативно съединени осъдителни искове. В исковата молба ищецът е изложил, че на 23.12.2022 г. е превел по банковата сметка на дружеството сумата 19 100 лв., както и на 08.02.2023 г. - сумата 5000 лв., като плащанията са извършени във връзка с постигната уговорка с М. А.а Д.-Т.а, към този момент едноличен собственик на капитала и управител на дружеството, за придобИ.е на дружествени дялове. Твърди се, че уговорката не е реализирана, поради което ответното дружество се е обогатило неоснователно и предоставените средства следва да бъдат върнати.

С разпореждане № 191238 от 18.12.2025 г. съдът е указал на ищеца да уточни фактическите основания на предявените искове, като последователно и непротиворечиво изложи съдържанието на постигнатите уговорки, насрещното задължение, срещу което са извършени плащанията, времето и формата на постигане на уговорките, както и характера на претендираните вземания. Дадени са указания и за представяне на доказателство за внесена държавна такса и посочване на банкова сметка.

В изпълнение на тези указания , с молба от 12.01.2026 г. ищецът е конкретизирал, че сумите са преведени по банкова сметка на дружеството, като уговорката е била постигната именно с М. А.а Д.-Т.а в качеството й на едноличен собственик на капитала и управител на дружеството. Уточнил е, че средствата са използвани за дейността на дружеството, включително за придобИ.е на недвижим имот, станал негова собственост, както и че липсата на писмена форма на уговорката се дължи на съществуващите към онзи момент семейни отношения между страните. Представено е доказателство за внесена държавна такса и е посочена банкова сметка.

С последващо разпореждане от 13.01.2026 г. съдът е дал допълнителни указания за уточняване на качеството, в което е действала М. А.а Д.-Т.а - като физическо лице или едноличен собственик на капитала, както и относно наличието на договорни 2 отношения с дружеството като самостоятелен правен субект, съответно- при липса на твърдения за договорни отношения с дружеството, ищецът да посочи защо счита, че дружеството следва да му върне сумите поради наличието на неосъществено основание, след като е имал уговорка с физическото лице, собственик на дяловете.

С молба от 19.01.2026 г. ищецът е заявил изрично, че уговорката е постигната с ответника в качеството й на органен представител на дружеството, а не в лично качество, като е посочил, че към момента на предоставяне на средствата тя е била единствен органен представител и е действала от името и за сметка на дружеството.

Посочва се още, че предоставянето на сумите е извършено със знанието, разпореждането и съгласието на управителя, като средствата са използвани изцяло за дейността на дружеството.

Независимо от изложеното, с Разпореждане № 8361/20.01.2026 г. съдът е приел, че указанията не са изпълнени и на основание чл. 129, ал. 3 ГПК е върнал исковата молба и е прекратил производството.

Настоящият състав намира този извод за неправилен.

От съдържанието на уточнителните молби се установява, че ищецът е изпълнил дадените указания, като е изложил конкретни и непротиворечиви фактически твърдения относно извършените плащания, тяхното основание, качеството на лицето, с което е постигната уговорката, както и причината, поради която счита, че сумите са дадени на неосъществено основание. Фактическата рамка на спора е достатъчно ясно очертана, така че да позволи формиране на предмета на делото, респективно- съдът да извърши правната квалификация на предявените искове. Следва да се отбележи още, че определянето на правната квалификация на предявения иск е задължение на съда, а не на страната. Съдът прилага закона въз основа на въведените от ищеца фактически твърдения, като не е обвързан от дадената от страната правна квалификация, нито от нейното непосочване. Поради това евентуална непълнота или неточност в обозначаването на правното основание не може да обоснове нередовност по смисъла на чл. 129 ГПК. След като страната е предприела необходимите процесуални действия и е съобразила съдържанието на исковата си молба с указанията на съда, не съществува основание за прилагане на санкцията по чл. 129, ал.3 от ГПК С оглед гореизложеното, настоящият състав намира, че частната жалба е основателна, атакуваното определение следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

Така мотивиран, Софийският градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 8361/20.01.2026 г., постановено по гр. д. № 3

55435/2025 г. по описа на СРС, 41 състав, с което е върната искова молба с вх. № 31581/02.02.2025 г.. по описа на СРС и производството е прекратено.

ВРЪЩА делото на Софийски районен съд, ГО, 41 състав, за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4